Слави Трифонов разтърси мрежата с най-новия си пост!
Шоуменът Слави Трифонов раздруса хиляди с това, което разгласява. Струва си да се замислим над думите на Дългия, които към този момент дефинират, за жал, народопсихологията ни:
Слави Трифонов разруши с поста си
„ Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя. Тя ми описа една преживелица, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е обикновено. И тъкмо в това ще е казусът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в огромна комерсиална верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – споделил продавачът на щанда.
– Нямате питки и по тази причина няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила общително сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал най-после гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я ”. Ако този израз се отнасяше просто до една съответна преживелица с един плевенски продавач на хотдог – нямаше даже да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я ” е израз, който се разраства като зараза измежду българите. Всеки ден, на всички места е “Дреме ми на х*я ”.
В една от обичаните ми книги – „ Пътеводител на галактическия стопаджия “, основният воин търси отговор на въпроса „ какъв е смисълът на живота “.
Според Дъглас Адамс, създателят на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „ Отговорът в България на въпроса „ какъв е смисълът на живота “ е „ Дреме ми на х*я “.
През 2002 година в книгата “За стърчането ” споделих, че един израз по нечовечен метод боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш по какъв начин е ”…
“Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се опасява, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва фантазиите си и да трансформира света към себе си ”. Това споделих тогава. 2002 година!
Оттогава до през днешния ден това злокачествено “Знаеш по какъв начин е ” се е развивало и е растяло… и към този момент е “Дреме ми на х*я ”. “Дреме ми на х*я ” – големият израстък, който разяжда общността. И поради който няма общественост.
Всъщност, в множеството случаи “Дреме ми на х*я ” не се изрича на глас, само че ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и откакто изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, само че – “Дреме ми на х*я ”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на автомагистралата поради ремонтите, наредили сте се, както изискват разпоредбите, а той, тарикатът, профучава през спешната лента. Може да утрепе някого, само че – “Дреме ми на х*я ”.
И никой нищо няма да му направи, тъй като този, който би трябвало да му направи нещо, също си е споделил “Дреме ми на х*я ”.
„ Дреме ми на х*я “ не се среща единствено измежду тарикатите, даже по-вредно е това „ Дреме ми на х*я “ у онази голяма група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират ти?%8
Слави Трифонов разруши с поста си
„ Онзи ден бях до Плевен и се видях със сестра ми Петя. Тя ми описа една преживелица, която може да ви се стори незначителна. Даже може да кажете, че това, което й се е случило е обикновено. И тъкмо в това ще е казусът.
На сестра ми й се е доял хотдог и вляза в огромна комерсиална верига, където има и щанд за хотдог.
– Нямаме хотдог, щото свършиха питките – споделил продавачът на щанда.
– Нямате питки и по тази причина няма хот-дог?
– Няма.
– Добре де, в магазина сме, отидете да купите питки, аз ще ви изчакам – предложила общително сестра ми.
– Няма.
– Нали сте щанд за хотдог? Купете питки, на мен ми се яде хотдог.
– Дреме ми на х*я! – отвърнал най-после гордо продавачът.
“Дреме ми на х*я ”. Ако този израз се отнасяше просто до една съответна преживелица с един плевенски продавач на хотдог – нямаше даже да си заслужава коментар. Проблемът е, че “Дреме ми на х*я ” е израз, който се разраства като зараза измежду българите. Всеки ден, на всички места е “Дреме ми на х*я ”.
В една от обичаните ми книги – „ Пътеводител на галактическия стопаджия “, основният воин търси отговор на въпроса „ какъв е смисълът на живота “.
Според Дъглас Адамс, създателят на книгата, отговорът на въпроса е 42. Ако Дъглас Адамс беше роден в България и беше наш съвременник, щеше да напише следното: „ Отговорът в България на въпроса „ какъв е смисълът на живота “ е „ Дреме ми на х*я “.
През 2002 година в книгата “За стърчането ” споделих, че един израз по нечовечен метод боде очите и сърцето ми. Изразът “Знаеш по какъв начин е ”…
“Това са трите гадни думички, с които си служи всеки българин, който се опасява, който дава или взима подкупи, оправдава бездействието си и слабостта, робува на нежеланието да преследва фантазиите си и да трансформира света към себе си ”. Това споделих тогава. 2002 година!
Оттогава до през днешния ден това злокачествено “Знаеш по какъв начин е ” се е развивало и е растяло… и към този момент е “Дреме ми на х*я ”. “Дреме ми на х*я ” – големият израстък, който разяжда общността. И поради който няма общественост.
Всъщност, в множеството случаи “Дреме ми на х*я ” не се изрича на глас, само че ти го виждаш – дреме му на х*я. Да, има такива хора. Например, живее на 10-ия етаж и откакто изяде буркана с месо от село, хвърля буркана през терасата. Долу може да утрепе някого, само че – “Дреме ми на х*я ”.
Или пък на пътя – вие стоите в трафика на автомагистралата поради ремонтите, наредили сте се, както изискват разпоредбите, а той, тарикатът, профучава през спешната лента. Може да утрепе някого, само че – “Дреме ми на х*я ”.
И никой нищо няма да му направи, тъй като този, който би трябвало да му направи нещо, също си е споделил “Дреме ми на х*я ”.
„ Дреме ми на х*я “ не се среща единствено измежду тарикатите, даже по-вредно е това „ Дреме ми на х*я “ у онази голяма група българи, завладени от непукизма и нихилизма.
Как реагират ти?%8
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ