Според него най-важната задача е възстановяването на институционалността в България.

Според него най-важната задача е възобновяване на институционалността в България.

„ Първият приоритет на фона на поръчката, която дадоха от „ Продължаваме Промяната “, е явен роман за това по какъв начин възвръщаме институционалната среда в България, тъй че тя действително да служи на ползите на жителите, а не на нещо друго “, сподели политологът.

Според него от там стартират другите разкази, свързани с ръководството на рецесията с ковид, възобновяване на върховенството на закона, ръководството на икономическата рецесия.

Политологът напомни, че България е прекарала една година в диалог по какъв начин институциите и държавността са се счупили, корупцията се е популяризирала, също по този начин чухме и посланието за нулева корупция.

Според него незабавно би трябвало да бъде дефиниран казусът за корупцията: „ Какъв е източникът на тази корупция? Дали е единствено партизанщината или посредствеността в държавната администрация? Ако е посредствеността, по какъв начин подсигуряваме качеството на идната администрация? Ако е посредствеността в държавната администрация, която е предпазена по закон, по какъв начин променяме това? Как изваждаме калинките от ръководството и вкарваме смислените експерти вътре? Това е конкретиката на решаването на казуса с корупцията. Конкретиката не е промяна на борда на шефовете на ББР “.

Той уточни, че вместо диалог за проблемите и за дефинирането им, за следващ път сме видели едни хора, които се замерят с решения, кое от кое по-близко до действителността. „ Искам да чуя от четирите политически обединения, които участваха в съдружните договаряния по покана на „ Продължаваме Промяната “, какъв съгласно тях е източникът на корупция в България “, добави политологът.

„ Тази оценка ще би трябвало да бъде дадена за всяко едно равнище във всяка една институция в България напълно скоро. Ако бъдещото ръководство не си дава сметка за размерите на този проблем и вместо това си заложи една безусловно неизпълнима цел като нулева корупция, то се е запътило в посока, в която няма да свърши нищо положително “, акцентира Панчугов.

По отношение на новото 47 Народно заседание, което стартира своята работа на 3 декември, политологът съобщи: „ Новият парламент би трябвало да стартира диалог за проблемите, в случай че желае да възвърне доверието на обществото “.

„ Видяхме единствено в границите на тази година два Народното събрание, които се замеряха с решения. Голяма част от проблемите, пред които сме изправени, са това замеряне с решения и популизмът, който цареше към тях “, сподели той.

Панчугов даде образец с работата на комисията за спор на ползи, в която са били изнесени данни за абсурда с двама български предприемачи и нищо не се е случило по-късно. Фокусът се е изместил към пазаруването на гласове.

„ Без да бъде дефиниран казусът на българската изборна система, бяха признати промени на парче. Изведнъж безусловно голословно бе въведено само и единствено машинното гласоподаване. Това сътвори значителен софтуерен ценз пред хората, които упражняват право на глас. Не видяхме какъв тъкмо проблем ни реши машинното гласоподаване “, съобщи Панчугов.

Според него сходен метод към законодателстването е в основата на ниското доверие към Народното събрание.