Nielsen: Ръстът в покупките на храни и напитки в България се забавя до 6%
Потребителите към момента посещават 11 пъти приблизително супермаркетите на месец, само че честотата на извършване на покупки във всички други търговски канали понижава
© Юлия Лазарова Ръстът в покупките на бързооборотни артикули в България през 2018 година се забавя, само че към момента е съвсем двойно над междинния за европейските страни. Потребителите стават все по-уверени във финансовото си състояние, само че не са склонни да харчат свободно. В районите в страната нарастват и приходите, и разноските за бързооборотни артикули, което основава предпоставки търговците да се развиват и навътре в България. Това са някои от главните заключения на база разнообразни изследвания на " Nielsen България ", показани на осмия следващ Nielsen Shopper Trends Event.
Ръстът в България – двойно над междинния за Европа
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Nielsen записва 5.9% растеж в покупките на бързооборотни артикули през 2018 година по отношение на 2017 година при 6.8% миналата година. Забавянето е поради по-малкото купените количества – те се усилват с 3% при 4.4% година по-рано. Частично е обезщетено от по-силния растеж в цените – с 2.9% при 2.4% година по-рано. Тенденцията на закъснение е доста безапелационна. С всяко минало тримесечие растежът става все по-слаб.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Въпреки всичко растежът в България е много над междинния за Европа, който през 2018 година е 3.1% - тъкмо колкото и през 2017 година В множеството страни в Западна Европа растежът на пазара е под междинния за континента, като само в Швейцария има спад. Причината още веднъж са по-малкото купени количества. В Централна и Източна Европа (без Чехия, Словакия и Словения) пазарът се развива над междинното.
В провинцията има капацитет
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Вътрешността на България основава по-големи благоприятни условия за напредък в съпоставяне със София и времето е уместно за агресия в районите, споделят анализаторите от Nielsen. В София разноските за бързооборотни артикули през 2018 година нарастват в стойност едвам с 0.5% по отношение на миналата година. В същото време в регион Тракия (с център Пловдив) се следи напредък 8.3%. В Мизия (Северозападна и Северна Централна България ) растежът е 5.8%, а в Добруджа/Странджа (Източна България) е 5.3%.
От Nielsen припомнят, че България към момента е една от страните с най-голямо неравноправие в приходите по райони. Но в случай че междинните заплати в София нарастват със 7%, то в Централна Северна България растежът е 9%, в Югоизточна – 8%, и само в Североизточна България нарастването е по-бавно - с 6%.
Потребителите са по-уверени, само че не харчат
В края на предходната година, запитани от Nielsen, 55% от потребителите в България споделят, че се усещат по-добре финансово, в сравнение с преди пет години. По този индикатор в България е на второ място в Европейски Съюз наред с Полша, като максимален % на далите отговор по този начин има в Румъния. Едва 1% от хората в България обаче декларират, че са подготвени да харчат свободно.
Потребителското доверие в страната дълготрайно нараства. За интервала юли - септември 2018 година Индексът на потребителското доверие доближава най-високо равнище, откогато Nielsen го наблюдават – 92% при 87% приблизително за Централна и Източна Европа. Това е подбудено на първо място от сигурността за персоналните финанси, сигурността за работното място и в най-малка степен на готовността да се харчи. В края на годината настройките обичайно са по-песимистични.
Основна грижа за потребителите в България в края на 2018 година са сметките за ток, вода и парно, следвани от терзанията за персоналното здраве и за салдото сред работа и персонален живот. За съпоставяне грижа номер едно за средностатистическия европейски консуматор е положението на стопанската система.
Хората споделят, че в случай че би трябвало да редуцират разноски, ще стартират с тези за облекла. След това биха лимитирали развлеченията и покупката на храна отвън дома. Ако в края на месеца им останат свободни средства, биха ги дали за облекла, за почивка или за усъвършенстване на жилището си. Но 17% от интервюираните са показали, че такива пари не им остават.
Ръст при магазините сред 40 и 100 кв.м
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Всички търговски канали приключват с растеж 2018 година Най-бурно се развиват продажбите в магазините за храни сред 40 и 100 кв.м. Най-голям дял от продажбите минават през огромните хипер- и супермаркети, като през последната година делът им нараства с 5%. През магазините сред 100 и 300 кв.м растежът е още по-голям – 7%. Малките обичайни магазини понижават съвсем с една четвърт като брой, само че към момента са втори по значимост за продажбите. Най-голям спад има в броя на кафенетата, питейните заведения и заведенията за хранене – така наречен хорека канал. Като брой понижават профилираните магазини.
Пазарува се по-рядко и на автопилот
Честотата на извършване на покупки, която в България е една от най-високите в Европа, понижава съвсем във всички обекти. Изключение вършат супермаркетите - хората не престават да ги посещават приблизително 11 пъти месечно, а в дрогериите нараства от 2.2 на 2.6 пъти месечно, сочат данни от проучването Nielsen Shopper Trends, фокусирано върху огромните градове в страната. Дори в обичайните магазини месечните визити понижават от 10.9 на 10.3 пъти.
Месечното главно извършване на покупки остана в историята, споделят от Nielsen. Делът на хората, които пазарят седмично, се резервира, а на две седмици - нараства. Допълващото извършване на покупки все по-рядко е всеки ден, все по-често на два-три дни или седмично.
Осемдесет % декларират, че доста деликатно избират магазина, в който пазарят, и считат, че това решение е задоволително значимо, с цел да си коства напъните. Процентът е покрай равнищата от 2014 година През всички минали години сред двете той е по-нисък. При избора на магазин нараства смисъла на това да е добре проведен и с приятна атмосфера и обслужването да е на равнище. След като един път са избрали магазина си обаче, потребителите пазарят на автопилот. Осемдесет и пет % декларират през 2018 година, че постоянно вървят в еднакъв магазин. През 2017 година този % е 73.
Хипотетично тези настройки са в интерес на онлайн извършването на покупки. Едва 3% от българските консуматори обаче споделят, че изрично биха купували бързооборотни артикули по интернет. Други 62% са безапелационни, че в никакъв случай не биха го създали. Основните аргументи – не могат да прегледат продукта, съмняват се в качеството и просто обичат да пазарят във физически магазини.
Ръст при 77% от питателните категории
През 2018 година нарастват 77% от питателните категории и 68% от нехранителните. Растежът при по-големите категории бързооборотни артикули (като дял от продажбите) e единствено в стойност, като размерите на продажби се резервират, означават анализаторите от Nielsen. Това значи, че хората купуват все същите количества, само че по-скъпи или по-висок клас артикули. В същото време се развиват нишови категории и сегменти.
С максимален дял в стойност са безалкохолните питиета (16%), следвани от бирата (11%), млечните артикули (12%), захарните и шоколадови произведения (12%), твърдия алкохол (9%), месните артикули (7%) и стокитe за персонална хигиена (7%).
С растеж над 10% в стойност през 2018 по отношение на 2017 са солените снаксове, енергийните питиета, храните за домашни любимци, зърнените храни, натуралните и протеиновите питейни заведения, кухненските рула и препаратите срещу насекоми. Умерен (между 3% и 10%) е растежът в стойност при шоколадите и бонбоните, уиски категорията, ядките, месните артикули, кафето, тоалетната хартия, перилните препарати и дезодорантите. Стагнират (+/-3%) плодовите сокове, бирата, бебешките храни и питиета, вафлите без покритие, продуктите грижа за лицето и тялото и шампоаните. Спад над 3% се следи при радлерите, слънчогледовото олио и маргарина, сладките рула и продуктите за слънцезащита.
Промоциите и лоялността
Лоялността към марката зависи от салдото сред качеството, цената и ефикасните връзки с потребителите, споделят анализаторите от Nielsen. Според световно проучване на компанията най-често претекстовете да се премине към друга марка са, че тя предлага повече стойност за парите (76%), промоциите (76%), удобството (71%) и рекомендациите (70%).
В съвсем половината от продуктовите категории вероятността потребителите да преминат към различен бранд е доста огромна. Сред застрашените са хартиените и санитарни артикули, свежите храни и зеленчуците, оризът, брашното, пастата, захарните и шоколадови произведения. Това са и категориите, за които потребителите показват, че постоянно наблюдават за промоции и търсят по-ниска цена.
Промоциите движат растежа в канала на комерсиалните вериги, споделят от Nielsen. Средно 48% от всички продажби във веригите, измерени в стойност, са на промоция. При питателните артикули този % е малко по-висок (49%), в сравнение с при нехранителните (46%), и се усилва с три процентни пункта. При нехранителните понижава с един процентен пункт. Промоциите при нехранителните артикули обаче са " по-дълбоки ". Средната отстъпка при тях е 26% при 22% при храните.
Най-промотираната категория е кафето. В нея 64% от продажбите са на промоция и процентът леко нараства. При кафето са й най-големите отстъпки – доближават до 31%, като този % леко понижава. С минимален дял са промоциите при бебешките храни (15%), като делът се усилва. Отстъпките също са най-малки – 18%, само че се задълбочават с половин процентен пункт по отношение на година по-рано.
В същото време България е на предпоследно място в Европа (следвана от Русия) по сензитивност на потребителите към промоциите. Едва 8% споделят, че биха сменили магазина си с различен, който предлага по-атрактивни промоции. А 16% декларират, че рядко трансформират избора си на марка, повлияни от промоция.
© Юлия Лазарова Ръстът в покупките на бързооборотни артикули в България през 2018 година се забавя, само че към момента е съвсем двойно над междинния за европейските страни. Потребителите стават все по-уверени във финансовото си състояние, само че не са склонни да харчат свободно. В районите в страната нарастват и приходите, и разноските за бързооборотни артикули, което основава предпоставки търговците да се развиват и навътре в България. Това са някои от главните заключения на база разнообразни изследвания на " Nielsen България ", показани на осмия следващ Nielsen Shopper Trends Event.
Ръстът в България – двойно над междинния за Европа
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Nielsen записва 5.9% растеж в покупките на бързооборотни артикули през 2018 година по отношение на 2017 година при 6.8% миналата година. Забавянето е поради по-малкото купените количества – те се усилват с 3% при 4.4% година по-рано. Частично е обезщетено от по-силния растеж в цените – с 2.9% при 2.4% година по-рано. Тенденцията на закъснение е доста безапелационна. С всяко минало тримесечие растежът става все по-слаб.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Въпреки всичко растежът в България е много над междинния за Европа, който през 2018 година е 3.1% - тъкмо колкото и през 2017 година В множеството страни в Западна Европа растежът на пазара е под междинния за континента, като само в Швейцария има спад. Причината още веднъж са по-малкото купени количества. В Централна и Източна Европа (без Чехия, Словакия и Словения) пазарът се развива над междинното.
В провинцията има капацитет
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Вътрешността на България основава по-големи благоприятни условия за напредък в съпоставяне със София и времето е уместно за агресия в районите, споделят анализаторите от Nielsen. В София разноските за бързооборотни артикули през 2018 година нарастват в стойност едвам с 0.5% по отношение на миналата година. В същото време в регион Тракия (с център Пловдив) се следи напредък 8.3%. В Мизия (Северозападна и Северна Централна България ) растежът е 5.8%, а в Добруджа/Странджа (Източна България) е 5.3%.
От Nielsen припомнят, че България към момента е една от страните с най-голямо неравноправие в приходите по райони. Но в случай че междинните заплати в София нарастват със 7%, то в Централна Северна България растежът е 9%, в Югоизточна – 8%, и само в Североизточна България нарастването е по-бавно - с 6%.
Потребителите са по-уверени, само че не харчат
В края на предходната година, запитани от Nielsen, 55% от потребителите в България споделят, че се усещат по-добре финансово, в сравнение с преди пет години. По този индикатор в България е на второ място в Европейски Съюз наред с Полша, като максимален % на далите отговор по този начин има в Румъния. Едва 1% от хората в България обаче декларират, че са подготвени да харчат свободно.
Потребителското доверие в страната дълготрайно нараства. За интервала юли - септември 2018 година Индексът на потребителското доверие доближава най-високо равнище, откогато Nielsen го наблюдават – 92% при 87% приблизително за Централна и Източна Европа. Това е подбудено на първо място от сигурността за персоналните финанси, сигурността за работното място и в най-малка степен на готовността да се харчи. В края на годината настройките обичайно са по-песимистични.
Основна грижа за потребителите в България в края на 2018 година са сметките за ток, вода и парно, следвани от терзанията за персоналното здраве и за салдото сред работа и персонален живот. За съпоставяне грижа номер едно за средностатистическия европейски консуматор е положението на стопанската система.
Хората споделят, че в случай че би трябвало да редуцират разноски, ще стартират с тези за облекла. След това биха лимитирали развлеченията и покупката на храна отвън дома. Ако в края на месеца им останат свободни средства, биха ги дали за облекла, за почивка или за усъвършенстване на жилището си. Но 17% от интервюираните са показали, че такива пари не им остават.
Ръст при магазините сред 40 и 100 кв.м
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Всички търговски канали приключват с растеж 2018 година Най-бурно се развиват продажбите в магазините за храни сред 40 и 100 кв.м. Най-голям дял от продажбите минават през огромните хипер- и супермаркети, като през последната година делът им нараства с 5%. През магазините сред 100 и 300 кв.м растежът е още по-голям – 7%. Малките обичайни магазини понижават съвсем с една четвърт като брой, само че към момента са втори по значимост за продажбите. Най-голям спад има в броя на кафенетата, питейните заведения и заведенията за хранене – така наречен хорека канал. Като брой понижават профилираните магазини.
Пазарува се по-рядко и на автопилот
Честотата на извършване на покупки, която в България е една от най-високите в Европа, понижава съвсем във всички обекти. Изключение вършат супермаркетите - хората не престават да ги посещават приблизително 11 пъти месечно, а в дрогериите нараства от 2.2 на 2.6 пъти месечно, сочат данни от проучването Nielsen Shopper Trends, фокусирано върху огромните градове в страната. Дори в обичайните магазини месечните визити понижават от 10.9 на 10.3 пъти.
Месечното главно извършване на покупки остана в историята, споделят от Nielsen. Делът на хората, които пазарят седмично, се резервира, а на две седмици - нараства. Допълващото извършване на покупки все по-рядко е всеки ден, все по-често на два-три дни или седмично.
Осемдесет % декларират, че доста деликатно избират магазина, в който пазарят, и считат, че това решение е задоволително значимо, с цел да си коства напъните. Процентът е покрай равнищата от 2014 година През всички минали години сред двете той е по-нисък. При избора на магазин нараства смисъла на това да е добре проведен и с приятна атмосфера и обслужването да е на равнище. След като един път са избрали магазина си обаче, потребителите пазарят на автопилот. Осемдесет и пет % декларират през 2018 година, че постоянно вървят в еднакъв магазин. През 2017 година този % е 73.
Хипотетично тези настройки са в интерес на онлайн извършването на покупки. Едва 3% от българските консуматори обаче споделят, че изрично биха купували бързооборотни артикули по интернет. Други 62% са безапелационни, че в никакъв случай не биха го създали. Основните аргументи – не могат да прегледат продукта, съмняват се в качеството и просто обичат да пазарят във физически магазини.
Ръст при 77% от питателните категории
През 2018 година нарастват 77% от питателните категории и 68% от нехранителните. Растежът при по-големите категории бързооборотни артикули (като дял от продажбите) e единствено в стойност, като размерите на продажби се резервират, означават анализаторите от Nielsen. Това значи, че хората купуват все същите количества, само че по-скъпи или по-висок клас артикули. В същото време се развиват нишови категории и сегменти.
С максимален дял в стойност са безалкохолните питиета (16%), следвани от бирата (11%), млечните артикули (12%), захарните и шоколадови произведения (12%), твърдия алкохол (9%), месните артикули (7%) и стокитe за персонална хигиена (7%).
С растеж над 10% в стойност през 2018 по отношение на 2017 са солените снаксове, енергийните питиета, храните за домашни любимци, зърнените храни, натуралните и протеиновите питейни заведения, кухненските рула и препаратите срещу насекоми. Умерен (между 3% и 10%) е растежът в стойност при шоколадите и бонбоните, уиски категорията, ядките, месните артикули, кафето, тоалетната хартия, перилните препарати и дезодорантите. Стагнират (+/-3%) плодовите сокове, бирата, бебешките храни и питиета, вафлите без покритие, продуктите грижа за лицето и тялото и шампоаните. Спад над 3% се следи при радлерите, слънчогледовото олио и маргарина, сладките рула и продуктите за слънцезащита.
Промоциите и лоялността
Лоялността към марката зависи от салдото сред качеството, цената и ефикасните връзки с потребителите, споделят анализаторите от Nielsen. Според световно проучване на компанията най-често претекстовете да се премине към друга марка са, че тя предлага повече стойност за парите (76%), промоциите (76%), удобството (71%) и рекомендациите (70%).
В съвсем половината от продуктовите категории вероятността потребителите да преминат към различен бранд е доста огромна. Сред застрашените са хартиените и санитарни артикули, свежите храни и зеленчуците, оризът, брашното, пастата, захарните и шоколадови произведения. Това са и категориите, за които потребителите показват, че постоянно наблюдават за промоции и търсят по-ниска цена.
Промоциите движат растежа в канала на комерсиалните вериги, споделят от Nielsen. Средно 48% от всички продажби във веригите, измерени в стойност, са на промоция. При питателните артикули този % е малко по-висок (49%), в сравнение с при нехранителните (46%), и се усилва с три процентни пункта. При нехранителните понижава с един процентен пункт. Промоциите при нехранителните артикули обаче са " по-дълбоки ". Средната отстъпка при тях е 26% при 22% при храните.
Най-промотираната категория е кафето. В нея 64% от продажбите са на промоция и процентът леко нараства. При кафето са й най-големите отстъпки – доближават до 31%, като този % леко понижава. С минимален дял са промоциите при бебешките храни (15%), като делът се усилва. Отстъпките също са най-малки – 18%, само че се задълбочават с половин процентен пункт по отношение на година по-рано.
В същото време България е на предпоследно място в Европа (следвана от Русия) по сензитивност на потребителите към промоциите. Едва 8% споделят, че биха сменили магазина си с различен, който предлага по-атрактивни промоции. А 16% декларират, че рядко трансформират избора си на марка, повлияни от промоция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ