Служебното правителство няма и не може да има собствена политика

Служебното държавно управление няма и не може да има лична политика по приходите, в това число и за тяхното нарастване, а е длъжно да следва заварената политика, в това число настоящото законодателство. Това съобщи служебният министър председател Гълъб Донев по време на присъединяване си в петъчния парламентарен надзор. Донев напомни, че служебното държавно управление предлага на Народното събрание да одобри така наречен удължителен закон за бюджета, които да работи досега, в който формирано постоянно държавно управление предложи собствен бюджет. Анализ на политическата обстановка пред ФАКТИ прави политологът Цветанка Андреева.

- Г-жо Андреева, по какъв начин гледате на обстановката в Народното събрание – ще имаме ли кабинет, ще имаме ли бюджет за 2023 година?
- Ситуацията остава доста заплетена, в случай че приказваме за съставянето съдружна формула за лъчение на държавно управление. Колкото до бюджета, очевидно ще се стигне до някакъв допустим вид,

тъй като той е комфортна платформа за изборни обещания.

Бюджетът е изключителна отговорност на партиите и те въпреки всичко осъзнават, че може още в околните месеци да има избори и би трябвало да покажат отговорност пред обществото. Така че за бюджета съм повече оптимист, в сравнение с за сформиране на кабинет.

- В Народното събрание се образуват тематични болшинства. Колко може да се продължи по този начин и това рисково ли е?
- Не бих споделила, че е рисково. Това е механизъм, който стартира да работи, тъй като събитията го постановиха. При една многопартийно показана политическа система в Народното събрание е обикновено. Ние нямаме двупартийна политическа система, нямаме двуполюсен модел. В този смисъл такива тематични болшинства са сегашното и бъдещето. Вижте, тези болшинства се оформят въпреки всичко към някакви полезности и визии за страна, общество, стопанска система. Така че не са рискови. Те консолидират обединяване и поддръжка.

- Колко е добре да имаме парламент и длъжностен кабинет дружно. Кабинетът е на президента и няма директна отговорност към депутатите… Народните представители могат да желаят доклад, само че не е да постановат наказания?
- Нито като конституционна норма е задоволително, нито като политическа. Виждаме, че служебният кабинет колкото и да желае да резервира функционалностите си на служебна власт, която по Конституция превежда страната от едни избори към други, в действителност сега играе чисто политическа роля. Влиза в борба с политически субекти. Предишното служебно държавно управление изчегъртваше ГЕРБ, настоящето главно разобличава ръководството на четворната коалиция – кабинетът „ Петков “, и най-много „ Продължаваме промяната “. Така че, за жал, президентът Радев трансформира тази конституционна форма в вид „ персонално оръжие “ за провеждането на личната си политическа визия.

- ГЕРБ и Политическа партия имаха среща, а по-късно Бойко Борисов даде обстойно изявление. Има ли нещо, което бихте откроили в думите му?
- Това, което ми прави усещане, е, че липсва мощно изразено водачество в процеса за сформиране на държавно управление. Това, което видяхме в изявлението на Борисов, беше някакъв опит да лидира този развой. Постави от една страна прословутите „ червени линии “, а въпреки това приключи с подадена ръка, тъй като наблягаше от самото начало на каква база може да се образува ръководство. Някак, споделям го със страдание, в другите политически партии не виждам сходен опит за лидиране.

„ Продължаваме промяната “, които употребяват комфортната си теза, че ще бъдат съпротива, някак по този начин демонстрират безсилието си да образуват кабинет.

А при третия мандат какво виждаме. От една страна той затулен от някакъв тип всеядност от страна на плана на Стефан Янев, а от друга виждаме беззащитност, в случай че попадне в ръцете на Българска социалистическа партия.

- Защо внезапно партия " Български напредък " се оказа комфортна за всички?
- Просто е. Те са политически план, който влезе в този парламент малко изненадващо и за социолозите. „ Български напредък “ са подготвени да бъдат задоволително гъвкави, с цел да се резервира този парламент, в който и те вземат участие,

тъй като по никакъв начин не е ясно дали ще влязат в идващия.

Те са подготвени и са влезнали в Народното събрание да бъдат във властта. Стефан Янев въпреки всичко има политическа биография. Помним за какво той бе отхвърлен от четворната коалиция на Кирил Петков. Той изрази по-скоро антиантлантическите си позиции, визирайки недопускане на натовски войски, а в този момент, в действителност, играе с евроатлантическия блок в Народното събрание, в това число и при гласуването на военна помощ за Украйна.

- Създаде се и нова партия " Спаси София ". Това става година преди локалния избор? Как очаквате да се нарежда и по какъв начин гледате на групировката?
- Формацията е нещо ново като партия, само че работи като политическа организация от много време. Така че това е натурален развой да се официализира като партия. Но тук имаме няколко особености.

Формацията „ Спаси София “ като политически индивид е малко неразбираема.

Другото е, че те са към този момент партия, която е формирана на чисто географски принцип. Когато се прави партия единствено в географията на един град, тя рискува да стане клиентелистка. При клиентелизма имаме точно връзката на място – сред ръководещите и въздействието на локалната олигархия. Пред такава групировка има доста опасности, само че и доста шансове. Може, в случай че се стигне до обединяване на демократи в София, да се борят за кметското място в столицата. Добре е да забележим какви са им полезностите, какви са им възгледите отвън рамките на това по какъв начин да ремонтираме София.