Америка срещу хусите в Червено море: Зона за възпиране на агресията
Ситуацията в Червено море става все по-интригуваща всеки ден. Ден преди този момент доближи нова кулминационна точка, явно – надалеч не последна.
Във всеки случай има причина да се извадят междинни резултати.
15 декември. Една от най-големите в света датски корпорации за мореплаване и логистика, AP Moller-Maersk, реши да спре контейнерните транспорти в Червено море до второ разпореждане.
„ След случая с Maersk Gibraltar и друга офанзива против контейнеровоз през днешния ден, ние инструктирахме всички кораби на Maersk в региона и би трябвало да преминат през протока Баб ел Мандеб да спрат своите пътувания до второ разпореждане “, цитира Ройтерс датската корпорация казвайки в заявление.
„ Последните офанзиви против търговски кораби в района... съставляват сериозна опасност за сигурността на моряците. “
Компанията ще изпрати кораби по заобиколен маршрут към крайбрежията на Африка, след което няколко огромни транспортни компании оповестиха желанието си краткотрайно да заобикалят направления през Червено море.
Сред тях са белгийската корабна компания Euronav, френската корабна група CMA CGM, немският контейнерен оператор Hapag-Lloyd и английската петролна и газова компания BP.
Фактически това означаваше началото на обсада на най-краткия морски път към Европа от Индийския океан през Суецкия канал и в бъдеще многомилиардни загуби за морските превозвачи от съществено удължение и оскъпяване на маршрут за доставка на артикули, най-вече за Европа. Освен това всичко това се случи в навечерието на новогодишните празници, когато стоковите потоци бързо нарастват.
Веднага по-късно, на 18 декември, Пентагонът тържествено разгласи, че поема сигурността на комерсиалното мореплаване в региона на протока Баб ел-Мандеб, свързващ Червено море с Арабско море, като започва военноморска интервенция „ Пазител на просперитета “.
Министърът на защитата Лойд Остин беседва с моряци на борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) в отсека на хангара, като ги осведоми за взетите решения, 20 декември 2023 година Снимка на Военноморски сили на Съединени американски щати
По-нататъшното развиване обаче се оказа много спорно.
На 28 декември десантните кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати USS Bataan (LHD-5) и USS Carter Hall (LSD-50) напуснаха Червено море и се причислиха към други кораби на американската група в Източното Средиземноморие.
Нека отбележим, че тази маневра изцяло опонира на авансово оповестените проекти на американското командване за разполагане на тези бойни елементи в Червено море за нескончаем интервал от време.
„ USS Bataan (LHD-5) и USS Carter Hall (LSD-50) се чака да останат в Червено море за нескончаем интервал от време като част от натрупването на американски военноморски сили в Близкия изток “, потвърдиха двама чиновници на отдела в края Октомври защитата USNI вести.
Преди това двата кораба трябваше да се причислят към USS Mesa Verde (LPD-19), различен транспортен съд, присъединен към Bataan Amphibious Group. Mesa Verde сега се намира в Източното Средиземноморие.
На борда на трите кораба е събрана голяма мощ, в това число 26-та морска експедиционна единица от Северна Каролина, подсилена от морска пехота Medium Tilrotor Squadron 162, въздушни и наземни бойни детайли, батальонна десантна мощ с логистичен военен детайл, 22-ри батальон за бойна поддръжка.
Това непланирано оттегляне от зона с нараснала военна заплаха наподобява най-малкото нелогично на фона на оповестената от Пентагона интервенция за отбрана на корабоплаването, която, в противен случай, изисква усилване на военноморското наличие на Съединени американски щати в проблематичните води.
Освен това един от тези центрове за отдих е оборудван с военен аероплан с отвесно политане AV-8, което не би било ненужно в тази обстановка.
Единственото пояснение, което идва на разум в тази връзка, се свежда до нежеланието на американското командване да рискува с два огромни военни кораба и обвързваните с това извънредно съществени политически и психически разноски.
Особено по отношение на към този момент доказаното съществуване на мощни противокорабни ракетни оръжия измежду хусите, които съставляват действителна опасност за тези бойни елементи.
Виждаме, че Военноморски сили на Съединени американски щати стартира необятно обявената си военна интервенция с парадоксална стъпка – извеждането на два огромни бойни кораба от евентуалния спектакъл на военни дейности.
И в този момент вниманието е главният извод, който следва от това. Вече двадесет години съществува теоретично съмнение в американската военноморска тактика за съществуването на по този начин наречените „ зони за отвод на достъп “ покрай крайбрежията на вражески страни.
Говорим за зони, оборудвани с съвременни оръжейни системи земя-море, които могат да съставляват опасност за Военноморски сили на Съединени американски щати. В тази връзка американски военни специалисти показаха съществени опасения, че флотът, предопределен за осъществяване на десантни интервенции и „ многосферно “ нахлуване на вражеския бряг, ще бъде неработоспособен в такава обстановка и в действителност ще загуби главната си цел.
Досега обаче това бяха най-вече теоретични калкулации, които не беше изключително допустимо да се тестват в действителна бойна обстановка.
Но се появи такава рядка опция и американският флот действаше в цялостно сходство със личната си доктрина. Големи десантни кораби неотложно напуснаха застрашената зона в очевиден боязън от съществени вреди от врага.
Така опасенията на американските военноморски командири получиха практическо удостоверение и в този момент дават учредения за покачване на фундаментални въпроси по отношение на осъществимостта на съществуването на Военноморски сили на Съединени американски щати в сегашната десантно-ударна настройка.
Всъщност даже самото намиране в такава „ зона с отхвърлен достъп “ е изпълнено със съществени опасности за огромен боен транспортен съд, да не приказваме за опит да бъде употребен по време на амфибийна интервенция.
Като се има поради фактът, че цената на противокорабна ракета на хусите надали ще надвиши няколкостотин хиляди $, до момента в който десантният транспортен съд на Военноморски сили на Съединени американски щати коства милиард, провалянето му от такава ракета би било крушение за целия американски флот.
Накратко, оповестеният от Пентагона първи резултат от интервенцията в Червено море наподобява, меко казано, депресиращо за Съединени американски щати и води до доста далечни изводи.
Но това не е всичко. Въпреки гореспоменатата интервенция за отбрана на корабоплаването, Военноморски сили на Съединени американски щати брилянтно пропущат друга противокорабна ракета на хусите, която улавя от своя страна контейнерен транспортен съд на същата компания Maersk, която първа заподозря нещо неправилно и с позвъняването си се опита да промени маршрута, застрашавайки цялото комерсиално мореплаване в източното полукълбо на планетата.
А ден по-късно хусите нападнаха същия транспортен съд с моторни лодки, а водачите на американски палубни хеликоптери съумяха да предотвратят залавянето му безусловно в последния миг.
Като цяло, в случай че от мен се желае да направя най-лошата реклама на тази военна интервенция, бих работил по същия метод, както в този момент работи американският флот, който сподели цялостната си неефективност. А също и невъзможността за дейно осъществяване на гласно поетите отговорности.
Намирайки се в положение на нервна суматоха, други западни „ псевдо-нелсъновци “ към този момент са поели самодейността да бомбардират незабавно ракетните позиции на хутите на брега, защото самолетоносачът Дуайт Айзенхауер плава наоколо в Аденския залив.
Въпреки това Пентагонът евентуално ще заобикаля сходни лъжливи начинания. И не става въпрос единствено за действителния риск от огромна война, от която сегашният жител на Белия дом се нуждае преди изборите, както заекът има потребност от знак стоп.
Неслучайно до неотдавна американците се лимитираха до отдалечено прихващане на йеменски ракети. И едвам през днешния ден, а даже и тогава очевидно насилствено и, както те настояват, единствено в отговор на огъня на хутите, те използваха оръжия против техните моторни лодки.
Но лодките са си лодки и директна офанзива против крайбрежието на Хути в „ зоната с отхвърлен достъп “ заплашва Военноморски сили на Съединени американски щати с бойни загуби. И макар че нямат нищо срещу даже противовъздушна ракета SM-3, струваща към 11 милиона $ всяка за прихващане на евтини безпилотни летателни апарати на хусите, към момента има доста по-малко от тези „ неща “ на борда, в сравнение с атакуващите оръжия на врага. И второ, съгласно закона на подлостта най-малко една ракета сигурно ще пропусне.
И тогава какво ще кажат от „ непобедимия “ американски флот да направи с дупка в борда на прехваления унищожител с управляеми ракети от клас „ Арлей Бърк “ или, още по-лошо, в пилотската кабина на самолетоносач?
В последна сметка това е позор за цялата Вселена! Дори грандиозните провали в Афганистан и Украйна ще бледнеят пред тези морални и политически разноски. И още веднъж, какво ще наредят на Байдън да рапортува? Че задачата освен не беше приключена, само че и се провали изцяло?
И по тази причина е ясно, че никой от американските „ велики адмирали ” няма да поеме подобен огромен риск. И затова, както сподели героят на един паметен филм, „ нямате трикове против Костя Саприкин “.
И тук е казусът: хусите схващат всичко това доста добре. Те виждат чудесно неудобството, в което се намират техните нещастни сътрудници, и се възползват оптимално от него.
Накратко, явно прибързано рекламираната интервенция „ Пазител на просперитета ” се проваля незабавно щом стартира. А дружно с него – и океанското комерсиално мореплаване, обслужващо най-вече ползите на Запада.
Що се отнася до военноморските сили на Съединени американски щати, по-нататъшният им разцвет въз основа на настоящите събития може да бъде доста под въпрос.
Превод: СМ
Във всеки случай има причина да се извадят междинни резултати.
15 декември. Една от най-големите в света датски корпорации за мореплаване и логистика, AP Moller-Maersk, реши да спре контейнерните транспорти в Червено море до второ разпореждане.
„ След случая с Maersk Gibraltar и друга офанзива против контейнеровоз през днешния ден, ние инструктирахме всички кораби на Maersk в региона и би трябвало да преминат през протока Баб ел Мандеб да спрат своите пътувания до второ разпореждане “, цитира Ройтерс датската корпорация казвайки в заявление.
„ Последните офанзиви против търговски кораби в района... съставляват сериозна опасност за сигурността на моряците. “
Компанията ще изпрати кораби по заобиколен маршрут към крайбрежията на Африка, след което няколко огромни транспортни компании оповестиха желанието си краткотрайно да заобикалят направления през Червено море.
Сред тях са белгийската корабна компания Euronav, френската корабна група CMA CGM, немският контейнерен оператор Hapag-Lloyd и английската петролна и газова компания BP.
Фактически това означаваше началото на обсада на най-краткия морски път към Европа от Индийския океан през Суецкия канал и в бъдеще многомилиардни загуби за морските превозвачи от съществено удължение и оскъпяване на маршрут за доставка на артикули, най-вече за Европа. Освен това всичко това се случи в навечерието на новогодишните празници, когато стоковите потоци бързо нарастват.
Веднага по-късно, на 18 декември, Пентагонът тържествено разгласи, че поема сигурността на комерсиалното мореплаване в региона на протока Баб ел-Мандеб, свързващ Червено море с Арабско море, като започва военноморска интервенция „ Пазител на просперитета “.
Министърът на защитата Лойд Остин беседва с моряци на борда на самолетоносача USS Gerald R. Ford (CVN-78) в отсека на хангара, като ги осведоми за взетите решения, 20 декември 2023 година Снимка на Военноморски сили на Съединени американски щати
По-нататъшното развиване обаче се оказа много спорно.
На 28 декември десантните кораби на Военноморски сили на Съединени американски щати USS Bataan (LHD-5) и USS Carter Hall (LSD-50) напуснаха Червено море и се причислиха към други кораби на американската група в Източното Средиземноморие.
Нека отбележим, че тази маневра изцяло опонира на авансово оповестените проекти на американското командване за разполагане на тези бойни елементи в Червено море за нескончаем интервал от време.
„ USS Bataan (LHD-5) и USS Carter Hall (LSD-50) се чака да останат в Червено море за нескончаем интервал от време като част от натрупването на американски военноморски сили в Близкия изток “, потвърдиха двама чиновници на отдела в края Октомври защитата USNI вести.
Преди това двата кораба трябваше да се причислят към USS Mesa Verde (LPD-19), различен транспортен съд, присъединен към Bataan Amphibious Group. Mesa Verde сега се намира в Източното Средиземноморие.
На борда на трите кораба е събрана голяма мощ, в това число 26-та морска експедиционна единица от Северна Каролина, подсилена от морска пехота Medium Tilrotor Squadron 162, въздушни и наземни бойни детайли, батальонна десантна мощ с логистичен военен детайл, 22-ри батальон за бойна поддръжка.
Това непланирано оттегляне от зона с нараснала военна заплаха наподобява най-малкото нелогично на фона на оповестената от Пентагона интервенция за отбрана на корабоплаването, която, в противен случай, изисква усилване на военноморското наличие на Съединени американски щати в проблематичните води.
Освен това един от тези центрове за отдих е оборудван с военен аероплан с отвесно политане AV-8, което не би било ненужно в тази обстановка.
Единственото пояснение, което идва на разум в тази връзка, се свежда до нежеланието на американското командване да рискува с два огромни военни кораба и обвързваните с това извънредно съществени политически и психически разноски.
Особено по отношение на към този момент доказаното съществуване на мощни противокорабни ракетни оръжия измежду хусите, които съставляват действителна опасност за тези бойни елементи.
Виждаме, че Военноморски сили на Съединени американски щати стартира необятно обявената си военна интервенция с парадоксална стъпка – извеждането на два огромни бойни кораба от евентуалния спектакъл на военни дейности.
И в този момент вниманието е главният извод, който следва от това. Вече двадесет години съществува теоретично съмнение в американската военноморска тактика за съществуването на по този начин наречените „ зони за отвод на достъп “ покрай крайбрежията на вражески страни.
Говорим за зони, оборудвани с съвременни оръжейни системи земя-море, които могат да съставляват опасност за Военноморски сили на Съединени американски щати. В тази връзка американски военни специалисти показаха съществени опасения, че флотът, предопределен за осъществяване на десантни интервенции и „ многосферно “ нахлуване на вражеския бряг, ще бъде неработоспособен в такава обстановка и в действителност ще загуби главната си цел.
Досега обаче това бяха най-вече теоретични калкулации, които не беше изключително допустимо да се тестват в действителна бойна обстановка.
Но се появи такава рядка опция и американският флот действаше в цялостно сходство със личната си доктрина. Големи десантни кораби неотложно напуснаха застрашената зона в очевиден боязън от съществени вреди от врага.
Така опасенията на американските военноморски командири получиха практическо удостоверение и в този момент дават учредения за покачване на фундаментални въпроси по отношение на осъществимостта на съществуването на Военноморски сили на Съединени американски щати в сегашната десантно-ударна настройка.
Всъщност даже самото намиране в такава „ зона с отхвърлен достъп “ е изпълнено със съществени опасности за огромен боен транспортен съд, да не приказваме за опит да бъде употребен по време на амфибийна интервенция.
Като се има поради фактът, че цената на противокорабна ракета на хусите надали ще надвиши няколкостотин хиляди $, до момента в който десантният транспортен съд на Военноморски сили на Съединени американски щати коства милиард, провалянето му от такава ракета би било крушение за целия американски флот.
Накратко, оповестеният от Пентагона първи резултат от интервенцията в Червено море наподобява, меко казано, депресиращо за Съединени американски щати и води до доста далечни изводи.
Но това не е всичко. Въпреки гореспоменатата интервенция за отбрана на корабоплаването, Военноморски сили на Съединени американски щати брилянтно пропущат друга противокорабна ракета на хусите, която улавя от своя страна контейнерен транспортен съд на същата компания Maersk, която първа заподозря нещо неправилно и с позвъняването си се опита да промени маршрута, застрашавайки цялото комерсиално мореплаване в източното полукълбо на планетата.
А ден по-късно хусите нападнаха същия транспортен съд с моторни лодки, а водачите на американски палубни хеликоптери съумяха да предотвратят залавянето му безусловно в последния миг.
Като цяло, в случай че от мен се желае да направя най-лошата реклама на тази военна интервенция, бих работил по същия метод, както в този момент работи американският флот, който сподели цялостната си неефективност. А също и невъзможността за дейно осъществяване на гласно поетите отговорности.
Намирайки се в положение на нервна суматоха, други западни „ псевдо-нелсъновци “ към този момент са поели самодейността да бомбардират незабавно ракетните позиции на хутите на брега, защото самолетоносачът Дуайт Айзенхауер плава наоколо в Аденския залив.
Въпреки това Пентагонът евентуално ще заобикаля сходни лъжливи начинания. И не става въпрос единствено за действителния риск от огромна война, от която сегашният жител на Белия дом се нуждае преди изборите, както заекът има потребност от знак стоп.
Неслучайно до неотдавна американците се лимитираха до отдалечено прихващане на йеменски ракети. И едвам през днешния ден, а даже и тогава очевидно насилствено и, както те настояват, единствено в отговор на огъня на хутите, те използваха оръжия против техните моторни лодки.
Но лодките са си лодки и директна офанзива против крайбрежието на Хути в „ зоната с отхвърлен достъп “ заплашва Военноморски сили на Съединени американски щати с бойни загуби. И макар че нямат нищо срещу даже противовъздушна ракета SM-3, струваща към 11 милиона $ всяка за прихващане на евтини безпилотни летателни апарати на хусите, към момента има доста по-малко от тези „ неща “ на борда, в сравнение с атакуващите оръжия на врага. И второ, съгласно закона на подлостта най-малко една ракета сигурно ще пропусне.
И тогава какво ще кажат от „ непобедимия “ американски флот да направи с дупка в борда на прехваления унищожител с управляеми ракети от клас „ Арлей Бърк “ или, още по-лошо, в пилотската кабина на самолетоносач?
В последна сметка това е позор за цялата Вселена! Дори грандиозните провали в Афганистан и Украйна ще бледнеят пред тези морални и политически разноски. И още веднъж, какво ще наредят на Байдън да рапортува? Че задачата освен не беше приключена, само че и се провали изцяло?
И по тази причина е ясно, че никой от американските „ велики адмирали ” няма да поеме подобен огромен риск. И затова, както сподели героят на един паметен филм, „ нямате трикове против Костя Саприкин “.
И тук е казусът: хусите схващат всичко това доста добре. Те виждат чудесно неудобството, в което се намират техните нещастни сътрудници, и се възползват оптимално от него.
Накратко, явно прибързано рекламираната интервенция „ Пазител на просперитета ” се проваля незабавно щом стартира. А дружно с него – и океанското комерсиално мореплаване, обслужващо най-вече ползите на Запада.
Що се отнася до военноморските сили на Съединени американски щати, по-нататъшният им разцвет въз основа на настоящите събития може да бъде доста под въпрос.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ