Обрат! Спряха излизането на свобода на осъден на смърт убиец и изнасилвач от Старозагорско
Снимка Булфото
Само четири дни преди рухването на Тодор Живков от власт, у нас е изпълнена последната смъртна присъда. Самоковският дърводелец Георги Алински е убит по обвинявания в систематична измама против националната власт. Със промяната на режима следва мораториум върху осъществяване на смъртните присъди, който трае осем години - до 1998-а, когато е отстранено. В този интервал те към момента се издават от съда, след това смъртното наказване у нас се отстранява и най-тежката присъда, която може да се получи е " пожизнен затвор без право на подмяна ". Делата за убийства в интервала сред смяната на закона пораждат много несъгласия - по този начин хора с издадени смъртни присъди след това биват наказани на пожизнен затвор, а други, след смяната на закона, за същите закононарушения получават " пожизнен затвор без право на подмяна ", заяви Канал 3.
реклама
Апелативен съд - Пловдив постанови през днешния ден решението си по един от тези проблеми и анулира решение на Окръжен съд - Стара Загора, с което на човек с издадена преди време смъртна присъда, а след това пожизнен затвор, му се отсъждат 30 години затвор. Той към този момент е излежал 28 от тях и съгласно това решение след 2 години трябваше да излезе на независимост, само че апелативните магистрати през днешния ден му постановиха пожизнен затвор.
Осъденият 64-годишен Т.Ч., е наказан през 1991 година година на " гибел посредством разстрел ", откакто е потвърдена виновността му в две убийства, умишлена междинна телесна щета и обезчестяване, осъществени през 1990 година в село край Стара Загора.
В държанието на пандизчията имало смяна, той изразявал страдание за стореното и имал примерно държание, само че всичко това е видяно едвам в последните две години от престоя му в пандиза, тъй че съдът не почете тези причини.
Съдиите в Пловдив одобряват за основателно възражението на прокурора, че този интервал не може да се квалифицира като задоволителен, с цел да се стимулира извод, че се касае за трайна, продължителна, сигурна и дълготрайна смяна. Така не може да се стимулира извод, че в изискванията на неконтролирана и неструктурирана среда – измежду обществото, личностните особености няма да се проявят по неподходящ за останалите членове на обществото метод.
Т.Ч. е изтърпял повече от 28 години в пандиза, от които последните две в Старозагорския, а преди този момент е бил в пандиза в Бургас. Апелативният съд е взел поради, че една от особеностите при наказаното лице и сфера, в която работещите с него заключават, че имат проблеми, е признанието на виновността и съжалението за стореното, което официално Т. Ч. показва, само че самичък в последната си дума пред Окръжния съд сочи, че не се смята за нарушител, а нарушител е този, който откакто е умъртвил и е пуснат, още веднъж убие.
С присъда от 24.03.1992 година, Старозагорският областен съд е признал Т.Ч. за отговорен в това, че:
- на 08.08.1990 година в село край Стара Загора, при изискванията на рисков рецидив, предизвикал съзнателно междинна телесна щета на приятелката си – закононарушение по чл.131а, във вр. с член 129, ал.1 от Наказателен кодекс, за което е наказан на осем години " отнемане от независимост " ;
- на 22.10.1990 година в същото село, при изискванията на рисков рецидив, се съвкупил с потърпевшата, като я принудил към това със мощ и заплашване – закононарушение по чл.152, ал.3, т.4, във вр. с ал.1, т.2 от Наказателен кодекс, за което е наказан на петнадесет години " отнемане от независимост " ;
- на 22.10.1990 година в при изискванията на рисков рецидив, с особена свирепост и по изключително непосилен метод умъртвил Н. О. (на 69 години) и Ц. Д. (на 35 години), като по отношение на Н. О. убийството е осъществено преднамерено, а по отношение на Ц. Д. – за да бъде скрито първото ликвидиране – закононарушение по чл.116, т.4, пр.2, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, т.9 и т. 11 от Наказателен кодекс, за което е наказан на " гибел посредством разстрел ".
Съдът е определил на подсъдимия Т.Ч. едно общо наказване " гибел посредством разстрел ". Присъдата е доказана от Върховния касационен съд на 06.05.1993 година Смъртната присъда на подсъдимия е четена и е влезнала в действие по време на осемгодишния мораториум върху смъртното наказване.
Със ЗИДНК (ДВ, бр. 153/23.12.1998 г.) в чл.36 е основана ал.3: " (3) В Република България няма смъртно наказване ". Поради това с Указ № 4/20.01.1999 година на вицепрезидента на България смъртното наказване на Т. Ч., е сменено с " пожизнен затвор без подмяна “. По молба на наказания с Указ № 12/21.01.2013 година на Вицепрезидента на Република България наказването му " пожизнен затвор без подмяна " е сменено с наказване " пожизнен затвор ".
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Само четири дни преди рухването на Тодор Живков от власт, у нас е изпълнена последната смъртна присъда. Самоковският дърводелец Георги Алински е убит по обвинявания в систематична измама против националната власт. Със промяната на режима следва мораториум върху осъществяване на смъртните присъди, който трае осем години - до 1998-а, когато е отстранено. В този интервал те към момента се издават от съда, след това смъртното наказване у нас се отстранява и най-тежката присъда, която може да се получи е " пожизнен затвор без право на подмяна ". Делата за убийства в интервала сред смяната на закона пораждат много несъгласия - по този начин хора с издадени смъртни присъди след това биват наказани на пожизнен затвор, а други, след смяната на закона, за същите закононарушения получават " пожизнен затвор без право на подмяна ", заяви Канал 3.
реклама
Апелативен съд - Пловдив постанови през днешния ден решението си по един от тези проблеми и анулира решение на Окръжен съд - Стара Загора, с което на човек с издадена преди време смъртна присъда, а след това пожизнен затвор, му се отсъждат 30 години затвор. Той към този момент е излежал 28 от тях и съгласно това решение след 2 години трябваше да излезе на независимост, само че апелативните магистрати през днешния ден му постановиха пожизнен затвор.
Осъденият 64-годишен Т.Ч., е наказан през 1991 година година на " гибел посредством разстрел ", откакто е потвърдена виновността му в две убийства, умишлена междинна телесна щета и обезчестяване, осъществени през 1990 година в село край Стара Загора.
В държанието на пандизчията имало смяна, той изразявал страдание за стореното и имал примерно държание, само че всичко това е видяно едвам в последните две години от престоя му в пандиза, тъй че съдът не почете тези причини.
Съдиите в Пловдив одобряват за основателно възражението на прокурора, че този интервал не може да се квалифицира като задоволителен, с цел да се стимулира извод, че се касае за трайна, продължителна, сигурна и дълготрайна смяна. Така не може да се стимулира извод, че в изискванията на неконтролирана и неструктурирана среда – измежду обществото, личностните особености няма да се проявят по неподходящ за останалите членове на обществото метод.
Т.Ч. е изтърпял повече от 28 години в пандиза, от които последните две в Старозагорския, а преди този момент е бил в пандиза в Бургас. Апелативният съд е взел поради, че една от особеностите при наказаното лице и сфера, в която работещите с него заключават, че имат проблеми, е признанието на виновността и съжалението за стореното, което официално Т. Ч. показва, само че самичък в последната си дума пред Окръжния съд сочи, че не се смята за нарушител, а нарушител е този, който откакто е умъртвил и е пуснат, още веднъж убие.
С присъда от 24.03.1992 година, Старозагорският областен съд е признал Т.Ч. за отговорен в това, че:
- на 08.08.1990 година в село край Стара Загора, при изискванията на рисков рецидив, предизвикал съзнателно междинна телесна щета на приятелката си – закононарушение по чл.131а, във вр. с член 129, ал.1 от Наказателен кодекс, за което е наказан на осем години " отнемане от независимост " ;
- на 22.10.1990 година в същото село, при изискванията на рисков рецидив, се съвкупил с потърпевшата, като я принудил към това със мощ и заплашване – закононарушение по чл.152, ал.3, т.4, във вр. с ал.1, т.2 от Наказателен кодекс, за което е наказан на петнадесет години " отнемане от независимост " ;
- на 22.10.1990 година в при изискванията на рисков рецидив, с особена свирепост и по изключително непосилен метод умъртвил Н. О. (на 69 години) и Ц. Д. (на 35 години), като по отношение на Н. О. убийството е осъществено преднамерено, а по отношение на Ц. Д. – за да бъде скрито първото ликвидиране – закононарушение по чл.116, т.4, пр.2, т.6, пр.2 и пр.3, т.8, т.9 и т. 11 от Наказателен кодекс, за което е наказан на " гибел посредством разстрел ".
Съдът е определил на подсъдимия Т.Ч. едно общо наказване " гибел посредством разстрел ". Присъдата е доказана от Върховния касационен съд на 06.05.1993 година Смъртната присъда на подсъдимия е четена и е влезнала в действие по време на осемгодишния мораториум върху смъртното наказване.
Със ЗИДНК (ДВ, бр. 153/23.12.1998 г.) в чл.36 е основана ал.3: " (3) В Република България няма смъртно наказване ". Поради това с Указ № 4/20.01.1999 година на вицепрезидента на България смъртното наказване на Т. Ч., е сменено с " пожизнен затвор без подмяна “. По молба на наказания с Указ № 12/21.01.2013 година на Вицепрезидента на Република България наказването му " пожизнен затвор без подмяна " е сменено с наказване " пожизнен затвор ".
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ