Защо някои дървета са срамежливи и не докосват чуждите листа?
Следващия път, когато се разхождате в гората, погледнете нагоре към красивите корони на дърветата. Ще се изненадате прелестно.
Чували ли сте в миналото за така наречен свенливост на короната? Това е феномен, който се следи у някои дървесни типове, при които короните на изцяло развитите дървета не се допират една друга, образувайки горски покрив с каналовидни празнини. Феноменът доминира измежду дърветата от еднакъв тип, само че може да се следи и при дървета от разнообразни типове. Съществуват няколко хипотези по отношение на адаптивното държание на срамежливостта на короната, а проучванията сочат, че тя евентуално попречва разпространяването на ларви, които се хранят с листата.
Точната физиологическа основа за срамежливостта на короната към момента не е избрана сигурно. Феноменът се дискутира в научната литература от 1920-те години. Разнообразието от хипотези и пробни резултати може да значи, че съществуват разнообразни механизми измежду другите типове, образец за конвергентна еволюция.
Някои хипотези поддържат концепцията, че преплитането на клоните в горните елементи на гората води до „ реципрочно окастряне “ на прилежащите дървета. Дърветата във ветровити области търпят физически вреди, до момента в който се блъскат едно в други по време на пориви напразно. В резултат на абразията и конфликтите, поражда индуцирана свенливост на короната. Според изследванията, хоризонталният напредък на клоните като цяло не се повлиява от прилежащите дървета, до момента в който не се обезпокоява от механична абразия. Ако на короните се попречи по неестествен метод да се блъскат от вятъра, те последователно запълват празните пространства в горския покрив. Това изяснява случаите на свенливост на короната сред клоните на еднакъв организъм. Привържениците на тази концепция настояват, че срамежливостта се следи изключително при условия, които са удобни за подкастряне, в това число ветровити гори, стойки от гъвкави дървета и ранни поредни гори, при които клоните са гъвкави и лимитирани откъм хоризонтално придвижване. Използвайки това пояснение, другата еластичност на хоризонталните клони има мощна връзка със степента на свенливост на короната.
Снимка: zossia / Shutterstock
По сходен метод някои откриватели настояват, че непрекъснатата абразия при растежни възли нарушава тъканта на пъпките по подобен метод, че хоризонталният напредък става неосъществим. Австралийския откривател М. Джейкъбс, който учи срамежливостта на короната в гори от евкалипт през 1955 година, има вяра, че растежните връхчета на дърветата са чувствителни към абразия, което от своя страна води до пространства в горския покрив. Мигел Франко следи през 1986 година, че клоните на Picea sitchensis и Larix kaempferi търпят физически вреди в резултат на абразия, което убива водещите филизи.
Една от видните хипотези е, че срамежливостта на короната има връзка с взаимната светлочувствителност на прилежащите растения. Поведението на отбягване на сянката, медииран от фоторецепторите, е добре документиран измежду разнообразни растителни типове. Засичането на съседи се счита за функционалност на няколко неповторими фоторецептора. Растенията са способни да усещат близостта на съседите им посредством засичането на назад разсеяната алена светлина – задача, за която се смята, че се реализира от активността на фитохромните рецептори. Много типове растения откликват на покачване в алената светлина като насочват растежа си надалеч от източника на алена светлина, увеличавайки скоростта си на издължаване. По сходен метод синята светлина се употребява от растенията за индуциране на държание на отбягване на сянката, което евентуално играе роля при разпознаването на прилежащи растения, макар тази модалност едвам в този момент стартира да се изследва по-подробно.
Снимка: Sergei Kornilev / Shutterstock
Характеризацията на тези държания може да допуска, че срамежливостта на короната е просто резултат на взаимно мятане на сянка. Малайзиецът Франсис Нг, който през 1977 година изучава Dryobalanops aromatica твърди, че върховете на растежа са чувствителни към равнищата на светлина и стопират да порастват, когато се доближават към прилежащите листа, заради създалата се сянка.
Снимка: Oudha Kutty / Shutterstock
Скорошно изследване сочи, че растенията от рода Arabidopsis показват разнообразни тактики при разполагането на листата, когато се отглеждат измежду себеподобни типове и измежду разнообразни видове – те хвърлят сянка върху другите си съседи, само че заобикалят себеподобните си. Този отговор се оказва неочакван за вярното действие на голям брой светлочувствителни модалности. Изследванията оферират сходни системи за инхибиране на растежа посредством фоторецептори като пояснение на срамежливостта на короната,[3][18] макар причинна връзка сред фоторецепторите и асиметрията в короната към момента не е пробно открита. Това може да изясни случаите на основаване на пространство сред короните, които се следят единствено сред дърветата от еднакъв тип.
