Норилск: ГУЛАГ, цветни метали и студ – живот на ръба на света
Сибирският град е един от най-северните обитаеми градове в света, ситуиран даже над Северния полярен кръг. Но Норилск е всичко друго, само че не и зимна приказка – той е най-замърсеният град в Русия. Той е изолиран, стеснен за туристи и издигнато върху руините на трудов лагер. Защо тогава 177 000 души избират да живеят там?
Град Норилск се намира на към 400 километра северно от Северния полярен кръг, по поречието на река Енисей. Единственият арктически град, по-голям от този град ГУЛАГ, е Мурманск, само че той не е толкоз на север. Както може да се чака, локалният климат е просто превъзходен. През януари междинната висока температура е -25 градуса по Целзий. Рекордно ниското равнище е съвсем – 50. През зимата хората от време на време не могат да чакат на автобусната спирка от боязън да не замръзнат до гибел. Почти три месеца в годината въобще няма дневна светлина. През юни и юли пък няма нощ.
Централата на „ Норникел “
Норилск седи върху едно от най-ценните железни залежи в света. Запасите от метал в мините на града са най-големите на земята с съвсем два милиарда тона. Така градът е в един от най-големите производители на никел и е най-големият източник на паладий на планетата. Паладийът се употребява в електрониката и е най-ценният минерал, който се продава на над 50 000 $ за kilogram. Има и много мед.
Първоначално мини на града са били следени от държавната компания „ Норилски никел “ по време на Съюз на съветските социалистически републики. Мините са приватизирани през 1993 година и през днешния ден се назовават Nornickel. Именно това е икономическият мотор на Норилск, защото той ангажира почти 80 000 души. Днес компанията продължава да примамва служащите да се трудят в този тъмен град от топилни рафинерии и рушаща се архитектура от руската ера, с релативно по-високо възнаграждение от други сходни компании.
Първата къща в Норилск
Град Норилск е организиран още през 20-те години на предишния век поради находищата на потребни изкопаеми, само че градът е учреден публично през 1935 година при руския водач Йосиф Сталин. Той основава мрежа от трудови лагери, един от които е ситуиран в Норилск, където пандизчиите са заставени да добиват метали. Те стартират построяването железопътната линия Салехард – Игарка, наречена „ Мъртвият път “, която минава през Сибир до Норилск. Тя към момента не е довършена изцяло и до през днешния ден.
Някои пандизчии в ГУЛАГ са толкоз обезверени, че нараняват личните си ръце, с цел да не могат повече да работят. След гибелта на Сталин през 1953 година въстанията в лагера стартират неотложно. През 1956 година той е затворен, само че до тогава се счита, че в него са починали 250 000 пандизчии. Дори през днешния ден останките им към момента се появяват, когато ледът се размрази през лятото. В тяхна чест Норилск сътвори музей.
Както може да се чака сред мощния мраз и продължителните интервали на мрак, множеството действия в града се случват на закрито. И въпреки всичко някои смели хора се причисляват към локалния клуб по плуване и вършат полярни гмуркания в локалните реки. Жителите постоянно назовават града си „ острова “, а останалата част от Русия – „ континента “. За да бъдем почтени, едвам през 2017 година градът получава благонадежден интернет. В разгара на лятото жителите на града могат да излязат из тундрата, когато тя е по-обитаема. Но даже и в най-топлия си интервал, междинната температура в Норилск е към 15 градуса.
Местните, които получават опция да изоставен града, постоянно не желаят да се върнат в никакъв случай. Един 30-годишен гражданин е запитан от The New York Times по какъв начин се усеща, когато посещава други елементи на Русия на отмора. Той дава отговор: „ Наистина не желая да се връщам и съм подготвен да дам всичко, с цел да не ми се постанова. “
От друга страна, има и непрекъснати поданици, които се гордеят със способността си да виреят на толкоз нападателно място.
