Ужасите на войната: Две поколения делят едно легло и няколко...
София коленичи в ъгъла на стаята, заемайки допустимо минимум място. Пространството или цялостната липса на такова в този момент е непрекъснатото ограничаване в нейния живот.
19-годишната живее в една стая с приятеля си и майка му. И освен това - всички те споделят едно легло.
" Мразя това ", споделя тя пред BBC. " Просто желая малко персонално пространство. "
По-рано тази година София Просяник избягала от Мариупол. Градът бе обсаден и в последна сметка високомерен от Русия през май. Тя се срещнала с приятеля си Ярослав Моисеенко в евакуационен център, преди да пристигна да живее с него и майка му Надя в село Калиновка, западно от столицата Киев, написа dnes.bg.
Но Ярослав и Надя се завръщат и намират личния си дом в руини, опустошен по време на несполучливия съветски поход към Киев при започване на войната. Сега всички те живеят в пристройка, която е била " лятната кухня " на фамилията.
Подовото пространство в стаята може да бъде пресечено на три крачки. Леглото и хладилникът са от едната страна, а печката е тъкмо до вратата.
Между тях има табуретка, на която сядат, когато се мият. Шестдесет и три годишната Надя демонстрира на екипа на BBC по какъв начин поставят найлоново було, с цел да не се намокри пода.
По думите на фамилията още по-лошото е, че от време на време се постанова да вървят до тоалетната тук, в случай че е прекомерно студено, с цел да употребяват външната баня.
" Мразя да го върша пред всички ", споделя София.
Сега тя се усеща " естествена " единствено, когато е на работа в локална бензиностанция, където има подобаваща тоалетна и ток.
Докато беседва с екипа на BBC, светлините изгасват, което, споделя тя, се случва от самото начало. Милиони украинци страдат от липса на ток след многократни съветски удари по енергийната мрежа на страната.
Надя споделя, че употребяват факли и свещи, само че задушаващата липса на място е най-трудното нещо за това семейство. Поне през лятото можеха да отворят вратата, само че в този момент е прекомерно студено.
За Надя останките от остарялата й къща са в съседство. Сега сняг покрива основите на приземните стаи, съставляващи нейния някогашен дом. Семейството й стартира да го строи, когато тя е едвам на 14 години.
Сега на път да навърши 64 години, Надя разказва себе си като " бездомна " и плаче, до момента в който изяснява какъв брой мъчно е да се отърве от спомените си, когато те лежат тъкмо там, измежду руините.
" Когато желая да отида и да взема нещо, непрекъснато си припомням къде са били всички неща в остарялата ми къща ", споделя тя. " Имаше килер до стената. Сега, когато желая да взема нещо оттова, се пипвам, че си мисля – там към този момент няма нищо. "
Завръщането вкъщи, откакто руснаците са напуснали тяхното село, Калиновка западно от Киев, трябваше да бъде наслада за Надия, само че вместо това е източник на непрекъсната тъга.Те се надяват, че скоро посредством благотворителна организация, наречена Nest, ще получат сглобяема къща, в която София да живее с Ярослав, а Надя да остане в пристройката.
В селото мъже са заети да строят една от тези сглобяеми къщи за 64-годишната Ина и нейния наследник. Тя излиза да поздрави публицистите, само че съвсем незабавно избухва в сълзи, спомняйки си тези ранни седмици от войната.
" Всичко беше в пламъци, споделя тя. " Точно над главите ни летяха снаряди. "
Те напуснали дома си през март и се върнаха през май, като построили неподготвено място за живеене на мястото, където се намирала остарялата им къща.
От положението на остарялата постройка излиза наяве за какво на Инна е даден приоритет за сглобяем дом допустимо най-скоро. Покривът, подобен какъвто е, непрекъснато капе върху влажен и замърсен под, а кухнята е пъклен студена. Ина постоянно кърши ръце от болки в подутите й стави. През друга врата в тъмна задна стая внезапно става задушаващо горещо. Чорапи и облекла висят от въжето за пране по тавана. Поне е топло в тази част на небрежно издигнатия дом, само че е нездравословна и потискаща топлота, идваща от остаряла печка на дърва.
Цялата обстановка се отразява на здравето на Ина, само че тя показва резистентност, която се чува от толкоз доста хора в Украйна.
" Ще преминем през всичко ", споделя тя.
Нейната вяра е, че Украйна може да завоюва войната " допустимо най-скоро ".
" За да има мир и успокоение. Всички бойци да се приберат живи и здрави. Това е най-важното. Липсата на светлина не е страшна, ще оцелеем. "
19-годишната живее в една стая с приятеля си и майка му. И освен това - всички те споделят едно легло.
" Мразя това ", споделя тя пред BBC. " Просто желая малко персонално пространство. "
По-рано тази година София Просяник избягала от Мариупол. Градът бе обсаден и в последна сметка високомерен от Русия през май. Тя се срещнала с приятеля си Ярослав Моисеенко в евакуационен център, преди да пристигна да живее с него и майка му Надя в село Калиновка, западно от столицата Киев, написа dnes.bg.
Но Ярослав и Надя се завръщат и намират личния си дом в руини, опустошен по време на несполучливия съветски поход към Киев при започване на войната. Сега всички те живеят в пристройка, която е била " лятната кухня " на фамилията.
Подовото пространство в стаята може да бъде пресечено на три крачки. Леглото и хладилникът са от едната страна, а печката е тъкмо до вратата.
Между тях има табуретка, на която сядат, когато се мият. Шестдесет и три годишната Надя демонстрира на екипа на BBC по какъв начин поставят найлоново було, с цел да не се намокри пода.
По думите на фамилията още по-лошото е, че от време на време се постанова да вървят до тоалетната тук, в случай че е прекомерно студено, с цел да употребяват външната баня.
" Мразя да го върша пред всички ", споделя София.
Сега тя се усеща " естествена " единствено, когато е на работа в локална бензиностанция, където има подобаваща тоалетна и ток.
Докато беседва с екипа на BBC, светлините изгасват, което, споделя тя, се случва от самото начало. Милиони украинци страдат от липса на ток след многократни съветски удари по енергийната мрежа на страната.
Надя споделя, че употребяват факли и свещи, само че задушаващата липса на място е най-трудното нещо за това семейство. Поне през лятото можеха да отворят вратата, само че в този момент е прекомерно студено.
За Надя останките от остарялата й къща са в съседство. Сега сняг покрива основите на приземните стаи, съставляващи нейния някогашен дом. Семейството й стартира да го строи, когато тя е едвам на 14 години.
Сега на път да навърши 64 години, Надя разказва себе си като " бездомна " и плаче, до момента в който изяснява какъв брой мъчно е да се отърве от спомените си, когато те лежат тъкмо там, измежду руините.
" Когато желая да отида и да взема нещо, непрекъснато си припомням къде са били всички неща в остарялата ми къща ", споделя тя. " Имаше килер до стената. Сега, когато желая да взема нещо оттова, се пипвам, че си мисля – там към този момент няма нищо. "
Завръщането вкъщи, откакто руснаците са напуснали тяхното село, Калиновка западно от Киев, трябваше да бъде наслада за Надия, само че вместо това е източник на непрекъсната тъга.Те се надяват, че скоро посредством благотворителна организация, наречена Nest, ще получат сглобяема къща, в която София да живее с Ярослав, а Надя да остане в пристройката.
В селото мъже са заети да строят една от тези сглобяеми къщи за 64-годишната Ина и нейния наследник. Тя излиза да поздрави публицистите, само че съвсем незабавно избухва в сълзи, спомняйки си тези ранни седмици от войната.
" Всичко беше в пламъци, споделя тя. " Точно над главите ни летяха снаряди. "
Те напуснали дома си през март и се върнаха през май, като построили неподготвено място за живеене на мястото, където се намирала остарялата им къща.
От положението на остарялата постройка излиза наяве за какво на Инна е даден приоритет за сглобяем дом допустимо най-скоро. Покривът, подобен какъвто е, непрекъснато капе върху влажен и замърсен под, а кухнята е пъклен студена. Ина постоянно кърши ръце от болки в подутите й стави. През друга врата в тъмна задна стая внезапно става задушаващо горещо. Чорапи и облекла висят от въжето за пране по тавана. Поне е топло в тази част на небрежно издигнатия дом, само че е нездравословна и потискаща топлота, идваща от остаряла печка на дърва.
Цялата обстановка се отразява на здравето на Ина, само че тя показва резистентност, която се чува от толкоз доста хора в Украйна.
" Ще преминем през всичко ", споделя тя.
Нейната вяра е, че Украйна може да завоюва войната " допустимо най-скоро ".
" За да има мир и успокоение. Всички бойци да се приберат живи и здрави. Това е най-важното. Липсата на светлина не е страшна, ще оцелеем. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ