След като стана пионер на зелената революция, сега Европа живее

След като стана пионер на зелената гражданска война, в този момент Европа живее под нейната сянка – контрареволюцията , написа „ Politico “. 

„ Прекарах огромна част от миналата година в репортажи из Северна Европа, където темпото на прехода към чиста стопанска система е най-голямо, в диалози с хората, които ще станат губещи в обезверено нужните старания на света да синхронизира стопанските системи си с околната среда. Те ми споделиха, че няма да одобряват ориста си безмълвно “ , продължава кореспондент на изданието.

Взимах изявленията за холандските фермери , които трансформираха политиката на страната си и за полските миньори , които оформиха политиките на Европейския съюз в региона на климата. Разговарях с лондонски водачи , обезпокоени от напъните на кмета да ограничи колите, и с пастири на северни елени , чийто живот е изложен на риск да се преобърне поради търсенето на метали и минерали, нужни за зелените технологии . В Германия се срещнах с водачите и поддръжниците на крайната десница , които се вълнуват от надигащата се вълна на гняв . За някои от тях наложените ограничения бяха незначителни, само че за други те трансформираха живота им. Общото сред всички беше възмущението и изгарящото възприятие, че не са чути , продължава журналистът.

В материалите си репортерът не е разкрил нищо, което да демонстрира, че измененията , които се изискват от тях, не са нужни. Замърсяването с азот задушава нидерландската провинция, а отработените газове от колите нанасят тихи провали на жителите на градовете. Преустройството на енергийните основи на обществото е просто наложително, в случай че желаеме да имаме постоянен климат.

Би било наивно обаче да мислим, че зелената промяна ще се разграничава от другите исторически промени в историята. Както всяка предходна индустриална гражданска война, и тази основава губещи. Независимо какъв брой работни места за чиста сила ще бъдат основани в бъдеще, стотици хиляди от тях се унищожават в този момент. Свободите – да шофираш, да консумираш нехайно – се лимитират. Обществото се трансформира и болката е същинска. Особено за най-засегнатите.

В тази гражданска война обаче има нещо особено. Повече от всяка друга предходна тя е движена от политически избор , а не от технологии или капитал . Така че, когато идват лудитите, неизбежно е да дойдат освен за машините, само че и за политиците и основателите на политики.

Накратко, излиза наяве, че триумфът на зелената гражданска война ще зависи от това дали политиците и борците за климата ще стартират да се преценяват с тези, които ще понесат най-големите разноски за нея.

Тъй като политиките за климата минават от позиционни документи към закони и наредби, десните политици и индустриалните лобисти откриха богат нов шедьовър от яд, който да разработят. На изборите по целия свят през 2024 година десницата даде знак, че желае да пази тези, които са изложени на риск да останат обратно. Нейните най-силни послания показват напъните в региона на климата като диктат на елита – единствено още един метод да накарат работещите хора да заплащат за ексцесиите на богатите .

Голяма част от крайнодясната политика е ориентирана към миграцията, само че антипатията към климата постоянно върви в крайник. И двата въпроса провокират едно и също седиментно безпокойствие: страхът от изгубения статут в свят, в който националният интерес е вторичен по отношение на обслужването на световни – или „ глобалистки “ – цели. Ако миграцията изстреля тези партии на власт или даже им придаде по-голяма политическа значителност, враждебността към политиката за климата ще се ускори.

Кампаниите за климата наподобяват незадоволително готови за този миг. Доскоро зеленото придвижване не желаеше или не можеше да схване опасенията на тези, които се усещат застрашени от прехода към чиста стопанска система . Белязано от десетилетията на война против промишлеността за изкопаеми горива , то отхвърляше тези паники като всяване на боязън от лобисти или като пресилени крясъци на шумно малцинство.

Това оставя придвижването с евентуално пагубно „ сляпо леке “. Активистите може и да са прави, че поддръжката за законовата цел на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове до нула до 2050 година е непрекъснато към 90 %. Но когато от хората се изисква да одобряват персонални жертви или промени в държанието си, тази поддръжка се изпарява като мираж, който свети далеко, само че при доближаване угасва.

Митът за безпроблемния преход се оказва резистентен. Неотдавна си спомних за една заран в Маракеш през ноември 2016 година, когато слушах по какъв начин чиновник на Сиера клуб разказва ефикасната акция на американски неправителствени организации за затваряне на въглищни електроцентрали в цялата страна. Добрата вест, посочи той, е, че ще бъдат основани доста повече работни места в промишлеността за чиста сила , да вземем за пример в процъфтяващия бранш на монтиране на покривни слънчеви съоръжения . Но когато го помолиха да назове град в Апалачите, където се добиват въглища, или където и да било другаде, където работните места, свързани с изкопаеми горива, могат да бъдат сменени с работни места в региона на чистите технологии , той не можа да го направи. На идващия ден Доналд Тръмп беше определен за президент .

Този урок се научава, само че единствено посредством мъчителна осмоза . Когато през 2018 година Полша беше хазаин на договарянията на Организация на обединените нации за климата в сърцето на своята въглищна промишленост, деятелите за климата осмиваха апелите на Варшава за „ обективен преход “ като тактичност за отсрочване. По време на тазгодишните договаряния в Дубай фразата се трансформира в фешън дума за деятелите, които осъзнаха, че би трябвало да доведат служащите със себе си. Но към момента съществува бездна сред житейската действителност на придвижването за климата и тази на хората, които са най-засегнати от политиката за климата .

Ако има място, където поучителните моменти наподобява са усвоени, то това е Белият дом. Законът за понижаване на инфлацията на президента Джо Байдън – законопроект за зелени разноски, за който Белият дом в този момент твърди, че в последна сметка може да отпусне 700 милиарда $ за 10 години – е категорично ориентиран към политиката на противоположен удар.

Зелените дотации на Байдън подтикват профсъюзите, харчат се най-вече в щатите, където гласоподават републиканците , понижават разноските на потребителите и предизвикват американската промишленост толкоз гневно, че законът съвсем скапе комерсиалните връзки с Европейски Съюз . Това е политика, която моли към същите патриотични полезности и полезности, учредени на сигурността, които се употребяват против напъните за битка с климатичните промени в Европа. Посланието към гласоподавателите: Чичо Сам ви пази .

Това е огромен залог. Харченето на пари може и да притъпи удара от битката с изменението на климата , само че също по този начин прави държавните управления уязвими за обвинявания в разсипничество .