Shutterstock Икономистите все повече преосмислят първоначалните си виждания за един по-кратък

Shutterstock Икономистите от ден на ден премислят първичните си визии за един по-кратък интервал на потрес и парализа в стопанската система. Все повече се сплотяват към мнението, че това ще бъде дълбока рецесия с продължителна криза на възобновяване. Това разяснява пред БГНЕС проф. Искра Белева от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.

" От 1870 година насам няма икономическа рецесия, която да е провокирана от пандемия. От тази позиция, споделям го не инцидентно, че всевъзможни аналози с предишни рецесии и цикли в развиването на международното стопанство нямат съображение ", изясни професорът.

За Искра Белева рецесията с ковид няма аналог по няколко аргументи. " Това е рецесия, в която нищо не е несъмнено и нищо не се знае. Тя е многопластова, не знаем по кое време ще намерим лекуването и по какъв начин можем да се спасим ", разяснява тя.

Ученият счита, че България не може да бъде подготвена за провокациите, които я чакат след рестарта на стопанската система, тъй като не се знаят доста неща.

" Мога да кажа, че в този момент сме доста по готови в сравнение с преди три месеца за самата болест, за нейните въздействия. По-подготвени сме какво може – дали да затваряме икономическата интензивност или да използваме стимулиращи фактори. Мисля,че сме по-подготвени и по ръководството на самия спешен интервал ", отбелязва Белева.

За България е хубаво, че има оздравителен проект и фондът за възобновяване на Европейската комисия, която въпреки и с известно закъснение в реакциите си реагира доста добре с отпуснатите на страните-членки 750 милиарда евро под формата на безлихвени заеми или грантове.

" Мисля си че тук основната дума е нова тактика, преосмисляне на тактиките на развиването. И Европейски Съюз го прави тъкмо с тези възстановителни стратегии да подтикват страните към зелената стопанска система, към новата софтуерна гражданска война. Т.е ние вървим към една нова Европа, която изисква преструктуриране на стопанските системи. ", сподели тя.

По думите й,  пандемията би трябвало да бъде значима задача за ръководещите да преразгледат тактиките за развиване и да премислят какво желаеме от нашата стопанска система – дали да бъде страната на селското стопанство, превоза, туризма. Същевременно да има високо развити производства, високотехнологични браншове.

На въпрос дали пандемията дава късмет на страната още веднъж да се върне с по-голямо присъединяване в стопанската система, проф. Искра Белева показва, че на никое място високо развитите страни не оставят всичко на стихията на пазара. " Държавата интензивно взе участие и е хубаво, само че въпросът е къде и по какъв начин взе участие и до каква степен транспарантно е това присъединяване ", сподели тя и добави, че е " добре страната да влага в стратегически браншове ".