София. Трябва да мислим за българското средно образование като за

София. Трябва да мислим за българското приблизително обучение като за същинското бъдеще на страната ни, като за бъдещето на нацията ни. Трябва да мислим с какво можем да бъдем потребни, по какъв начин да създадем по-продуктивен труда си и да създадем условия за генерации, които ще милеят и работят за България и ще отдадат силите и опциите си на просперитета на страната. Това сподели Александър Грозданов, претендент за депутат от Коалиция „ Българска социалистическа партия за България “ за 24 МИР и съпредседател на федерация „ Образование “ към Горско стопанство на Българска социалистическа партия - София по време на полемика на тематика „ Проблеми на междинното обучение в предизборната платформа на Коалиция „ Българска социалистическа партия за България “, оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия - София . Взеха присъединяване ръководителят на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов, Янка Такева, ръководител на Синдиката на българските учители, претенденти за народни представители от 23, 24 и 25 МИР, шефове на столични учебни заведения и преподаватели.

„ Целта на срещата ни е да обсъдим и набележим какво би желала да реализира Българска социалистическа партия в междинното обучение и българското учебно заведение. Как да създадем по този начин, че децата ни да бъдат и знаещи, и можещи. Събрали сме се хора, изкушени от тематиката обучение и милеят за него “, съобщи още Грозданов.

Кандидатът за депутат е на мнение, че би трябвало да се направи разбор за петгодишния интервал на работа на Закона за предучилищното и учебното обучение. „ Но той би трябвало да е същински. Важно е кой ще го направи, с какви планове, дали ще желае да покаже нескрито нещата такива, каквито са и каквито ги срещаме всеки ден. Или просто ще желае да оправдае тези над 20 млн. лв., които бяха дадени за основаването на този закон “, изясни Грозданов.

„ Целта на тази среща е да формулираме няколко задания в подтекста на ситуацията, в която се намира междинното ни обучение след година и половина ковид-пандемия, на нарушен образователен развой и насъбрани проблеми “, означи водачът на Българска социалистическа партия – София Калоян Паргов.

Той добави, че задачата на среща е и да покаже на бъдещите народни представители какви се проблемите и какви законодателни проблеми би трябвало да направи идващото Народно заседание.

„ Чрез тази среща желаеме да намерим най-хубавите решения за междинното обучение “, посочи Паргов.

„ Българска социалистическа партия би трябвало интензивно да работи в областта на образованието. То не е зона единствено на една политическа партия. Трябва да се търси консенсус, само че той не може да се откри и реализира, в случай че се предават националните ползи “, безапелационна бе проф. Ваня Добрева, която е зам.-председател на Българска социалистическа партия - София.

Тя посочи, че при ръководството на ГЕРБ е влезнал образователен проект, които унищожава националното съзнание и идентичността на поколенията. „ Не може да се отхвърля Българското възобновление и въобще да не се учи “, безапелационна бе Добрева.
Според нея първото, което би трябвало да се направи е повсеместен разбор на ковид-ситуацията. „ Опитът на Финландия демонстрира, че там нямаше проблем с отдалеченото образование. При нас пандемията задълбочи неравенствата и сега имаме деца, които внезапно изостават. Единственото нещо, което избави системата от цялостния неуспех - това е учителят. На всички тях българското общество дължи голяма признателност и невисок реверанс “, сподели тя.

По думите й за всички възпитаници би трябвало да бъдат закупени електронни устройства. „ Прогнозите са, че пандемията няма да отмине бързо и идващите 2-3 години ще би трябвало да работим още веднъж в онлайн среда. Няма по какъв начин това да стане, в случай че няма безвъзмезден интернет и в най-отдалеченото място на страната “, изясни тя.

Проф. Добрева е на мнение, че в образованието с изключение на отвесна конструкция би трябвало да има и хоризонтална. „ Това значи, че в случай че детето по някаква причина отпадне от системата, то да може да се върне в нея когато и да е. Същото е и във висшето обучение. В закона би трябвало да бъде осмислена структурата на междинното обучение, да бъдат въведени видове професионални учебни заведения, а дуалното обучение е една доста добра форма “, добави още тя.

Относно делегираните бюджети Ваня Добрева смята, че парите не могат да следват единствено ученика. „ Трябва да се откри по-справедлива формула, която да регистрира, че учителят също взе участие в просветителния развой. Държавата не може да се дистанцира от образованието “, съобщи тя.

Иван Карагьозов, който е претендент за депутат от 23 МИР, обърна внимание на образователните стратегии. Според него те би трябвало да се преразгледат, защото сега на дават отговор на потребностите на учениците и ги натоварват с остаряла и безполезна информация. „ Те би трябвало да се съобразени с особеностите на просветителната система, да са създадени по този начин, че да се работи елементарно с тях и да дават опция за последователност, следене на резултатите на обособения възпитаник и на системата “, изясни Иван Карагьозов.

Кандидатът за депутат от 25 МИР проф. Тодор Мишев подчертава, че огромна част от казуса в образованието и в търговията с учебници се крие в инспекторатите, които неотложно би трябвало да се реформират.

„ Проблем е и слабата спомагателна подготовка и нежеланието на доста сътрудници да подобрят и обогатят подготовката си “, посочи проф. Мишев.