Кой и кога започна 100-годишната гражданска война в България
След като прочетох още веднъж и още веднъж дневника на военачалник Владимир Вазов (1868-1945), се убедих, че суперлативите, които се употребяват през днешния ден, с цел да се разкрие случилото се край Дойран през Първата международна война, и при Добро поле в края на септември 1917 година, са в действителност точни. Да, това мъчно може да се дефинира иначе, с изключение на като епопея, която се родее с Шипченската; ген. Вазов е в действителност един талантлив пълководец, а бранителите на Дойранските позиции, които остават непобедени от не по-малко храбрите британци, са чутовни херои. Но както добре знаят нашите читатели, в живота надалеч не всичко е толкоз розово. Излезлите две книги - " Холера " на Антон Страшимиров и " Морава звезда кървава " на Константин Петканов в средата на тридесетте години на предишния век внасят ужас у нашата общност и бяс в тогавашните патриотари (https://duma.bg/tozi-roman-e-kato-tsiankaliy-n181746). Но с тях създателите им ще останат в българската литература, колкото и да ги не разрешават и премълчават, даже през днешния ден. Защото те разчупват лъскавата глазура на Първата международна война и демонстрират озъбеното й грозно и грубо лице. Наивни и добродушни, в плен на любовта си към отечеството, селяни на първо място, само че и трудови хора и интелигенти от градовете, са хвърлени в ненаситната мелачка на войната, от генерали, които са равнодушни към тегобите им. Някой снизходително може да подмятна, че това са писателски измислици, само че няма по какъв начин същото да кажат за дневниците на ген. Владимир Вазов, брат на националния стихотворец Иван Вазов, който макар политическите си пристрастия, и в моментите, когато е най-развълнуван, резервира точността и суровостта си на военния човек. Дневниците му демонстрират и по какъв начин е почнала 100-годишната революция в България. Неговите описания на случилото се на фронта и в тила са толкоз скандални, че и той би трябвало да бъде отлъчен, тъй като те надминават в някои моменти даже романите на упоменатите двама огромни български писатели.
Накратко казано, той смята, че Първата международна война е изгубена не на фронта, а на... жълтите павета. И че почестите, с които го окичват, заслужава не той, а храбрите, гладни, полуоблечени и обосели бойци в африканския зной и сибирския мраз на Дойранския фронт. Някои от тях полудяват, други дезертират, само че макар връхлетелите ги беди, като че ли от пъклото изскочили, те устояват и не отстъпват нито крачка обратно пред превъзхождащия ги по бройка и въоръженост съперник. Ала нашите предци водят война освен с британците, само че и с потъналия в благоденствие гръб - това и самият ген. Вазов не се бои да изрече. Неволите на фронта ще доведат и до Войнишкото въстание през 1918 година, а единствено след пет години, на 9 юни 1923 година, същите угоени корумпирани властващи тиловаци, вкарали България във войната в съюз с " неправилната " страна, ще посегнат и на героите от Дойран. При Дойран умира нежният стихотворец Димчо Дебелянов. Там оставя окото си Гео Милев, което ще стане знак на погрома над българската интелигенция през 1925 година И гражданската война, стартирана от новоизлюпения български фашизъм, непреклонно ще се затъркаля, реки от кръв ще залеят измъченото ни родно място.
Владимир Вазов, " Животописни бележки ", Военноиздателски комплекс " Св. Георги Победоносец ", 1992 година
Из предговора на съставителя Людмил Петров
Много видни рожби на нацията ни се раждат, израстват и възпитават в фамилията на сопотския търговец Минчо Вазов и на коравата му брачна половинка Съба Хаджиниколова-Вазова: Иван, Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълко, Владимир, Петърчо (умира през 1871 година като малко дете при трагичен случай), Борис.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 година Осемгодишен е очевидец по какъв начин башибозушка орда обезглавява неколкото въстаници, укриващи се на тавана на учебното заведение. За наставление главите им са набучени на колове... В разгара на Руско-турската война (през юли 1877 г.) чудният подбалкански градец (Сопот) е изгорял до основи, а маститият търговец Минчо Вазов е заклан от турците...
Това огромно значение, което Владимир Вазов придава на инженерно-фортификационното съоръжение, се дължи както на личните му познания и опит, по този начин и на въздействието на ген. Георги Вазов... И по тази причина, когато единствено за 4 дни - от 22 до 26 април 1917 година - 86 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100 000 снаряда върху бранителите на Дойранската позиция, резултатът не е доста огромен и трите атакуващи британски дивизии дават над хиляда убити... При офанзивите на 8 и 9 май 1917 година единствено 34-и троянски полк погребва повече от 2250 вражески бойци и 40 офицери... А британският командващ е изключително твърдоглав в този сектор от фронта, тъй като това е най-прекият път към долината на р. Вардар... На 19 септември следват нови офанзиви, само че и те са отбити с огромни загуби за тях. Според някои данни единствено за двата дни атакуващите дават 10 000 жертви... Така в последните септемврийски дни, преди фронтът при Добро поле да е продънен и да рухне, боевете при Дойран и триумфите на 9-та дивизия са изтъкнат образец във военната ни история. Едва с либерализирането на режима при държавното управление на Андрей Ляпчев генералът от запаса приема длъжността кмет на столицата. Този пост заема до 1931 година Важни мероприятия са стартирани и приключени по време на неговия мандат - осъвременена е пожарната команда, построени са водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша... Но най-интересен епизод от живота му е може би визитата му в Англия през 1936 година
Из загатна " Гост на Британския легион " на ген. Владимир Вазов
Бившият министър Андрей Ляпчев, който бе изпратен от българското държавно управление да подписа примирието в гр. Солун, уверяваше, че само на Дойранската победа се дължи гдето съглашенците решили да ни избавят от оскърбление и да не позволен гърци и сърби да влязат в България. В Солун той от доста висши съглашенски офицери чул да споделят, че в случай че бихме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България...
Отидох при военачалник Луков. Като му споделих, че не желая да отивам в Англия, той ми отговори: " И дума да не става за отричане. Трябва да знаете, че вие сте определен по искане на самите англичани. За другите ви двама приятели не вършат въпрос, само че за вас категорично желаят персонално да отидете. Трябва да отидете, тъй като най-добре ще визиите там българското войнство. "
Съгласих се...
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук сред посрещачите бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше британските войски против Дойран. Когато нашият пълномощен министър господин Симеон Радев му изказал своята признателност, загдето макар разтърсеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът дал отговор: " Аз пристигнах на драго сърце да ги посрещна и усещам огромно почитание към българските воини, защото те, както и англичаните, бяха освен храбри, само че и джентълмени. "
На 1 юни, през време на конгреса на " Британския легион " в гр. Бъкстън, ръководителят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато пристигна моят ред да поздравя конгреса, сподели: " Ще дам думата на българския военачалник Вазов. Той е от дребното непознати генерали, чието име попада в националната ни история! "
И при доста други случаи бях предмет на огромно внимание и респект. Защо? За моята скромна персона ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена респект към 9-а пехотна плевенска дивизия!
1937 година
Из дневника на ген. Вазов " Общоевропейската война. Служба и активност като шеф на 9-а пехотна плевенска дивизия през 1917 и 1918 година "
1917 година
24, 25, 26 април....През тоя пердах българските батареи изстреляха през нощта към 17 000 снаряда, съвсем толкоз и немските. По приблизителна оценка на нашите наблюдаващи британската артилерия е изстреляла към 150 000 снаряда! Нашите позиции са разорани, съборени. През нощта на 25 против 26 април неприятелят предприе нова офанзива, която бе по-лесно отбита. Пред нашите окопи е цялостно с вражески трупове. И нашите загуби даже през днешния ден, 26 април, не са приведени в популярност. Болниците се извършиха... Задържането на предната Дойранска позиция в наши ръце е от огромно значение освен морално, само че още и тъй като държи съперника надалеч от основната ни позиция...
21 май. Получих депеша от военачалник Луков, че съм създаден в чин генерал-майор... Вечерта пристигна и началникът на немските войски при 1-ва войска генерал-лейтенант Фон дер Еш и ми сервира немски стоманен кръст 1 клас. Много приятни сърпрайзи през днешния ден...
11 юли. Преди пладне пристигна командирът на 34-и пехотен троянски полк полковник Маринов и ми прочете едно дълго анонимно писмо, написано от бойци, с което отхвърлят да заемат позиционния си сектор, вършат заплашвания и други Друго едно писмо е открито на пътя " Генерал Нерезов ", в което се подканят бойците на 1 август да изоставен позицията, да избият офицерите си прочие Няма нищо по-тежко и неприятно за един шеф, в сравнение с сходно проявяване на зла воля и безнравственост.
31 август. Днес преди пладне вражески артилерийски огън, много слаб, само че към обяд още веднъж се ускори по предната Дойранска позиция. Има полудели бойци от 33-и пехотен полк на " Цербер "...
13 - 27 септември. София е цялостна с гуляющи хора. Не се чувствува тук войната. Ако не е скъпотията и компликацията за доставка на някои хранителни муниции, тук война няма. Дами, кавалери, наконтени, намазани и парфюмирани, пълнят улиците. Всички са се отдали на облаги и замогване. Погнусиха ме всички диалози за акции, гешефти и прочие..
14 декември. Днес вървях при командващия 1-ва войска военачалник Гешов, който нощес се върна от отпуска. Между другото той заяви, че от всякакви места - Дирекция на СГОП (Стопански грижи и социална предвидливост), Главното интендантство и други му споделили, че в страната няма задоволително храна и че неотдавна ще настъпи рецесия в прехраната на войската. Тази рецесия към този момент се усеща. На бойците даваме по 800 грама самун, което при сегашните зимни и работни условия на позицията е малко. Войниците намерено декларират това. И в случай че продължава по този начин, т.е. да получаваме незадоволително количество брашно, то неотдавна ще настъпи апетит. Облеклото е негодно, обущата липсват, доста бойци са съвсем боси. А времето е влажно и студено. Войниците на позицията са непрекъснато под гнета на неприятелския огън... Във всеки случай тъпо е, че нашите храбри и търпеливи бойци, ще бъдат подложени на нездравословни пропаганди от всякакви социалисти, дружбаши и други, с цел да ги деморализират... Нашата армия се оказа почтена във всяко отношение, обаче тилът, тиловата интелигенция - се появи покварена, егоистична, алчна за благосъстояния. У нея липсва чист патриотизъм; пари, пари желае тя. С какви средства ще ги завоюва - малко важи за нея.
1918 година
9 - 14 февруари....Напоследък се вижда едно намаляване на дисциплината - резултат на пропаганда и подстрекателства; в 4-и пехотен плевенски полк се залавяли голям брой възвания и анонимни писма (в 57-и пехотен полк още през май 1917 се заловиха такива), цялостни със заплашвания и подканящи бойците към протест, оттегляне на позицията за да се подписа по-скоро мир. В 17-и пехотен доростолски полк отхвърлят да отидат в патрулно нахлуване. В 57-и също. В 34-и троянски полк - отвращение да отидат на позицията... На 11 того бе сложена бомба пред бараката на командира на 16-а рота, от която бомба бе тежко ранен един боец. На 12 того бяха запалени две бомби до бараката на командира на 14-а рота, а също и оставени заплашителни възвания. За страдание, уверен съм (така долагат и бригадните командири), че някои от запасните офицери съчувствуват на тази " болшевишка " активност. Виновниците подстрекатели вероятно не са доста, само че мъчително се залавят... Няма по-грозно и ужасно нещо от това да стартират открити протести. С какво и какви елементи ще се усмиряват?
Явно е, че бойците са изморени от дългата война. Смятат, че всичко сме постигнали, та изобщо няма потребност да продължава войната.. Но освен умората и всекидневните рискове се отразяват зле върху духа на бойците. Лишенията и незадоволителната храна, напълно изпокъсаното облекло, когато паралелно с нас немските бойци бяха и по-добре хранени, и безупречно облечени, също по този начин оказваха своето зловредно въздействие... Войниците отпускари популяризират неприятни клюки, че фамилиите им гладували, били изложени на поругания от кметове и секретар-бирници, а също и в писмата, получавани от вътрешността, се съобщаваха доста неприятни работи - същински или лъжливи - за обири, бързи замогвания, изкуствено повишение на цените и други.. А позиви за овакантяване на позицията, изтребване на офицерите и доста други се намираха постоянно в тила на позицията. Понеже 9-а пехотна плевенска дивизия се комплектува от окръзи, гдето земеделското население съчувства на Стамболийски, то допускаме, че множеството от тези мръсни позиви са дело на дружбаши. С една тирада, може да се каже, че неуредиците в тила, т.е. навътре в България, са основната причина за настъпващото разлагане във войската. Всичко това създаваше огромни грижи на началниците, които водеха двойна битка: против съперника на фронта и против разложението сред бойците...
7- 31 март....Обсъждане с бригадните командири на ограниченията, които би трябвало да се вземат за потушаване на протести в 4-и пехотен полк... На отиване видях четирите гроба на бойците от 17-и пехотен доростолски полк, които през вчерашния ден бяха убити, тъй като през ноември 1917 година се бяха отказали да идат в патрулно нахлуване. Клетници!
15 май. В 0.30 часа командирът на 20-а пехотна бригада полковник Писаров ми доложи по телефона неприятната новина, че 3-а тайфа от 34 пехотен троянски полк, която към този момент цялостен месец е на отмора и на която следва да застъпи на позицията, се разбунтувала през нощта и се разпръснала. Веднага дадох заповед: една рота от 33-и пехотен полк да заеме шосето за гара Дедели...; предизвестих щаба на 1-ва войска, а също и щабовете на 1-ва и 3-а пехотна бригада да оградят с постове бригадния гръб... Военно-полевият прокурор дружно с военния следовател бе изпратен на местопроизшествието да залови подбудителите.
През цялата нощ неприятелска пукотевица по цялата ни позиция.
От няколко дни брашно не идва постоянно. Живеем от ден за ден. Запаси имаме единствено четиридневна дажба сухари в частите. Дивизията изхарчи всичките си други ресурси. За 16 този месец намалихме дажбата на 600 грама самун. При съществуващото въодушевление това е доста пакостно... Бунтовниците - най-вече от 9-а и 12-рота на 34-и троянски полк, са обезоръжени и задържани. Следствието още не може да открие основните виновници.
20 септември....Новината за пробива при Добро поле и за нуждата да напуснем позицията и да се оттеглим ме съкруши. Нещастна България!
Накратко казано, той смята, че Първата международна война е изгубена не на фронта, а на... жълтите павета. И че почестите, с които го окичват, заслужава не той, а храбрите, гладни, полуоблечени и обосели бойци в африканския зной и сибирския мраз на Дойранския фронт. Някои от тях полудяват, други дезертират, само че макар връхлетелите ги беди, като че ли от пъклото изскочили, те устояват и не отстъпват нито крачка обратно пред превъзхождащия ги по бройка и въоръженост съперник. Ала нашите предци водят война освен с британците, само че и с потъналия в благоденствие гръб - това и самият ген. Вазов не се бои да изрече. Неволите на фронта ще доведат и до Войнишкото въстание през 1918 година, а единствено след пет години, на 9 юни 1923 година, същите угоени корумпирани властващи тиловаци, вкарали България във войната в съюз с " неправилната " страна, ще посегнат и на героите от Дойран. При Дойран умира нежният стихотворец Димчо Дебелянов. Там оставя окото си Гео Милев, което ще стане знак на погрома над българската интелигенция през 1925 година И гражданската война, стартирана от новоизлюпения български фашизъм, непреклонно ще се затъркаля, реки от кръв ще залеят измъченото ни родно място.
Владимир Вазов, " Животописни бележки ", Военноиздателски комплекс " Св. Георги Победоносец ", 1992 година
Из предговора на съставителя Людмил Петров
Много видни рожби на нацията ни се раждат, израстват и възпитават в фамилията на сопотския търговец Минчо Вазов и на коравата му брачна половинка Съба Хаджиниколова-Вазова: Иван, Никола, Киро, Ана, Георги, Михаил, Вълко, Владимир, Петърчо (умира през 1871 година като малко дете при трагичен случай), Борис.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 година Осемгодишен е очевидец по какъв начин башибозушка орда обезглавява неколкото въстаници, укриващи се на тавана на учебното заведение. За наставление главите им са набучени на колове... В разгара на Руско-турската война (през юли 1877 г.) чудният подбалкански градец (Сопот) е изгорял до основи, а маститият търговец Минчо Вазов е заклан от турците...
Това огромно значение, което Владимир Вазов придава на инженерно-фортификационното съоръжение, се дължи както на личните му познания и опит, по този начин и на въздействието на ген. Георги Вазов... И по тази причина, когато единствено за 4 дни - от 22 до 26 април 1917 година - 86 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100 000 снаряда върху бранителите на Дойранската позиция, резултатът не е доста огромен и трите атакуващи британски дивизии дават над хиляда убити... При офанзивите на 8 и 9 май 1917 година единствено 34-и троянски полк погребва повече от 2250 вражески бойци и 40 офицери... А британският командващ е изключително твърдоглав в този сектор от фронта, тъй като това е най-прекият път към долината на р. Вардар... На 19 септември следват нови офанзиви, само че и те са отбити с огромни загуби за тях. Според някои данни единствено за двата дни атакуващите дават 10 000 жертви... Така в последните септемврийски дни, преди фронтът при Добро поле да е продънен и да рухне, боевете при Дойран и триумфите на 9-та дивизия са изтъкнат образец във военната ни история. Едва с либерализирането на режима при държавното управление на Андрей Ляпчев генералът от запаса приема длъжността кмет на столицата. Този пост заема до 1931 година Важни мероприятия са стартирани и приключени по време на неговия мандат - осъвременена е пожарната команда, построени са водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша... Но най-интересен епизод от живота му е може би визитата му в Англия през 1936 година
Из загатна " Гост на Британския легион " на ген. Владимир Вазов
Бившият министър Андрей Ляпчев, който бе изпратен от българското държавно управление да подписа примирието в гр. Солун, уверяваше, че само на Дойранската победа се дължи гдето съглашенците решили да ни избавят от оскърбление и да не позволен гърци и сърби да влязат в България. В Солун той от доста висши съглашенски офицери чул да споделят, че в случай че бихме имали още няколко дивизии като Плевенската, друга щяла да бъде участта на България...
Отидох при военачалник Луков. Като му споделих, че не желая да отивам в Англия, той ми отговори: " И дума да не става за отричане. Трябва да знаете, че вие сте определен по искане на самите англичани. За другите ви двама приятели не вършат въпрос, само че за вас категорично желаят персонално да отидете. Трябва да отидете, тъй като най-добре ще визиите там българското войнство. "
Съгласих се...
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук сред посрещачите бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше британските войски против Дойран. Когато нашият пълномощен министър господин Симеон Радев му изказал своята признателност, загдето макар разтърсеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът дал отговор: " Аз пристигнах на драго сърце да ги посрещна и усещам огромно почитание към българските воини, защото те, както и англичаните, бяха освен храбри, само че и джентълмени. "
На 1 юни, през време на конгреса на " Британския легион " в гр. Бъкстън, ръководителят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато пристигна моят ред да поздравя конгреса, сподели: " Ще дам думата на българския военачалник Вазов. Той е от дребното непознати генерали, чието име попада в националната ни история! "
И при доста други случаи бях предмет на огромно внимание и респект. Защо? За моята скромна персона ли? Не!
В мое лице англичаните отдаваха заслужена респект към 9-а пехотна плевенска дивизия!
1937 година
Из дневника на ген. Вазов " Общоевропейската война. Служба и активност като шеф на 9-а пехотна плевенска дивизия през 1917 и 1918 година "
1917 година
24, 25, 26 април....През тоя пердах българските батареи изстреляха през нощта към 17 000 снаряда, съвсем толкоз и немските. По приблизителна оценка на нашите наблюдаващи британската артилерия е изстреляла към 150 000 снаряда! Нашите позиции са разорани, съборени. През нощта на 25 против 26 април неприятелят предприе нова офанзива, която бе по-лесно отбита. Пред нашите окопи е цялостно с вражески трупове. И нашите загуби даже през днешния ден, 26 април, не са приведени в популярност. Болниците се извършиха... Задържането на предната Дойранска позиция в наши ръце е от огромно значение освен морално, само че още и тъй като държи съперника надалеч от основната ни позиция...
21 май. Получих депеша от военачалник Луков, че съм създаден в чин генерал-майор... Вечерта пристигна и началникът на немските войски при 1-ва войска генерал-лейтенант Фон дер Еш и ми сервира немски стоманен кръст 1 клас. Много приятни сърпрайзи през днешния ден...
11 юли. Преди пладне пристигна командирът на 34-и пехотен троянски полк полковник Маринов и ми прочете едно дълго анонимно писмо, написано от бойци, с което отхвърлят да заемат позиционния си сектор, вършат заплашвания и други Друго едно писмо е открито на пътя " Генерал Нерезов ", в което се подканят бойците на 1 август да изоставен позицията, да избият офицерите си прочие Няма нищо по-тежко и неприятно за един шеф, в сравнение с сходно проявяване на зла воля и безнравственост.
31 август. Днес преди пладне вражески артилерийски огън, много слаб, само че към обяд още веднъж се ускори по предната Дойранска позиция. Има полудели бойци от 33-и пехотен полк на " Цербер "...
13 - 27 септември. София е цялостна с гуляющи хора. Не се чувствува тук войната. Ако не е скъпотията и компликацията за доставка на някои хранителни муниции, тук война няма. Дами, кавалери, наконтени, намазани и парфюмирани, пълнят улиците. Всички са се отдали на облаги и замогване. Погнусиха ме всички диалози за акции, гешефти и прочие..
14 декември. Днес вървях при командващия 1-ва войска военачалник Гешов, който нощес се върна от отпуска. Между другото той заяви, че от всякакви места - Дирекция на СГОП (Стопански грижи и социална предвидливост), Главното интендантство и други му споделили, че в страната няма задоволително храна и че неотдавна ще настъпи рецесия в прехраната на войската. Тази рецесия към този момент се усеща. На бойците даваме по 800 грама самун, което при сегашните зимни и работни условия на позицията е малко. Войниците намерено декларират това. И в случай че продължава по този начин, т.е. да получаваме незадоволително количество брашно, то неотдавна ще настъпи апетит. Облеклото е негодно, обущата липсват, доста бойци са съвсем боси. А времето е влажно и студено. Войниците на позицията са непрекъснато под гнета на неприятелския огън... Във всеки случай тъпо е, че нашите храбри и търпеливи бойци, ще бъдат подложени на нездравословни пропаганди от всякакви социалисти, дружбаши и други, с цел да ги деморализират... Нашата армия се оказа почтена във всяко отношение, обаче тилът, тиловата интелигенция - се появи покварена, егоистична, алчна за благосъстояния. У нея липсва чист патриотизъм; пари, пари желае тя. С какви средства ще ги завоюва - малко важи за нея.
1918 година
9 - 14 февруари....Напоследък се вижда едно намаляване на дисциплината - резултат на пропаганда и подстрекателства; в 4-и пехотен плевенски полк се залавяли голям брой възвания и анонимни писма (в 57-и пехотен полк още през май 1917 се заловиха такива), цялостни със заплашвания и подканящи бойците към протест, оттегляне на позицията за да се подписа по-скоро мир. В 17-и пехотен доростолски полк отхвърлят да отидат в патрулно нахлуване. В 57-и също. В 34-и троянски полк - отвращение да отидат на позицията... На 11 того бе сложена бомба пред бараката на командира на 16-а рота, от която бомба бе тежко ранен един боец. На 12 того бяха запалени две бомби до бараката на командира на 14-а рота, а също и оставени заплашителни възвания. За страдание, уверен съм (така долагат и бригадните командири), че някои от запасните офицери съчувствуват на тази " болшевишка " активност. Виновниците подстрекатели вероятно не са доста, само че мъчително се залавят... Няма по-грозно и ужасно нещо от това да стартират открити протести. С какво и какви елементи ще се усмиряват?
Явно е, че бойците са изморени от дългата война. Смятат, че всичко сме постигнали, та изобщо няма потребност да продължава войната.. Но освен умората и всекидневните рискове се отразяват зле върху духа на бойците. Лишенията и незадоволителната храна, напълно изпокъсаното облекло, когато паралелно с нас немските бойци бяха и по-добре хранени, и безупречно облечени, също по този начин оказваха своето зловредно въздействие... Войниците отпускари популяризират неприятни клюки, че фамилиите им гладували, били изложени на поругания от кметове и секретар-бирници, а също и в писмата, получавани от вътрешността, се съобщаваха доста неприятни работи - същински или лъжливи - за обири, бързи замогвания, изкуствено повишение на цените и други.. А позиви за овакантяване на позицията, изтребване на офицерите и доста други се намираха постоянно в тила на позицията. Понеже 9-а пехотна плевенска дивизия се комплектува от окръзи, гдето земеделското население съчувства на Стамболийски, то допускаме, че множеството от тези мръсни позиви са дело на дружбаши. С една тирада, може да се каже, че неуредиците в тила, т.е. навътре в България, са основната причина за настъпващото разлагане във войската. Всичко това създаваше огромни грижи на началниците, които водеха двойна битка: против съперника на фронта и против разложението сред бойците...
7- 31 март....Обсъждане с бригадните командири на ограниченията, които би трябвало да се вземат за потушаване на протести в 4-и пехотен полк... На отиване видях четирите гроба на бойците от 17-и пехотен доростолски полк, които през вчерашния ден бяха убити, тъй като през ноември 1917 година се бяха отказали да идат в патрулно нахлуване. Клетници!
15 май. В 0.30 часа командирът на 20-а пехотна бригада полковник Писаров ми доложи по телефона неприятната новина, че 3-а тайфа от 34 пехотен троянски полк, която към този момент цялостен месец е на отмора и на която следва да застъпи на позицията, се разбунтувала през нощта и се разпръснала. Веднага дадох заповед: една рота от 33-и пехотен полк да заеме шосето за гара Дедели...; предизвестих щаба на 1-ва войска, а също и щабовете на 1-ва и 3-а пехотна бригада да оградят с постове бригадния гръб... Военно-полевият прокурор дружно с военния следовател бе изпратен на местопроизшествието да залови подбудителите.
През цялата нощ неприятелска пукотевица по цялата ни позиция.
От няколко дни брашно не идва постоянно. Живеем от ден за ден. Запаси имаме единствено четиридневна дажба сухари в частите. Дивизията изхарчи всичките си други ресурси. За 16 този месец намалихме дажбата на 600 грама самун. При съществуващото въодушевление това е доста пакостно... Бунтовниците - най-вече от 9-а и 12-рота на 34-и троянски полк, са обезоръжени и задържани. Следствието още не може да открие основните виновници.
20 септември....Новината за пробива при Добро поле и за нуждата да напуснем позицията и да се оттеглим ме съкруши. Нещастна България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ