Максим Бехар: В България трябва да има Министър на имиджа. И то още сега.
Според международно известният PR специалист това е ключът към по-доброто промотиране на България пред света
Г-н. Бехар, като международно приет PR специалист и Почетен общоприет консул на Република Сейшели в България, имате неповторим взор върху имиджа и брандинга на България - както у нас, по този начин и в чужбина. Как бихте ги описали сега, на какво равнище е нашата страна?
Доста обезпокоително и бих споделил изненадващо пасивна.
Не помня качествена акция за брандинга на България от дълги години насам, последните опити за сполучлива промоция на процедура бяха преди двайсетина години. Това ни прави отчайващо неконкурентни и безинтересни.
Преди седмица управлявах годишната среща на дипломатическия корпус с бизнеса и държавното управление и на нея министърът на финансите Асен Василев загатна, че на година в България се харчат към 50 милиона лв. за промоция на страната. Не можах да допускам. И тук надалеч не става въпрос да промотиране единствено туризмът, в който по този начин интензивно всички са се вторачили. Върху марката „ България “ би трябвало да се работи всеки ден с доста сила, с доста креативност и дълготрайна визия, тъй че страната ни да бъде забележима с всичките си преимущества. Видима – основно за вложения и за правене на добър бизнес. Ако това се случи, туроператорите ще мотат да продават доста по-успешно пакетите си за България, само че и естествено ще влагат в промоцията на страната и техните услуги.
Преди двайсетина години дружно с моят добър другар и сътрудник, някогашният губернатор на Невада Боб Милър направихме серия от интернационалните конференции, които нарекохме Bulgaria – Dream Area. Тогава на българското море нямаше нито един петзвезден хотел, нито един новопостроен даже и считам, че тези срещи бяха най-успешният артикул за показване на България и като туристически страна, само че и като прелестно място за правене на бизнес. Всяка години идваха стотици туроператори и предприемачи, шефове на международни организации, още по толкоз публицисти малките екрани и авторитетни издания…
Години по-късно предложих на държавното управление на Кирил Петков да продам на българската страна слоганът Bulgaria – Dream Area, който е моя записана марка за сумата от 1 евро. Губернатор Милър ми се обади доста разчувствуван от Лас Вегас да ме поддържа и беше сигурен, че това обръщение ще работи прелестно за България. Никой не отговори на моето предложение. България продължава да е единствената страна в Европа евентуално без слоган за показване пред света, а за така наречен туристическо „ лого “ изобщо не ми се приказва, то е всичко друго, само че не и лого. Предложих същото и на държавното управление на учен Денков в този момент, уповавам се някой министър да стигне и до това – по какъв начин да представим още по-добре България пред света.
След като имиджа и брандинга на България са на такова равнище, какво съгласно вас може да се усъвършенства? България най-сетне има относително устойчиво държавно управление и е допустимо развиването на туристическата политика в нашата страна. Какви препоръки бихте дали на политиците в този бранш?
Съвети естествено могат да се дават на тези, които биха ги приели и биха безрезервно се посветили на – съгласно мен – най-важната задача за България в този момент.
Тя е промотирането на страната ни като умерено и несъмнено място за вложения, за живот, за триумфи. Естествено, знаме че не всичко е съвършено и в този момент сме затрупани с политически и какви ли не още проблеми, само че убеждавам ви, надали има страна по-света, в която същите, или съвсем същите проблеми да не са в медиите от заран до вечер. Малко преиграваме с това угнетяване на самочувствието ни и евентуално това се дължи и на обстоятелството, че от 50 години постоянно е имало някой, който да ни го потиска.
Най-важният съвет, който мога да кажа, освен на политиците, е да се огледат в близост и да видят хубавите, модерните и красивите неща в България, а те са на всички места. И още – в действителност най-спешната задача за всяко една държавно управление е в този момент и доста интензивно да стартира промоция на България по света.
Пътували се из целия свят и сте се срещали с доста хора от разнообразни националности, култури и религии. Какво мислят чужденците за нас българите и за родината ни? Има ли нещо, което пропущаме в брандинга на България, което чужденците могат да ни подскажат?
Чужди специалисти мъчно могат да вникнат в това, което е България. Те могат да дадат професионален взор в профил, само че положителното показване би трябвало да се „ роди “ тук, от български специалисти, каквито има много доста и супер изобретателни.
Знаете ли, доста хора, включително специалисти, считат, че България би трябвало доста интензивно да се промотира пред света с естествените си дадености и услугите край тях – море плажове, планини, ски курорти, спа туризъм, заведения за хранене и какво ли не още. Винаги съм бил, и ще бъда срещу този метод, считам го за стар и непотребен. Плажове, планини спа центрове и ски писти има съвсем на всички места, много постоянно по-дори от българските. Това, което тук е неповторимо това са… Хората. Разбира се, съзнателно поставям основна писмен знак на тази дума, в България те са най-страхотното преимущество – умни, интелигентни, добре образовани и амбициозни. Абсолютно осъзнавам какъв брой доста хора незабавно ще скочат и ще стартират да ми потвърждават противоположното. Но няма да имат нито един мотив, с който да го окажат.
И още нещо. Ако успеем да представим България като положително място са вложение и правене на бизнес, тогава и туризмът, и доста други неща ще тръгнат доста по-добре от единствено себе си. За всичките тези години да вземем за пример не успяхме да съобщим на света, че сме страната с най-ниски налози в Европа и в случай че бяхме съумели да се оправим с и неописуемата администрация, тогава всичко щеше да е напълно друго и доста по-позитивни. Но да знаете, напълно не е късно, имаме късмет да хванем последният трен. Но няма да е доста за дълго, просто би трябвало да бързаме и да бъде доста самодейни.
Имиджът и брандирането на една страна е освен потребно за туризма, само че и извънредно значимо за привличането на задгранични вложения. Как, съгласно вас, може България да се нарежда по-добре на този фронт?
Има доста способи, някои от тях много новаторски. Лично аз нямам доверие в телевизионната реклама. Тя може да има някаква роля за представянето на туризма на една страна, само че обществените медии все по-чувствително я изместват и се трансформират в главен инструмент за връзка. Те имат това преимущество, което нито една медия в никакъв случай не е имала в цялата история – измерими са и могат да бъдат насочвани към подобаващите таргети. И още веднъж – в случай че представяме страната ни като спокойна и сигурна, каквато изрично е, и туризмът и вложенията сами ще си дойдат. Но би трябвало да го вършим изобретателно, непрекъснато, даже нападателно и хората постоянно да са на напред във времето.
В последните няколко години (а може би и от преди) сякаш България е добила имиджа на нестабилна Балканска страна. Как да почистим този имидж? Може би би трябвало още веднъж да се насочим задачата да бъдем водач в района, както несполучливо пробвахме през 2018-та по време на европредседателството?
Не считам, че България има имиджа на нестабилна балканска страна. Това от дълго време е забравено.
По-скоро сякаш западните публицисти, а посредством тях и обществата, най-общо я възприемат като много неразбираема, неразбираема и леко странна страна от новите членки на Европейския съюз. И неналичието на добра връзка е основната причина за това.
По време на първото българско европредседателство с изключение на, че в София се появиха стотина еврочиновници и двайсетина министър председатели и президенти, на процедура нищо значително не се случи. И това не е своеволна и празна рецензия, просто можехме да използваме тези шест месеца надалеч по-успешно, само че като приемем, че нямахме стабилен опит, още от в този момент би трябвало да се готвим за идващото председателство. Нямаме безусловно никаква потребност, а и не можем да бъдем водач в района. Ние би трябвало да си подредим нашата си „ градинка “, да забравим за никому ненужни упоритости и изтребване на исторически комплекси и да стартираме крепко да работим за представянето на България в чужбина, а за какво не и вътре, в самата страна. По малките екрани се въртят едни архаични и наивни реклами, които ни описват какви високи планини и красиви плажове имаме, демонстрират едни какички, които интензивно се потят в някаква сауна, а в това време всички ние знаем по какъв начин би трябвало да се постави ред в българските курорти и да се усъвършенства продукта по този начин, че на летовниците да не им се потегля от там. Което постоянно се и случва, апропо.
Най-новата ви книга “Сейшелски предписания и още за “Рая на Земята ” излезе скоро на пазара. В нея Вие споделяте пристрастеността си към Сейшелите и обичайна им креолска кухня. Мислите ли, че България би трябвало да “рекламира ” повече своята кухня и кулинарните си чудеса?
Кухнята и храната са единствено част от цялото усещане на една дестинация. По принцип три фактора са значими, с цел да може една страна да се показва сполучливо – природата, кухнята и хората. Естествено, че като се върнем от забавна дестинация преглеждаме фотосите в телефоните си, споделяме в обществените медии, радваме се на тена пред огледалото, само че и в устата ни към момента стои усетът от локалната кухня. За нея си спомняме прекомерно дълго и постоянно търсим готварски книги или пък съвет онлайн по какъв начин да си сготвим нещо, което ни е направило усещане. Много се гордея с моята сейшелска книга, към този момент е и в Амазон на британски език, а продажбите и в България са феноменални. По този метод представям страна, която доста обичам и която апропо има страхотни триумфи в своята туристическа реклама. Българската кухня е страхотна и доста истинска, към нея би трябвало да има голям интерес, само че – още веднъж – тя е единствено част от това, което вършим за България. И тъкмо в този случай – бих споделил – надалеч не съществена част.
В нашата графа “Ambassador Talks ”, гостите ни постоянно загатват брандирането и имиджа на България. Според посланиците, България има доста какво да предложи, само че досега не съумява да се показа на света като атрактивна дестинация и би трябвало много да поработи по този проблем. Може би нашите политици би трябвало да се вслушат и в дипломатите, какво мислите?
Вашата дипломатическа графа е неповторима, поздравления за нея. Не познавам медия в България, която да обръща толкоз систематично и професионално да обръща внимание на дипломатическите представители в София и да се обръща към тях за скъпо мнение. В огромна си част това са хора опитни, експерти, обичащи страната, в която работят и мнението им постоянно е благожелателно.
Колкото повече отзиви, изключително професионални, толкоз по-добре. И не са единствено посланиците, не минава ден да не ми се обади мой бизнес сътрудник или просто другар от чужбина и да не ме попита: “Макс, какво става, за какво нищо не се чува за България. Ти имаш хиляди познати, теб те познават, за какво не кажеш в страната мощно и ясно, че има потребност от промоция, от брандинг, от известност. За България би трябвало да се приказва, всеки ден, всеки час! “
Е, по какъв начин да не се съглася с това…
И като си мисля непрекъснато за това, или както се споделя на диалект, елементарно стигам до извода, че един вагон институции харчат безсистемно пари и си трансферират топката от един на различен. Питам един министър за нещо обвързвано с имиджа на България, а той ми споделя: „ Ааааааа… питай еди кой си министър. “ Отивам при „ еди кой си “, той ме праща при другия… На това би трябвало да се постави точка.
Ето за какво съм повече от уверен, още в този момент, е да назначи доста умел координатор на цялата политика по промотирането на България в чужбина, бих го нарекъл даже Министър на имиджа или нещо сходно. Предложих тази концепция преди 5 години посредством списание „ Мениджър “, само че следващото държавно управление изобщо не ме отрази. А в България има доста кадърни хора, които биха могли да вършат това, незабавно ще изброй най-малко трима, в случай че някой ме попита. И не става въпрос за разхищения или ненужна администрация. С един дребен екип от няколко души и без никакви обилни разноски, на директно подчинени на премиера, тези хора би трябвало да са виновни за всичко направено, или пък не направено, в тази област, и веднъж на три месеца би трябвало да показват обществен доклад за свършеното от тях. Това е сигурен метод за съответно придвижване напред, за смяна, и за постигането на триумф.
Но би трябвало да се случи още в този момент, даже незабавно, с цел да не се размиват отговорности сред разнообразни министерства и други институции, и всеки да си измива ръцете с другия.
is a globally renowned PR expert, entrepreneur, journalist, diplomat, and Harvard Kennedy School graduate. He is the founder and CEO of the Bulgarian leading PR company, exclusive partner of.
Maxim is a former President, now International Growth Chair also International Fellow of, President of the in Davos, Switzerland, and Advisory Board Member of one of the most influential European Universities.
He has been inducted into the Global PR Hall of Fame in London and awarded many titles, among them Best PR Professional in Europe for 2020 and 2022 by PR Week, Global CEO of the Year by The International Stevie Awards, and Communicator of the Decade by the Indian Association of Business Communications. His book was ranked among the Top 3 Best PR Books of All Time by Book Authority . Maxim Behar is also a Honorary Consul General of Republic of Seychelles to Bulgaria.
Максим Бехар е международно прочут специалист по връзки с обществеността, бизнесмен и публицист, ученик на Харвард Кенеди. Бехар е създател и основен изпълнителен шеф на водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., сътрудник на водещата международна PR компания – Hill+Knowlton Strategies. Той е някогашен президент на международната PR организация (ICCO), а през 2021 година бе назначен за шеф по интернационалното развиване. Той е сегашен президент на Асоциацията на Световния информационен конгрес със седалище в Давос, Швейцария. Той бе определен за интернационален приближен сътрудник (international fellow) на английската PR асоциация PRCA и за член на Консултативния съвет на един от най-влиятелните европейски университети ENGAGE.EU. Той е вписан в международната PR Зала на славата в Лондон и също по този начин е отличен с доста трофеи, измежду които „ Най-добрият PR експерт в Европа “ за 2020 година и 2022 година от PR Week, „ Глобален изпълнителен шеф на годината “ от The International Stevie Awards и „ Комуникатор на десетилетието “ от Индийската асоциация на бизнес връзките. Автор е на международния бестселър „ Световната PR гражданска война “, който е класиран измежду 100-те най-хубави PR книги на всички времена от Book Authority и също по този начин има рекордни продажби измежду новите PR книги в Amazon. Роден и израснал в България, той се счита за световен жител.
Г-н. Бехар, като международно приет PR специалист и Почетен общоприет консул на Република Сейшели в България, имате неповторим взор върху имиджа и брандинга на България - както у нас, по този начин и в чужбина. Как бихте ги описали сега, на какво равнище е нашата страна?
Доста обезпокоително и бих споделил изненадващо пасивна.
Не помня качествена акция за брандинга на България от дълги години насам, последните опити за сполучлива промоция на процедура бяха преди двайсетина години. Това ни прави отчайващо неконкурентни и безинтересни.
Преди седмица управлявах годишната среща на дипломатическия корпус с бизнеса и държавното управление и на нея министърът на финансите Асен Василев загатна, че на година в България се харчат към 50 милиона лв. за промоция на страната. Не можах да допускам. И тук надалеч не става въпрос да промотиране единствено туризмът, в който по този начин интензивно всички са се вторачили. Върху марката „ България “ би трябвало да се работи всеки ден с доста сила, с доста креативност и дълготрайна визия, тъй че страната ни да бъде забележима с всичките си преимущества. Видима – основно за вложения и за правене на добър бизнес. Ако това се случи, туроператорите ще мотат да продават доста по-успешно пакетите си за България, само че и естествено ще влагат в промоцията на страната и техните услуги.
Преди двайсетина години дружно с моят добър другар и сътрудник, някогашният губернатор на Невада Боб Милър направихме серия от интернационалните конференции, които нарекохме Bulgaria – Dream Area. Тогава на българското море нямаше нито един петзвезден хотел, нито един новопостроен даже и считам, че тези срещи бяха най-успешният артикул за показване на България и като туристически страна, само че и като прелестно място за правене на бизнес. Всяка години идваха стотици туроператори и предприемачи, шефове на международни организации, още по толкоз публицисти малките екрани и авторитетни издания…
Години по-късно предложих на държавното управление на Кирил Петков да продам на българската страна слоганът Bulgaria – Dream Area, който е моя записана марка за сумата от 1 евро. Губернатор Милър ми се обади доста разчувствуван от Лас Вегас да ме поддържа и беше сигурен, че това обръщение ще работи прелестно за България. Никой не отговори на моето предложение. България продължава да е единствената страна в Европа евентуално без слоган за показване пред света, а за така наречен туристическо „ лого “ изобщо не ми се приказва, то е всичко друго, само че не и лого. Предложих същото и на държавното управление на учен Денков в този момент, уповавам се някой министър да стигне и до това – по какъв начин да представим още по-добре България пред света.
След като имиджа и брандинга на България са на такова равнище, какво съгласно вас може да се усъвършенства? България най-сетне има относително устойчиво държавно управление и е допустимо развиването на туристическата политика в нашата страна. Какви препоръки бихте дали на политиците в този бранш?
Съвети естествено могат да се дават на тези, които биха ги приели и биха безрезервно се посветили на – съгласно мен – най-важната задача за България в този момент.
Тя е промотирането на страната ни като умерено и несъмнено място за вложения, за живот, за триумфи. Естествено, знаме че не всичко е съвършено и в този момент сме затрупани с политически и какви ли не още проблеми, само че убеждавам ви, надали има страна по-света, в която същите, или съвсем същите проблеми да не са в медиите от заран до вечер. Малко преиграваме с това угнетяване на самочувствието ни и евентуално това се дължи и на обстоятелството, че от 50 години постоянно е имало някой, който да ни го потиска.
Най-важният съвет, който мога да кажа, освен на политиците, е да се огледат в близост и да видят хубавите, модерните и красивите неща в България, а те са на всички места. И още – в действителност най-спешната задача за всяко една държавно управление е в този момент и доста интензивно да стартира промоция на България по света.
Пътували се из целия свят и сте се срещали с доста хора от разнообразни националности, култури и религии. Какво мислят чужденците за нас българите и за родината ни? Има ли нещо, което пропущаме в брандинга на България, което чужденците могат да ни подскажат?
Чужди специалисти мъчно могат да вникнат в това, което е България. Те могат да дадат професионален взор в профил, само че положителното показване би трябвало да се „ роди “ тук, от български специалисти, каквито има много доста и супер изобретателни.
Знаете ли, доста хора, включително специалисти, считат, че България би трябвало доста интензивно да се промотира пред света с естествените си дадености и услугите край тях – море плажове, планини, ски курорти, спа туризъм, заведения за хранене и какво ли не още. Винаги съм бил, и ще бъда срещу този метод, считам го за стар и непотребен. Плажове, планини спа центрове и ски писти има съвсем на всички места, много постоянно по-дори от българските. Това, което тук е неповторимо това са… Хората. Разбира се, съзнателно поставям основна писмен знак на тази дума, в България те са най-страхотното преимущество – умни, интелигентни, добре образовани и амбициозни. Абсолютно осъзнавам какъв брой доста хора незабавно ще скочат и ще стартират да ми потвърждават противоположното. Но няма да имат нито един мотив, с който да го окажат.
И още нещо. Ако успеем да представим България като положително място са вложение и правене на бизнес, тогава и туризмът, и доста други неща ще тръгнат доста по-добре от единствено себе си. За всичките тези години да вземем за пример не успяхме да съобщим на света, че сме страната с най-ниски налози в Европа и в случай че бяхме съумели да се оправим с и неописуемата администрация, тогава всичко щеше да е напълно друго и доста по-позитивни. Но да знаете, напълно не е късно, имаме късмет да хванем последният трен. Но няма да е доста за дълго, просто би трябвало да бързаме и да бъде доста самодейни.
Имиджът и брандирането на една страна е освен потребно за туризма, само че и извънредно значимо за привличането на задгранични вложения. Как, съгласно вас, може България да се нарежда по-добре на този фронт?
Има доста способи, някои от тях много новаторски. Лично аз нямам доверие в телевизионната реклама. Тя може да има някаква роля за представянето на туризма на една страна, само че обществените медии все по-чувствително я изместват и се трансформират в главен инструмент за връзка. Те имат това преимущество, което нито една медия в никакъв случай не е имала в цялата история – измерими са и могат да бъдат насочвани към подобаващите таргети. И още веднъж – в случай че представяме страната ни като спокойна и сигурна, каквато изрично е, и туризмът и вложенията сами ще си дойдат. Но би трябвало да го вършим изобретателно, непрекъснато, даже нападателно и хората постоянно да са на напред във времето.
В последните няколко години (а може би и от преди) сякаш България е добила имиджа на нестабилна Балканска страна. Как да почистим този имидж? Може би би трябвало още веднъж да се насочим задачата да бъдем водач в района, както несполучливо пробвахме през 2018-та по време на европредседателството?
Не считам, че България има имиджа на нестабилна балканска страна. Това от дълго време е забравено.
По-скоро сякаш западните публицисти, а посредством тях и обществата, най-общо я възприемат като много неразбираема, неразбираема и леко странна страна от новите членки на Европейския съюз. И неналичието на добра връзка е основната причина за това.
По време на първото българско европредседателство с изключение на, че в София се появиха стотина еврочиновници и двайсетина министър председатели и президенти, на процедура нищо значително не се случи. И това не е своеволна и празна рецензия, просто можехме да използваме тези шест месеца надалеч по-успешно, само че като приемем, че нямахме стабилен опит, още от в този момент би трябвало да се готвим за идващото председателство. Нямаме безусловно никаква потребност, а и не можем да бъдем водач в района. Ние би трябвало да си подредим нашата си „ градинка “, да забравим за никому ненужни упоритости и изтребване на исторически комплекси и да стартираме крепко да работим за представянето на България в чужбина, а за какво не и вътре, в самата страна. По малките екрани се въртят едни архаични и наивни реклами, които ни описват какви високи планини и красиви плажове имаме, демонстрират едни какички, които интензивно се потят в някаква сауна, а в това време всички ние знаем по какъв начин би трябвало да се постави ред в българските курорти и да се усъвършенства продукта по този начин, че на летовниците да не им се потегля от там. Което постоянно се и случва, апропо.
Най-новата ви книга “Сейшелски предписания и още за “Рая на Земята ” излезе скоро на пазара. В нея Вие споделяте пристрастеността си към Сейшелите и обичайна им креолска кухня. Мислите ли, че България би трябвало да “рекламира ” повече своята кухня и кулинарните си чудеса?
Кухнята и храната са единствено част от цялото усещане на една дестинация. По принцип три фактора са значими, с цел да може една страна да се показва сполучливо – природата, кухнята и хората. Естествено, че като се върнем от забавна дестинация преглеждаме фотосите в телефоните си, споделяме в обществените медии, радваме се на тена пред огледалото, само че и в устата ни към момента стои усетът от локалната кухня. За нея си спомняме прекомерно дълго и постоянно търсим готварски книги или пък съвет онлайн по какъв начин да си сготвим нещо, което ни е направило усещане. Много се гордея с моята сейшелска книга, към този момент е и в Амазон на британски език, а продажбите и в България са феноменални. По този метод представям страна, която доста обичам и която апропо има страхотни триумфи в своята туристическа реклама. Българската кухня е страхотна и доста истинска, към нея би трябвало да има голям интерес, само че – още веднъж – тя е единствено част от това, което вършим за България. И тъкмо в този случай – бих споделил – надалеч не съществена част.
В нашата графа “Ambassador Talks ”, гостите ни постоянно загатват брандирането и имиджа на България. Според посланиците, България има доста какво да предложи, само че досега не съумява да се показа на света като атрактивна дестинация и би трябвало много да поработи по този проблем. Може би нашите политици би трябвало да се вслушат и в дипломатите, какво мислите?
Вашата дипломатическа графа е неповторима, поздравления за нея. Не познавам медия в България, която да обръща толкоз систематично и професионално да обръща внимание на дипломатическите представители в София и да се обръща към тях за скъпо мнение. В огромна си част това са хора опитни, експерти, обичащи страната, в която работят и мнението им постоянно е благожелателно.
Колкото повече отзиви, изключително професионални, толкоз по-добре. И не са единствено посланиците, не минава ден да не ми се обади мой бизнес сътрудник или просто другар от чужбина и да не ме попита: “Макс, какво става, за какво нищо не се чува за България. Ти имаш хиляди познати, теб те познават, за какво не кажеш в страната мощно и ясно, че има потребност от промоция, от брандинг, от известност. За България би трябвало да се приказва, всеки ден, всеки час! “
Е, по какъв начин да не се съглася с това…
И като си мисля непрекъснато за това, или както се споделя на диалект, елементарно стигам до извода, че един вагон институции харчат безсистемно пари и си трансферират топката от един на различен. Питам един министър за нещо обвързвано с имиджа на България, а той ми споделя: „ Ааааааа… питай еди кой си министър. “ Отивам при „ еди кой си “, той ме праща при другия… На това би трябвало да се постави точка.
Ето за какво съм повече от уверен, още в този момент, е да назначи доста умел координатор на цялата политика по промотирането на България в чужбина, бих го нарекъл даже Министър на имиджа или нещо сходно. Предложих тази концепция преди 5 години посредством списание „ Мениджър “, само че следващото държавно управление изобщо не ме отрази. А в България има доста кадърни хора, които биха могли да вършат това, незабавно ще изброй най-малко трима, в случай че някой ме попита. И не става въпрос за разхищения или ненужна администрация. С един дребен екип от няколко души и без никакви обилни разноски, на директно подчинени на премиера, тези хора би трябвало да са виновни за всичко направено, или пък не направено, в тази област, и веднъж на три месеца би трябвало да показват обществен доклад за свършеното от тях. Това е сигурен метод за съответно придвижване напред, за смяна, и за постигането на триумф.
Но би трябвало да се случи още в този момент, даже незабавно, с цел да не се размиват отговорности сред разнообразни министерства и други институции, и всеки да си измива ръцете с другия.
is a globally renowned PR expert, entrepreneur, journalist, diplomat, and Harvard Kennedy School graduate. He is the founder and CEO of the Bulgarian leading PR company, exclusive partner of.
Maxim is a former President, now International Growth Chair also International Fellow of, President of the in Davos, Switzerland, and Advisory Board Member of one of the most influential European Universities.
He has been inducted into the Global PR Hall of Fame in London and awarded many titles, among them Best PR Professional in Europe for 2020 and 2022 by PR Week, Global CEO of the Year by The International Stevie Awards, and Communicator of the Decade by the Indian Association of Business Communications. His book was ranked among the Top 3 Best PR Books of All Time by Book Authority . Maxim Behar is also a Honorary Consul General of Republic of Seychelles to Bulgaria.
Максим Бехар е международно прочут специалист по връзки с обществеността, бизнесмен и публицист, ученик на Харвард Кенеди. Бехар е създател и основен изпълнителен шеф на водещата PR компания M3 Communications Group, Inc., сътрудник на водещата международна PR компания – Hill+Knowlton Strategies. Той е някогашен президент на международната PR организация (ICCO), а през 2021 година бе назначен за шеф по интернационалното развиване. Той е сегашен президент на Асоциацията на Световния информационен конгрес със седалище в Давос, Швейцария. Той бе определен за интернационален приближен сътрудник (international fellow) на английската PR асоциация PRCA и за член на Консултативния съвет на един от най-влиятелните европейски университети ENGAGE.EU. Той е вписан в международната PR Зала на славата в Лондон и също по този начин е отличен с доста трофеи, измежду които „ Най-добрият PR експерт в Европа “ за 2020 година и 2022 година от PR Week, „ Глобален изпълнителен шеф на годината “ от The International Stevie Awards и „ Комуникатор на десетилетието “ от Индийската асоциация на бизнес връзките. Автор е на международния бестселър „ Световната PR гражданска война “, който е класиран измежду 100-те най-хубави PR книги на всички времена от Book Authority и също по този начин има рекордни продажби измежду новите PR книги в Amazon. Роден и израснал в България, той се счита за световен жител.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ