Мъртъв, но свободен! Как един слон предпочете смъртта пред това да остане в цирка
Слоновете са обществени същества по природа. Членовете на фамилията са извънредно привързани един към различен. Те даже правят погребални ритуали и прекарват седмици в печал за своите мъртви родственици. Тези, които от дълго време са в циркове и зоологически градини, могат да проявят признаци на меланхолия, експанзия или посттравматично стресово разстройство, вследствие на изолацията.
През 2019 година Хаваите не разрешават екзотичните животни в цирковете. Може тази мярка да е малко закъсняла, само че е значимо, че хората са осъзнали каква щета нанасят върху слоновете, затваряйки ги в клетка и принуждавайки ги да забавляват публиката.
Жителите на Хаваи в никакъв случай няма да не помнят цирковата слоница Тайк, която загуби живота си по изключително нечовечен метод през 1994 година, неистово търсеща свободата.
Тайк е пленена още през 1973 г в Мозамбик, когато е била единствено бебе. Малкото слонче става благосъстоятелност на Hawthorn Corporation, профилирана в доставката на диви животни за циркове. Тайк е продадена на цирк в Съединени американски щати. 25 години е била употребена да забавлява публиката, измъчвана и експлоатирана.
На 20 август 1994 година, когато треньорът на Тайк се пробва да я направлява на арената, 9 500-килограмовото животно, носещо глупава розова шапка, го смазва, убивайки го мигновено. Вбесена и дезориентирана, Тайк напуща арената и побягва по градските улици, до момента в който жителите бягали ужасени. В последна сметка полицията намерила дръзката слоница и я застреляла. Полицейските чиновници изстреляли 87 патрона в тялото на нещастната Тайк, до момента в който не се свлякла мъртва, щедро кървяща върху една кола.
Това не бил първият опит за бягство на Тайк. Могъщото животно пробвало за пръв път през април 1993 година и за повторно три месеца по-късно. Тези действия са крясъци за помощ. През август 1994 година тя пробвала ново бягство, което се оказало съдбовно.
Информация за терора, налаган над Тайк, за пръв път изплува през 1988 година Треньорът на слонове бил забелязан по какъв начин бие африканската слоница обществено до степен, в която животното почнало да крещи и да прикляква с трите крайници, с цел да не бъде ударено. Дори когато лидерът по-късно се насочил към Тайк, тя изкрещяла и се отдръпнала, демонстрирайки боязън от наличието му.
Преди съдбовния ден Тайк била затворена четири дни на транспортен съд, пренасящ цирка към последващо зрелище след 21 години плен, позорен живот, пердах, окови.
Търпението на Тайк доближава преломната си точка през август 1994. След толкоз години й било омръзнало да я бият и употребяват. Тя към този момент не можела да понася болката и клетката. Била ядосана и желала да бъде свободна. По време на следобедното зрелище в центъра на Нийл Блейдсел в Хонолулу, Тайк се отклонила от сюжета. Служителите на цирка се пробвали да я наказват, само че никой бич не можел да спре яростта, която се натрупала в нея от две десетилетия. Тя смазала треньора си Алън Кембъл (изследванията демонстрират, че в кръвта му имало алкохол и наркотици) и нападнала други двама. Тайк се паникьосала от тълпата. Лутала се по улиците дезориентирана и без посока. Тя стряскала минувачите и мачкала колите, които се опитвали да я блокират.
Куршумите свистели. Тя постепенно паднала, след това се изправила. Полицията траяла да стреля. Ново рухване и отново патрони. Вече на колене, очите на Тайк гледали комплицирано. Стрелбата траяла до момента в който нещастното животно се свлякло безжизнено, надупчено от 86 патрона. Цената на свободата се оказала висока. Цената на свободата се оказала висока.
Автор: Десислава Михалева
