Склонни сме да омаловажаваме влиянието на думи, с които майките

Склонни сме да омаловажаваме въздействието на думи, с които майките (и бащите) ни нараняват, само че в този момент бих желала да приказвам за този проблем от друга вероятност – освен за съответно изречените изречения, а какво следва от тях, написа Пег Стрийп. Тя е психотерапевт, колумнист и публицист, създател на 11 книги, измежду които „ Daughter Detox – recovering From Unloving Mother And Reclaiming Your Life ” („ Детокс за дъщери – възобновяване от необичаща майка и напредък на живота “).

В нашата просвета майките се смятат за „ естествени “, до момента в който не причинят физически пострадвания на детето, а нелюбящите майки не носят отговорност за думите си, щом децата им са нахранени, облечени и имат покрив над главите си. Но даже в домовете за сираци обезпечават това на детето, нали?

Какви уроци за света преподава необичащата майка на детето си? Да си спомним какъв брой доста младежи са правили опити за самоубийство, преди обществото да обърне съществено внимание на тийнейджърския тормоз… Той дълго се смяташе за противен, само че „ естествен “ феномен, подминаван с думите, че “всички деца минават през това “.

Митовете към майчинството –  че майчината обич е инстинктивна, че постоянно е безусловна, че всички майки обичат своите деца, не ни дават да приказваме свободно и намерено за това какъв брой доста деца остават с неудовлетворени прочувствени потребности в детството и какъв брой рани получават.

Пренебрегваме прочувствените увреждания, породени на детето от думи на оскърбление, от думи, които го карат да се усеща несъответстващо, необичано и нищожно - макар че и науката към този момент е потвърдила: раните от изреченото могат освен да травмират като физическите рани, само че и следата от тях остава доста по-дълго. Вербалната експанзия безусловно трансформира структурата на развиващия се мозък.

Родителите ръководят дребния свят, в който дъщерята пораства от раждането си; изискванията в този свят са основани от тях и точно те вземат решение с кого, по какъв начин, по кое време и какъв брой ще поддържа връзка детето. То освен разчита на любовта и поддръжката на майка си, само че в този дребен свят всмуква „ истините “ за това по какъв начин са структурирани връзките в огромния свят.

Съставих лист на тези, по този начин наречени „ истини “ (някои от които помня от своето детство) и вредите, които те предизвикват на момичешката душeвност.

1. Любовта би трябвало да се заслужи.

Дъщери на нелюбящи майки разказват тактики, които са употребявали безусловно, с цел да изтръгнат обич: носят положителни оценки, оказват помощ в допълнение в домашната работа, стараят се да не огорчават мама – само че всичко това не стига, постоянно е малко. Така те научават един горчив урок за това какво е любовта и по какъв начин да я получат: благодарение на някаква магическа формула, която те не могат да узнаят; любовта в никакъв случай не се дава просто по този начин и цялото време няма да им стигне, с цел да я имат; те не са задоволително положителни, с цел да оправдаят тази обич.

Нещо сходно изпитват и деца, израснали с братя и сестри, които получават повече внимание от майката. Обикновено такива деца в зрелост не се доверяват на хора, които ги обичат просто по този начин, без никакви условия; и вместо да изпълва живота им с наслада, безусловната обич им носи безпокойствие и те непрекъснато живеят в очакване на подмолна неистина.

2. Има неприятни деца (и ти си една от тях).

Всички деца позволяват неточности – губят и чупят движимости, не слушат, вършат нещо не по този начин, както би трябвало, само че необичащите майки упрекват за всичко не държанието на хлапето, а неговата същина. Вазата е счупена не, тъй като на улицата е било мокро и тя се е изплъзнала от ръцете на дъщерята, а тъй като тя е тъпа, непохватна и безотговорна. Новият ѝ червен пуловер е липсващ от шкафа и това е доказателство за неблагодарността, небрежността и обстоятелството, че тя не заслужава всички тези красиви неща.

Всяка неточност става персонална неточност и се възприема като разследване от безсмислието на щерка си. Тези думи автоматизирано се всмукват и стават вътрешен критик на дъщерята, подсъзнателния хор, който непрекъснато й повтаря, че не е почтена и не заслужава благополучие.

Всяка неточност става персонална и се възприема като разследване от безполезността на дъщерята. Тези думи автоматизирано се усвояват и стават вътрешна рецензия на момичето, несъзнателен припев, който повтаря, че тя не е почтена за нищо и не заслужава благополучие.