След тази реч на Астрид Линдгрен Швеция става първата страна,

Към децата „Никога насилие!“ ♥ Речта на Астрид ЛИНДГРЕН

След тази тирада на Астрид Линдгрен Швеция става първата страна, която не разрешава физическото наказване

Астрид Линдгрен е освен надарена писателка, само че и същински герой за правдивост. През 1970 година физическото наказване е част от възпитанието на децата. Но Линдгрен е твърдо уверена, че то е нездравословно за психическото им развиване.

По време на гала, в която получава влиятелната Награда за мир в Германия, тя приказва за това по какъв начин корените експанзията, която унищожава света ни би трябвало да се търсят в най-ранните стадии от живота ни – в детските години. Детето, което получава първия си урок за насилието от родителите си, че порасне с убеждението, че всички проблеми могат да се решат с този способ.

Ето няколко откъса от речта на Линдгрен, с помощта на която Швеция става първата страна, която не разрешава физическото наказване.

♥

„ Откакто ние хората живеем на тази планета, животът ни е изпълнен с принуждение и войни, а нежният мир, който от време на време съществува, е непрекъснато под опасност. Не е ли време да се запитаме дали няма някакъв изначален минус в човешкото състояние, който непрекъснато ни тласка към принуждение? Всички желаем мир. Има ли някакъв метод за всички нас да се променим радикално, преди да е станало прекомерно късно?

Смятам, че сме длъжни да стартираме от най-долу: от децата. Днешните деца един ден ще ръководят тази планета, в случай че въобще е останало нещо от нея. Спомням си какъв брой шокирана бях когато в ранна възраст осъзнах, че хората, които ръководят ориста на нашите страни и на света като цяло не бяха богове с изключителни благоприятни условия и божествена прозорливост. Те бяха хора, със същите човешки недостатъци, които имах и аз. Но те имаха власт и във всеки един миг можеха да вземат най-значимите решения въз основа на някоя волност, която ги е въодушевила в този момент. Ако нещата се окажеха зле, войната можеше да избухне въз основата на желанието за власт на едно лице или желанието за възмездие, или суетност, или лакомия – и това наподобява е най-честата причина – несъразмерната религия в насилието като най-ефикасно средство във всяка обстановка. По същия метод, един добър и сензитивен човек от време на време може да избегне злополука, като просто е добър и рационален и се въздържа от принуждение.

Може да се направи един вероятен извод: ориста на света се взема решение от самостоятелни персони. Така че за какво всички те не са положителни и рационални? Защо има толкоз доста хора, които желаят единствено принуждение и власт? Да не би злото да е вродено в някои хора? Не мога да допускам в това и към момента не мисля, че е по този начин. Интелигентността и интелектуалните сили са вродени, само че децата не се раждат като семена, които автоматизирано покълват и стават положителни или неприятни. Какво взема решение дали детето ще се трансформира в топла, открита, доверчива персона със податливост към публични усеща или загрубял, деструктивен вълк единак, са хората, които са го родили на този свят и които могат да го научат какво е любовта – или да не съумеят. Човек учи единствено от хората, които обича.

Бих желала да кажа на всички, които протестират за по-строг метод и по-стегнати юзди, какво ми споделя един път една стара дама

Тя била млада майка в дните когато хората към момента вярвали в приказки като „ Ако пожалиш пръчката, разваляш детето “ – или по-скоро тя не вярвала в това, само че един ден когато нейното малко момче направило някаква беля, тя решила да му хвърли един здрав пердах, за първи път в живота му.

Тя му споделила да излезе на открито и да откри подобаваща пръчка или сопа. Малкото момче било на открито за дълго време. Изведнъж се прибрало цялото в сълзи и оповестило: „ Не съумях да намеря сопа, само че ето ти камък, който да хвърлиш по мен “.

В този миг майка му също избухнала в сълзи, тъй като ненадейно проумяла по какъв начин изглеждала обстановката от позиция на дребното ú момче. Вероятно то си е мислело: „ Мама желае да ме нарани и може да го направи добре като хвърли камък по мен “.

Тя го прегърнала и двамата прекарали известно време, плачейки. След това тя поставила камъка върху шкафа в кухнята, с цел да остане там като непрекъснато увещание за обещанието, което си била дала в този миг: в никакъв случай принуждение!

И въпреки всичко, в случай че отглеждаме децата си без принуждение и по-свободно, ще създадем ли нов тип човешко създание, което ще живее във безконечен мир? Само създателите на детски книги могат да са по този начин простодушни, че да имат вяра в сходно нещо! Знам доста добре, че би било химера.

И несъмнено, има толкоз доста неща в нашия безпаричен, болен свят, които също би трябвало да се трансформират, в случай че желаеме да реализираме мир. Но в този миг, макар че не бушува война, има толкоз необикновено доста свирепост и принуждение и потисничеството в света продължава; и нашите деца сигурно не са слепи за него. Те виждат и чуват и четат за него всеки ден и без подозрение ще повярват, че насилието е естественото положение на нещата. Не е ли най-малкото, което можем да създадем, като им покажем посредством личния си образец в нашите домове, че има и различен метод да живеем?

Може би ще е добра концепция всички да имаме по един камък върху кухненския си долап си като непрекъснато увещание за нас самите и за нашите деца: в никакъв случай принуждение! “