Универсален базисен доход – експериментите продължават
Споровете за това до каква степен вероятен и до каква степен уместен и потребен за обществото е Универсалният базисен приход не престават на много места по света. В Калифорния стартъп за хрумвания наименуван Y Combinator стартира забавен опит. На интернет страницата на компанията, се разкрива проект да се изберат на инцидентен принцип 3000 индивида, разграничени в две групи, от два американски щата, които ще получават избрана сума всеки месец.
Едната група от 1000 души ще получава приход от 1000 $ ежемесечно, другата от 2000 души, ще бъде контролна и за услугата всеки от тях ще получава по 50 $ на месец.
“Опитът със инцидентно подбрани хора е най-хубав, с цел да се оцени въздействието на дадена обществена политика. Като съпоставяме група хора, получаващи повсеместен базисен приход с идентична група хора, които не получават подобен приход, можем да оценим резултата на базовия приход “, споделя водещата проучването Елизабет Родс.
Изследването ще продължи опитите на Y Combinator да обоснове резултатите от приемането на Универсален базисен приход. Експериментът ще продължи с много по-малка група хора в Окланд (не този в Нова Зеландия, а дребен град в Калифорния). От компанията се надяват да открият по какъв начин базисният приход може да помогне на хората да се приспособят към икономическата неустойчивост, само че също по този начин те ще се опитат да покажат и други възможности на Универсалния базисен приход, които да реализират същите цели. Крайната цел е да се създадат заключения за това, какво би трябвало да съставлява бъдещето на работния развой и неговото възнаграждение.
Калифорния и по-конкретно Силициевата котловина е едно от местата, където теорията за Универсалния базисен приход среща поддръжка. Хора, като създателят на Facebook, Марк Зукърбърг или притежателят на Тесла, Илън Мъск, поддържаха концепцията. Според тях бъдещата компютъризация и роботизация на работния развой ще способства за осъществяване на тази концепция.
Всъщност роботизацията и автоматизацията заплашват доста повече работни места, в сравнение с си даваме сметка на пръв взор. Съотношенията робот:работници нараства с гневна скорост в доста стопански системи по света. Например приблизително за света на 100 служащи към днешна дата се падат по 0,6 робота. Но същото това съответствие в Южна Корея да вземем за пример е 4,78 робота на 100 служащи (3,14 Япония, 2,92 Германия и т.н.).
Най-голям е рискът в разрастващите се страни. Според разнообразни оценки, роботизацията и автоматизацията слагат под риск 88% от работните места в Етиопия, 80% в Непал, 69% Индия. Средно за света 57% от работните места са изложени на риск. Развитият свят въобще няма да бъде пощаден от тези процеси – 40% от работните места в Ню Йорк Сити също са застрашени. При това казусът не визира единствено производството. Скоро 99 на 100 от застрахователните сътрудници могат да станат непотребни. Същото важи да вземем за пример и за 98% от служащите в селското стопанство, 97% от готвачите в заведенията за бързо хранене, 88% от строителните служащи, 79% от водачите на камион и така нататък
В страни, като Канада, Финландия и Шотландия, концепцията на повсеместен базов приход набира много поддръжници и се вършат също сходни опити и разбори, които даже са подкрепяни от страната.
Много повече икономисти в Съединени американски щати и по света обаче, са срещу сходна концепция, като смятат, че светът е доста надалеч от сходни практики. Според тях Универсалният базисен приход не може да се оправи с безработицата нито да помогне за възстановяване на квалификацията и уменията на служащите, още по-малко да се оправи с бедността.
