Какво ще стане с Каталуния след вота?
След предварителните избори, остават въпросителните за бъдещето на Каталуния. Всички се оповестиха за спечелили.
Трите партии, които евентуално ще сформират сепаратистка коалиция, разполагат с нужното болшинство от 70 гласа. Парадоксално е, че партията с най-вече депутати - 37 - " Партия на жителите " ще остане в опозицията.Тя и останалите две партии, които са за единството на Испания имат единствено 57 места.
32 места има партията републиканска левица за Каталуния. Тя ще взе участие евентуално в обединението на Пучдемон, тъй като е учредена от неговия заместител в държавното управление Юнкерас. Той в този момент е в пандиза. 34 гласа има партията „ Заедно за Каталуния” на Пучдемон. 4 места в Народното събрание има партия КУП или самодейност за национално единение.
Тези трите могат да създадат коалиция с общо 70 депутати - те са за самостоятелност. Опонентите им имат 37 гласа. Това е " Партия на жителите " - дясна монархическа, която поддържа единството на Испания.
След нея със 17 гласа е социалистическата партия на
Каталуния и с 3 гласа – " Народна партия ". Партия " Подемос " има 8 гласа, само че надали би се коалирала с някого, защото нямат поредност в политиката.
За първи път в Каталуня най-вече гласове на избори печели партия, която не е сепаратистка - партията на жителите. В лагера на сепаратистите фактически цареше дух на победа.
Либералите завоюваха изборите за парламент на Каталуния, само че трите сепаратистки партии имат болшинство. Те ще би трябвало да трансформират курса си, тъй като другояче рецесията ще продължи, предвижда Барбара Везел в коментар за Дойче веле.
Волята на гласоподавателя от време на време е неразбираема. Един от спечелилите в тези предварителни парламентарни избори е отстраненият каталунски президент Карлес Пучдемон. Именно индивидът, който предизвика тежката рецесия сред Барселона и централното държавно управление в Мадрид, а след това избяга от правораздаването в Белгия. Неговите лични съдружни сътрудници, чийто водач е в предварителния арест, го упрекнаха, че е страхливец. Въпреки това каталунците гласоподаваха за продължение на бедствието със същите средства.
Управление от пандиза или от заточение?
Въпреки целия възторг от " успеха на демокрацията в името на каталунската република ", Пучдемон не е индивидът, който може да откри излаз от обстановката. Дали Мадрид въобще ще допусне той да се завърне в Испания и дали неговите съдружни сътрудници ще продължат да го поддържат? Междувременно втората сепаратистка партия на Каталуния показва сдържаност и към този момент клони към договаряния. Освен това двамата партийни водачи не изгарят от обич един към различен. Самият Пучдемон в действителност е не политик, а по-скоро боец на вярата. Той в никакъв случай не е преследвал никаква друга цел, с изключение на независимостта на Каталуния. Социалната политика, положението на учебните заведения, опазването на здравето - всичко това му е безразлично. Каталунците го харесват поради героичния му възторг, само че в действителност се нуждаят от прагматичен министър председател, под чието управление районът още веднъж да се закотви в спокойни води.
Дали сепаратистите, от чиито водачи единият е в пандиза, а другият в заточение, ще посочат техни заместници за сформиране на общо държавно управление? Нито в Каталуния, нито в останалата част от Испания, а още по-малко в Европа съществува болшинство за едностранното оповестяване на самостоятелност. Готови ли са обаче " лудите глави " да търсят някакъв трети път?
Възходът на новите " Граждани "
Същинският победител в каталунските избори се споделя Инес Аримадес. Енергичната млада председателка на демократичната партия " Граждани " не се поддаде на нападателната изразителност на сепаратистите. И гражданският лагер на каталунците я възнагради за нейния борбен дух. Нейната партия стана най-силната секта в каталунския парламент. Инес Аримадес моли към благоразумието на хората в района, тя счита независимостта за политическа измислица и залага на първо място на икономическата карта. Аримадес обаче няма съдружни сътрудници. Социалистите си остават прекомерно слаби, а консервативната партия на Мариано Рахой се провали дефинитивно. Либералите в действителност имат правото да сформират държавно управление, само че нямат никакви шансове.
Краят на ерата Рахой?
Без подозрение тези избори бяха свободни и демократични. Испанският министър-председател Мариано Рахой в този момент би трябвало да се помири с един безусловно нежелателен резултат. Още в самото начало той оцени рецесията погрешно и не сподели нито политически инстинкт, нито мъдрост. Неговото вироглавие и безсмисленият му опит да реши казуса посредством съдилищата могат да подпечатат и края на неговата епоха. Защото либералите към този момент се трансформират в сериозна конкуренция. Младата партия не е обременена от старите корупционни кавги и дава обещание ново начало. Изглежда, че след неуспеха в Каталуния дните на Мариано Рахой са преброени.
Избори до дупка?
Демокрацията постоянно може да докара до резултати, които не ощастливяват никого. Това се отнася до сепартистите, които се провалиха макар гръмогласните речи. Отнася се и до последователите на държавното единение, които си остават в съпротива. Вайканията няма да оказват помощ. Сега каталунците би трябвало да се примирят с резултатите и да търсят верния излаз. Защото другояче би трябвало да последват апелите на тези, които към този момент приказват за нови избори. Обаче изборите до дупка, или до момента в който не излезе търсеният резултат, също не са решение на казуса.
В Барселона е пристигнало време за взаимни отстъпки.
тагове Каталуния избори бъдеще
Трите партии, които евентуално ще сформират сепаратистка коалиция, разполагат с нужното болшинство от 70 гласа. Парадоксално е, че партията с най-вече депутати - 37 - " Партия на жителите " ще остане в опозицията.Тя и останалите две партии, които са за единството на Испания имат единствено 57 места.
32 места има партията републиканска левица за Каталуния. Тя ще взе участие евентуално в обединението на Пучдемон, тъй като е учредена от неговия заместител в държавното управление Юнкерас. Той в този момент е в пандиза. 34 гласа има партията „ Заедно за Каталуния” на Пучдемон. 4 места в Народното събрание има партия КУП или самодейност за национално единение.
Тези трите могат да създадат коалиция с общо 70 депутати - те са за самостоятелност. Опонентите им имат 37 гласа. Това е " Партия на жителите " - дясна монархическа, която поддържа единството на Испания.
След нея със 17 гласа е социалистическата партия на
Каталуния и с 3 гласа – " Народна партия ". Партия " Подемос " има 8 гласа, само че надали би се коалирала с някого, защото нямат поредност в политиката.
За първи път в Каталуня най-вече гласове на избори печели партия, която не е сепаратистка - партията на жителите. В лагера на сепаратистите фактически цареше дух на победа.
Либералите завоюваха изборите за парламент на Каталуния, само че трите сепаратистки партии имат болшинство. Те ще би трябвало да трансформират курса си, тъй като другояче рецесията ще продължи, предвижда Барбара Везел в коментар за Дойче веле.
Волята на гласоподавателя от време на време е неразбираема. Един от спечелилите в тези предварителни парламентарни избори е отстраненият каталунски президент Карлес Пучдемон. Именно индивидът, който предизвика тежката рецесия сред Барселона и централното държавно управление в Мадрид, а след това избяга от правораздаването в Белгия. Неговите лични съдружни сътрудници, чийто водач е в предварителния арест, го упрекнаха, че е страхливец. Въпреки това каталунците гласоподаваха за продължение на бедствието със същите средства.
Управление от пандиза или от заточение?
Въпреки целия възторг от " успеха на демокрацията в името на каталунската република ", Пучдемон не е индивидът, който може да откри излаз от обстановката. Дали Мадрид въобще ще допусне той да се завърне в Испания и дали неговите съдружни сътрудници ще продължат да го поддържат? Междувременно втората сепаратистка партия на Каталуния показва сдържаност и към този момент клони към договаряния. Освен това двамата партийни водачи не изгарят от обич един към различен. Самият Пучдемон в действителност е не политик, а по-скоро боец на вярата. Той в никакъв случай не е преследвал никаква друга цел, с изключение на независимостта на Каталуния. Социалната политика, положението на учебните заведения, опазването на здравето - всичко това му е безразлично. Каталунците го харесват поради героичния му възторг, само че в действителност се нуждаят от прагматичен министър председател, под чието управление районът още веднъж да се закотви в спокойни води.
Дали сепаратистите, от чиито водачи единият е в пандиза, а другият в заточение, ще посочат техни заместници за сформиране на общо държавно управление? Нито в Каталуния, нито в останалата част от Испания, а още по-малко в Европа съществува болшинство за едностранното оповестяване на самостоятелност. Готови ли са обаче " лудите глави " да търсят някакъв трети път?
Възходът на новите " Граждани "
Същинският победител в каталунските избори се споделя Инес Аримадес. Енергичната млада председателка на демократичната партия " Граждани " не се поддаде на нападателната изразителност на сепаратистите. И гражданският лагер на каталунците я възнагради за нейния борбен дух. Нейната партия стана най-силната секта в каталунския парламент. Инес Аримадес моли към благоразумието на хората в района, тя счита независимостта за политическа измислица и залага на първо място на икономическата карта. Аримадес обаче няма съдружни сътрудници. Социалистите си остават прекомерно слаби, а консервативната партия на Мариано Рахой се провали дефинитивно. Либералите в действителност имат правото да сформират държавно управление, само че нямат никакви шансове.
Краят на ерата Рахой?
Без подозрение тези избори бяха свободни и демократични. Испанският министър-председател Мариано Рахой в този момент би трябвало да се помири с един безусловно нежелателен резултат. Още в самото начало той оцени рецесията погрешно и не сподели нито политически инстинкт, нито мъдрост. Неговото вироглавие и безсмисленият му опит да реши казуса посредством съдилищата могат да подпечатат и края на неговата епоха. Защото либералите към този момент се трансформират в сериозна конкуренция. Младата партия не е обременена от старите корупционни кавги и дава обещание ново начало. Изглежда, че след неуспеха в Каталуния дните на Мариано Рахой са преброени.
Избори до дупка?
Демокрацията постоянно може да докара до резултати, които не ощастливяват никого. Това се отнася до сепартистите, които се провалиха макар гръмогласните речи. Отнася се и до последователите на държавното единение, които си остават в съпротива. Вайканията няма да оказват помощ. Сега каталунците би трябвало да се примирят с резултатите и да търсят верния излаз. Защото другояче би трябвало да последват апелите на тези, които към този момент приказват за нови избори. Обаче изборите до дупка, или до момента в който не излезе търсеният резултат, също не са решение на казуса.
В Барселона е пристигнало време за взаимни отстъпки.
тагове Каталуния избори бъдеще
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ