Ако България изчезне, можем да я възстановим по акварелите на Константин Щъркелов
Софийска градска художествена изложба отваря порти на 19 май с изложбата „ Константин Щъркелов. Самотникът друмник “, отдадена на 130 години от рождението на художника, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Константин Щъркелов /1889-1961 г./ се подрежда в първата редица на нашите най-големи художници. В годините до 1944 година той има доста независими изложения, употребява се с огромна популярност. Част от неговите акварели са купени от цар Фердинанд I /1887-1918 г./. След комунистическия прелом от 9 септември неговият живот се трансформира съществено. Щъркелов освен е изключен от Съюза на българските художници, репресиран е и даже влиза в пандиза за няколко месеца.
„ Нарекли сме нашата галерия „ Самотникът друмник “ напълно целеустремено, тъй като той е безгрижник с доста другари от най-различни области на изкуството, обича да пее и да написа лирика. От друга страна той има и един различен облик, който от време на време не виждаме – на самотния друмник, който обикаля цяла България. Рисува планини, реки, езера, долини. Неговият непосредствен другар Григор Василев споделя, че в случай че един ден България изчезне, можем да я възвърне по акварелите на Константин Щъркелов “, съобщи пред БГНЕС Аделина Филева, шеф на СГХГ.
Центърът на изкуството на Щъркелов е природата. За него близкият контакт с природата е извънредно значим. Той не може да седи в ателието, а би трябвало да е на открито, с цел да види, преживее и нарисува. От неговите произведения лъха откровеност.
„ Природата стои в сърцето му. Акварелът му дава опция за бързо изложение. Там трябват точна ръка и око, явен взор за това, което правиш и онази сензитивност, която той има. За това се получават тези виртуозни пейзажи и натюрморти “, сподели шефът на СГХГ.
Въпреки че някои са склонни да подценяват акварела, изкуствоведът не споделя сходни позиции. „ Акварелът е такова изкуство, което в случай че не го създадеш на мига, би трябвало да изхвърлиш листа и да почнеш отначало. Тук можем да забележим и виртуозност, и откровеност, и отношение. Щъркелов се подрежда в една от първите редици на нашите създатели “, безапелационна е Аделина Филева.
За страдание, след Втората международна война /1939-1944 г./ ориста на Константин Щъркелов се трансформира. Той е прекършен, а творбите му се изсушават. По това време към този момент се изискват напълно други неща от художниците, не се гледа с положително око на пейзажа. Тези композиции в възхвала на партията и трудовия народ не са в сърцето на огромния български акварелист.
Експозицията включва над 300 творби – масла, акварели и рисунки, обхващащи цялостното творчество на художника. В нея са включени произведения от Националната художествена изложба, Националния военноисторически музей и други /БГНЕС
Константин Щъркелов /1889-1961 г./ се подрежда в първата редица на нашите най-големи художници. В годините до 1944 година той има доста независими изложения, употребява се с огромна популярност. Част от неговите акварели са купени от цар Фердинанд I /1887-1918 г./. След комунистическия прелом от 9 септември неговият живот се трансформира съществено. Щъркелов освен е изключен от Съюза на българските художници, репресиран е и даже влиза в пандиза за няколко месеца.
„ Нарекли сме нашата галерия „ Самотникът друмник “ напълно целеустремено, тъй като той е безгрижник с доста другари от най-различни области на изкуството, обича да пее и да написа лирика. От друга страна той има и един различен облик, който от време на време не виждаме – на самотния друмник, който обикаля цяла България. Рисува планини, реки, езера, долини. Неговият непосредствен другар Григор Василев споделя, че в случай че един ден България изчезне, можем да я възвърне по акварелите на Константин Щъркелов “, съобщи пред БГНЕС Аделина Филева, шеф на СГХГ.
Центърът на изкуството на Щъркелов е природата. За него близкият контакт с природата е извънредно значим. Той не може да седи в ателието, а би трябвало да е на открито, с цел да види, преживее и нарисува. От неговите произведения лъха откровеност.
„ Природата стои в сърцето му. Акварелът му дава опция за бързо изложение. Там трябват точна ръка и око, явен взор за това, което правиш и онази сензитивност, която той има. За това се получават тези виртуозни пейзажи и натюрморти “, сподели шефът на СГХГ.
Въпреки че някои са склонни да подценяват акварела, изкуствоведът не споделя сходни позиции. „ Акварелът е такова изкуство, което в случай че не го създадеш на мига, би трябвало да изхвърлиш листа и да почнеш отначало. Тук можем да забележим и виртуозност, и откровеност, и отношение. Щъркелов се подрежда в една от първите редици на нашите създатели “, безапелационна е Аделина Филева.
За страдание, след Втората международна война /1939-1944 г./ ориста на Константин Щъркелов се трансформира. Той е прекършен, а творбите му се изсушават. По това време към този момент се изискват напълно други неща от художниците, не се гледа с положително око на пейзажа. Тези композиции в възхвала на партията и трудовия народ не са в сърцето на огромния български акварелист.
Експозицията включва над 300 творби – масла, акварели и рисунки, обхващащи цялостното творчество на художника. В нея са включени произведения от Националната художествена изложба, Националния военноисторически музей и други /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ