Няма по-голям грях от сребролюбието и лакомия грабеж ╫ Софроний ВРАЧАНСКИ
(Софроний Врачански, 1812 г.)
В 3-та Неделя след Петдесетница
╫ За сребролюбието и неправдата
Никой не може да слугува на двама господари (Мат. 6:24)
Няма по-голям грях от сребролюбието и алчност обир. Защото то е разсипало доста къщи, разрушило е до основи села и градове, провокирало е доста страшни боеве, брат да се вдигне против брат, татко – против наследник, и наследник против татко, направило е доста човешки сърца да станат свиреп и още доста други безбройни несгоди. То е корен на доста несгоди, то е второ идолопоклонство, тъй като прави по този начин, че човек се надява повече на парите си, в сравнение с Бога, както едно време идолопоклонниците са се надявали на своите идоли. То прави човешкият разум да не гледа право, нито да преценя вярно, а прави кривото право и правото погрешно, както ще чуете в този момент от Евангелието.
Евангелие от Матей, зачало 18
Рече Господ: Светило за тялото е окото. За това, в случай че твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде ярко, в случай че пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде мрачно. И така, в случай че светлината, що е в тебе, е мрачевина, то какъв брой ли огромна ще е тъмнината? Никой не може да слугува на двама господари: тъй като или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. За това споделям ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не коства ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират, и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие доста по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на растежа си един лакът? Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, по какъв начин порастват: не се трудят, нито предат, а споделям ви, че нито Соломон във всичката си популярност не се е облякъл така, както всеки един от тях, и в случай че полската трева, която през днешния ден я има, а на следващия ден се хвърля в пещ, Бог така облича, какъв брой повече вас, маловерци! И така, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и тъй като вашият Небесен Отец знае, че имате потребност от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде. (Мат. 6:22–33)
Тълкувание
Благочестиви християни! Иисус Христос, с цел да ни възпре от ненаситното скъперничество и от неправдата, доста пъти ни споделя да бягаме от тях. Веднъж споделил да не заравяме имането си в земята, а да го изпращаме на небето. А в този момент споделя да не сме лакоми в сребролюбието, тъй като от него мозъкът ослепява и не може да вижда Бога. Понеже каквото е окото за тялото, това е и мозъкът за душата. И както здравото око просвещава тялото, по този начин и чистият разум просвещава душата, и както болното око потъмнява тялото, по този начин и нечистият, болният разум, потъмнява душата. Защото, когато е чист и здрав, мозъкът вижда Бога и Неговата истина, от които взема светлина и просвещава душата. А когато се обърнем към лукави мисли и стартираме да събираме доста парцел с несправедливост и да вършим други телесни грехове, мозъкът ни потъмнява. И когато потъмнее мозъкът на индивида, тогава потъмняват и душата, и тялото му. За това Христос споделил: „ Когато потъмнее мозъкът, който е светлина, какъв брой повече ще потъмнеят душата и тялото, които се просвещават от мозъка ”. За това духовните чиновници и църковните началници би трябвало да са светли с делата си, да имат чист и образован разум и да упътват хората към избавление, да ги пазят от зло и несправедливост. Защото в случай че обичат сребролюбието и неправдата повече от елементарните миряни, или в случай че се напиват и живеят по-лошо от неуките, тогава миряните и неуките какви ще станат? Не са ли те око и светлина за хората от простолюдието, както Христос сподели на апостолите: Вие сте светлината на света. Вие сте солта на земята (Мат. 5:14,13). Ако вие станете тюрма, то какъв брой ли мрачен ще стане народът и в случай че солта ви изгуби мощ, т.е. в случай че изгубите мощ с неприятни каузи, то непросветеният народ ще се вмирише. За това Григорий Богослов споделя: „ О, свещеници, вие сте око и светлина на Църквата. Пазете се да не потъмнеете, тъй като, в случай че потъмнеете, каква мрачевина ще настане! ”. Но и всички сме длъжни да си пазим светлината да не угасне от някое несправедливост, да се трудим постоянно за положителното и да слугуваме на Бога, а не на злото. Защото който прави зло, не може да бъде сгоден на Бога. Както споделя Христос през днешния ден в Евангелието: „ Както един прислужник не може да служи на двама господари ”, по този начин и християнинът не може да слугува на Бога и на сребролюбието – отделя индивида от Бога и го прави плебей на неправдата. Който събира доста парцел, го събира повече от несправедливост. За това и не може да бъде прислужник на Бога, тъй като Бог споделя да бъдем чисти, да оказваме помощ на сиромасите и да се въздържаме от всяко зло, а неправдата споделя да вършим блудничество, да грабим непознатото и да тичаме, към всяко зло. И така, който прави несправедливост, не може да бъде сгоден на Бога. Но тъй като всяка несправедливост потегля от сребролюбието, за това Христос ни повелява да не се грижим доста за храна и облекла, а единствено колкото е нужно, с цел да се крепи тялото и да не бъде голо. Тук Христос не споделя да не работим, а споделя да не се грижим доста за тялото, единствено да гледаме спасението на душата си и да имаме вяра единствено на Бога, тъй като Той храни и облича целия свят. Нали душата е по-ценна от тялото, а тялото от облеклата? Щом като Бог е дал душата и тялото, не може ли да даде и храната, и облеклата? Щом като Бог се грижи за птиците, белким не ще се погрижи за нас, които сме Негов облик? Бог както е хранил Адам в парадайса, Моисей на Синай, Илия на Хорив, Иоан в Иорданската пустиня, по този начин ще храни и нас. Всичко става по Негова воля. И нашият напредък зависи освен от яденето, само че и от Божия промисъл, тъй като колкото и да яде човек, не може да порасне повече от това, колкото му е отредил Бог. За това би трябвало да разпореждаме цялата си вяра на Бога, тъй като нашият труд е безрезултатен без Неговата помощ. Помислете единствено какъв брой прелестно украсява Бог цветята на полето, без никакъв труд, тъй че даже Соломон, който имал толкоз популярност, не може да се украси като цветята. И веднага като Бог се грижи да украсява цветето, от което няма никаква изгода, не ще ли се погрижи повече за нас, ще ни остави ли гладни и голи? Няма да ни остави. Щом като е по този начин не трябва да гледаме да украсяваме единствено тялото, което на следващия ден ще стане пръст, а би трябвало да украсяваме душата с добродетели, тъй като е безсмъртна и безкрайна. Ако имахме съвършена религия в Бога, нямаше да се грижим толкоз за тялото, тъй като всичко това го желаят друговерците, които не познават Бога, а щяхме да се трудим да спасим душата си. Бог не ни не разрешава да се храним и да носим облекла, само че ни не разрешава да мислим от през днешния ден за на следващия ден какво ще ядем и какви по-скъпи облекла ще си ушием. Бог ни заповядва да търсим единствено Небесното царство и Неговата истина, а другите телесни потребности Той Сам ще ни ги даде, без да ги търсим. О, наша нелепост! Всеки ден поносим разнообразни беди на този свят, от една страна – от хора, въпреки това – от дявола, само че отново се грижим за тялото и за светските неща, които скоро ще преминат като сянка, а за душата, която е безсмъртна и безкрайна, по никакъв начин не се грижим. И за какво? Защото нашата светлина (умът) е станал мрачевина.
Поучение
Братя християни, всички вие чухте, по какъв начин Христос ни не разрешава да се грижим доста за светските неща и по какъв начин ни твърди, че ни дава всичко належащо. За това би трябвало да оставим светското ненаситно предпочитание, да живеем чисто и праведно и да имаме обич между тях, да се обичаме, както ни обича Христос и съобщи Себе Си на гибел за нас. О, какво неприятно време е в този момент, тъй като сред нас няма обич и единодушие! Кажете ми, у кого има в този момент благосклонност и обич и има ли някой, който да желае да търпи изтезание за другиго? Няма, няма кой да прави положително, няма нито един, всички се отклониха, станаха еднообразно покварени (Пс. 14:3, 52:4). Ето, всички сме се предали на злоба, ненавист и зло, всички сме паднали в всякакви телесни сласти. Купуваме и продаваме с клетва и неистина. Всички сме лукави, всички сме сребролюбци и грешници. За това и Бог ни предава на разнообразни беди и поради тежките ни грехове позволява да ни връхлетят боязън, апетит, болест и неочаквана гибел. Но знайте, че в случай че от все сърце изоставим злините си и се обърнем към смирение, то и Бог ще се умилостиви към нас и ще ни удостои да влезем в онази небесна наслада, където ще се веселим дружно със светиите и ще бъдем там с нашия Господ Иисус Христос, Комуто популярност във безконечните епохи, амин.
Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г.
* Портрет на свети Софроний Врачански от незнаен създател, 1812 година, bg.wikipedia.org
