Щракащият пръст е една от водещите причини за болка и

Щракащият пръст е една от водещите аргументи за болежка и нарушена работоспособност в региона на ръката, при която обещано флексорно сухожилие предизвиква мъчително „ щракане” при прегъване и разгръщане на пръста на пациента. Често пъти пациентът търси помощ, когато пръстът е „ заключен” в несъмнено състояние, най-често прегънат, което постанова нежно и пасивно манипулиране от страна на лекаря до състояние на цялостно разгръщане на пръста.

Щракащият пръст е резултат от задебеляване на флексорното сухожилие в дисталната част на дланта. Това задебеляване предизвиква затруднено превъртане и заключване

на сухожилието в неговата сухожилна обвивка.

Симптомите са свързани със „ заключване” или „ закачане” на сухожилието по време на дейна флексия и екстензия на пръста; нараснала сензитивност и болежка в дисталната част на дланта; болежка, разпространяваща се към съответния пръст; сковаване на пръста при по-запуснати случаи; палпиращи се мъка и крепитации; палпиращ се възел по дължината на повърхностното сухожилие на m. flexor digitorum superficialis, дистално от метакарпо-фалангеалната става; закрепена флексорна дисторция в проксималната интерфалангеална става, изключително при по-напреднали случаи;

При децата положението рядко се съпровожда от болежка, като постоянно е билатерално (най-често визира двата палеца). Диагностицирането най-често става сред 1-4 годишна възраст, когато родителите виждат позиционно сгънатия палец на детето.

Свързани публикации.. Тенис лакът 0 Синдром на карпалния тунел - когато ръката изтръпва 0 Застъпен пръст и палец на ходилото - по какъв начин се лекува? 0

Диагнозата на щракащия пръст се слага най-често въз основа на клиничната картина и прегледа. Лабораторни проучвания са нужни единствено при съпътстващи болести , като захарен диабет и ревматоиден артрит, при които щракащият пръст се среща по-често. Рентгенографии са нужни рядко и единствено като способ за изключване на други патологични аргументи в региона (остеоартритни шипове, свободни тела, авулзионни фрактури и др.)

Неоперативното лекуване на щракащия пръст се състои в използването на кортикостероидни инжекции в региона на задебеленото сухожилно влагалище. При пациенти, които отхвърлят кортикостероидни инжекции се употребяват самостоятелно направени шини, които придържат метакарпо-фалангеалната става в 10-15 градуса флексия, оставящи проксималната и дистална интерфалагеални стави свободни.

При липса на резултат от консервативното лекуване се минава към хирургично лекуване, при което с местна упойка и дребна инцизия се освобождава сухожилието, като се прерязва задебелената му обивка.