Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане

Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане малко над 85% от следените през предходната година места на Стария континент са отговаряли на най-високите и най-строгите стандарти на Европейския съюз за „ чудесно “ качество във връзка с чистотата на водата. По този индикатор България се подрежда на предпоследно място, след нас е единствено Полша.

Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да съставлява риск за човешкото здраве, изключително когато такова замърсяване се среща в местата за къпане, написа още в отчета. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и аграрни земи.

Това замърсяване се усилва по време на проливни дъждове и наводнения заради препълване на канализационната мрежа и отмиване на нечистите отпадни води в реките и моретата.

Всички страни членки на Евросъюза реализират наблюдаване на местата си за къпане в сходство с наредбите на Директивата на Съюза по отношение на водите за къпане, сочи още отчетът.

Често се приказва за презастрояване, за нарушение на целостта на дюните, за нерегламентирано къмпиране, само че не по този начин постоянно се визира тематиката за вредата, която индивидът нанася на черноморската вода.

„ Антропогенният резултат, който сътворяваме ние, хората, е казусът. Отпадъците в морето са 80% с наземен генезис ", това изясни Мирослава Робинсън, шеф на отдел „ Опазване на морските води и акватории " в Басейновата дирекция „ Черноморския регион ", предава БНР.

По думите ѝ морските води най-често се замърсяват от действия по брега – хората изхвърлят свободно отпадъците си, изключително пластмаса, заведенията също не пазят непорочност, хотелите и атракционите също оставят своята диря.

„ Отпадъците влизат по друг метод в морската среда, в това число от атракционите, от туристите по плажовете. Големият % са пластмасовите боклуци.

Националният мониторинг за морски боклуци по плажните линии демонстрира – намаляваща наклонност на количествата боклуци – за 2017 година съвсем 73 000 броя боклуци са събрани по десетте плажни линии от Дуранкулак до устието на Велека, а за 2018 година – 50 000 броя…

Качеството на водата по крайбрежието се усъвършенства поради извеждането на заустяванията на канализационните системи отвън зоните за къпане и реконструкцията и модернизацията на пречиствателните станции “, разясни още Робинсън.

Първата от общо шест експедиции, планувани за тази година в границите на мониторинга за чистотата на Черно море, е завършила. Тази година фокусът е върху положението и концентрацията на характерни замърсители и предпочитани субстанции, наложителни детайли от рамковата инструкция. Според проф. доктор Снежана Мончева, шеф на Института по океанология, и съгласно резултатите от пробите параметрите се усъвършенстват:

„ Определено има усъвършенстване в положението на Черно море. Това е с помощта на европейските наставления главно във връзка с река Дунав и на ограниченията, взети по осъвременяване и изграждане на нови пречиствателни станции. Нещата не са идеални, има още проблеми. Концентрацията на биогенните детайли е доста по-ниска, само че казусът с морските боклуци свети в алено - пластмасата “, уточни Робинсън.

Любчо Панайотов е старши асистент капитан на изследователския транспортен съд „ Академик " на Института по океанология. Корабът се върна от първата за сезона експедиция, отдадена на чистотата на водата в Черно море. Днес, 3 август, отпътува на втора експедиция за взимане на проби от водата.

„ По-мръсно става морето. Плават хладилници… в моята процедура виждам за повторно такова знамение. Корабите са най-големите замърсители, по този начин се води, не че и бреговите не са… На кораба има разнообразни съдове за разделно събиране на отпадъците… Смятам, че има смяна в дисциплината и в съзнанието – дали да хвърля в морето “, сподели Робинсън.