Българска компания разработва 3D технология за разрешаване на проблемите с женското безплодие
Спас Керимов е единствено на 28 години, само че от 2016 година оглавява новаторска компания, занимаваща се с 3D биопринтиране на човешки тъкани. Фирмата създава биочипове за лекарствено тестване, които съдържат в себе си няколко типа тъкани, в това число костна и чернодробна.
" Завърших медицина през 2017 година и стартирахме с група другари и сътрудници цялото начинание, което след това се трансформира в старт-ъп, още до момента в който бяхме студенти. Още тогава знаехме, че това ще бъде нещо доста огромно и доста дълготрайно , само че нямахме концепция, че ще се трансформира в това, което е сега. Едновременно знаехме накъде отиваме и в същото време нямахме никаква концепция какво в действителност е това. Тогава мислехме, че можем да създадем доста по-лесно всичко, което в този момент вършим доста мъчно, само че се надявам, че вървим в вярната посока и съумяваме " , споделя младият доктор, основател на българска биотехнологична компания за 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Колко индивида са въвлечени в целия развой и каква е спецификата на работа ви?
Към момента работят към 15 човка в компанията, имаме 2 лаборатории на територията на София Тех парк и централна роля в работата ни е биологичната част на процеса, тъй като 3D биопринтиране-то е способ за основаване на триизмерни структури, те са био структури, т.е. те са живи и когато създаваш такава конструкция някой би трябвало да следи всички живи кафези вътре в нея – да разпознава по кое време те се усещат добре и по кое време не, по кое време умират и по кое време са живи.
Затова в центъра на работата ни е биологичната експертиза на огромна част от екипа ни, които се занимават тъкмо с това. Другите хора, които работят в компанията са с инженерен професионален опит, да вземем за пример сътрудника Радостин, който е основател и на биопринтера ни, той е инженер, а аз като доктор по-скоро се грижа за посоката на техния синергичен труд сред инженери и биолози да намира вярно място в опазването на здравето, решаващо огромни проблеми.
Спас приключва Медицинския университет в София. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи напредъка в области като изкуствен интелект, биотехнологичната гражданска война и конфликта на човечеството с новите технологии. Създава компанията с концепцията да помогне на оптимално доста хора.
" В момента сме фокусирани в 2 посоки. Едното е да отпечатваме доста дребни тъкани и структури, върху които да се тестват нови медикаменти и молекули, било то за персонализирано лекуване или във фармацевтичната промишленост за възстановяване на клинични и предклинични тествания. А другото е планът ни за репродуктивно здраве, върху който сме фокусирани. Това са двете огромни посоки, в които нашата технология пасва най-добре. "
Последният план на компанията е обвързван с решение на казуса с женското неплодородие.
" Още сме напълно първоначално, безусловно планът ни е кърмаче, тъй като такива планове са доста дълготрайни и се случват в порядъка на 10-15 години в промишлеността. От 2019 година насам работим интензивно в партньорство с доста верни сътрудници занимаващи се с репродуктивно здраве в България и чужбина. Искаме да изпринтираме ендометриална лигавица, т.е. маточна лигавица, която да оказва помощ на дами, при които тя е доста тънка или липсва напълно в редки патологични положения, като им разрешава те да могат да забременяват сполучливо. "
" Ние сме в напълно начален стадий, още се учим по какъв начин да манипулираме клетките, които би трябвало да се диференцират в верните клетъчни видове. Тепърва започваме да работим с доста нови стволови кафези, които досега не са били използвани за такава цел и занапред ни следва да конструираме финалния биопринтиран конструкт и към този момент да му дадем небосвод за клинични тествания и тествания. Но на този стадий считам, че през 2026 или 2027 година ще можем сполучливо да се поздравим с този план, който ще може да оказва помощ в огромен мащаб и доста коренно на дами, които не могат да забременяват. "
Според Спас не е надалеч и времето, когато ще можем да отпечатваме и действителни човешки органи.
" Надявам се, че този миг ще пристигна скоро, само че в същото време съм закостенял в прогнозите си, тъй като ние се занимаваме с биопринтиране от близо съвсем 5 годни и виждаме какъв брой мъчно и постепенно напредва цялата промишленост, освен нашата компания. Вярвам, че не ни дели толкоз времето, колкото биологичните компликации, през които би трябвало да премине промишлеността, с цел да може да създава цели органи. Както и преди съм казвал едно десетилетие ни дели до огромен скок в това. Още не знаем какъв ще е този скок, надяваме се, че ще докара до нещо коренно. "
Как ви се отрази пандемията и на какво ви научи тя?
Пандемията чисто персонално оказа помощ на доста хора да се вгледат в себе си, преминавайки през вътрешно странствуване в тях самите и да се опознават. При фирмите, съгласно мен беше миг, в който в действителност се стабилизират – те се почистват, изкристализират се проблеми за решение. По никой метод не беше хубаво прекарване, сигурно мога да кажа, че за множеството бизнеси пандемията се отрази извънредно на целия финансово-емоционален декор, само че хубавото нещо, което се случи е, че екипите или се сплотяват или изцяло се разпадат. В положителните случаи те се сплотяват и тъкмо тогава една компания може да изкристализира в една нова форма, и когато пандемията към този момент не оказва подобен сериозен стопански напън, да бъде доста потребна.
Хората към теб по какъв начин реагират на твоите занимания, схващат ли въобще с какво тъкмо се занимаваш?
Повечето хора считат, че има доста научно приказен детайл в работата ни и считат, че много от нещата са прекомерно невъзможни, само че когато видят в елементи, че работата ни постоянно е била ориентирана към това да сме любопитни и да вършим неща, които стават все по-възможни, към този момент не наподобява толкоз сюрреалистично. Всички считат, че е малко „ сайфай “ (научна фантастика бел ред.) цялата работа в лабораторията, само че схващат, че в случай че тези неща продължат да се случват най-вероятно могат да създадат световни трансформации за човечеството. Не единствено в нашата компания, а в цялата промишленост на регенеративна медицина и биопринтиране може да докара нещо доста коренно. Мисля, че поради това обществеността ни поддържа по този начин интензивно, даже от време на време да не знае какво тъкмо се случва.
А кое е най-странното искане, което сте получавали за принтиране?
Със сигурност забавните моменти са били за принтиране на пържоли, репродуктивни органи и по-леки нещо като втори черен дроб или нещо сходно за разнообразни хора с по-специални потребности. Това бяха главните най-желани неща и в случай че бяхме създали маркетинговото ни изследване може би авансово и бяхме чули тези претенции в този момент евентуално щяхме да сме напълно друга компания.
Като дребен за това ли мечтаеше, с това ли си представяше да се занимаваш?
Аз с учебно заведение бях от класическите читанки, които се занимаваха най-вече с биология, ходещи на национални олимпиади, вманиачени в неща, в които другите въобще не виждат смисъл. Никога не съм си мислел, че ще бъда бизнесмен, по-скоро, че ще бъда доктор, тъй че беше ненадейно. Може би надълбоко в себе си знаех, че ще се занимавам с доста шантави неща, което сега дава отговор на фантазиите ми.
Младият доктор е отличен с награди от голям брой интернационалните научни конгреси и конгреси. Последното му самопризнание идва от класацията на Forbes " 30 под 30 " . Присъства и в селекцията на Дарик Радио " 40 до 40 " , а през 2019 година беше избран и като " Най-изявена млада персона на България " в област медицина и опазване на здравето, съгласно JCA Bulgaria.
Компанията му печели “Иновативно дружество на годината ” за 2018. Две следващи години - 2018 и 2019 година е притежател на Европейските награди CESA като Best HealthTech startup, както и на интернационалната премия CIDIC Award.
Спас е финалист и в интернационалното старт-ъп съревнование BetaPitch Global Berlin 2017, както и нееднократен гост-лектор в няколко университета на тематики, свързани с предприемачество, високотехнологични стартъпи и вероятността на биотехнологиите в бизнеса.
През последните години ти получаваш много огромно самопризнание и внимание, освен медийно, само че и като награди. Коя е най-ценната за теб премия?
Страхотно е, че обществото възприема моята работа и тази на екипа толкоз интензивно и положително. За мен постоянно е било чест да получавам награди – било то бизнес, научни или изцяло за компанията. Но почтено казано най-голямата премия, която съумях да видя е, че мои някогашни научни ръководители в университета, години по-късно пристигнаха и започнаха да работят с нас, в нашите лаборатории. Това беше огромно самопризнание, да видя научните си ръководители от преди да сътрудничат наедно с нас тук, за мен беше извънредно запаметяващо, като огромно събитие. Но най-големите обществени награди, които съм получавал са били тези, които са ми давали опция да опиша на колкото се може повече хора какво вършим , тях оценявам най-вече.
Каква е прогнозата ти за идващите 10 години - по какъв начин би се развила компанията и къде виждаш себе си?
Смятам, че компанията се трансформира в една от дребното в промишлеността, която ще се занимава с произвеждане на човешки тъкани и под произвеждане имам поради в огромен мащаб. Така че считам, че след 10 години може и да не сме изпринтирали цялостен орган, само че сигурно ще сме изпринтирали цяла гама от тъкани, която ще може да предлага друг вид лекувания. И считам, че ще бъде една от огромните компании, занимаващи се с тъканно произвеждане, освен в България и на Балканите, само че и в по-големи мащаби. Поне на това се надявам.
За себе си в множеството случаи доста мъчно съумявам да оцелея във закрепена, постоянна среда, било то и по-подредена, даже корпоративната, тъй че аз постоянно ще съм някъде там при започване на всеки един развой, за всеки един нов артикул, за ново начинание, аз се виждам в старта му, във вдъхновението към него, в събирането на мощ и сила то да се случва. Не се виждам в спокойна, корпоративна среда, в която към този момент старт-ъпът да бъде уталожен и просто да се любувам на това, което съм постигнал. По-скоро желая да ми е мъчно непрекъснато.
А от кое място черпиш своето ентусиазъм, по какъв начин се зареждаш?
Аз по принцип схващам всяко парченце от действителността ни като претекст за ентусиазъм. Но моето ентусиазъм сигурно идва на първо място от тишината. През множеството време, в което би трябвало да се възвръщам, да черпя нови изобретателни пориви, то постоянно идва от един покой и една тишина, която съм съумял да си основа за себе си.
Спас продължава да гледа към бъдещето, а задачата му е един ден да може да принтира цялостен човешки орган. Защото има вяра в смяната и знае, че тя идва с неизменност, хъс, доста труд, както и с дейно потребление на нови технологии, като 3D принтери.
Интервю на Габриела Андреева
" Завърших медицина през 2017 година и стартирахме с група другари и сътрудници цялото начинание, което след това се трансформира в старт-ъп, още до момента в който бяхме студенти. Още тогава знаехме, че това ще бъде нещо доста огромно и доста дълготрайно , само че нямахме концепция, че ще се трансформира в това, което е сега. Едновременно знаехме накъде отиваме и в същото време нямахме никаква концепция какво в действителност е това. Тогава мислехме, че можем да създадем доста по-лесно всичко, което в този момент вършим доста мъчно, само че се надявам, че вървим в вярната посока и съумяваме " , споделя младият доктор, основател на българска биотехнологична компания за 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Колко индивида са въвлечени в целия развой и каква е спецификата на работа ви?
Към момента работят към 15 човка в компанията, имаме 2 лаборатории на територията на София Тех парк и централна роля в работата ни е биологичната част на процеса, тъй като 3D биопринтиране-то е способ за основаване на триизмерни структури, те са био структури, т.е. те са живи и когато създаваш такава конструкция някой би трябвало да следи всички живи кафези вътре в нея – да разпознава по кое време те се усещат добре и по кое време не, по кое време умират и по кое време са живи.
Затова в центъра на работата ни е биологичната експертиза на огромна част от екипа ни, които се занимават тъкмо с това. Другите хора, които работят в компанията са с инженерен професионален опит, да вземем за пример сътрудника Радостин, който е основател и на биопринтера ни, той е инженер, а аз като доктор по-скоро се грижа за посоката на техния синергичен труд сред инженери и биолози да намира вярно място в опазването на здравето, решаващо огромни проблеми.
Спас приключва Медицинския университет в София. Интересува се от тъканно инженерство и регенеративна медицина. Следи напредъка в области като изкуствен интелект, биотехнологичната гражданска война и конфликта на човечеството с новите технологии. Създава компанията с концепцията да помогне на оптимално доста хора.
" В момента сме фокусирани в 2 посоки. Едното е да отпечатваме доста дребни тъкани и структури, върху които да се тестват нови медикаменти и молекули, било то за персонализирано лекуване или във фармацевтичната промишленост за възстановяване на клинични и предклинични тествания. А другото е планът ни за репродуктивно здраве, върху който сме фокусирани. Това са двете огромни посоки, в които нашата технология пасва най-добре. "
Последният план на компанията е обвързван с решение на казуса с женското неплодородие.
" Още сме напълно първоначално, безусловно планът ни е кърмаче, тъй като такива планове са доста дълготрайни и се случват в порядъка на 10-15 години в промишлеността. От 2019 година насам работим интензивно в партньорство с доста верни сътрудници занимаващи се с репродуктивно здраве в България и чужбина. Искаме да изпринтираме ендометриална лигавица, т.е. маточна лигавица, която да оказва помощ на дами, при които тя е доста тънка или липсва напълно в редки патологични положения, като им разрешава те да могат да забременяват сполучливо. "
" Ние сме в напълно начален стадий, още се учим по какъв начин да манипулираме клетките, които би трябвало да се диференцират в верните клетъчни видове. Тепърва започваме да работим с доста нови стволови кафези, които досега не са били използвани за такава цел и занапред ни следва да конструираме финалния биопринтиран конструкт и към този момент да му дадем небосвод за клинични тествания и тествания. Но на този стадий считам, че през 2026 или 2027 година ще можем сполучливо да се поздравим с този план, който ще може да оказва помощ в огромен мащаб и доста коренно на дами, които не могат да забременяват. "
Според Спас не е надалеч и времето, когато ще можем да отпечатваме и действителни човешки органи.
" Надявам се, че този миг ще пристигна скоро, само че в същото време съм закостенял в прогнозите си, тъй като ние се занимаваме с биопринтиране от близо съвсем 5 годни и виждаме какъв брой мъчно и постепенно напредва цялата промишленост, освен нашата компания. Вярвам, че не ни дели толкоз времето, колкото биологичните компликации, през които би трябвало да премине промишлеността, с цел да може да създава цели органи. Както и преди съм казвал едно десетилетие ни дели до огромен скок в това. Още не знаем какъв ще е този скок, надяваме се, че ще докара до нещо коренно. "
Как ви се отрази пандемията и на какво ви научи тя?
Пандемията чисто персонално оказа помощ на доста хора да се вгледат в себе си, преминавайки през вътрешно странствуване в тях самите и да се опознават. При фирмите, съгласно мен беше миг, в който в действителност се стабилизират – те се почистват, изкристализират се проблеми за решение. По никой метод не беше хубаво прекарване, сигурно мога да кажа, че за множеството бизнеси пандемията се отрази извънредно на целия финансово-емоционален декор, само че хубавото нещо, което се случи е, че екипите или се сплотяват или изцяло се разпадат. В положителните случаи те се сплотяват и тъкмо тогава една компания може да изкристализира в една нова форма, и когато пандемията към този момент не оказва подобен сериозен стопански напън, да бъде доста потребна.
Хората към теб по какъв начин реагират на твоите занимания, схващат ли въобще с какво тъкмо се занимаваш?
Повечето хора считат, че има доста научно приказен детайл в работата ни и считат, че много от нещата са прекомерно невъзможни, само че когато видят в елементи, че работата ни постоянно е била ориентирана към това да сме любопитни и да вършим неща, които стават все по-възможни, към този момент не наподобява толкоз сюрреалистично. Всички считат, че е малко „ сайфай “ (научна фантастика бел ред.) цялата работа в лабораторията, само че схващат, че в случай че тези неща продължат да се случват най-вероятно могат да създадат световни трансформации за човечеството. Не единствено в нашата компания, а в цялата промишленост на регенеративна медицина и биопринтиране може да докара нещо доста коренно. Мисля, че поради това обществеността ни поддържа по този начин интензивно, даже от време на време да не знае какво тъкмо се случва.
А кое е най-странното искане, което сте получавали за принтиране?
Със сигурност забавните моменти са били за принтиране на пържоли, репродуктивни органи и по-леки нещо като втори черен дроб или нещо сходно за разнообразни хора с по-специални потребности. Това бяха главните най-желани неща и в случай че бяхме създали маркетинговото ни изследване може би авансово и бяхме чули тези претенции в този момент евентуално щяхме да сме напълно друга компания.
Като дребен за това ли мечтаеше, с това ли си представяше да се занимаваш?
Аз с учебно заведение бях от класическите читанки, които се занимаваха най-вече с биология, ходещи на национални олимпиади, вманиачени в неща, в които другите въобще не виждат смисъл. Никога не съм си мислел, че ще бъда бизнесмен, по-скоро, че ще бъда доктор, тъй че беше ненадейно. Може би надълбоко в себе си знаех, че ще се занимавам с доста шантави неща, което сега дава отговор на фантазиите ми.
Младият доктор е отличен с награди от голям брой интернационалните научни конгреси и конгреси. Последното му самопризнание идва от класацията на Forbes " 30 под 30 " . Присъства и в селекцията на Дарик Радио " 40 до 40 " , а през 2019 година беше избран и като " Най-изявена млада персона на България " в област медицина и опазване на здравето, съгласно JCA Bulgaria.
Компанията му печели “Иновативно дружество на годината ” за 2018. Две следващи години - 2018 и 2019 година е притежател на Европейските награди CESA като Best HealthTech startup, както и на интернационалната премия CIDIC Award.
Спас е финалист и в интернационалното старт-ъп съревнование BetaPitch Global Berlin 2017, както и нееднократен гост-лектор в няколко университета на тематики, свързани с предприемачество, високотехнологични стартъпи и вероятността на биотехнологиите в бизнеса.
През последните години ти получаваш много огромно самопризнание и внимание, освен медийно, само че и като награди. Коя е най-ценната за теб премия?
Страхотно е, че обществото възприема моята работа и тази на екипа толкоз интензивно и положително. За мен постоянно е било чест да получавам награди – било то бизнес, научни или изцяло за компанията. Но почтено казано най-голямата премия, която съумях да видя е, че мои някогашни научни ръководители в университета, години по-късно пристигнаха и започнаха да работят с нас, в нашите лаборатории. Това беше огромно самопризнание, да видя научните си ръководители от преди да сътрудничат наедно с нас тук, за мен беше извънредно запаметяващо, като огромно събитие. Но най-големите обществени награди, които съм получавал са били тези, които са ми давали опция да опиша на колкото се може повече хора какво вършим , тях оценявам най-вече.
Каква е прогнозата ти за идващите 10 години - по какъв начин би се развила компанията и къде виждаш себе си?
Смятам, че компанията се трансформира в една от дребното в промишлеността, която ще се занимава с произвеждане на човешки тъкани и под произвеждане имам поради в огромен мащаб. Така че считам, че след 10 години може и да не сме изпринтирали цялостен орган, само че сигурно ще сме изпринтирали цяла гама от тъкани, която ще може да предлага друг вид лекувания. И считам, че ще бъде една от огромните компании, занимаващи се с тъканно произвеждане, освен в България и на Балканите, само че и в по-големи мащаби. Поне на това се надявам.
За себе си в множеството случаи доста мъчно съумявам да оцелея във закрепена, постоянна среда, било то и по-подредена, даже корпоративната, тъй че аз постоянно ще съм някъде там при започване на всеки един развой, за всеки един нов артикул, за ново начинание, аз се виждам в старта му, във вдъхновението към него, в събирането на мощ и сила то да се случва. Не се виждам в спокойна, корпоративна среда, в която към този момент старт-ъпът да бъде уталожен и просто да се любувам на това, което съм постигнал. По-скоро желая да ми е мъчно непрекъснато.
А от кое място черпиш своето ентусиазъм, по какъв начин се зареждаш?
Аз по принцип схващам всяко парченце от действителността ни като претекст за ентусиазъм. Но моето ентусиазъм сигурно идва на първо място от тишината. През множеството време, в което би трябвало да се възвръщам, да черпя нови изобретателни пориви, то постоянно идва от един покой и една тишина, която съм съумял да си основа за себе си.
Спас продължава да гледа към бъдещето, а задачата му е един ден да може да принтира цялостен човешки орган. Защото има вяра в смяната и знае, че тя идва с неизменност, хъс, доста труд, както и с дейно потребление на нови технологии, като 3D принтери.
Интервю на Габриела Андреева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ