София. Умира цар Борис ІІІ (1943 г.). Син на цар

София. Умира цар Борис ІІІ (1943 г.). Син на цар Фердинанд и татко на цар Симеон ІІ, цар Борис умира в разгара на присъединяване на България във Втората международна война. Погребан е в Рилския манастир.
На 28 август са родени: учителката Недялка Шилева, участничка в Съединението, българската поетеса Дора Габе. На 28 август умират цар Борис Трети и оперният артист Видин Даскалов.

2012г.
Президентът на република България връчва на Джеймс Уорлик, ексклузивен и пълномощен дипломат на Съединените американски щати в Република България медал „ Стара планина “ първа степен „ за извънредно огромните му заслуги за укрепването и развиването на българо-американските връзки и във връзка идното му дефинитивно тръгване от страната “

2009 година
41-то Народно събрание гласоподава избора на Иван Искров за шеф на Българска народна банка. Той е определен с Решение на Народно събрание от 26 август 2009 година

2000 година
В интервала 27 - 28 август Националният статистически институт (НСИ) излиза с данни за външнотърговските връзки на България. Според тях българският експорт е повишен с 25%, само че нараства и външнотърговският недостиг - Щатски долар 582 000 000 при обща сума от Щатски долар 5 500 000 000 стокооборот. България има позитивен продан с Италия, Белгия, Гърция, а мощно негативен - с Германия. С 40% е намалял износът за Оперативно-наблюдателно дело и Русия, който е най-вече от модифицирани метали, конфекция на ишлеме, вино, а вносът оттова се състои основно от горива и машини.

1977 година
В интервала 17 - 28 август в София се организират международните студентски летни игри " Универсиада 77 ".

1970 година
В Москва е подписана междуправителствена конвенция сред България и Съюз на съветските социалистически републики за оказване на техническо подпомагане на България през 1971-1975 година в строителството на промишлени предприятия и други обекти, и за даване на заеми за тези цели (до 350 000 000 рубли при 2 % годишна лихва).

1961 година
Издадено е разпореждане на Министерския съвет за основаване от 1 септември същата година на независима Академия на селскостопанските науки в София под ведомството на Министерството на земеделието. В нея влизат учените и член-кореспондентите на Българска академия на науките от Отделението за селскостопански науки, което е закрито, а всички институти, работещи по проблемите на селското стопанство, са трансферирани към новата академия. За ръководител е назначен член-кореспондента Титко Черноколев.

1941 година
От Съюз на съветските социалистически републики в България дебаркира трета група военни инструктори за партизанското придвижване. Групата се състои от 9 души и е отпред с Марко Станков и Аврам Стоянов (подводничарите).
Съпротивителното придвижване в България в интервала 1941 година – 1944 година е проведено и ръководено от Българската работническа партия. Възниква след започването на хитлеристката експанзия против Съюз на съветските социалистически републики през юни 1941 година Още на 24 юни същата година управлението на Българска работническа партия излиза с апел към българския народ да се вдигне на битка против хитлеристките войски, намиращи се в България, и техните български помагачи. В края на юни и началото на юли същата година в Балкана излизат първите партизански чети – в Разложко, Баташко и други В градовете и някои по-големи села стартира построяването на бойни групи за саботажна и наказателна активност. Така като съществени форми на Съпротивителното придвижване в България се обрисуват партизанското придвижване и бойните групи. През септември 1941 година посредством основаната в Москва незаконна радиостанция " Христо Ботев " се слага началото на още една форма на съпротивително придвижване, комбинирана с незаконния щемпел, излизащ в столицата и други краища на страната, посредством които българският народ се осведоми за развоя на събитията на Източния фронт и се нападна държавната пропагандна машина, сложена в услуга на Третия райх. Последната по-значителна форма на опозиция е построяването на незаконни войнишки комитети в разнообразни елементи на българската армия, изключително през лятото и есента на 1944 година Съпротивителното придвижване минава през няколко стадия, които в съществени линии съответстват с хода на военните дейности на Източния фронт. Първият от тях стартира през юни 1941 година и продължава до разгрома на немските войски при Сталинград (февруари 1943 г.). Спирането на настъплението на немските военни елементи и почналата контраатака на Съветската войска слагат началото на втория стадий на Съпротивителното придвижване в България, което продължава до лятото на 1943, когато стартира новото огромно проваляне на хитлеристките войски при Орел–Курск. През този стадий партизанските чети и отряди в страната минават под общото управление на Народоосвободителната въстаническа войска (НОВА) (април 1943 г.), а страната е разграничена на 12 въстанически оперативни зони (ВОЗ). Третият стадий стартира от лятото на 1943 година и продължава до изтласкването на хитлеристките войски от рамките на Съюз на съветските социалистически републики (лятото на 1944 г.). През това време в страната се основават нови партизански чети и отряди, образуват се нови бойни групи. Последният, четвърти стадий стартира от лятото на 1944 година и приключва с политическата смяна на 9 септември 1944 година Като фиктивен съдружник на страните от хитлеристката ос България се намира в радикално друго състояние от страните, които са окупирани и завладени от Германия. Една от значителните отлики от тези страни е, че България резервира непокътнати своите държавни и административни органи и изключително армията и полицията си, условия, които вършат извънредно по-тежки изискванията за съпротивителното придвижване, в сравнение с в окупираните страни. Затова, в случай че Съпротивителното придвижване в България би трябвало да се съпоставя със съпротивителното придвижване в някои от европейските страни, то би следвало да се съпостави единствено с тези, които са също такива спътници на Германия, както и България. Погледнато от този ъгъл, следва да се уточни, че в България то взема най-големи размери. Съпротивителното придвижване в България е немислимо без голямата помощ на ятаците и помагачите, произхождащи от средите освен на Българска работническа партия, само че и от други политически кръгове. Друга значима причина за размаха на съпротивителното придвижване е фактът, че то се води под знака на Отечествения фронт, основан през юли 1942 година, в чиято стратегия на напред във времето стоят не ползите и задачите на Българска работническа партия, а общонационални задания и цели. Съпротивителното придвижване в България дава доста жертви – партизани, участници в бойни групи, във войнишки комитети, ятаци и други, в това число старци и невръстни деца. Съпротивителното придвижване в България е съставка от общото съпротивително придвижване в Европа през Втората международна война (1939–1945 г.).

1936 година
Проведена е незаконна конференция на националлибералите в София в поддръжка на възобновяване на Търновската конституция.
Националлибералната партия (НЛП) е формирана през 1920 година след сливането на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия. Изразява ползите на търговско-промишлената буржоазия, едрите земевладелци и дребните стокопроизводители. Поради своя хетерогенен състав и съществуващите групи в другите политически партии, от които е основана, фракционните битки в НЛП не престават през целия интервал от нейното битие. В интервала 1920-1923 година се намира в съпротива на ръководството на Български земеделски народен съюз. След отхвърли на останалите буржоазни партии за взаимна битка против земеделското държавно управление открива единодушие с част от запасното и настоящото офицерство. Чрез своите съидейници във Военния съюз НЛП взема присъединяване в държавния прелом на 9 юни 1923 година и се включва със собствен представител в държавното управление на проф. Ал. Цанков (1923–1926 г.). В средата на септември 1923 година групата на доктор Н. Генадиев напуща НЛП и образува нова политическа организация Народно единение. След излизането на нейния представител (Б. Смилов) от сговористкото държавно управление НЛП минава в съпротива. През юли 1925 година Д. Петков дружно с група свои съидейници афишира възобновяване на НЛП. През ноември 1926 година група дейци отпред с някогашния министър Б. Смилов се отделят и образуват своя независима политическа формация под името НЛП. Тази група е за сплотяване със сговористкия режим. След слабото показване на партията в общинските и окръжните избори през 1926 година и в парламентарните през май 1927 година националлибералите пристъпват към обединяване. През септември 1928 година се сливат със стамболовистите, а през юли 1929 година и с крилото на Б. Смилов. Извършеното обединяване е нетрайно, тъй като през 1930 година смиловистите се откъсват като независима политическа формация и вземат присъединяване с двама свои представители в кабинета на А. Ляпчев (1926–1931 г.). НЛП се включва в образуването на Народния блок. След спечелването на парламентарните избори (юни 1931 г.) взе участие в съдружния кабинет. Недоволните от присъединяване на партията в блоковото държавно управление отпред с П. Н. Даскалов напущат нейните редове (септември 1932 г.). През март 1933 година водачът на партията Г. Петров дружно със своите последователи образува нова политическа групировка също под името НЛП. Към НЛП през април 1934 година още веднъж се причислява групата на Б. Смилов. След държавния прелом на 19 май 1934 година партията е неразрешена. С това се поставя завършек на нейното битие. Печатен орган на партията е в. " Независимост ".

1908 година
На въоръжение в американската войска е въведен дирижабълът. Дирижабълът е управляем аеростат издигнат от немския инженер граф Фердинанд Цепелин през 1900 година Първото потомство дирижабли са цялостни с водород. На 2 юли 1900 година в Германия Фердинанд Цепелин реализира първият полет с дирижабъл. Опитът да бъде прелетяно Боденското езеро обаче приключва с рухване във водите на езерото. Година по-късно бразилецът Алберто Сантос-Дюмон съумява с дирижабъл, дълъг 33 метра, да обиколи Айфеловата кула.

1886 година
В с. Харманлък (днес Дъбовник, Варненска област) е родена Дора Габе - българска поетеса. Учи в Женева (Швейцария) и Гренобъл (Франция), където приключва френска литература. Работи като редактор на " Библиотека за дребните " (заедно със С. Андреев) (1926 г.) и на детското сп. " Прозорче " (1939-1941 г.). След 9 септември 1944 година завежда отдел " Културни връзки с чужбина " в Министерството на пропагандата (до 1947 г.). След това става консултант по културните въпроси в българското посолство във Варшава (до 1949 г.). Била е преводачка. Избрани съчинения: " Теменуги. Лирически песни " (1908 г.), " Малки песни " (1923 г.), " Някога " (1924 г.), " Малкият добруджанец " (1927 г.), " Мълчаливи герои " (1931 г.), " Буквар и първа читанка " (1936 година, в съавторство с Хр. Спасовски), " Когато бях дребна " (1939 г.), " Партизанска поема " (1946 г.), " Неспокойно време " (1957 г.), " Нови стихове " (1963 г.), " Лирика. Избрани стих. " (1966 г.), " Почакай слънце " (стихове, 1967 г.), " Невидими очи " (стихове, 1970 г.), " Майка Парашкева. Романизована биография. [на П. Димитрова] " (1971 г.), " Стихотворения " (1975 г.), " Глъбини. Разговори с морето " (1976 г.), " Избрани стихове " (в 2 т., 1978 г.), " Избрани преводи " (1979 г.), " Поеми " (1982 г.), " Светът е загадка " (1982 г.), " Избрани стихове " (1982 г.) и доста други Умира на 16 февруари 1983 година в София.

1867 година
В с. Голямо Конаре (днес гр. Съединение, Пловдивско) е родена Недялка Стоянова Шилева - участничка в придвижването за съединяване на Източна Румелия с Княжество България, учителка и дарителка. Завършва пловдивската девическа гимназия, след което работи като учителка в родното си село. Годеница е на войводата Продан Тишков (Чардафон). По поръчка на голямоконарския комитет шие знамето на локалните въстаници. Придружава четата от с. Голямо Конаре до Пловдив и участва на провъзгласяването на Съединението (1885 г.). След Съединението е учителка в Пловдив, Ямбол и София. Завещава къщата си на читалището в село Голямо Конаре. Умира през 1959 година в София.

На тази дата са родени:

1940 година
В Чирпан е роден художникът Никола Манев. Учи в Художествената академия, София (1962), и продължава във Висшето учебно заведение за изящни изкуства в Париж при проф. Морис Брианшон (1970). Живее и твори в Париж. Член е на Хуманитарния съюз (Париж) и на Съвета на Есенния салон (Париж). Самостоятелни изложения: София (1961 г.), Тунис (1963 г.), Париж (1964 година, 1967 година, 1968 година, 1969 година, 1970 година, 1971 година, 1973 година, 1974 година, 1975э, 1976 година, 1980 година, 1983 година, 1986 година, 1989 година, 1992 година, 1993 година и др.), Лондон (1968 г.), Таити (1972 г.), Женева, Швейцария (1975 г.), Бабенхаузен, Германска федерална република (1976 г.), Дюселдорф, Германска федерална република (1977 г.), Виена (1980 година, 1983 година, 1985 г.), Амстердам, Холандия (1982 г.), фондация “Хюлет Пакард ”, Франция (1988 г.), галерия гоблени - Сенлис, Франция (1991 г.), Анкара, Турция (1993 г.) и други Носител е на Наградата на френското държавно управление за задгранични художници (1966 г.); златен орден от състезанието “Шенавър ”; Наградата за народна власт на “Форд ” (1968 г.). Открива годишно независими изложения в България (85 за интервала 1961-2000 г.); взе участие годишно в “Есенен салон ” Париж (78 участия до 2000 г.). Негови картини са благосъстоятелност на хотел “Меридиен ”, Париж (7); във VIP-залата на летище “Шарл дьо Гол ”, Париж има 5; 1 е в Националната изложба в Делхи, Индия, дарена персонално от Индира Ганди. Дарява на родния си град Чирпан възрожденска къща с галерия от 30 платна (2000 г.). Представен е с автограф в Речника на “всички художници от всички страни и всички столетия ” “Benesit ” - аршин за международна класа.

На тази дата умират:

2006 година
28-годишният Драгомир Иванов Илиев – Драшко е разстрелян в София. Убийството е осъществено на кръстовището на улиците " Костенски водопад " и " Тодор Каблешков " в ж.к. " Гоце Делчев ". Той е регистриран за обири на коли. През 2002 година против него е изработен несполучлив опит за нападение - самоделно взривно устройство е сложено в хола на жилището му. Драшко има славата на един от най-хубавите автокрадци в страната, изключително след влизането в пандиза на Радослав Цукровски.

2001 година
Умира Видин Борисов Даскалов - български оперетен актьор (баритон). Роден е през 1929 година в с. Горна Козница, Кюстендилско. През 1953 година приключва Българската държавна консерватория (БДК), компетентност " Цигулка ", втора компетентност " Пеене ". От 1953 година е непроменяемо в състава на ДМТ " Ст. Македонски " като водещ солист. Наричан е " царят на оперетата ", оставя 120 функции в типичен и модерни оперети. Работи и като режисьор: " Прилепът ", " Време за обич " и " Веселата вдовица ". Най-добрата му театрална партньорка е Лиляна Кисьова, с която работят дружно съвсем 44 години. Погребан е в Казанлък.

1943 година
Умира цар Борис ІІІ (1894 - 1943). Роден е на 30 януари 1894 година, католическото му име Борис Луи Роберт Пиер Станислав. Син е на цар Фердинанд I и на княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска, брат е на Кирил Преславски. През 1896 година се прекръства в източноправославната религия - негов кръстник е съветският император Николай II. Пълнолетието му е отпразнувано в София през 1912 година с огромни тържества в наличието на престолонаследниците на Турция, Румъния, Сърбия, Гърция и Черна гора и видни задгранични посетители. Участва в Балканската война със Седма Рилска дивизия. През 1915 година следва във Военната академия в София. През Първата международна война, като офицер за поръчки при щаба на Действащата войска, извършва поръчки на висшото командване от бойно и политическо естество. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 година Встъпва в брак с принцеса Джована Савойска, от който се раждат княгиня Мария-Луиза (13 януари 1933 г.) и Симеон, княз Търновски (16 юни 1937 г.). Управлението на цар Борис III протича в комплицирани и тежки години. Победена в Първата международна война, след Ньойския контракт (1919), България е в положение на политическа изолираност. В страната се разгарят остри политически битки, които довеждат до военния прелом на 9 юни 1923 година за събаряне на държавното управление на Български земеделски народен съюз отпред с Ал. Стамболийски, осъществен от Военния съюз и политическата формация " Народен сговор " с поддръжката на двореца. Цар Борис III реализира вътрешнополитическо успокоение, което основава условия за икономическа непоклатимост и подсилване на интернационалния престиж на България. По време на Втората международна война причислява България към Тристранния пакт (1 март 1941 г.), само че не изпраща войски на Източния фронт. От началото на 1943 година прави опити за преориентация към Англия и Съединени американски щати. Борис III е единственият държател, който не експортира българските евреи в Германия, с което ги избавя от заличаване. Умира при неизяснени условия. Погребан в Рилския манастир.

1901 година
Умира Никола Живков, създател на текста на опълченския химн " Шуми Марица ". Учи в Търново и Русе, учителства 12 години във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов. Участва в Сръбско-турската война (1876). През 1876 година основава текста на опълченския марш " Шуми Марица ". През 1882 година открива в Свищов първата детска градина. Автор на доста педагогичен книги, учебници и детски книжки.

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse ”;

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;

Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;

Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;

Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;

Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;

Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;