Страхил Делийски: Кабинет ще има! Нужен е на всички влиятелн...
Сигурно е, че държавното управление няма да се случи с първия мандат
Политическа партия е функционалност на съществуването на ГЕРБ. Ако изчезне партията на Борисов, няма да има потребност от " Промяната "
Говорим за европейски и атлантически полезности, само че единствената полезност, която сме възприели, е атлантическото войнолюбие
- Г-н Делийски, откриха ли пресечни точки ГЕРБ и Политическа партия на срещата в Народното събрание?
- Имаме обстановка, в която ГЕРБ и Политическа партия се срещат, все едно не си знаят стратегиите и концепциите. Но политиците да си приказват е хубаво. Едва ли обаче от това ще произтече нещо.
Със сигурност колкото повече време минава след изборите, толкоз повече ще нараства чувството, че би трябвало да се прави някакво държавно управление. Времевата отдалеченост е правопропорционална на сговорчивостта на другите партии. Все още обаче ми се коства, че множеството от партиите са в режим на минимизиране на рисковете, на отиграване на обстановката, тъй че те да не наподобяват отговорни при вероятно неслучване на кабинет.
Не е загадка, че съвсем всички партии могат да ръководят дружно - в случай че им се прегледат стратегиите, в областта на стопанската система и финансите да вземем за пример припокриването е постоянно 80-90 %.
- Прави ли това малко по-вероятно съставянето на кабинет с първия мандат, или бяхме очевидци на пиар ход?
- Няма никакъв проблем да има кабинет - по този начин или другояче, ще се ръководи с повече от същото. Това е офертата - нищо няма да пипаме, единствено ще борим корупцията, което слушаме от 30 години. Политиката у нас е деполитизирана - ще одобряваме евро, няма да пипаме налози. Не виждам проблем да се сформира държавно управление.
Според поръчките обаче това няма да стане с първия мандат. Да не забравяме, че " Продължаваме промяната " са функционалност на съществуването на ГЕРБ. Тяхната да не кажа единствена политическа съответност е да са онези, които би трябвало да отстранен ГЕРБ от властта. Това е логиката на политическото основаване и битие на Политическа партия като план. А от другата страна е ГЕРБ, с които никой не желае да ръководи намерено.
- Може ли сполучлив да се окаже вторият мандат - с кабинет на малцинството, за какъвто намекнаха Политическа партия?
- Възможно е да стане кабинет с втория мандат. Ето догадка - Политическа партия оферират кабинет на малцинството, ГЕРБ излизат от залата и предлагането минава. Българският политически развой е лишен от политическа логичност. Прави се на инат, с цел да се покаже несъстоятелността на съперника, работи се оттатък всевъзможни институционални показа. Така че всевъзможни ходове на българския политически хайлайф са вероятни.
Най-вероятно, в последна сметка, ще имаме държавно управление. Според социолозите 80 % от жителите желаят да има кабинет. И също толкоз % от жителите няма да харесат вероятно държавно управление, каквото и да е то.
У нас следим нов вид трибализация, оплеменяване на обществото, с движеща ос идентификацията - с Бойко, с жълтите павета. Този вид трибализъм, взет на въоръжение от партиите, действа през отричането на другите.
В резултат на трибализацията в обществото ни, както и поради политическото посланичество с извънредно ниско доверие ставаме очевидци на такива парадокси - всички желаят държавно управление, само че то няма да се хареса на никого.
- Не е ли тогава най-приемлив кабинет с третия мандат?
- Може да се стигне и до такава степен. Колкото по-напред отиваме във времето, толкоз повече национално виновната шапка ще се поставя по-често и ще стои по-добре на всяка политическа глава. Всеки ден, който отминава, ще прави все по-привлекателно национално виновното позициониране. И в третия мандат най-национално виновните, заявили, че ще създадат държавно управление в името на народа, ще получат късмет, другите национално виновни партии ще ги поддържат.
Най-вероятно още веднъж Българска социалистическа партия ще получи третия мандат - те към този момент дадоха сходен сигнал. При това " Демократична България " си дават сметка, че мъчно техните симпатизанти, които така и така не са изключително огромен кръг, биха разчели положително компромисно държание. Докато водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова няма подобен проблем - за нея не е значимо какво ще се случи с Българска социалистическа партия, а нейните показа за реализация.
А и за никого не е загадка, че и ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия, а и новата партия " Български напредък " се употребяват с положително име измежду представителите на българския политически капитализъм, именуван от някои олигархия, от други -мафия. Нормално е хората, привикнали да оползотворяват публичен запас в името на струпване на капитал, да имат връзка със старите партии. Докато европейският, задграничният капитал има други любимци - Промяната, Демократична България значително.
- Т.е. най-вероятно ще бъде формиран кабинет? Колко обаче ще продължи действието му?
- Първо спонсорите, вложителите, притежателите на огромните пари в политиката желаят да има кабинет, тъй като им трябват бюджет и План за възобновяване и резистентност - ресурсите, с които ще си върнат вложенията. Така наречените ни интернационалните сътрудници, изключително от Съединени американски щати, също държат да има кабинет, тъй като би трябвало да се прави работа около войната в Украйна. А и 80 % от хората също желаят да има кабинет - към този момент им е разказано, че сме в рецесия и ни трябват спасители - доктори, пожарникари, герои. А това минава през сформиране на държавно управление. Единствените, които не желаят кабинет, са пиарите и водачите на партиите.
Ако бъде формиран, кабинетът ще работи до тогава, до момента в който свърши значимата работа на вложителите, до момента в който успее да си партнира с интернационалните контрагенти. Може да изкара до пролетта, а може и до локалните избори идната есен. Но безспорно ще разочарова огромна част от гласоподавателите.
- Колко евентуални са избори през пролетта?
- Засега вероятността да има държавно управление е по-голяма от тази да няма - натам водят ползите на авторитетните участници в процеса.
- Означава ли това, че се вижда краят на изборната серпантина, в която попаднахме?
- Не, тя може да бъде забавена с няколко месеца, само че краят й не се вижда. Няма да се види и в идващите няколко години. Дали е рисково, или не, зависи от това какво си мислим за обстановката ние като общество и политиците като претенденти за представители. Можем да се тюхкаме, да създадем нещо или пък трети вид, общопризнат към този момент от политиците ни - да търсят провинен за неприятната обстановка.
С този вид визия за политическия развой обаче няма да стигнем надалеч. Добре че към момента конституцията работи, най-малко ненапълно, колкото и да не я почитат политиците. Възможно е в границите на търсенето на решения да пробваме екстравагантни формати и формули, само че това е развой, през който няма по какъв начин да не минем в това положение на обществото.
Не знам дали можем да го оценим като излекуване - не всяко боледуване води до излекуване. Ако продължим тази метафора, обществото ни е тежко болно, неговата тъкан е раздрана. Има дълбока рана, социоикономически българското общество е невиждано разграничено.
Всички показатели за неравенството демонстрират, че не просто сме с най-високи равнища на неравенства в Европа, само че и тази наклонност при нас се задълбочава. Поразяващи са статистическите данни за каузи на децата, които са в риск от обществено изключване, за каузи на тези, които не могат да се отопляват, да се изхранват. Решението е в преосмисляне на това каква страна желаеме да бъдем. Нужен е различен вид схващане за задачите на ръководството в стопанската система. За страдание, ги няма водачите, които да наложат нужните промени.
Говорим за европейски и атлантически полезности, само че единствената полезност, която сме възприели, е атлантическото войнолюбие. Не възприемаме полезностите, свързани с функционалностите на страната.
Докато нашите политици не схванат, че в случай че обществото ни продължи да е толкоз фрактурирано, тежко раздрано, никаква политическа система няма да е в положение да контролира напрежението. Най-много да се родят политически чудовища - всякакви могат да се пръкнат в такава среда.
- Може ли ерозията на партиите да ни докара до промяна на модела на парламентарната република?
- Да кажем, че алтернативата е да сменим формата на ръководство. Забележете, че предлагането за такава промяна пристигна от Слави Трифонов, който предложи за министър председател Николай Василев - най-големия адепт на страната, която имаме сега.
Има перверзия в това: в случай че ще запазим същия вид страна, която ще взема от стопански депривираното (лишено от богатства - бел. ред.) болшинство долу и ще разпределя нагоре към отъняващата класа на най-богатите, няма никакво значение дали ще го прави Народното събрание, президентът или патриархът. Смяната на модела на ръководство няма безусловно нищо общо със промяната на разбирането за страна. Естествено, изключително в обстановка като нашата, концентрирането на власт тотално ще бетонира статуквото. Единствено по-зле може да стане, в случай че се оказва въздействие върху част от обществото не толкоз с агитация, колкото със мощ. Това ме тормози. Това се случва на доста места по света в обстановки като нашата, в които радикалният неолиберализъм разруши обществата.
И с цел да продължат да се реализират този вид политики, за които няма публично единодушие, те да стартират да се реализират със мощ. За страдание, са вероятни и силови разновидности.
А практиката демонстрира, че участието в Европейски Съюз и НАТО не е спирачка за налагането на властнически ръководства.
Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.
Политическа партия е функционалност на съществуването на ГЕРБ. Ако изчезне партията на Борисов, няма да има потребност от " Промяната "
Говорим за европейски и атлантически полезности, само че единствената полезност, която сме възприели, е атлантическото войнолюбие
- Г-н Делийски, откриха ли пресечни точки ГЕРБ и Политическа партия на срещата в Народното събрание?
- Имаме обстановка, в която ГЕРБ и Политическа партия се срещат, все едно не си знаят стратегиите и концепциите. Но политиците да си приказват е хубаво. Едва ли обаче от това ще произтече нещо.
Със сигурност колкото повече време минава след изборите, толкоз повече ще нараства чувството, че би трябвало да се прави някакво държавно управление. Времевата отдалеченост е правопропорционална на сговорчивостта на другите партии. Все още обаче ми се коства, че множеството от партиите са в режим на минимизиране на рисковете, на отиграване на обстановката, тъй че те да не наподобяват отговорни при вероятно неслучване на кабинет.
Не е загадка, че съвсем всички партии могат да ръководят дружно - в случай че им се прегледат стратегиите, в областта на стопанската система и финансите да вземем за пример припокриването е постоянно 80-90 %.
- Прави ли това малко по-вероятно съставянето на кабинет с първия мандат, или бяхме очевидци на пиар ход?
- Няма никакъв проблем да има кабинет - по този начин или другояче, ще се ръководи с повече от същото. Това е офертата - нищо няма да пипаме, единствено ще борим корупцията, което слушаме от 30 години. Политиката у нас е деполитизирана - ще одобряваме евро, няма да пипаме налози. Не виждам проблем да се сформира държавно управление.
Според поръчките обаче това няма да стане с първия мандат. Да не забравяме, че " Продължаваме промяната " са функционалност на съществуването на ГЕРБ. Тяхната да не кажа единствена политическа съответност е да са онези, които би трябвало да отстранен ГЕРБ от властта. Това е логиката на политическото основаване и битие на Политическа партия като план. А от другата страна е ГЕРБ, с които никой не желае да ръководи намерено.
- Може ли сполучлив да се окаже вторият мандат - с кабинет на малцинството, за какъвто намекнаха Политическа партия?
- Възможно е да стане кабинет с втория мандат. Ето догадка - Политическа партия оферират кабинет на малцинството, ГЕРБ излизат от залата и предлагането минава. Българският политически развой е лишен от политическа логичност. Прави се на инат, с цел да се покаже несъстоятелността на съперника, работи се оттатък всевъзможни институционални показа. Така че всевъзможни ходове на българския политически хайлайф са вероятни.
Най-вероятно, в последна сметка, ще имаме държавно управление. Според социолозите 80 % от жителите желаят да има кабинет. И също толкоз % от жителите няма да харесат вероятно държавно управление, каквото и да е то.
У нас следим нов вид трибализация, оплеменяване на обществото, с движеща ос идентификацията - с Бойко, с жълтите павета. Този вид трибализъм, взет на въоръжение от партиите, действа през отричането на другите.
В резултат на трибализацията в обществото ни, както и поради политическото посланичество с извънредно ниско доверие ставаме очевидци на такива парадокси - всички желаят държавно управление, само че то няма да се хареса на никого.
- Не е ли тогава най-приемлив кабинет с третия мандат?
- Може да се стигне и до такава степен. Колкото по-напред отиваме във времето, толкоз повече национално виновната шапка ще се поставя по-често и ще стои по-добре на всяка политическа глава. Всеки ден, който отминава, ще прави все по-привлекателно национално виновното позициониране. И в третия мандат най-национално виновните, заявили, че ще създадат държавно управление в името на народа, ще получат късмет, другите национално виновни партии ще ги поддържат.
Най-вероятно още веднъж Българска социалистическа партия ще получи третия мандат - те към този момент дадоха сходен сигнал. При това " Демократична България " си дават сметка, че мъчно техните симпатизанти, които така и така не са изключително огромен кръг, биха разчели положително компромисно държание. Докато водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова няма подобен проблем - за нея не е значимо какво ще се случи с Българска социалистическа партия, а нейните показа за реализация.
А и за никого не е загадка, че и ГЕРБ, и Движение за права и свободи, и Българска социалистическа партия, а и новата партия " Български напредък " се употребяват с положително име измежду представителите на българския политически капитализъм, именуван от някои олигархия, от други -мафия. Нормално е хората, привикнали да оползотворяват публичен запас в името на струпване на капитал, да имат връзка със старите партии. Докато европейският, задграничният капитал има други любимци - Промяната, Демократична България значително.
- Т.е. най-вероятно ще бъде формиран кабинет? Колко обаче ще продължи действието му?
- Първо спонсорите, вложителите, притежателите на огромните пари в политиката желаят да има кабинет, тъй като им трябват бюджет и План за възобновяване и резистентност - ресурсите, с които ще си върнат вложенията. Така наречените ни интернационалните сътрудници, изключително от Съединени американски щати, също държат да има кабинет, тъй като би трябвало да се прави работа около войната в Украйна. А и 80 % от хората също желаят да има кабинет - към този момент им е разказано, че сме в рецесия и ни трябват спасители - доктори, пожарникари, герои. А това минава през сформиране на държавно управление. Единствените, които не желаят кабинет, са пиарите и водачите на партиите.
Ако бъде формиран, кабинетът ще работи до тогава, до момента в който свърши значимата работа на вложителите, до момента в който успее да си партнира с интернационалните контрагенти. Може да изкара до пролетта, а може и до локалните избори идната есен. Но безспорно ще разочарова огромна част от гласоподавателите.
- Колко евентуални са избори през пролетта?
- Засега вероятността да има държавно управление е по-голяма от тази да няма - натам водят ползите на авторитетните участници в процеса.
- Означава ли това, че се вижда краят на изборната серпантина, в която попаднахме?
- Не, тя може да бъде забавена с няколко месеца, само че краят й не се вижда. Няма да се види и в идващите няколко години. Дали е рисково, или не, зависи от това какво си мислим за обстановката ние като общество и политиците като претенденти за представители. Можем да се тюхкаме, да създадем нещо или пък трети вид, общопризнат към този момент от политиците ни - да търсят провинен за неприятната обстановка.
С този вид визия за политическия развой обаче няма да стигнем надалеч. Добре че към момента конституцията работи, най-малко ненапълно, колкото и да не я почитат политиците. Възможно е в границите на търсенето на решения да пробваме екстравагантни формати и формули, само че това е развой, през който няма по какъв начин да не минем в това положение на обществото.
Не знам дали можем да го оценим като излекуване - не всяко боледуване води до излекуване. Ако продължим тази метафора, обществото ни е тежко болно, неговата тъкан е раздрана. Има дълбока рана, социоикономически българското общество е невиждано разграничено.
Всички показатели за неравенството демонстрират, че не просто сме с най-високи равнища на неравенства в Европа, само че и тази наклонност при нас се задълбочава. Поразяващи са статистическите данни за каузи на децата, които са в риск от обществено изключване, за каузи на тези, които не могат да се отопляват, да се изхранват. Решението е в преосмисляне на това каква страна желаеме да бъдем. Нужен е различен вид схващане за задачите на ръководството в стопанската система. За страдание, ги няма водачите, които да наложат нужните промени.
Говорим за европейски и атлантически полезности, само че единствената полезност, която сме възприели, е атлантическото войнолюбие. Не възприемаме полезностите, свързани с функционалностите на страната.
Докато нашите политици не схванат, че в случай че обществото ни продължи да е толкоз фрактурирано, тежко раздрано, никаква политическа система няма да е в положение да контролира напрежението. Най-много да се родят политически чудовища - всякакви могат да се пръкнат в такава среда.
- Може ли ерозията на партиите да ни докара до промяна на модела на парламентарната република?
- Да кажем, че алтернативата е да сменим формата на ръководство. Забележете, че предлагането за такава промяна пристигна от Слави Трифонов, който предложи за министър председател Николай Василев - най-големия адепт на страната, която имаме сега.
Има перверзия в това: в случай че ще запазим същия вид страна, която ще взема от стопански депривираното (лишено от богатства - бел. ред.) болшинство долу и ще разпределя нагоре към отъняващата класа на най-богатите, няма никакво значение дали ще го прави Народното събрание, президентът или патриархът. Смяната на модела на ръководство няма безусловно нищо общо със промяната на разбирането за страна. Естествено, изключително в обстановка като нашата, концентрирането на власт тотално ще бетонира статуквото. Единствено по-зле може да стане, в случай че се оказва въздействие върху част от обществото не толкоз с агитация, колкото със мощ. Това ме тормози. Това се случва на доста места по света в обстановки като нашата, в които радикалният неолиберализъм разруши обществата.
И с цел да продължат да се реализират този вид политики, за които няма публично единодушие, те да стартират да се реализират със мощ. За страдание, са вероятни и силови разновидности.
А практиката демонстрира, че участието в Европейски Съюз и НАТО не е спирачка за налагането на властнически ръководства.
Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ