Всичко е любов. Актрисата Силвия Петкова, която изживява чуждите животи в ролите си
Спорт, море и актьорско майсторство. Това са главните действия на актрисата Силвия Петкова. Макар и в никакъв случай да не се е стремяла към известност, през днешния ден тя е една от най-известните актриси в България.
Родена е през юли и по тази причина обича постоянно да е покрай морето. Детството ѝ минава в спортуване, само че в гимназията потегля по пътя на актьорското майсторство. Тя върви по него и до през днешния ден и въпреки известността за нея да не е непременно, е една от най-популярните български актриси. Тя е Силвия Петкова и през днешния ден чества своя 36-и рожден ден.
Родена е в София в фамилията на двама спортисти. Заради това детството ѝ минава в непрекъснати задължения, свързани с разнообразни типове спорт. Към тях прибавя и ученето на езици.
„ Имах няколко раници, предопределени за другите действия. Просто се прибирах от учебно заведение и сменях раницата “, споделя Петкова в изявление за „ Аз, Жената “.
Тренира тенис, баскетбол, волейбол и плуване, а през зимата – ски. Като дребна даже става републиканска шампионка по плуванe. Още тогава обаче носи артистичността в себе си.
" Мечтаех си за куче - връзвах си две плитки и си представях, че съм кокер шпаньол. Пиех вода от купичка. Нашите живееха с моите странности и не са ми показвали да съм досадна ", споделя тя пред Impressio.
В гимназията учи испански. Това е и мястото, където схваща, че точните науки не са за нея и се влюбва в литературата и актьорското майсторство. Страстта ѝ към театъра я води в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ . Там през 2010 година се дипломира в класа на проф. Здравко Митков . Макар да ѝ е мъчно, тя споделя, че е научила доста от своя професор:
„ В момента имам възприятието, че който и да пристигна режисьор, даже да не е удовлетворен от мен, да ме подлага на критика, крещи, даже замеря - аз няма да се потисна от това, а в противен случай - той ме е приготвил, да пъдя още, и още и още. "
На театралната сцена тя дебютира през 2010 година с ролята си на Жената в пиесата „ За мишките и хората “ по Джон Стайнбек , режисирана от Асен Блатечки в пернишкия спектакъл „ Боян Дановски “.
Година по-късно се причислява към трупата на Театър „ София “ . Там играе в „ Пипи дългото Чорапче “, „ Тирамису “, „ 4 Стаи “, „ Скачай “ и „ Напразни старания на любовта “. По-късно напуща театъра и става актриса на свободна процедура.
Петкова е перфекционист и рядко е удовлетворена от себе си, тъй като съгласно нея постоянно може и повече. Това, което ѝ доставя най-голямо наслаждение в специалността обаче е опцията да се превъплъщава в разнообразни функции и да изживява непознатите животи.
„ Целта на изкуството не е битовизмът, а случките оттатък естественото. Винаги споровете са по-големи от тези в действителността, а проучването на сходни мощни страсти ми носи храна за душата и осмисля състраданието ми “, споделя актрисата.
В разбирането си за актьорското майсторство намира и един абсурд – тя желае всичко да е оптимално същинско, въпреки самото изкуство да е „ изкуствено “.
„ Моята задача като артист е то да е безспорната истина за мен по времето, до момента в който трае спектакъла или по време на снимачен ден “, споделя тя за Impressio.
Популярност Петкова добива през 2012 година с ролята си на учителката по литература госпожа Димитрова в сериала " Революция Z " . През 2019 година взе участие в различен български сериал - " Пътят на достойнството ", в ролята на Кера. Участва и в редица филми.
Известността за нея обаче в никакъв случай не е била преди всичко. Това, което смята за значимо, е да открива себе си във всичко, което прави. Дори и в функциите, които играе, без значение какъв брой разнообразни са те.
" Във всичко, което върша, съм себе си. Вярвам, че хората са родени, с цел да бъдат щастливи, а не нещастни, каквито животът ни прави. Всичко е обич за мен. Аз самата съм едно кълбо обич ", споделя актрисата в изявление за Нова.
И въпреки да познава себе си добре, след всичките си функции тя не може да каже едно - театърът или киното. Пред камера тя е по-уверена, само че пък театърът я притегля с живия контакт с публиката. Затова тя продължава да се занимава и с двете. Последната режисура, в която взе участие е комедията " Съседите от горната страна " на режисьора Емил Марков .
Родена е през юли и по тази причина обича постоянно да е покрай морето. Детството ѝ минава в спортуване, само че в гимназията потегля по пътя на актьорското майсторство. Тя върви по него и до през днешния ден и въпреки известността за нея да не е непременно, е една от най-популярните български актриси. Тя е Силвия Петкова и през днешния ден чества своя 36-и рожден ден.
Родена е в София в фамилията на двама спортисти. Заради това детството ѝ минава в непрекъснати задължения, свързани с разнообразни типове спорт. Към тях прибавя и ученето на езици.
„ Имах няколко раници, предопределени за другите действия. Просто се прибирах от учебно заведение и сменях раницата “, споделя Петкова в изявление за „ Аз, Жената “.
Тренира тенис, баскетбол, волейбол и плуване, а през зимата – ски. Като дребна даже става републиканска шампионка по плуванe. Още тогава обаче носи артистичността в себе си.
" Мечтаех си за куче - връзвах си две плитки и си представях, че съм кокер шпаньол. Пиех вода от купичка. Нашите живееха с моите странности и не са ми показвали да съм досадна ", споделя тя пред Impressio.
В гимназията учи испански. Това е и мястото, където схваща, че точните науки не са за нея и се влюбва в литературата и актьорското майсторство. Страстта ѝ към театъра я води в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ . Там през 2010 година се дипломира в класа на проф. Здравко Митков . Макар да ѝ е мъчно, тя споделя, че е научила доста от своя професор:
„ В момента имам възприятието, че който и да пристигна режисьор, даже да не е удовлетворен от мен, да ме подлага на критика, крещи, даже замеря - аз няма да се потисна от това, а в противен случай - той ме е приготвил, да пъдя още, и още и още. "
На театралната сцена тя дебютира през 2010 година с ролята си на Жената в пиесата „ За мишките и хората “ по Джон Стайнбек , режисирана от Асен Блатечки в пернишкия спектакъл „ Боян Дановски “.
Година по-късно се причислява към трупата на Театър „ София “ . Там играе в „ Пипи дългото Чорапче “, „ Тирамису “, „ 4 Стаи “, „ Скачай “ и „ Напразни старания на любовта “. По-късно напуща театъра и става актриса на свободна процедура.
Петкова е перфекционист и рядко е удовлетворена от себе си, тъй като съгласно нея постоянно може и повече. Това, което ѝ доставя най-голямо наслаждение в специалността обаче е опцията да се превъплъщава в разнообразни функции и да изживява непознатите животи.
„ Целта на изкуството не е битовизмът, а случките оттатък естественото. Винаги споровете са по-големи от тези в действителността, а проучването на сходни мощни страсти ми носи храна за душата и осмисля състраданието ми “, споделя актрисата.
В разбирането си за актьорското майсторство намира и един абсурд – тя желае всичко да е оптимално същинско, въпреки самото изкуство да е „ изкуствено “.
„ Моята задача като артист е то да е безспорната истина за мен по времето, до момента в който трае спектакъла или по време на снимачен ден “, споделя тя за Impressio.
Популярност Петкова добива през 2012 година с ролята си на учителката по литература госпожа Димитрова в сериала " Революция Z " . През 2019 година взе участие в различен български сериал - " Пътят на достойнството ", в ролята на Кера. Участва и в редица филми.
Известността за нея обаче в никакъв случай не е била преди всичко. Това, което смята за значимо, е да открива себе си във всичко, което прави. Дори и в функциите, които играе, без значение какъв брой разнообразни са те.
" Във всичко, което върша, съм себе си. Вярвам, че хората са родени, с цел да бъдат щастливи, а не нещастни, каквито животът ни прави. Всичко е обич за мен. Аз самата съм едно кълбо обич ", споделя актрисата в изявление за Нова.
И въпреки да познава себе си добре, след всичките си функции тя не може да каже едно - театърът или киното. Пред камера тя е по-уверена, само че пък театърът я притегля с живия контакт с публиката. Затова тя продължава да се занимава и с двете. Последната режисура, в която взе участие е комедията " Съседите от горната страна " на режисьора Емил Марков .
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ