„Алфа Рисърч“: БСП диша във врата на ГЕРБ за местните избори
Според извършеното проучване, 41% от имащите право на глас в страната избират в общината им да продължи да ръководи сегашния кмет, а 47% са за избор на нов. Нарастват сериозните оценки и гласове към качеството и стила на ръководство на страната. С 27.5% утвърждение за Борисов и 15% за неговия кабинет, ръководещите влизат в есенния политически сезон.
Президентът Румен Радев продължава да се употребява с най-голям личен рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек растеж на неодобрението (от 14% на 17%).
Националното изследване не е представително за изхода от локалния избор, защото борбите ще се вземат решение във всяка една община поотделно. То демонстрира обаче някои по-характерни настройки на гласоподавателите, които могат да се окажат основни за изхода от кметските съревнования.
Около 47% са твърдо решилите да гласоподават на идните избори. Като предписание локалните избори са по-мобилизиращи за гласоподавателите от неотдавна отминалите европейски, само че все още заявената подготвеност за присъединяване в тях е релативно ниска. Това може да се дължи както на към момента нестартиралата действителна предизборна акция, по този начин и на неналичието на ярки съперници по места, което дистанцира жителите от интензивно присъединяване. Тази обстановка евентуално ще търпи смяна с регистрацията на всички претенденти и навлизането в същинската акция.
Силно поляризирани са настройките по оста „ опазване на статуквото или смяна в локалната власт “. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се вършат прогнози по общини, само че би трябвало да се означи, че сумарно внезапно по-критични са настройките в огромните градове (32%:68%), по-умерени – в междинните общини (44%:56%) и най-благоприятни за актуалните кметове – в дребните обитаеми места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма конспирация се обрисува конкуренцията за кметското място в огромните общини.
Изострянето на сериозните настроения е ней-големият контейнер за гласове против настоящи кметове при втория тур на изборите, защото те катализират най-големия капацитет за протестен избор. Интересното, което демонстрира актуалното изследване обаче е, че при локални избори няма същата логичност и обсег на протестния избор, както при националните. 37% от интервюираните са подготвени да се обединят зад която и да е кандидатура, „ против “ настоящия кмет в името на смяната. 62% обаче са на мнение, че биха дали своят вот според от персоналните качества на претендентите и политическите си желания, а не на правилото „ срещу “. Тази настройка внася спомагателен съспенс в политическата борба, тъй като демонстрира, че обединяването на недоволните не е автоматизиран развой, изключително когато става въпрос за решаването на локални проблеми, които директно засягат всеки жител. Сериозен фактор в развиването на интригата ще бъдат и множеството различни локални играчи, които постоянно получават забележителна поддръжка. Около 10 на 100 от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за такива листи или кандидат-кметове, като тук-там делът им доближава до 15%.
В средата на третия управнически мандат на ГЕРБ нараства чувството за амортизиране на властта. 48% от гласоподавателите са на мнение, че е време различен да поеме ръководството, против 33%, които не престават да са уверени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща гласоподавателите опция. Отговорът на въпроса „ коя е алтернативата на ГЕРБ “ демонстрира мощно фрагментирани желания – към Българска социалистическа партия - 17%, към партия на Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа мощ - 8.9%. Както тази дисперсия, по този начин, в още по-голяма степен - и взаимната противоречивост сред опозиционните обединения, демонстрира за какво, въпреки и със мощно стеснена поддръжка, ГЕРБ продължава да удържа позиции.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) резервира електоралното си преимущество в народен проект пред Българска социалистическа партия (18.7%). В актуалното изследване Алфа Рисърч мери и капацитета на към този момент декларираната от Сл. Трифонов партия – „ Няма такава страна “. Тя започва с поддръжка от 8.3%, отнемайки симпатизанти от Българска социалистическа партия, националистическите обединения и Воля, без основна ерозия за ГЕРБ. Поради неналичието на всеобщи публични упования за разглобяване на цялата политическа система и преориентация на страната, новата групировка, позиционираща се като опция на статуквото, стартира с умерени равнища на поддръжка.
Подкрепата за Движение за права и свободи е в границите на обичайните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия избор остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а досегашният им сътрудник Атака влиза в политическия сезон с поддръжка от 1.9%.
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), само че към момента е изправена пред предизвикването да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Регистрираната в актуалното изследване поддръжка за ръководещи, лява, дясна съпротива и нови обединения демонстрира настроенията в обществото на национално ниво. Местните избори обаче са много разнообразни по темперамент, а това прави изходът от тях мощно подвластен от спецификата в обособените общини, от положението на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.
Президентът Румен Радев продължава да се употребява с най-голям личен рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек растеж на неодобрението (от 14% на 17%).
Националното изследване не е представително за изхода от локалния избор, защото борбите ще се вземат решение във всяка една община поотделно. То демонстрира обаче някои по-характерни настройки на гласоподавателите, които могат да се окажат основни за изхода от кметските съревнования.
Около 47% са твърдо решилите да гласоподават на идните избори. Като предписание локалните избори са по-мобилизиращи за гласоподавателите от неотдавна отминалите европейски, само че все още заявената подготвеност за присъединяване в тях е релативно ниска. Това може да се дължи както на към момента нестартиралата действителна предизборна акция, по този начин и на неналичието на ярки съперници по места, което дистанцира жителите от интензивно присъединяване. Тази обстановка евентуално ще търпи смяна с регистрацията на всички претенденти и навлизането в същинската акция.
Силно поляризирани са настройките по оста „ опазване на статуквото или смяна в локалната власт “. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се вършат прогнози по общини, само че би трябвало да се означи, че сумарно внезапно по-критични са настройките в огромните градове (32%:68%), по-умерени – в междинните общини (44%:56%) и най-благоприятни за актуалните кметове – в дребните обитаеми места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма конспирация се обрисува конкуренцията за кметското място в огромните общини.
Изострянето на сериозните настроения е ней-големият контейнер за гласове против настоящи кметове при втория тур на изборите, защото те катализират най-големия капацитет за протестен избор. Интересното, което демонстрира актуалното изследване обаче е, че при локални избори няма същата логичност и обсег на протестния избор, както при националните. 37% от интервюираните са подготвени да се обединят зад която и да е кандидатура, „ против “ настоящия кмет в името на смяната. 62% обаче са на мнение, че биха дали своят вот според от персоналните качества на претендентите и политическите си желания, а не на правилото „ срещу “. Тази настройка внася спомагателен съспенс в политическата борба, тъй като демонстрира, че обединяването на недоволните не е автоматизиран развой, изключително когато става въпрос за решаването на локални проблеми, които директно засягат всеки жител. Сериозен фактор в развиването на интригата ще бъдат и множеството различни локални играчи, които постоянно получават забележителна поддръжка. Около 10 на 100 от гласоподавателите са подготвени да гласоподават за такива листи или кандидат-кметове, като тук-там делът им доближава до 15%.
В средата на третия управнически мандат на ГЕРБ нараства чувството за амортизиране на властта. 48% от гласоподавателите са на мнение, че е време различен да поеме ръководството, против 33%, които не престават да са уверени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща гласоподавателите опция. Отговорът на въпроса „ коя е алтернативата на ГЕРБ “ демонстрира мощно фрагментирани желания – към Българска социалистическа партия - 17%, към партия на Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа мощ - 8.9%. Както тази дисперсия, по този начин, в още по-голяма степен - и взаимната противоречивост сред опозиционните обединения, демонстрира за какво, въпреки и със мощно стеснена поддръжка, ГЕРБ продължава да удържа позиции.
В началото на септември ГЕРБ (21.5%) резервира електоралното си преимущество в народен проект пред Българска социалистическа партия (18.7%). В актуалното изследване Алфа Рисърч мери и капацитета на към този момент декларираната от Сл. Трифонов партия – „ Няма такава страна “. Тя започва с поддръжка от 8.3%, отнемайки симпатизанти от Българска социалистическа партия, националистическите обединения и Воля, без основна ерозия за ГЕРБ. Поради неналичието на всеобщи публични упования за разглобяване на цялата политическа система и преориентация на страната, новата групировка, позиционираща се като опция на статуквото, стартира с умерени равнища на поддръжка.
Подкрепата за Движение за права и свободи е в границите на обичайните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия избор остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а досегашният им сътрудник Атака влиза в политическия сезон с поддръжка от 1.9%.
След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), само че към момента е изправена пред предизвикването да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.
Регистрираната в актуалното изследване поддръжка за ръководещи, лява, дясна съпротива и нови обединения демонстрира настроенията в обществото на национално ниво. Местните избори обаче са много разнообразни по темперамент, а това прави изходът от тях мощно подвластен от спецификата в обособените общини, от положението на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ