„Говори се усилено, че се готви мобилизация“. Фактите показват друго
Сподели
В седмиците преди и след старта на предизборната акция, с изключение на компромати, с висока активност. Това не е иновация в българския (и световен) избирателен ландшафт и е одобрен метод за набиране на политическа известност.
През последните дни още веднъж се постанова една от дълго време оборена неистина – че страната се приготвя за готовност. Внушението е, че
българи ще бъдат мобилизирани, с цел да бъдат пратени на фронта в Украйна,
с цел да се борят против съветската войска.
Темата бе „ завъртяна “ в обращение още веднъж предходната седмица. На на 16 април 2024 година Илияна Беновска от К2 задава два въпроса на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, свързани с войната в Украйна:
„ Имате ли политически тестостерон, потенция, да можете да устоите България да не влезе във война с Украйна (именно „ с “ Украйна, бел.ред.). Говори се интензивно, че се приготвя готовност. Това го знаете, ходите по военните бази “.
И уточняващ въпрос:
Готви ли се готовност на българските мъже да бъдат пратени в Украйна, и в случай че да, или не – по какъв начин бихте се противопоставили, тъй като вие сте малцинство в Народното събрание “.
Отговорът на водача на „ Възраждане “ се концентрира върху тематиката за изпращане на така наречен повиквателни заповеди от военните окръжия. Според него това било „ изключително интензивно в последните 12 месеца “ и дава образец с деятеля на партията Деян Иванов, който понастоящем е кмет на Шивачево, община Твърдица.
„ Изпращат се повиквателни заповеди сега и те се изпращат изключително интензивно в последните 12 месеца “, декларира Костадинов, допълвайки, че неговите другари, които са получили сходни повиквателни, единствено чакат да им дадат оръжие.
Не е ясно какво тъкмо желаят да вършат с него, само че от, се схваща, че оръжието ще бъде употребявано против украински жители.
Няколко дни по-късно, на 22 април 2024 година, в и във връзка войната в Украйна, президентът Георги Първанов споделя:
„ Аз считам, че тази взаимност (с Украйна, бел. ред.) може да бъде изразена по разнообразни способи. Не, във всеки случай, с изпращане на оръжието, което ще съберем по нашите хранилища до последната шушка, а още по-малко с бойци, каквато приказка…, каквото нещо витае във въздуха “.
След като водещите го репликират, че такива изказвания изрично са отречени от управляващите, той продължава, само че към този момент приказва за връщането на наборната работа, което няма връзка с изпращането на бойци на фронта.
Тезата, че ще готвим връщането на наборната войска, е теза, с която аз съм подготвен да диспутирам когато и да е, защото аз съм този, който я наложи “.
Темата за мобилизацията е дейна не в последните 12 месеца, както твърди Костадинов, а в последните няколко (близо десет) години. Тя се повдига от време на време точно с политическа цел.
Така да вземем за пример, до момента в който още беше деен на политическата сцена, водачът на „ Атака “ Волен Сидеров повдига тематиката в Народното събрание с изявление, в което твърди, че мъже в разнообразни елементи на страната са получили повиквателни.
През, че „ задачата е да ги пратят в Украйна, с цел да убиват рускоговорящи жители “.
Военният министър по това време (а и тези след него) Николай Ненчев оборва сходно изказване, уточнявайки че всяка година се прави сходна актуализация на описите с хора, които подлежат на готовност.
Твърденията на Сидеров са опровергани и от тогавашното военно управление във Въоръжените сили. Разказът се повтаря съвсем всяка последваща година с известни затихвания и всякога изказванията са едни и същи, само че досега явно е, че нито едно от тези „ предсказания “ не са се сбъднали.
Защо готовност не е допустима?
Ето какво споделя българското законодателство по тематиката готовност.
Мобилизация стартира с оповестяването на военно състояние (Наредба за изискванията и реда за осъществяване на готовност, член 4).
Обявяването му става след процедура, която ангажира множеството от институциите в страната – от президента, през Народното събрание, държавното управление и персонално министъра на защитата и началника на защитата.
За да бъде задействана такава процедура – по оповестяване на военно състояние и респективно – следваща го готовност, е належащо най-много:
ненадейно въоръжено нахлуване или навлизане на непознати войски на територията на страната (Закон за защитата и въоръжените сили на Република България, член 129, алинея 2, т. 1).
Още по-просто казано: преди да има каквито и да е дейности от страна на страната – оповестяване на военно състояние или готовност, на първо място би трябвало да е налице
въоръжено нахлуване или навлизане на непознати войски на наша територия.
Или още по-просто казано – военно състояние и готовност не допускат изпращане на български войски зад граница. Това са принадлежности на нормативно равнище, които са планувани при догадка на защита на територията на страната.
Обща или частична готовност се афишира с акт на президента по предложение на държавното управление (ЗОВСРБ, член 19, член 22, алинея 2, т. 13), като преди този момент такова предложение би трябвало да бъде направено от началника на защитата (чл.85, алинея 1, т. 5) до министъра на защитата, който пък го насочва към държавното управление (чл. 27).
Както посочихме нагоре, преди да се стигне до привикване на готовност, би трябвало да бъдат оповестени
състояние на война или военно състояние –
актове, които се издават от Народното събрание или в случай че то не е настоящо – от президента (чл. 108, алинея 1).
За да се „ приказва “ за готовност на „ български мъже “, би трябвало преди всичко да има директна опасност за сигурността на страната. Именно за това военният закон в България се назовава „ за отбраната„, а не „ за нападението “ или „ за войната„, тъй като и самата теория за сигурност допуска отбранителни, а не нападателни дейности.
С други думи – България не е страна агресор и построява силите си за сигурност на основата на отбранителните качества.
На второ място – „ български мъже “ не могат да бъдат изпратени в Украйна по силата на мобилизацията. Мобилизацията се прави на територията на страната и не е обвързвана с изпращането на сили зад граница.
Не на последно място, с цел да бъдат изпратени български военни зад граница, с цел да се бият против Русия, това ще бъде еднакво на оповестяване на война. Което пък е еднакво на оповестяване на война на страните членки от НАТО.
С други думи се предпоставя това, че българските управленци – от държавно управление, през парламент и президент (които и да са те) желаят да въвлекат България във война, от което пък ще бъде въвлечено и цялото НАТО.
Всъщност това по-скоро е един анти-НАТО роман, който би трябвало да е подсилен от тези, които по-скоро поддържат съветската страна във войната в Украйна.
Относно така наречен повиквателни, те се изпращат от органите, виновни за воденето на военния доклад.
Последните имат отговорностите в спокойно време
да поддържат и ревизират мобилизационния запас на страната.
Това значи да бъдат тествани хората, които са минали военна подготовка и биха подлежали на готовност (според всичките изброени нагоре условия), да се ревизира тяхното здравословно положение, да се ревизира техният адрес и дали те обитават в страната или са отвън нея.
Такава регулярна инспекция се прави от военните окръжия по места годишно, не спорадично и не „ изключително интензивно през последните 12 месеца “. Това е одобрено в годишните им проекти.
Очевидно е с каква цел се употребяват сходни внушения – с цел да бъдат подбудени боязън и ненавист. Очевидно е за какво се премълчават всички останали детайлности към тематиката, явно е и че се играе по „ прочувствената “ струна.
Поради сходни изявления доста българи са настроени против личната си страна, единствено тъй като са уверени, че в действителност тя е агресорът.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В седмиците преди и след старта на предизборната акция, с изключение на компромати, с висока активност. Това не е иновация в българския (и световен) избирателен ландшафт и е одобрен метод за набиране на политическа известност.
През последните дни още веднъж се постанова една от дълго време оборена неистина – че страната се приготвя за готовност. Внушението е, че
българи ще бъдат мобилизирани, с цел да бъдат пратени на фронта в Украйна,
с цел да се борят против съветската войска.
Темата бе „ завъртяна “ в обращение още веднъж предходната седмица. На на 16 април 2024 година Илияна Беновска от К2 задава два въпроса на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, свързани с войната в Украйна:
„ Имате ли политически тестостерон, потенция, да можете да устоите България да не влезе във война с Украйна (именно „ с “ Украйна, бел.ред.). Говори се интензивно, че се приготвя готовност. Това го знаете, ходите по военните бази “.
И уточняващ въпрос:
Готви ли се готовност на българските мъже да бъдат пратени в Украйна, и в случай че да, или не – по какъв начин бихте се противопоставили, тъй като вие сте малцинство в Народното събрание “.
Отговорът на водача на „ Възраждане “ се концентрира върху тематиката за изпращане на така наречен повиквателни заповеди от военните окръжия. Според него това било „ изключително интензивно в последните 12 месеца “ и дава образец с деятеля на партията Деян Иванов, който понастоящем е кмет на Шивачево, община Твърдица.
„ Изпращат се повиквателни заповеди сега и те се изпращат изключително интензивно в последните 12 месеца “, декларира Костадинов, допълвайки, че неговите другари, които са получили сходни повиквателни, единствено чакат да им дадат оръжие.
Не е ясно какво тъкмо желаят да вършат с него, само че от, се схваща, че оръжието ще бъде употребявано против украински жители.
Няколко дни по-късно, на 22 април 2024 година, в и във връзка войната в Украйна, президентът Георги Първанов споделя:
„ Аз считам, че тази взаимност (с Украйна, бел. ред.) може да бъде изразена по разнообразни способи. Не, във всеки случай, с изпращане на оръжието, което ще съберем по нашите хранилища до последната шушка, а още по-малко с бойци, каквато приказка…, каквото нещо витае във въздуха “.
След като водещите го репликират, че такива изказвания изрично са отречени от управляващите, той продължава, само че към този момент приказва за връщането на наборната работа, което няма връзка с изпращането на бойци на фронта.
Тезата, че ще готвим връщането на наборната войска, е теза, с която аз съм подготвен да диспутирам когато и да е, защото аз съм този, който я наложи “.
Темата за мобилизацията е дейна не в последните 12 месеца, както твърди Костадинов, а в последните няколко (близо десет) години. Тя се повдига от време на време точно с политическа цел.
Така да вземем за пример, до момента в който още беше деен на политическата сцена, водачът на „ Атака “ Волен Сидеров повдига тематиката в Народното събрание с изявление, в което твърди, че мъже в разнообразни елементи на страната са получили повиквателни.
През, че „ задачата е да ги пратят в Украйна, с цел да убиват рускоговорящи жители “.
Военният министър по това време (а и тези след него) Николай Ненчев оборва сходно изказване, уточнявайки че всяка година се прави сходна актуализация на описите с хора, които подлежат на готовност.
Твърденията на Сидеров са опровергани и от тогавашното военно управление във Въоръжените сили. Разказът се повтаря съвсем всяка последваща година с известни затихвания и всякога изказванията са едни и същи, само че досега явно е, че нито едно от тези „ предсказания “ не са се сбъднали.
Защо готовност не е допустима?
Ето какво споделя българското законодателство по тематиката готовност.
Мобилизация стартира с оповестяването на военно състояние (Наредба за изискванията и реда за осъществяване на готовност, член 4).
Обявяването му става след процедура, която ангажира множеството от институциите в страната – от президента, през Народното събрание, държавното управление и персонално министъра на защитата и началника на защитата.
За да бъде задействана такава процедура – по оповестяване на военно състояние и респективно – следваща го готовност, е належащо най-много:
ненадейно въоръжено нахлуване или навлизане на непознати войски на територията на страната (Закон за защитата и въоръжените сили на Република България, член 129, алинея 2, т. 1).
Още по-просто казано: преди да има каквито и да е дейности от страна на страната – оповестяване на военно състояние или готовност, на първо място би трябвало да е налице
въоръжено нахлуване или навлизане на непознати войски на наша територия.
Или още по-просто казано – военно състояние и готовност не допускат изпращане на български войски зад граница. Това са принадлежности на нормативно равнище, които са планувани при догадка на защита на територията на страната.
Обща или частична готовност се афишира с акт на президента по предложение на държавното управление (ЗОВСРБ, член 19, член 22, алинея 2, т. 13), като преди този момент такова предложение би трябвало да бъде направено от началника на защитата (чл.85, алинея 1, т. 5) до министъра на защитата, който пък го насочва към държавното управление (чл. 27).
Както посочихме нагоре, преди да се стигне до привикване на готовност, би трябвало да бъдат оповестени
състояние на война или военно състояние –
актове, които се издават от Народното събрание или в случай че то не е настоящо – от президента (чл. 108, алинея 1).
За да се „ приказва “ за готовност на „ български мъже “, би трябвало преди всичко да има директна опасност за сигурността на страната. Именно за това военният закон в България се назовава „ за отбраната„, а не „ за нападението “ или „ за войната„, тъй като и самата теория за сигурност допуска отбранителни, а не нападателни дейности.
С други думи – България не е страна агресор и построява силите си за сигурност на основата на отбранителните качества.
На второ място – „ български мъже “ не могат да бъдат изпратени в Украйна по силата на мобилизацията. Мобилизацията се прави на територията на страната и не е обвързвана с изпращането на сили зад граница.
Не на последно място, с цел да бъдат изпратени български военни зад граница, с цел да се бият против Русия, това ще бъде еднакво на оповестяване на война. Което пък е еднакво на оповестяване на война на страните членки от НАТО.
С други думи се предпоставя това, че българските управленци – от държавно управление, през парламент и президент (които и да са те) желаят да въвлекат България във война, от което пък ще бъде въвлечено и цялото НАТО.
Всъщност това по-скоро е един анти-НАТО роман, който би трябвало да е подсилен от тези, които по-скоро поддържат съветската страна във войната в Украйна.
Относно така наречен повиквателни, те се изпращат от органите, виновни за воденето на военния доклад.
Последните имат отговорностите в спокойно време
да поддържат и ревизират мобилизационния запас на страната.
Това значи да бъдат тествани хората, които са минали военна подготовка и биха подлежали на готовност (според всичките изброени нагоре условия), да се ревизира тяхното здравословно положение, да се ревизира техният адрес и дали те обитават в страната или са отвън нея.
Такава регулярна инспекция се прави от военните окръжия по места годишно, не спорадично и не „ изключително интензивно през последните 12 месеца “. Това е одобрено в годишните им проекти.
Очевидно е с каква цел се употребяват сходни внушения – с цел да бъдат подбудени боязън и ненавист. Очевидно е за какво се премълчават всички останали детайлности към тематиката, явно е и че се играе по „ прочувствената “ струна.
Поради сходни изявления доста българи са настроени против личната си страна, единствено тъй като са уверени, че в действителност тя е агресорът.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ