София години наред подценява замърсяването на въздуха по отношение на азотния диоксид
София има проблем със замърсяването на въздуха и във връзка с азотния диоксид, демонстрира оповестения единствено преди дни най-нов отчет на. А през днешния ден на 83 места в София към 80 доброволци жители мерят равнищата на азотен диоксид. Те се включват в процеса с обезпечени от екологичната организация съоръжение и инструктаж. Инициативата е една от най-мащабните от този вид, провеждана в града досега и е подбудена от нуждата да се показа по-пълна и точна картина за замърсяването с NO₂ в София. На база на целогодишни измервания, извършени от екологичната организация, данните демонстрират централизация на азотен диоксид над пределно допустимата норма в 19 от 27 определени точки на столицата през 2021 година Вероятна причина това да не бъде установено досега е разполагането на формалните автоматизирани измервателни станции надалеч от пътното платно и в несъответствуващи региони на града, в противоречие на Директивата за качество на атмосферния въздух. Гражданското премерване е разумно продължение на процеса по изясняване на по-пълната картина на замърсяването с NO₂ в София и цели да се обзет още повече региони на града. То ще се организира по наличния и задоволително прецизен способ с така наречен дифузионни тръби. Тръбите ще останат закачени наоколо до транспортните артерии на София до 16 юни. Резултатите от измерването, които ще бъдат разчетени от профилирана швейцарска лаборатория, ще станат ясни до края на юни. Какъв би трябвало да е обсегът на зоната с ниски излъчвания в София? През 2022 година Столична община има намерение да вкара зона с ниски излъчвания (ЗНЕ) от превоза, с което да ограничи потреблението на МПС и да понижи излъчванията на фини прахови частици и NO₂. За страдание първичният вид за ЗНЕ наподобява незадоволително упорит и евентуално няма да докара до значително усъвършенстване, в случай че не бъдат поправени параметрите на зоната. За взимането на осведомено решение по този проблем явно са нужни повече и по-прецизни данни от измервания на замърсяването на въздуха и трафика в града. Освен ограничението на използването на най-замърсяващите моторни транспортни средства, Столична община би трябвало да обезпечава и предизвиква опциите за устойчива подвижност за всички възрастови групи - най-много потреблението на градски превоз, последвано от споделени форми на пътешестване, опциите за интензивно напредване (с велосипед, тротинетка и други незамърсяващи въздуха в града транспортни средства), както и ходенето пешком. Мерките би трябвало да са ориентирани и към екологичната промяна на бизнеси, свързани с превоз: куриерски услуги, доставки, автобусни транспорти, строителни и ремонтни действия свързани с приложимост на МПС и други. Кои са нормите за азотен диоксид във въздуха в България, в Европейски Съюз и съгласно Световната здравна организация? В България се ползват оптимално допустимите концентрации на азотен диоксид (т.нар. норми), годни в Европейския съюз (ЕС). Средногодишната централизация съгласно тях е 40 µg/m³, като това до скоро съответстваше и на насоките на Световната здравна организация (СЗО) от 2005 година Те бяха ревизирани през 2021 година поради наличните нови проучвания и научни данни. Препоръчителната средногодишна централизация съгласно СЗО стана 10 µg/m³. Освен това СЗО вкара и насоки за средноденонощни концентрации до 25 µg/m³, каквито не се ползват в България и в Европейски Съюз. Подобен настоящ у нас индикатор за
краткосрочно излагане на замърсяване с NO2 е аларменият предел, който съгласно националното ни законодателство е 400 µg/m³ и би трябвало да бъде регистриран в границите на три поредни часа, с цел да има нарушаване. В момента на равнище Европейски Съюз тече развой за преразглеждане на законодателството и нормите за замърсяване на въздуха. Очакванията са, че те ще се приближат или изравнят с тези на СЗО. Необходима е преоценка на разположението на мобилните измервателни станции Резултатите на отчета сочат също, че е нужна преоценка на разположението на станциите от Изпълнителна агенция по околна среда и Министерство на околната среда и водите,
Според разбор на " За Земята " двете публични станции за наблюдаване на замърсяването от трафика (АИС Младост и АИС ИАОС/Павлово) не дават отговор на изискванията за разполагане на пунктове за взимане на проби в микромащаб според Директивата за качество на атмосферния въздух и по-конкретно условието транспортно насочените станции да
са ситуирани на място до 10 метра от бордюра на пътното платно. Станцията в Павлово е на 12 метра от бордюра на най-близкото локално платно и на 27 метра от огромния бул. с натоварен трафик, паралелен на локалното платно. Станцията в Младост се намира в двора на Националния институт по метеорология и хидрология, на към 72 метра от най-близкия бул. Александър Малинов.
Препоръчително е да се създадат спомагателни измервания с мобилните станции на Изпълнителна агенция по околна среда и да се премисли разположението на автоматизирани измервателни станции в София. Необходимо е да се изберат места за разполагането им, които да регистрират действителното замърсяване с азотен диоксид в града и експозицията на жителите на високи равнища на централизация на NO2. Обнадеждаващо е, че от края на 2021 година тече развой на оценка на системата за премерване на качеството на въздуха на национално равнище взаимно от Изпълнителната организация по запазване на околната среда (ИАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), която се чака да завърши с отчет през август 2022 година. Надяваме се данните и изводите от този отчет да подкрепят работата на двете институции и да допринесат за осъвременяването и актуализирането на системата за премерване в София и останалата част. Според условията на Директива 2008/50 част от измерванията би трябвало да се вършат в най-замърсените елементи на обитаемоте места. Според Приложение III от Директива 2008/50. ”за всички замърсители транспортно насочените пробовземни сонди следва да бъдат ситуирани на не повече от 10 м. от бордюри.”
От " За Земята " ще мерят замърсяването с азотен диоксид с дифузионни тръби и през 2022 година, което в допълнение ще подкрепи определянето на подобаващи места за формалните измервания.
Данните от направените измервания демонстрират нездравословно високи равнища на замърсяване с азотен диоксид в доста точки на град София, където има и висока централизация на хора. Това са жилищни зони, региони с офис пространства и бизнес здания, съществени спирки на градския превоз. По-високо замърсяване с азотен диоксид се следи наоколо до натоварени улици и булеварди. Това удостоверява разбирането, че главен източник на излъчванията са колите с мотори с вътрешно горене.
В " За Земята " са уверени, че са нужни съществени и незабавни ограничения от страна на Столична община за понижаване на замърсяването с азотен диоксид в София, които да са ориентирани към понижаване на използването на МПС с приоритет към ограничение на най-замърсяващите. Какво е азотният оксид и кои са неговите източници? Азотният диоксид е червеникаво-кафяв газ с остра и дразнеща миризма от групата на високо реактивните газове, наречени азотни оксиди. Той е един от замърсителите на въздуха, чиито стойности се мерят, наблюдават и контролират посредством правила за пределно възможни концентрации и алармен предел. Под въздействието на интензивна слънчева светлина
азотният диоксид във въздуха взаимодейства химически, вследствие на което се образува така наречен „ фотохимически смог “. В резултат на фотохимичните реакции се образуват вторични замърсители на въздуха като озон, прахови частици и други Азотният диоксид в атмосферата реагира и с водните молекули в нея, вследствие на което се получава азотна киселина, която е една от съставките на киселинните дъждове.
Вдишването на въздух с висока централизация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи равнища могат да влошат здравословното положение на хора с дихателни болести, изключително астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, визити в незабавните отделения, банкет в болница. По-продължителното излагане на нараснали концентрации на NO2 може да способства за развиването на астма и евентуално да усили чувствителността към респираторни инфекции. Хората с астма, децата и възрастните хора нормално са изложени на по-голям риск от отрицателно
влияние върху здравето. Продължително влияние на концентрации над нормата може да аргументи структурни промени в белия дроб.
Източник на азотен диоксид са на първо място транспортните средства с ДВГ, нo има и нетранспортни такива като: електро централите, работещи с изкопаеми горива, строителството, градинското съоръжение (моторни резачки, косачки) и други индустрии. В София главният източник на NO2 е превозът – 78.73%, следван от индустрията с 15.55% и битовото отопление с 5.72%.5
За разлика от замърсяванията с озон и прахови частици, които се разпръскват и могат да бъдат проблем за обширни региони, равнищата на NO2 са доста по-високи наоколо до източниците на замърсяване – в и към транспортните средства. Затова
най-голямо замърсяване с азотен диоксид има край натоварени пътища в града. Хора, които регулярно се движат, живеят и работят около или покрай такива места, са изложени дълготрайно на високи равнища. Последствията за здравето, свързани с NO2, са доста по-малко евентуални с отдалечаването на човек от източника на замърсяване.
краткосрочно излагане на замърсяване с NO2 е аларменият предел, който съгласно националното ни законодателство е 400 µg/m³ и би трябвало да бъде регистриран в границите на три поредни часа, с цел да има нарушаване. В момента на равнище Европейски Съюз тече развой за преразглеждане на законодателството и нормите за замърсяване на въздуха. Очакванията са, че те ще се приближат или изравнят с тези на СЗО. Необходима е преоценка на разположението на мобилните измервателни станции Резултатите на отчета сочат също, че е нужна преоценка на разположението на станциите от Изпълнителна агенция по околна среда и Министерство на околната среда и водите,
Според разбор на " За Земята " двете публични станции за наблюдаване на замърсяването от трафика (АИС Младост и АИС ИАОС/Павлово) не дават отговор на изискванията за разполагане на пунктове за взимане на проби в микромащаб според Директивата за качество на атмосферния въздух и по-конкретно условието транспортно насочените станции да
са ситуирани на място до 10 метра от бордюра на пътното платно. Станцията в Павлово е на 12 метра от бордюра на най-близкото локално платно и на 27 метра от огромния бул. с натоварен трафик, паралелен на локалното платно. Станцията в Младост се намира в двора на Националния институт по метеорология и хидрология, на към 72 метра от най-близкия бул. Александър Малинов.
Препоръчително е да се създадат спомагателни измервания с мобилните станции на Изпълнителна агенция по околна среда и да се премисли разположението на автоматизирани измервателни станции в София. Необходимо е да се изберат места за разполагането им, които да регистрират действителното замърсяване с азотен диоксид в града и експозицията на жителите на високи равнища на централизация на NO2. Обнадеждаващо е, че от края на 2021 година тече развой на оценка на системата за премерване на качеството на въздуха на национално равнище взаимно от Изпълнителната организация по запазване на околната среда (ИАОС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), която се чака да завърши с отчет през август 2022 година. Надяваме се данните и изводите от този отчет да подкрепят работата на двете институции и да допринесат за осъвременяването и актуализирането на системата за премерване в София и останалата част. Според условията на Директива 2008/50 част от измерванията би трябвало да се вършат в най-замърсените елементи на обитаемоте места. Според Приложение III от Директива 2008/50. ”за всички замърсители транспортно насочените пробовземни сонди следва да бъдат ситуирани на не повече от 10 м. от бордюри.”
От " За Земята " ще мерят замърсяването с азотен диоксид с дифузионни тръби и през 2022 година, което в допълнение ще подкрепи определянето на подобаващи места за формалните измервания.
Данните от направените измервания демонстрират нездравословно високи равнища на замърсяване с азотен диоксид в доста точки на град София, където има и висока централизация на хора. Това са жилищни зони, региони с офис пространства и бизнес здания, съществени спирки на градския превоз. По-високо замърсяване с азотен диоксид се следи наоколо до натоварени улици и булеварди. Това удостоверява разбирането, че главен източник на излъчванията са колите с мотори с вътрешно горене.
В " За Земята " са уверени, че са нужни съществени и незабавни ограничения от страна на Столична община за понижаване на замърсяването с азотен диоксид в София, които да са ориентирани към понижаване на използването на МПС с приоритет към ограничение на най-замърсяващите. Какво е азотният оксид и кои са неговите източници? Азотният диоксид е червеникаво-кафяв газ с остра и дразнеща миризма от групата на високо реактивните газове, наречени азотни оксиди. Той е един от замърсителите на въздуха, чиито стойности се мерят, наблюдават и контролират посредством правила за пределно възможни концентрации и алармен предел. Под въздействието на интензивна слънчева светлина
азотният диоксид във въздуха взаимодейства химически, вследствие на което се образува така наречен „ фотохимически смог “. В резултат на фотохимичните реакции се образуват вторични замърсители на въздуха като озон, прахови частици и други Азотният диоксид в атмосферата реагира и с водните молекули в нея, вследствие на което се получава азотна киселина, която е една от съставките на киселинните дъждове.
Вдишването на въздух с висока централизация на NO2 може да раздразни дихателните пътища. Краткотрайните излагания на високи равнища могат да влошат здравословното положение на хора с дихателни болести, изключително астма, което води до поява на кашлица, хрипове, затруднено дишане, визити в незабавните отделения, банкет в болница. По-продължителното излагане на нараснали концентрации на NO2 може да способства за развиването на астма и евентуално да усили чувствителността към респираторни инфекции. Хората с астма, децата и възрастните хора нормално са изложени на по-голям риск от отрицателно
влияние върху здравето. Продължително влияние на концентрации над нормата може да аргументи структурни промени в белия дроб.
Източник на азотен диоксид са на първо място транспортните средства с ДВГ, нo има и нетранспортни такива като: електро централите, работещи с изкопаеми горива, строителството, градинското съоръжение (моторни резачки, косачки) и други индустрии. В София главният източник на NO2 е превозът – 78.73%, следван от индустрията с 15.55% и битовото отопление с 5.72%.5
За разлика от замърсяванията с озон и прахови частици, които се разпръскват и могат да бъдат проблем за обширни региони, равнищата на NO2 са доста по-високи наоколо до източниците на замърсяване – в и към транспортните средства. Затова
най-голямо замърсяване с азотен диоксид има край натоварени пътища в града. Хора, които регулярно се движат, живеят и работят около или покрай такива места, са изложени дълготрайно на високи равнища. Последствията за здравето, свързани с NO2, са доста по-малко евентуални с отдалечаването на човек от източника на замърсяване.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ