София. Българското председателство ще представи своята визия за използването на

София. Българското председателство ще показа своята визия за потреблението на научноизследователската инфраструктура за значително възстановяване на изследователската екосистема. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в словото си по време на откриването на конференцията „ Подобряване на дълготрайната резистентност и отваряне на научноизследователските инфраструктури към обществото и индустрията ". Форумът, проведен от Министерство на образованието и науката, се организира в София и е част от календара на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Той се осъществя по план, финансиран от Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “.
Темата на конференцията бе част от продължаващите разискванията на предлагането за идната Многогодишна финансова рамка и Девета рамкова стратегия за научни проучвания и нововъведения на Европейската комисия.
Пред участниците в конференцията министър Вълчев съобщи: „ Имаме виновна цел - да дадем старт на полемиките по какъв начин да се усили въздействието на научните проучвания и нововъведенията върху обществото и индустрията в отговор на потребностите и упованията на хората от цифровизацията, промените на климата и глобализацията ”. Според него научноизследователската среда в цяла Европа има потребност от диалози за потенциала, ресурсите, инфраструктурата и човешкия капацитет, с цел да може да е конкурентоспособна и да прави общозначими и предпочитани проучвания. Министър Вълчев акцентира и значимостта на диалога за нуждата от още средства за научна инфраструктура.
Освен приветственото слово на министър Вълчев, видео послание насочи еврокомисарят по просвета и нововъведения Карлош Моедаш, а лектори, модератори и участници в обособените панели на програмата бяха представители на Европейската комисия, членове на Европейския парламен и други
Участниците дискутираха опциите за поощряване на публично-частните партньорства, целящи обезпечаване на благоприятни условия за стабилно развиване на научноизследователските инфраструктури в Европа.
По време на събитието се организираха и полемики за политиките, свързани с научноизследователските инфраструктури и техния принос за върховите достижения в научните проучвания и нововъведенията. Сред тематиките бяха и разширение на въздействието на научноизследователските инфраструктури върху растежа, заетостта, индустрията и обществото.
Иван ЛАЗАРОВ