[Shutterstock] Още по темата H&M в България е събрала 578

...
[Shutterstock] Още по темата H&M в България е събрала 578
Коментари Харесай

България и Балканите произвеждат все повече дрехи за луксозни марки

[Shutterstock] Още по тематиката
H&M в България е събрала 578 тона ненужни облекла през 2017 година

Инициативата е част от напъните на веригата да понижи отрицателния отпечатък върху околната среда и да затвори индустриалния цикъл
19 апр 2018
Фабриката на " Тренд модерно текстил " в Раковски изиска оповестяване в неплатежоспособност

Ще бъдат закрити 238 работни места в града, шивачките стачкуват за неизплатени за март заплати
18 апр 2018
" Аглика трейд " създава нова технология за изсъхнало багрене на тъкани

Проектът е за 1.7 млн. лева, половината от средствата са по стратегия " Иновации и конкурентоспособност "
15 апр 2018 България и други страни от Балканите се утвърдиха на пазара на първокласни облекла, а фешън къщи от Париж и Милано последователно усилват пpиcъcтвиeтo cи в peгиoнa. Очакванията са продажбите нa лyĸcoзни cтoĸи дa се покачат с 4-5% пpeз тaзи гoдинa, изпpeвapвaйĸи мoдния бизнес ĸaтo цялo, ĸoeтo нacъpчaвa Югoизтoчнa Eвpoпa дa насочи ycилиятa cи въpxy пpивличaнeтo нa пoвeчe производители на лyĸcoзни облекла зaeднo c ĸoнĸypeнти ĸaтo Πopтyгaлия.

По-евтините марки oтдaвнa пpoизвeждaт чaнти, дpexи и oбyвĸи в Югoизтoчнa Eвpoпa, нo мapжoвeтe cтaвaт пo-малки, тъй като бaлĸaнcĸитe ĸoмпaнии cpeщaт сериозна ĸoнĸypeнция от Kитaй, Typция и вce пo-чecтo Aфpиĸa, написа Reuters.

" За първокласния бранш се създават по-малко артикули, които обаче костват повече ", изяснява Миглена Христова, притежател на фабрика в Русе. Макар да не показва избрани марки, за които работи, Христова, която е шеф на " МИК БГ ", споделя, че над 40 дами в компанията шият рокли, блузи и шлифери. На уеб страницата на компанията Givenchy и Kenzo, част от френския конгломерат LVMH, са измежду изброените марки, за които фабриката шие.

Международните поръчки и зaпитвaния oт нaй-гoлeмитe мapĸи ce yвeличaвaт и тя инвecтиpa в мaшини, зa дa нaпpaви cпeциaлизиpaнитe шeвoвe, ĸoпчeтa и глaдeнe, ĸoитo тe изиcĸвaт зaeднo c pъчнo шиeнe, ĸoeтo пoняĸoгa ce възлaгa нa пoдизпълнитeли.

Модните къщи също печелят, защото заплащането в Източна Европа е най-ниското за Европейски Съюз, а дистанцията до централите в Западна Европа е малко. " Удобство и непосредственост са единствено част от критерии, по които избираме доставчиците си ", споделят от италианската фешън компания Armani. За компанията, която разчита на произвеждане от Източна Европа, доставчиците й би трябвало да отговорят на основните условия " качество, надеждност и почит към труда ".

Нов и иде и

Италиански и френски фешън къщи от дълго време разчитат на изнесеното в други страни произвеждане, само че главно с по-обикновени облекла като тениски. Напоследък обаче се усилва нуждата от бързо произвеждане на дребни партиди качествени артикули. Социалните мрежи изместват стилните ревюта и повече младежи следват трендовете, загатнати от онлайн инфлуенсърите.

" Трябват ти разнообразни производители, с по-голям потенциал и по-кратък работен развой ", изяснява мениджърът за мода и първокласни артикули към консултантската компания McKinsey Ачим Берг.

Веригата за доставки става все по-важна за съвсем 80% от над 200 производители на първокласни артикули, демонстрира изследване на McKinsey. От консултантската компания чакат от 4 до 5% нарастване на пазара на първокласните артикули, до момента в който продажбите в стилния бранш като цяло се чака да набъбнат с 3.5-4.5%. Ачим Берг проучва данните като " удобни " за Югоизточна Европа.

Но не всички компании разчитат на непознати производители. Италианската Moncler, която шие якета, влага 5 млн. eвро в център за изследване и разработка в Румъния. В страната се създават към 20% от пълнежа за якетата. За да се оправи с възходящото търсене и късото време за произвеждане, от марката пускат месечни лимитирани сбирки.

Миглена Христова от българската компания, която шие за висшата мода, изяснява, че качеството е извънредно значимо за марките. Затова фирмите в Източна Европа стартират с по-нисък клас облекла, " а когато се докажеш и достигнеш нужното равнище на качество, тогава започваш да получаваш поръчки от по-високия клас ", разяснява Христова. В българското дружество времето на осъществяване варира от четири до шест седмици.

Михай Тинку управлява най-голямата текстилна компания в Румъния, която създава за първокласни марки като италианската Prada и френската Maison Margiela. Докато Тинку вижда растеж в търсенето на този тип услуги, от Maison Margiela споделят, че едвам 10% от продуктите им са направени в Румъния и други страни отвън Италия.

" Има и други, по-малки компании в североизточния регион Ботошани, които създават всичко за международните марки водачи, от ризи до костюми ", споделя още Тинку.

Аrmani, Versace и Hugo Boss са част от марките, за които Радина Банкова, шеф на Асоциацията на производителите и експортьорите на облекло и текстил (БАПИОТ), споделя, че създават в България. От Versace признават, че работят с снабдители от България и Румъния за артикули от марките Versus и Versace Collection, а Boss работи с шест компании снабдители в България.

Португалия е измежду обичайните производители, които се целят в първокласните марки. Износът на облекла от страната се е нараснал с 3.2 милиарда евро предходната година, сочат данни на Евростат. Директорът на Асоциацията за текстил и облекло Паоло Ваз декларира, че въпреки заплатите в Португалия да са по-високи от тези в Източна Европа, те са два пъти по-малки от френските и италианските. Времето за произвеждане в страната е две до пет седмици.

Недостиг на фрагменти

Въпреки че износът на облекла от България и Румъния се усилва, натискът за цената на труда се усилва. Миналата година България изнася артикули на стойност 1.5 милиарда евро, което е по-малко от рекордната 2016 година, сочат данни на Евростат. Износът на Румъния понижава със 7% от миналата година и за 2017 година е 2.6 милиарда евро. Износът от Хърватия и Словения пораства леко, само че е доста по-малък от този на България и Румъния.

Радина Банкова от БАПИОТ счита, че заплатите не са конкурентоспособни на пазара, което е проблем за текстилната промишленост в Европа. След като през първите шест месеца на 2017 година към 4 хиляди души напущат бранша, работещите в текстилната промишленост остават под 90 хиляди, което е два пъти по-малко от работещите преди 10 години.

" Нарича се лека промишленост, само че въобще не е лека. Хората се нуждаят от доста умения, а тези с точните умения доближават пенсионна възраст ", изяснява Миглена Христова. Затова повече компании се насочват към влиятелните марки облекла.

" Ако една рокля лишава 100 минути работа, тя ще коства 16 евро в междинната ценова рубрика и 40 евро при първокласните марки ", споделя още Христова. Тя прибавя, че до момента в който преди България е произвеждала за ниския клас облекла, от дълго време това произвеждане се е изместило към Китай. Но тя предвижда още една промяна, този път " някъде в Африка ".
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР