Неразказана история на светеца от Байлово, която преобръща живота му
Смъртта на светеца от Байлово разплака цяла България. Няма човек в България, който не бе чувал за Дядо Добри. Историята му е невероятна. А обръщането му към религията - знамение. Той се ражда на 20-ти юли 1914 година, в разгара на Първата международна война. Войната, която лишава неговия татко и принуждава майка му Катерина да отгледа сама своите деца и да ги изучи.
Дядо Добри не помни своето детство и обучение, което е минало в „ града “. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „ пристигнаха германците “. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада покрай него и съвсем го лишава от слух.
" Стоях на покрива на постройката, където в този момент е Българска народна банка. Чуваше се тътнеж. Беше ужасно. Замислих се какво върша там. И каква е задачата ми ", споделя приживе Дядо Добри. Това е повратния миг, когато стартира да изпитва непреодолима нужда да поддържа връзка с Бог. Започва да обикаля разнообразни манастири и последователно се откъсва от светското и навлиза в духовното.
Той има пет деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и до момента се грижи за него и за дребната му къщурка в църковния двор на селото. Почти не се знае по какъв начин е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да приказва за себе си, тъй като “не той е бил значим “, а вярата и храмовете, за които събира пари към този момент повече от десетилетие. В едно от редките си изявленията загатва, че се е занимавал със земеделие. И толкоз.
Преди десетина година Дядо Добри подарява всичките си парцели на църквата.
Близките му освен, че не го схващат, само че и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в дребна пристройка на църквата на село Байлово – единствено на броени метри от вкъщи на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия стартира своята странническа задача и всеки ден върви пешком до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година подарява събраните 10 000 лв. за църквата „ Св. Кирил и Методий “ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лв. са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На идната година Дядо Добри подарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
2005 година. Първата известна сума, която подарява дядо Добри е 10 000 лв.. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „ Св.Кирил и Методий “, в чиито двор живее старецът е реставриран към актуалният миг.
2007 година. 25 000 лв. са събрани за ремонт на еленишкият манастир „ Св.Богородица “ и Църквата „ Св.Георги “ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била литературен център. С дарените 15 000 лв. е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е освежен, с помощта на дадените като ктиторско подаяние 10 000 от Дядо Добри
2008 година. Калоферската черква „ Св.Богородица “ е подкрепена финансово от Дядо Добри и това разрешава ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото отечество на Христо Ботев.
2009 година. В навечерието на „ най-българският “ празник – 24 май, светецът от Байлово подарява сумата от 35 700 лв. за храм-паметник „ Александър Невски “. В този ден той влиза в преддверието на храма както постоянно, отива при Секретаря на църквата и с думите „ Ела да ти дам пари за храма “ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.
През юли живият светец Дядо Добри отпразнува 103-тия си рожден ден. Прекарва го преклонен, самичък със себе си и без торта и фамилно събиране в църквата в родното си село Байлово.
Светлия образец на този мъж караше хората да имат вяра, че въпреки всичко положителното не е свършило. Така последователно той се трансформира в знак на същинското, на любовта, на човешкото, останало в нас.
БЛИЦ напомня, че поклонението пред тленните остатъци на Дядо Добри стартира във вторник към 21 часа в църквата в село Байлово .
Дядо Добри не помни своето детство и обучение, което е минало в „ града “. За сметка на това една дата отпреди повече от 70 години се е запечатала в съзнанието му – сватбата през 1940. Времето, по което „ пристигнаха германците “. Пак по това време през една от бомбардировките над столицата снаряд пада покрай него и съвсем го лишава от слух.
" Стоях на покрива на постройката, където в този момент е Българска народна банка. Чуваше се тътнеж. Беше ужасно. Замислих се какво върша там. И каква е задачата ми ", споделя приживе Дядо Добри. Това е повратния миг, когато стартира да изпитва непреодолима нужда да поддържа връзка с Бог. Започва да обикаля разнообразни манастири и последователно се откъсва от светското и навлиза в духовното.
Той има пет деца и е надживял две от тях. Като пораснали те се пръскат по София и Елин Пелин. Една от дъщерите му и до момента се грижи за него и за дребната му къщурка в църковния двор на селото. Почти не се знае по какъв начин е протекъл животът на този жив безсребърник. Дядо Добри не обича да приказва за себе си, тъй като “не той е бил значим “, а вярата и храмовете, за които събира пари към този момент повече от десетилетие. В едно от редките си изявленията загатва, че се е занимавал със земеделие. И толкоз.
Преди десетина година Дядо Добри подарява всичките си парцели на църквата.
Близките му освен, че не го схващат, само че и го гонят от родната му къща. Той обаче не се сърди. Заживява в дребна пристройка на църквата на село Байлово – единствено на броени метри от вкъщи на Елин Пелин. Преди близо две десетилетия стартира своята странническа задача и всеки ден върви пешком до София, където събира дарения за църкви и манастири. През 2005 година подарява събраните 10 000 лв. за църквата „ Св. Кирил и Методий “ в село Байлово. Две години по-късно 25 000 лв. са събрани от него за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На идната година Дядо Добри подарява средства за ремонт на църквата в Калофер.
2005 година. Първата известна сума, която подарява дядо Добри е 10 000 лв.. Парите са за църквата в родното му село Байлово. Храмът „ Св.Кирил и Методий “, в чиито двор живее старецът е реставриран към актуалният миг.
2007 година. 25 000 лв. са събрани за ремонт на еленишкият манастир „ Св.Богородица “ и Църквата „ Св.Георги “ в Горно Камарци. Манастирската обител е на близо 500 години и във вековете на робството е била литературен център. С дарените 15 000 лв. е ремонтирана фасадата и част от стенописите. Храмът в село Горно Камарци също е освежен, с помощта на дадените като ктиторско подаяние 10 000 от Дядо Добри
2008 година. Калоферската черква „ Св.Богородица “ е подкрепена финансово от Дядо Добри и това разрешава ремонтирането на покрива и купола на храма. Интересен факт е, че на броени метри се намира фактическото отечество на Христо Ботев.
2009 година. В навечерието на „ най-българският “ празник – 24 май, светецът от Байлово подарява сумата от 35 700 лв. за храм-паметник „ Александър Невски “. В този ден той влиза в преддверието на храма както постоянно, отива при Секретаря на църквата и с думите „ Ела да ти дам пари за храма “ му връчва дарението. Това е най-големият документиран дарителски акт в новата българска история.
През юли живият светец Дядо Добри отпразнува 103-тия си рожден ден. Прекарва го преклонен, самичък със себе си и без торта и фамилно събиране в църквата в родното си село Байлово.
Светлия образец на този мъж караше хората да имат вяра, че въпреки всичко положителното не е свършило. Така последователно той се трансформира в знак на същинското, на любовта, на човешкото, останало в нас.
БЛИЦ напомня, че поклонението пред тленните остатъци на Дядо Добри стартира във вторник към 21 часа в църквата в село Байлово .
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ