Собственикът на Левски Наско Сираков отправи призив към министър-председателя Кирил

Собственикът на Левски Наско Сираков насочи апел към министър-председателя Кирил Петков по отношение на стадион " Георги Аспарухов " и стадион " Българска войска ". В ефира на bTV бронзовият медалист от САЩ`94 приказва по настоящи тематики от българския футбол, само че се върна и обратно във времето. Ето какво сподели Сираков:

- Книгата ти се споделя " Единакът ", само че май не си подобен, тъй като имаш доста хора към себе си - прелестна жена, две дъщери и три внучета.
- Наскоро едната от щерките ми сподели " Тате, викат ти Единакът, само че не забравяй, че сме цяла глутница ". Така е в действителност и съм доста щастлив.

- Какво ти даде татко ти - първенецът по битка Петко Сираков?
- Tой, лека му пръст, изгаряше от предпочитание да ходя по неговия път. Спартански метод на образование, на живот. Когато се постановяваше - ме биеше. Бой, пердах, и то както би трябвало - както бият борците. И в този момент съм му признателен за този метод на отношение. Това до голяма степен е повлияло на развиването ми. Майка ми, която също умря, ми разказваше, че татко ми ме е целувал единствено, когато дремя, с цел да не скапва дисциплината.

- Имало ли е вид да се занимаваш с различен спорт?
- От доста дребен виждах, че футболът ми се отдава. Играехме на улицата. От нашето потомство всички станахме футболисти на улицата и в учебно заведение. Винаги съм желал и мечтаех един ден да играя в мъжете на Левски. С доста труд станаха нещата. Имах щастието да играя с доста по-талантливи футболисти. Срещал съм се с изключителни гении, само че някои от тях не съумяха във футбола. Смятам, че 5 % е гений и 95 % труд. Аз бях и малко дърводелец. Но с изключителни тренировки и разпределяне реализирах доста.

- В книгата си разказваш, че ти е побеляла брадата след травмата в Испания и дните след интервенцията.
- Така беше, да. Бях 48 часа на морфин. Ревях от болежка. На третия ден стартира да ми пада косата и тогава споделих, че спирам морфина. Научих доста тогава. Две години преди този момент нямах никакви травми. Случи се на подготовка, от никаква обстановка, стъпих на погрешно. Вместо да ми поддаде глезена, ми поддаде коляното.

- Kак надъхваше младите футболисти?
- С някой пестник зад врата. Трябва да има ред и дисциплинираност.

- Като погледнеш обратно, какво ти костваше решението да поемеш Левски?
- Ужасно доста, само че въобще не скърбя. Имах визия какво почти следва, само че действителността след това беше друга. Изключително доста безсънни нощи, доста цигари... Спазих обещанието да не пия корав алкохол една година откакто получих акциите. Не ми е чак толкоз мъчно да ръководя клуба, този организъм - ПФК Левски. Едва ли има различен човек, който да го познава по-добре от мен. Чувам му пулса. 40 години съм в Левски, претърпял съм какво ли не в тази съблекалня. Управлявам клуба с обич, имам самочувствието, че съм натрупал нужните познания. Имам възприятието, че целият свят беше против Левски тези две години. Като започнеш с пандемията, в този момент с този боен спор. Всичко това отблъсна много възможни рекламодатели и спонсори, тъй като целият свят изпадна в икономическа рецесия. Преборваме се лека-полека, не всичко е цветя и рози при нас. Левски излиза от дупката, в която беше попаднал от дълги години, дори и игрово. Имаме потребност и водим диалози с възможни нови спонсори и рекламодатели. Стъпваме си на краката и това е видно за всички.

- Какво липсва на българския футбол сега?
- Най-вече футболисти. А стадионите са болната ми тематика. След мен нали ще гостува Кирил Петков? Помоли от мое име министър-председателя, по този начин както страната помагаше на толкоз доста други тимове, да го направи и за Левски и ЦСКА. Ето, отпуснаха се пари за стадионите на пловдивските Локомотив и Ботев. Трябва да се откри метод да се помогне и на грандовете Левски и ЦСКА. Виждате какво стана на " Герена " в реванша с Лудогорец - очевидци сме на това при какви условия 20 хиляди фенове трябваше да гледат мача на " Георги Аспарухов ". Това не е обикновено. И на финала за Купата на България ще има доста аудитория. За страната не е проблем да отдели средства. Неприятното е, че ние нямаме естествен стадион за националния ни тим.