Млечния път не е плосък, показва нов 3D модел на галактиката
Шест години следене на специфичен клас звезда дадоха нов и усъвършенстван 3D модел на нашата вселена, учреден на непосредствено наблюдаване, а не на теоретични изводи. И макар че никой в никакъв случай не е мислил, че Млечният път е напълно плосък, кривите в краищата му в този момент са показани и се характеризират с по-добри елементи от всеки път.
Изследователи от Варшавският университет в Полша поемат това предизвикателство преди време с желанието да следят формата на галактиката непосредствено, а не индиректно. Въпреки че имаме добра визия за формата на галактиката, до момента тази концепция се основава на модели, които включват догатки или наблюдения на други галактики.
Представете си, в случай че желаете да знаете дистанцията до магазина, само че единственият метод да разберете е като погледнете през прозореца и наблюдавате какъв брой време лишава на някой да стигне до там и назад. Чрез пресмятане на междинната скорост на вървене можете да получите обща визия. Разбира се, този способ работи до известна степен – само че не би ли било хубаво просто да се наведете през прозореца и да видите тъкмо какъв брой надалеч е магазинът?
Проблемът в астрономията е, че може да бъде необикновено мъчно да се вършат такива директни наблюдения с актуалните ни принадлежности, тъй че ние разчитаме на косвени (като скоростта на хората по-горе), нещо, което може да бъде потребно и даже тъкмо, само че не замества същинското непосредствено премерване. За благополучие откривателите откриват, че избран вид звезди имат специфични качества, които разрешават да се каже тъкмо какъв брой надалеч са.
Разстоянието до звездите Цефеиди може да бъде измерено с акуратност по-добра от 5% “, споделя водещият създател Дорота Скоурон във видео, обясняващо откритията. В коментар за Space.com тя прибавя: „ Това не е някакъв статистически факт, наличен единствено за учените. Видно е от очите на всички. “
При цефеидите се следи строга взаимозависимост сред яркостта на звездата и интервала на изменение на блясъка ѝ, което разрешава да се мери непосредствено дистанциите до тях. Прототип на тези звезди е звездата δ Цефей. Друга известна цефеида е Полярната звезда. Този вид маяци са освен надеждни, само че са и на всички места – екипът е употребявал хиляди променливи звезди цефеиди в небето посредством план наименуван Optical Gravitational Lensing Experiment, който наблюдава яркостта на милиарди звездни обекти.
Те деликатно катализират и следят тези цефеиди в продължение на няколко години и от многократни измервания се появи портрет на галактиката – обемен, закривен портрет.
„ Нашата карта демонстрира, че дискът на Млечния път не е плосък. Той е килнат и извит надалеч от галактическия център “, споделя съавторът Пжемек Мроз.
„ За първи път можем да използваме обособени обекти, с цел да покажем формата на галактиката в три измерения “, споделя той, „ чак до предстоящата граница на Галактическия диск. “
Галактиката се извива „ нагоре “ от едната страна и „ надолу “ от другата, малко като шапка с ръба надолу начело и нагоре откъм гърба. Какво е предизвикало тази кривина не е известно, само че несъмнено има доста конкурентни теории. Близки въздействия с друга вселена? Тъмна материя? Проучването продължава.
Изследователите също съумяха да покажат посредством премерване на възрастта на звездите, че те са създавани не регулярно, а на гроздове – директно доказателство, че образуването на звезди не е безусловно непрекъснато, само че може да се случи на прояви, заключават учените от Варшавския университет.
Изследването е оповестено в списание Science.
