Ето кои са общините у нас с най-много работни места
Сподели
И през 2022 година възобновяване на районните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните равнища от 2019 година Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната стопанска система в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, до момента в който индустриалните райони най-бързо съумяват да основават нови работни места.
И през 2022 година възобновяване на районните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните равнища от 2019 година Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната стопанска система в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, до момента в който индустриалните райони най-бързо съумяват да основават нови работни места.
По последни данни за 2022 година броят на наетите по трудово и служебно правно отношение общо в страната доближава 2,27 милиона души – очевидно нарастване по отношение на „ дъното “ на пазара на труда от 2020 година, когато броят им беше понижен до 2,2 милиона, само че към момента надалеч от върха от 2019 година, когато наетите бяха 2,32 милиона души.
Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 143 хиляди души и Варна със 124 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 135, или половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Девня (94%), Сопот (88%), Челопеч (84%), като високите дялове отразяват събитието, че тези общини притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (74%) и столицата (70%). В цели 100 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове. Само преди година обаче броят им е бил 131, което ясно насочва към отърсване от резултата на коронавирус пандемията и рестриктивните мерки.
Тъй като възобновяване на пазара на труда наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 178 общини обаче има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-5,1 хиляди работещи), Несебър (-3,3 хиляди работещи), Казанлък (-3 хиляди работещи), Бургас (-2,5 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. В условен проект най-вече наети губят дребни общини като Никола Козлево (-33%), Георги Дамяново (-31%), Копривщица и Ивайловград (-24%), като при доста от тях аргументите за това са най-много демографски, вследствие на бързия спад на популацията в трудоспособна възраст.
Немалък брой общини обаче са съумели да основат нови работни места и да надвишават заетостта си отпреди рецесията, като в Марица броят на работещите е повишен с 1,7 хиляди души, в Родопи – с 1,5 хиляди души, в Божурище – над 900 души. И тук най-големите растежи са в релативно дребни общини, измежду тях Ковачевци (64%) и Ново село (53%). Налице са няколко клъстера от общини с растеж на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в пандемичните години бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
И през 2022 година възобновяване на районните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните равнища от 2019 година Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната стопанска система в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, до момента в който индустриалните райони най-бързо съумяват да основават нови работни места.
И през 2022 година възобновяване на районните пазари на труда е неравномерно, като в над 2/3 от общините броят на наетите остава под рекордните равнища от 2019 година Най-сериозни забавяния се виждат в общините с фокус на локалната стопанска система в туризма и в тези с най-значителни демографски проблеми, до момента в който индустриалните райони най-бързо съумяват да основават нови работни места.
По последни данни за 2022 година броят на наетите по трудово и служебно правно отношение общо в страната доближава 2,27 милиона души – очевидно нарастване по отношение на „ дъното “ на пазара на труда от 2020 година, когато броят им беше понижен до 2,2 милиона, само че към момента надалеч от върха от 2019 година, когато наетите бяха 2,32 милиона души.
Най-голям е броят им в столицата – 768 хиляди души, следвана от Пловдив със 143 хиляди души и Варна със 124 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 135, или половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Девня (94%), Сопот (88%), Челопеч (84%), като високите дялове отразяват събитието, че тези общини притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (74%) и столицата (70%). В цели 100 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове. Само преди година обаче броят им е бил 131, което ясно насочва към отърсване от резултата на коронавирус пандемията и рестриктивните мерки.
Тъй като възобновяване на пазара на труда наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 178 общини обаче има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-5,1 хиляди работещи), Несебър (-3,3 хиляди работещи), Казанлък (-3 хиляди работещи), Бургас (-2,5 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. В условен проект най-вече наети губят дребни общини като Никола Козлево (-33%), Георги Дамяново (-31%), Копривщица и Ивайловград (-24%), като при доста от тях аргументите за това са най-много демографски, вследствие на бързия спад на популацията в трудоспособна възраст.
Немалък брой общини обаче са съумели да основат нови работни места и да надвишават заетостта си отпреди рецесията, като в Марица броят на работещите е повишен с 1,7 хиляди души, в Родопи – с 1,5 хиляди души, в Божурище – над 900 души. И тук най-големите растежи са в релативно дребни общини, измежду тях Ковачевци (64%) и Ново село (53%). Налице са няколко клъстера от общини с растеж на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в пандемичните години бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Анализът е оповестен на уеб страницата на Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ