Масивни изригвания от най-близката до Земята звезда Проксима Кентавър
Слънцето не е единствената звезда, която създава звездни прояви. На 21 април 2021 година екип от астрономи разгласява ново проучване, описващо най-яркото лъчение, измервано в миналото от Проксима Кентавър в ултравиолетова светлина.
За да научим за това неизмеримо събитие – и какво може да значи за всеки живот на планетите, обикалящи към най-близката прилежаща звезда на Земята, изданието The Conversation беседва с Парке Лойд, астрофизик от Щатския университет в Аризона и съавтор на публикацията. Предлагаме ви фрагменти от този диалог.
Защо наблюдавате Проксима Кентавър?
Проксима Кентавър е най-близката звезда до Слънчевата система. Преди няколко години екип откри, че има планета – наречена Проксима b, която обикаля към звездата. Тя е единствено малко по-голяма от Земята, евентуално е скалиста и е в по този начин наречената обитаема зона или зоната Златокос. Това значи, че Proxima b е почти на вярното разстояние от звездата, тъй че тя да може да има течна вода на повърхността си.
Но тази звездна система се разграничава от Слънцето по много основен метод. Проксима Кентавър е дребна звезда, наречена алено джудже – тя е към 15% от радиуса на нашето Слънце и е доста по-хладна. Така че Проксима b, с цел да бъде в тази зона на Златокос, в действителност е доста по-близо до Проксима Кентавър, в сравнение с Земята е до Слънцето.
Може би си мислите, че по-малка звезда би била по-кротка, само че в действителност това въобще не е по този начин – алените джуджета създават звездни изригвания доста по-често, в сравнение с Слънцето. Така че Проксима b, най-близката планета в друга слънчева система с късмет да има живот, е обект на галактическо време, което е доста по-жестоко от галактическото време в Слънчевата система на Земята.
Какво открихте?
През 2018 година сътрудника Мередит Макгрегър откри светлинни проблясъци, идващи от Проксима Кентавър, които изглеждаха доста по-различно от слънчевите изригвания. Тя употребява телескоп, който открива светлина на милиметрови дължини на вълната, с цел да следи Проксима Кентавър и видя огромна светлинна мълния в тази дължина на вълната. Астрономите в никакъв случай не са виждали звездна светлина в милиметрови дължини на вълната на светлината.
С моите сътрудници искахме да научим повече за тези необикновени просветвания при милиметровата светлина, идваща от звездата, и да забележим дали в действителност са били изригвания или някакъв различен феномен.
Използвахме девет телескопа на Земята, както и сателитна обсерватория, с цел да получим най-дългия набор от наблюдения – към два дни – от Проксима Кентавър с най-голямото покритие с дължина на вълната, което в миналото е било получено.
Веднага открихме в действителност мощен изблик. Ултравиолетовата светлина на звездата се усили с над 10 000 пъти единствено за елементи от секундата. Ако хората биха могли да видят ултравиолетова светлина, това би било като да бъдете заслепени от светкавицата на фотоапарат. Проксима Кентавър стана ярка в действителност бързо. Това нарастване продължи единствено няколко секунди и по-късно имаше еволюционен спад. Това изобретение удостовери, че тези странни милиметрови излъчвания в действителност са светлинни експлоадирания.
Какво значи това за възможностите за живот на планетата?
Астрономите интензивно изследват този въпрос сега, тъй като той може да върви и в двете направления. Когато чуете ултравиолетово излъчване, евентуално мислите за обстоятелството, че хората носят слънцезащитни артикули, с цел да се опитат да се предпазят от ултравиолетовото излъчване тук на Земята. Ултравиолетовото излъчване може да повреди протеини и ДНК в човешките кафези, а това води до слънчеви изгаряния и може да аргументи рак. Това евентуално би било правилно и за живота на друга планета.
От друга страна, бъркането в химията на биологичните молекули може да има своите преимущества – това може да помогне за появяването на живот на друга планета. Въпреки че може да е по-предизвикателна среда за живота, с цел да се поддържа, може да е по-добра среда за живот, която да се сътвори, с цел да стартира всичко.
Но нещото, от което астрономите и астробиолозите са най-загрижени е, че всякога, когато възникне една от тези големи изригвания, то всъщност ерозира малко от атмосферата на планетите, които обикалят към тази звезда – в това число тази евентуално сходна на Земята планета. И в случай че на планетата не е останала атмосфера, тогава несъмнено е и много враждебна среда за живот – ще има голямо количество радиация, големи температурни съмнения и малко или никакъв въздух за дишане. Не че животът би бил неосъществим, само че в случай че повърхността на планета е изложена непосредствено на въздействието на космоса, това би била среда, изцяло друга от всичко на Земята.
Останала ли е атмосфера на Проксима b?
Можем единствено да гадаем. Фактът, че тези изригвания се случват, не предвещава нищо положително за тази атмосфера, изключително в случай че те са свързани с детонации на плазма като това, което се случва на Слънцето. Но по тази причина вършим това изследване. Надяваме се хората, които построяват модели на планетни атмосфери, да могат да употребяват наученото от нашия екип за тези изригвания и да се опитат да схванат възможностите за съществуването на атмосфера, поддържана на тази планета.
Публикувано в The Conversation
