Сигурно на герберите много им се услажда изборният резултат. След

Сигурно на герберите доста им се услажда изборният резултат. След толкоз закани от съперниците им, че ще паднат, съумяха да се доберат до мъничка победа. Ако обаче ги беше грижа за друго, с изключение на за себе си, тогава на Бойко Борисов и хората му щеше да им загорчи. Поне естествените хора биха се почувствали по този начин при безобразно извършените избори, за които носят основната виновност.

След края на изборния ден ни засипаха вести, които се надявахме да не чуваме повече. Дълги опашки при предаването на изборните бумаги. Хора, припаднали от отмалялост и стрес, до момента в който чакат. Масови неточности в смятането и попълването на резултатите от вота.

Членове на изборни комисии, които се хващат за главите от учудване, до момента в който преправят изборните протоколи. Всичкото това сме го виждали и преди. Нямаше потребност да ставаме очевидци на същото и в този момент. Особено откакто направихме пети поред избори за 2 години.

Но беше неизбежно.

Просто ни вкараха в капан, който щракна с приемането на измененията в Изборния кодекс в края на 2022 година Тогава позорно известната „ хартиена коалиция “, събрала дружно ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, прокара като булдозер през Народното събрание връщането на хартиените бюлетини. И в това време премачка машинния избор.

Добре, желаеха си хартията, тъй като смятаха, че ще ги улесни на изборите. Защо обаче трябваше да обезсилват машините? За какво им трябваше да ги трансфорат в скъпи принтери, които да отпечатват чутовната със своята нелепост измислица, наречена „ бюлетина от машинно гласоподаване “?

За да убедят хората, че времето на машинния избор е завършило и би трябвало да се върнем обратно в предишното, когато единствено си попълвахме хартии ли?

Ако това беше концепцията, тогава по-добре напряко да го бяха отменили. Защото с уродливия избирателен хибрид, който сътвориха – с два типа хартиени бюлетини, които би трябвало да се броят настрана, попълнят настрана и след това считат дружно, напряко унищожиха живота на тези, които трябваше да провеждат и проведат вота. Да не приказваме, че извадиха машинния избор отвън строя в към стотина секции, тъй като устройствата просто не можеха да се оправят със специфичната хартия на „ машинните бюлетини “.

А за какво да се сърдим особено на ГЕРБ, откакто „ хартиената коалиция “ беше тройна по състав? Защото хората на Борисов измислиха „ машинната бюлетина “. След това всичко потегли по надолнището.

Реклама

Заради опасенията от нови операции на вота с двата типа хартии се вкара живото лъчение онлайн на вота. А това в допълнение вгорчи живота на изборните комисии, които трябваше да се суетят да нагласят камери, да се чудят добре ли се чуват и виждат, да приключват работа, в случай че излъчването спре и да чакат да се възвърне.

Заради герберските хартии вкараха и спомагателните контроли в изборните протоколи. Това са сумирания, посредством които се ревизира дали останалите  цифри в отчетния документ съответстват. Трябваше, нямаше по какъв начин, дори съдът го постанови.

И най-после още веднъж го отнесоха хората, които се занимаваха с попълването на резултатите. Останали без опцията да разпечатват машинен протокол, те имаха сума неща да попълнят на ръка, че и да считат. И макар контролите, отново се стигна до всеобщи неточности, които костваха време, нерви и напрежение, до момента в който се отстранят.

Какво имат да кажат герберите на всичкото това?

Искахме хората да имат избора дали да гласоподават с хартия или с машина – това беше единственият им мотив за възмутителното тъпчене на Изборния кодекс, това ще бъде и единственият им мотив в този момент за безобразните избори на 2 април.

Първо, опция за избор хората не получиха. Когато машината е сведена до печатно устройство, от което излиза хартия, която пускаш в урна, тогава не можеш да кажеш, че гласуваш машинно. Защото машинният избор е електронен избор – най-малко в българския му вид. Затова и машините се повреждаха, когато трябваше да печатат бюлетини – просто не са основани да работят по този начин.

Второ, което е по-съсипващо за хората на Борисов, цялата борба към хартията не промени нищо. Избирателите не се стекоха на тълпи към секциите, както ни убеждаваха, че ще се случи освен герберският водач, само че и съратниците му от Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. Избирателната интензивност е почти на същите равнища, като на предните няколко вота. Иначе казано, срамно ниска за една народна власт, която отпразнува 33-тия си рожден ден предходната година.

А тогава защо беше цялата простотия към Изборния кодекс предходната година, която изяде прекалено много от късия живот на тогавашния парламент и го трансформира в обект на посмешище и позор? Да завоюват герберите няколко десетки хиляди гласа повече? Ако е това, тогава сходни късогледи хора просто не заслужават да ръководят цяла една страна.

Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg