Тайните на Побитите камъни край Варна | И какво не знаем за тях
Сигурно няма човек у нас, който да не е чувал за Побитите камъни край Варна. Природният феномен, който няма еквивалент по света в този си тип, се радва на известност и отвън рамките на страната, точно поради своята уникалност. Мнозина обаче не знаят, че туристическият обект за посещаване на пътя сред Варна и Девня е напълно дребна част от целия естествен феномен.
Цялата околност Побити камъни се състои от 14 групи каменни колони. Те са разпръснати по западната част на Варнeнското плато сред град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново на повърхност от близо 50 квадратни километра. По – огромната част остава непознати за туристите. До някои може да се стигне единствено с насоките на локалните.
Една от най – внушителните групи е тази край Белослав. Табели и упътвания за постигане до нея няма. Познатата на туристите група е с ясна локация, само че пък на място липсват осведомителни табла, които да описват повече на гости за това, което виждат. Туристите пристигнали до обекта ще знаят какво гледат само, в случай че изслушат беседата на индивида, който стои на входа на обекта. Той споделя за теориите за произхода на камъните, както и дава насоки кои са най – забавните от тях и по какъв начин могат да бъдат открити.
На процедура все още предмет на проведен туризъм са по – млако от 10% от територията на цялата предпазена околност „ Побити камъни “. Някои учени и откриватели счита, че най – забавните обекти могат да се видят точно отвън познатата туристическа част. За да станат по – елементарно налични, могат да се създадат екопътеки посред им, тъй че посетителите да се придвижват елементарно по авансово направен маршрут из цялата мрежа от групи камъни.
Как стават известни на света
Светът научава за първи път за Побитите камъни с помощта на руснак и англичанин, посетили страната ни.
През 1828 година съветският академик Виктор Тепляков по време на руско-турската война прави обход с дребна военна част в покрайнините на Варна и Шумен. Така попада инцидентно на мястото с естествения феномен. След това в " Писма от България " до брат му, разказва натрупваните усещания. В част от писмата разказва Побитите камъни и изрича съмнение, че са остатъци от човешка активност. Кореспонденцията събира в книга, която е оповестена в Москва през 1833 година. В нея е оповестена и литография на Побитите камъни. Описанието му на Побити камъни е оповестено като приложение към „ Одески вестник “, само че попада на страниците и на други европейски издания.
По разказите на Тепляков по време на Кримската война британски военни елементи идват на Побитите камъни. Офицерът Фредерик Хамилтън реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог. Така се появява нова теза, че камъните не са дело на човек, а на природата. Това удостоверява и вицеадмирала от британската кралска флота Томас Абел Спрат.
„ Със сигурност повърхностният взор би могъл елементарно да наведе на концепцията, че те са завършени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено основани, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите към този момент разгласи. ”, споделя Спрат.
По същото време майор Хенри Бънбъри написа на своя татко писмо, което след това е оповестено в научно археологическо издание през 1859 година. Ето част от текста:
“... На към две благи във вътрешността попаднах на пясъчна низина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих някои доста любопитни остатъци от далечна ера, във тип на остарели необработени колони с кръгла форма и изменящи се доста по мярка и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче на никое място не съумях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър към 9 или 10 фута и височина сред 12 и 15 фута, като се състоят от една, две или три огромни варовикови канари, ситуирани една над друга. Някои от тях са издълбани в горната част, а други са солидни. Няма следи от капители или други орнаменти и наподобяват повече като друидски остатъци, в сравнение с като дело на гърци или различен цивилизован народ. "
Природният феномен разказва и Константин Иречек в книгата „ Пътувания по България ”, издадена в края на 19 век.
Какви са теориите за произхода на Побити камъни
Множество са теориите и хипотезите за произхода на Побитите камъни. Някои смятат, че са дело на индивида и са остатъци от антични постройки, други на природата, а трети, че са дело на извънземни.
Според Томас Спрат, написал научна обява, те са геологическо образувание – резултат от въздействието на температурата, вятъра, водата и пясъка. Геолози смятат, че са резултат от ерозионна активност върху скалите в региона. Проф. Петър Николов Бакалов, учредител на палеонтологията в България, изрича хипотезата, че дъжда и вятъра дооформят след това колоните, които са дело на морето преди този момент. Някои считат, че са карстово събитие, при което ефективно присъединяване е взел вятърът. Хипотеза на проф. Васил Радев е, че каменните стълбове са коралови формирания. Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева от СУ “Св. Климент Охридски ” са на мнение, че камъните са се образували към великански водорасли или дървета. Кухината остава след изгниването на растението. Хипотезата на геолозите Петър Гочев и Стефан Бончев е, че на това място преди 50 млн. години е било море, което след това се е отрдъпнално и там са останали камъните. В региона на Побитите камъни са открити единствените за България доказателства за живот на индивида през мезолита.
Последната най – достоверна доктрина е, че Побити камъни са дело на бактерия. Идеята е, че колоните са формирани към естествени газови извори от консорциум от два типа бактерии - метанотрофични (археа) и сулфат-редуциращи бактерии.
Български учени са работили в партньорство с белгийски експерти за доказване на теорията.
На датския полуостров Ютланд до протока Категат има същите колони, само че под водата. Те също са изправени, с дупки по средата, само че са по-млади - образували са се през последния милион години. На процедура те не престават да се самоизграждат и сега.
И двете бактерии се срещат единствено в анаеробна (безкислородна) среда и една без друга не могат. Археа черпи сила и въглерод от газ метан. Затова се среща към гейзери газ, излизащи от дъното на морето. Другият тип бактерия обкръжава археа. От взаимната им активност като боклук излиза тип цимент - калциев карбонат. Циментират се песъчинки, който се надграждат отвесно към струята на гейзерите метан.
Проф. Любомир Димитров от Българска академия на науките споделя, че при започване на този век е открита такава действия на бактерии и на дъното на Черно море, само че на дълбочина от 450 метра, където водата е наситена със сероводород и липсва О2. По думите му откривателите са съумели да видят образуващите се колони, газовите извори и са открили същото, което е намерено преди този момент в Дания. Побитите камъни обаче си остават единствения сходен феномен в света на суша.
Цялата околност Побити камъни се състои от 14 групи каменни колони. Те са разпръснати по западната част на Варнeнското плато сред град Белослав и селата Страшимирово, Слънчево, Баново и Повеляново на повърхност от близо 50 квадратни километра. По – огромната част остава непознати за туристите. До някои може да се стигне единствено с насоките на локалните.
Една от най – внушителните групи е тази край Белослав. Табели и упътвания за постигане до нея няма. Познатата на туристите група е с ясна локация, само че пък на място липсват осведомителни табла, които да описват повече на гости за това, което виждат. Туристите пристигнали до обекта ще знаят какво гледат само, в случай че изслушат беседата на индивида, който стои на входа на обекта. Той споделя за теориите за произхода на камъните, както и дава насоки кои са най – забавните от тях и по какъв начин могат да бъдат открити.
На процедура все още предмет на проведен туризъм са по – млако от 10% от територията на цялата предпазена околност „ Побити камъни “. Някои учени и откриватели счита, че най – забавните обекти могат да се видят точно отвън познатата туристическа част. За да станат по – елементарно налични, могат да се създадат екопътеки посред им, тъй че посетителите да се придвижват елементарно по авансово направен маршрут из цялата мрежа от групи камъни.
Как стават известни на света
Светът научава за първи път за Побитите камъни с помощта на руснак и англичанин, посетили страната ни.
През 1828 година съветският академик Виктор Тепляков по време на руско-турската война прави обход с дребна военна част в покрайнините на Варна и Шумен. Така попада инцидентно на мястото с естествения феномен. След това в " Писма от България " до брат му, разказва натрупваните усещания. В част от писмата разказва Побитите камъни и изрича съмнение, че са остатъци от човешка активност. Кореспонденцията събира в книга, която е оповестена в Москва през 1833 година. В нея е оповестена и литография на Побитите камъни. Описанието му на Побити камъни е оповестено като приложение към „ Одески вестник “, само че попада на страниците и на други европейски издания.
По разказите на Тепляков по време на Кримската война британски военни елементи идват на Побитите камъни. Офицерът Фредерик Хамилтън реже парче от колона и го изпраща в Англия до брат си Уилям, който е бил геолог. Така се появява нова теза, че камъните не са дело на човек, а на природата. Това удостоверява и вицеадмирала от британската кралска флота Томас Абел Спрат.
„ Със сигурност повърхностният взор би могъл елементарно да наведе на концепцията, че те са завършени от човек за някаква такава цел. Но едно по-внимателно разглеждане, показващо тяхното неравномерно разположение, форма и височина, ясно сочи, че те не са изкуствено основани, както полковник Хамилтън от Гвардията на гренадирите към този момент разгласи. ”, споделя Спрат.
По същото време майор Хенри Бънбъри написа на своя татко писмо, което след това е оповестено в научно археологическо издание през 1859 година. Ето част от текста:
“... На към две благи във вътрешността попаднах на пясъчна низина, опасана от гъста гора, а на западната страна открих някои доста любопитни остатъци от далечна ера, във тип на остарели необработени колони с кръгла форма и изменящи се доста по мярка и височина. Годините са разяли и разрушили повърхностите, обаче на никое място не съумях да намеря следи от надписи. Някои са с диаметър към 9 или 10 фута и височина сред 12 и 15 фута, като се състоят от една, две или три огромни варовикови канари, ситуирани една над друга. Някои от тях са издълбани в горната част, а други са солидни. Няма следи от капители или други орнаменти и наподобяват повече като друидски остатъци, в сравнение с като дело на гърци или различен цивилизован народ. "
Природният феномен разказва и Константин Иречек в книгата „ Пътувания по България ”, издадена в края на 19 век.
Какви са теориите за произхода на Побити камъни
Множество са теориите и хипотезите за произхода на Побитите камъни. Някои смятат, че са дело на индивида и са остатъци от антични постройки, други на природата, а трети, че са дело на извънземни.
Според Томас Спрат, написал научна обява, те са геологическо образувание – резултат от въздействието на температурата, вятъра, водата и пясъка. Геолози смятат, че са резултат от ерозионна активност върху скалите в региона. Проф. Петър Николов Бакалов, учредител на палеонтологията в България, изрича хипотезата, че дъжда и вятъра дооформят след това колоните, които са дело на морето преди този момент. Някои считат, че са карстово събитие, при което ефективно присъединяване е взел вятърът. Хипотеза на проф. Васил Радев е, че каменните стълбове са коралови формирания. Грузинският геолог Лео Давиташвили и Красимира Захариева от СУ “Св. Климент Охридски ” са на мнение, че камъните са се образували към великански водорасли или дървета. Кухината остава след изгниването на растението. Хипотезата на геолозите Петър Гочев и Стефан Бончев е, че на това място преди 50 млн. години е било море, което след това се е отрдъпнално и там са останали камъните. В региона на Побитите камъни са открити единствените за България доказателства за живот на индивида през мезолита.
Последната най – достоверна доктрина е, че Побити камъни са дело на бактерия. Идеята е, че колоните са формирани към естествени газови извори от консорциум от два типа бактерии - метанотрофични (археа) и сулфат-редуциращи бактерии.
Български учени са работили в партньорство с белгийски експерти за доказване на теорията.
На датския полуостров Ютланд до протока Категат има същите колони, само че под водата. Те също са изправени, с дупки по средата, само че са по-млади - образували са се през последния милион години. На процедура те не престават да се самоизграждат и сега.
И двете бактерии се срещат единствено в анаеробна (безкислородна) среда и една без друга не могат. Археа черпи сила и въглерод от газ метан. Затова се среща към гейзери газ, излизащи от дъното на морето. Другият тип бактерия обкръжава археа. От взаимната им активност като боклук излиза тип цимент - калциев карбонат. Циментират се песъчинки, който се надграждат отвесно към струята на гейзерите метан.
Проф. Любомир Димитров от Българска академия на науките споделя, че при започване на този век е открита такава действия на бактерии и на дъното на Черно море, само че на дълбочина от 450 метра, където водата е наситена със сероводород и липсва О2. По думите му откривателите са съумели да видят образуващите се колони, газовите извори и са открили същото, което е намерено преди този момент в Дания. Побитите камъни обаче си остават единствения сходен феномен в света на суша.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ