Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите - СИМОН ДЬО БОВОАР
Симон дьо Бовоар е френска писателка, феминистка и мъдрец, създател на новели, проучвания върху философията, политиката, и обществените въпроси, есета и биографии.
Тя е най-известна с трактата „ Вторият пол “, оповестен през 1949 година, който съставлява подробен разбор на потисничеството на дамата, считан за основополагащ текст на актуалния феминизъм, както и със своите метафизични романи „ Гостенката “ и „ Мандарините “.
Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа Жан-Пол Сартър .
Никой не е по-арогантен към дамите, по-агресивен и високомерен, от мъжа, който е нерешителен в своята неустрашимост.
Странният абсурд се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекост, деликатност и привлекателност, с една дума – той живее в женски свят; до момента в който в това време дамата се бие в суровия и нечовечен свят на мъжете.
В деня, в който дамата ще може да обича с помощта на силата си, а не на слабостта си, и когато обичайки не го прави за да избяга от себе си, а да се откри, и когато посредством любовта не отхвърля страните си, а ги утвърждава, тогава ще усети по какъв начин мъжът обича – не като смъртоносна заплаха, а като източник на ЖИВОТ.
Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът самичък дефинира себе си.
Ако живеете задоволително дълго, ще видите, че всяка победа се трансформира в проваляне.
Ако любовта е задоволително мощна, упованието се трансформира в благополучие.
Всяка същински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.
Всяко подтисничество довежда до положение на война.
Голотата стартира от лицето, безсрамието – от думите.
Да си намериш брачен партньор е изкуство. Да го задържиш е работа.
Думата обич няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от аргументите за сериозните недоразумения, които ги разделят.
Дълбоко в душата си мъжът желае битката на половете да си остане за него игра, докато в това време дамата слага на карта своята орис.
Жените простят всичко и по тази причина обичат постоянно да напомнят нещата, които са дали прошка.
Въпреки всевъзможните отзиви, любовта напълно не заема толкоз огромно място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и полови отношение, издигането по обществената стълба значат за нея доста повече.
И най-посредственият мъж усеща себе си като полубог спрямо дамата.
Много дами са способни да обичат единствено в случай че самите те са обичани. И назад, с цел да се влюбят, от време на време им е задоволителна единствено малко демонстрация на обич. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.
Никой няма да повярва какъв брой сълзи могат да поберат женските очи.
Не се раждаш жена. Ставаш жена.
Обликът на Грета Гарбо беше някакво сходство на пустош, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо.
Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, само че всички те желаят да има дами. „ Да благодарим на Господа, че е сътворил дамите “. „ Природата е добра, тъй като е дарила мъжете с дами. “ В тези и сходни изречения мъжът за кой ли път с доверчивост декларира, че неговото наличие на този свят е неминуем факт, негово право, до момента в който наличието на дамата е елементарна случайност, обаче доста щастлива.
Обществото, ръководено от мъжете, постановява, че дамата стои на по-ниско ходило в йерархията. Тя може да се оправи с това принизяване само посредством заличаване на превъзходството на мъжа.
Този свят постоянно е бил мъжки, само че нито една от аргументите, посочени като съображение, не е съответна.
Определят мъжа като човешко създание, а дамата като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко създание, споделят, че имитира мъжа.
Странният абсурд се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекост, деликатност и привлекателност, с една дума – той живее в женски свят; до момента в който в това време дамата се бие в суровия и нечовечен свят на мъжете.
Удоволствието от секса при дамата е тип магическо заклинание; изисква изцяло отдаване; в случай че думите или придвижванията са противоположни на магията, то заклинанието се скапва.
Оригиналният публицист, в случай че към този момент не си е отишъл от този свят, постоянно е фрапантен, абсурден, ексцентричен, объркващ и неприветлив.
Писателството е специалност, която придобиваш…, занимавайки се с писателстване.
Променѝ живота си още през днешния ден. Не залагай на бъдещето – действай в този момент, без забавяне.
Сам си носиш тази нежна структура, наречена личен живот, а заканите нямат брой.
Откъснах се от безвредния уют на сигурния и предначертан живот поради любовта си към истината – и истината ме възнагради.
Хората желаят новото, само че без риск, занимателното – с гаранция за стабилност, и достолепията – на занижена цена.
Човек може да стане свободен единствено посредством свободата на другите.
Животът на човек има смисъл до тогава, до момента в който той внася смисъл в живота на другите хора благодарение на любовта, дружбата, състраданието и митинга срещу несправедливостите.
Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.
Човек не пази истината поради някакъв собствен дълг или поради възприятието си за виновност – това единствено по себе си е към този момент премия.
За да не се трансформира старостта в нелепа подигравка на нашия живот, съществува единствено едно средство – гонене на цели, които да придават смисъл на нашето битие.
