Открадна ли Бионсе песен на група Любэ |
Шамар! А след пестник - Оскар!
А след Оскар - саундтрак!
А след саундтрака се оказа, че новата хибридна война (да не се бърка със студената война, тя си беше студена, а тая е много жежка) навлиза на нови фронтове.
И изключително на един характерен - шоубизнеса.
Както знаете, тази година премиите Оскар бяха белязани от един паметен скандал. Уил Смит излезе на сцената и люсна пестник на Крис Рок, който пък си го заслужи, шегувайки се със брачната половинка на Фреш Принс, която страда от изключително заболяване и няма коса.
Само че в случай че си мислите, че с това свадите са свършили, грубо се лъжете.
Оказа се, че с изключение на подозренията в инсцениран пестник оттук насетне ще живеем и с други подозрения.
И те са, че Бионсе и екипът й са изплагиатствали песента " Be Alive " от саундтрака на кино лентата " Методът Уилямс ", в който основната роля е на раздаващия плесници Уил Смит.
Или най-малко такова съмнение изрече в предаване на съветската телевизия " 360 " фронтменът и главен композитор и текстописец на съветската група " Любэ " Николай Росторгуев.
" Тази история е на най-малко половин година " - сподели пред малкия екран обичаният бард на Путин. И продължи - " Действително си наподобяват. Взели са я, възползвали са се. Смешно е. "
За какво иде тирада обаче?
Иде тирада за песента на " Любэ " - " Ты неси меня река " (Носи ме, река), която е от далечната към този момент 2001 година и е нещо като визитка на групата. Да кажем, че е една от най-известните и песни дружно с " Комбат " и " Позови меня ".
Впрочем ето я и самата ария:
Песента на Бионсе, въпреки това, излиза на 22.12. 2021 година - тъкмо 20 години след песента на " Любэ ". Издадена е от Columbia Records, Sony Music Entertainment.
Ето я и самата ария на Бионсе:
Скандалната аналогия сред двете песни е видяна още първоначално при появяването на песента. В интернет, изключително в съветските youtube канали, блогъри разясняват много сериозната аналогия.
Но да разгледаме началото на двете песни.
Песента на " Любэ " е решена единствено с акустична китара и акордеон на куплетите (или баян, въпреки всичко сме в полето на съветската музика).
Тоналността е ла минор и хармониите, сходно на доста песни в поп и рок музиката, е основана на четири съществени акомпанимента - ла минор, фа мажор, до мажор и сол мажор. Или другояче казано - тоника, мажорен квинтракорд на шеста степен, мажорен квинтакорд на трета степен (паралелната мажорна тоналност на ла минор) и мажорен квинтакорд на седма степен.
По-интересно е пеенето. Кантото, което пее:
Ты неси меня, река
За крутые берега
Где поля, мои поля
Где леса, мои леса
Конструкцията стартира с ла минорен акомпанимент първоначално, а Росторгуев употребява класическото за съветската национална музика многогласие единствено на избрани тонове - във втората част на куплета, където кантото минава в двуглас.
Ето я и самата мелодия
По този метод песента минава през всичките си 8 куплета. Имам поради хармонията й. Песента обаче си има и припев, в който с изключение на двата инструмента към този момент влиза комплект барабани и там точно е контрастът, който другояче нямаше да се получи.
Като цяло песента на Росторгуев и компания е класическа съветска ария - необятна душа славянска, която пее за родината, природата и по този начин нататък.
Ако би трябвало да я дефинира жанрово, то " Ты неси меня, река " е балада, която има в себе си и пасторалност, и мощна патриотична закваска, каквато е присъща за доста огромна част от цялата съветска музика.
Но да забележим в този момент каква е обстановката с песента на Бионсе " Be Alive ", набедена за открадната.
Първото подобие в двете песни е тоналността. Тя и тук е ла минор. Впрочем това, в случай че го броим за подобие, от дълго време половината поп музика и две трети от рок музиката да ги няма.
Ла минор демонстрира, че песента евентуално е писана не от пианист, а от китарист. Много комфортна за китаристи тоналност, както и ла мажор и ми мажор. Но това е изказване, което е не напълно доказуемо, изключително в музикалната доктрина.
А в този момент да забележим структурата на самата ария
Тук имаме съвсем еднакъв старт като този в песента на " Любе " (извинявам се, само че оттук насетне ще ги изписвам без е оборотное, че ми писна от копи-пейст).
Разликата е, че тук мелодията потегля акапелно. Ако транспонираме мелодията в ла минорната на " Любе ", ще забележим, че имаме съвпадане, само че не напълно. Последните два тона в първия такт тук са не на период дребна терца, а на огромна секунда. Това за мнозина не е огромна разлика, само че тя предхожда огромната разлика - тоналността остава ла минор, а последващият многогласен акомпанимент образува тризвучие, което е особено за джазовата естетика (няма да ви занимавам какво е, не сте ми студенти, само че в случай че желаете, бихте могли де)...
Следва нов такт, в който мелодията към този момент напълно се трансформира - тя следва напълно друга ладова и ритмична структура от тази на " Любе ", естетика няма, тъй като тактът е акапелен. Последователността ла, си, до, ре диез, ми, фа диез и сол е към този момент в напълно друга ладова логичност - първият тетрахорд е като на бихармоничен минор. Нещо, което при " Любе " към този момент е тотално различно- там двете повторени полуизречения са безусловно идентични, като единствено във второто имаме двуглас.
Впрочем тук имаме триглас. Но той е толкоз комплициран, че не си предизвиках слушане към час, с цел да го извадя на ноти. Важно е да се знае, че от тоника хармонията отива в мажорно тризвучие на 7 степен и се връщаме още веднъж в тоника. А тук към този момент в края на фразата ритмиката е напълно друга, доста присъща за r n b музиката.
По-нататък песента на Бионсе минава в напълно друг темп, мелодика и с цел да намерите нещо общо сред нея и " Любе ", би трябвало да сте смъркали лепило с изминал период на валидност.
В последна сметка какъв извод можем да създадем от началото на двете песни - тази на " Любе " и тази на Бионсе?
Първо - да, на първо слушане двете начала доста, но доста си наподобяват. Но мога да ви намеря още 300 песни, които си наподобяват, само че не са същите.
Дяволът при сходни разбори е в детайлите.
Ето ги и самите елементи:
- стилово двете песни са напълно различни;
- хармонията е напълно различна;
- песните се разминават и в мелодическата структура, а в многогласието пък са като ария на Napalm Death, съпоставена с ария на Муслим Могумаев;
- разминава се и инструментариумът;
- разминава се и структурата на изречения, полиизречения и като цяло, формата е изцяло несъвпадаща.
Неслучайно самият Рострогуев е релативно внимателен в изявлението си пред телевизия " 360 ", като единствената директна имитация, излязла от устата му, е " взели са я, възползвали са се ". Но на никое място не споделя " откраднаха я ".
И за край нещо занимателно от историята на музиката.
На премиерата на първа симфония от Брамс участва композиторът Хуго Волф. Той е от лагера на вагнерианците, а по това време брамсианци и вагнерианци са нещо като Левски и ЦСКА през днешния ден.
След края на симфонията Хуго Волф доближава Брамс и му споделя ехидно:
" Да, господин Брамс, несъмнено, ужасно сте написал творбата. Но тя доста наподобява на девета симфония от Бетовен ".
А Брамс погледнал с подигравка Хуго Волф и му споделил - " Господин Волф, благодаря, по-добре да наподобява на нещо, в сравнение с нищо да не наподобява "...
А след Оскар - саундтрак!
А след саундтрака се оказа, че новата хибридна война (да не се бърка със студената война, тя си беше студена, а тая е много жежка) навлиза на нови фронтове.
И изключително на един характерен - шоубизнеса.
Както знаете, тази година премиите Оскар бяха белязани от един паметен скандал. Уил Смит излезе на сцената и люсна пестник на Крис Рок, който пък си го заслужи, шегувайки се със брачната половинка на Фреш Принс, която страда от изключително заболяване и няма коса.
Само че в случай че си мислите, че с това свадите са свършили, грубо се лъжете.
Оказа се, че с изключение на подозренията в инсцениран пестник оттук насетне ще живеем и с други подозрения.
И те са, че Бионсе и екипът й са изплагиатствали песента " Be Alive " от саундтрака на кино лентата " Методът Уилямс ", в който основната роля е на раздаващия плесници Уил Смит.
Или най-малко такова съмнение изрече в предаване на съветската телевизия " 360 " фронтменът и главен композитор и текстописец на съветската група " Любэ " Николай Росторгуев.
" Тази история е на най-малко половин година " - сподели пред малкия екран обичаният бард на Путин. И продължи - " Действително си наподобяват. Взели са я, възползвали са се. Смешно е. "
За какво иде тирада обаче?
Иде тирада за песента на " Любэ " - " Ты неси меня река " (Носи ме, река), която е от далечната към този момент 2001 година и е нещо като визитка на групата. Да кажем, че е една от най-известните и песни дружно с " Комбат " и " Позови меня ".
Впрочем ето я и самата ария:
Песента на Бионсе, въпреки това, излиза на 22.12. 2021 година - тъкмо 20 години след песента на " Любэ ". Издадена е от Columbia Records, Sony Music Entertainment.
Ето я и самата ария на Бионсе:
Скандалната аналогия сред двете песни е видяна още първоначално при появяването на песента. В интернет, изключително в съветските youtube канали, блогъри разясняват много сериозната аналогия.
Но да разгледаме началото на двете песни.
Песента на " Любэ " е решена единствено с акустична китара и акордеон на куплетите (или баян, въпреки всичко сме в полето на съветската музика).
Тоналността е ла минор и хармониите, сходно на доста песни в поп и рок музиката, е основана на четири съществени акомпанимента - ла минор, фа мажор, до мажор и сол мажор. Или другояче казано - тоника, мажорен квинтракорд на шеста степен, мажорен квинтакорд на трета степен (паралелната мажорна тоналност на ла минор) и мажорен квинтакорд на седма степен.
По-интересно е пеенето. Кантото, което пее:
Ты неси меня, река
За крутые берега
Где поля, мои поля
Где леса, мои леса
Конструкцията стартира с ла минорен акомпанимент първоначално, а Росторгуев употребява класическото за съветската национална музика многогласие единствено на избрани тонове - във втората част на куплета, където кантото минава в двуглас.
Ето я и самата мелодия
По този метод песента минава през всичките си 8 куплета. Имам поради хармонията й. Песента обаче си има и припев, в който с изключение на двата инструмента към този момент влиза комплект барабани и там точно е контрастът, който другояче нямаше да се получи.
Като цяло песента на Росторгуев и компания е класическа съветска ария - необятна душа славянска, която пее за родината, природата и по този начин нататък.
Ако би трябвало да я дефинира жанрово, то " Ты неси меня, река " е балада, която има в себе си и пасторалност, и мощна патриотична закваска, каквато е присъща за доста огромна част от цялата съветска музика.
Но да забележим в този момент каква е обстановката с песента на Бионсе " Be Alive ", набедена за открадната.
Първото подобие в двете песни е тоналността. Тя и тук е ла минор. Впрочем това, в случай че го броим за подобие, от дълго време половината поп музика и две трети от рок музиката да ги няма.
Ла минор демонстрира, че песента евентуално е писана не от пианист, а от китарист. Много комфортна за китаристи тоналност, както и ла мажор и ми мажор. Но това е изказване, което е не напълно доказуемо, изключително в музикалната доктрина.
А в този момент да забележим структурата на самата ария
Тук имаме съвсем еднакъв старт като този в песента на " Любе " (извинявам се, само че оттук насетне ще ги изписвам без е оборотное, че ми писна от копи-пейст).
Разликата е, че тук мелодията потегля акапелно. Ако транспонираме мелодията в ла минорната на " Любе ", ще забележим, че имаме съвпадане, само че не напълно. Последните два тона в първия такт тук са не на период дребна терца, а на огромна секунда. Това за мнозина не е огромна разлика, само че тя предхожда огромната разлика - тоналността остава ла минор, а последващият многогласен акомпанимент образува тризвучие, което е особено за джазовата естетика (няма да ви занимавам какво е, не сте ми студенти, само че в случай че желаете, бихте могли де)...
Следва нов такт, в който мелодията към този момент напълно се трансформира - тя следва напълно друга ладова и ритмична структура от тази на " Любе ", естетика няма, тъй като тактът е акапелен. Последователността ла, си, до, ре диез, ми, фа диез и сол е към този момент в напълно друга ладова логичност - първият тетрахорд е като на бихармоничен минор. Нещо, което при " Любе " към този момент е тотално различно- там двете повторени полуизречения са безусловно идентични, като единствено във второто имаме двуглас.
Впрочем тук имаме триглас. Но той е толкоз комплициран, че не си предизвиках слушане към час, с цел да го извадя на ноти. Важно е да се знае, че от тоника хармонията отива в мажорно тризвучие на 7 степен и се връщаме още веднъж в тоника. А тук към този момент в края на фразата ритмиката е напълно друга, доста присъща за r n b музиката.
По-нататък песента на Бионсе минава в напълно друг темп, мелодика и с цел да намерите нещо общо сред нея и " Любе ", би трябвало да сте смъркали лепило с изминал период на валидност.
В последна сметка какъв извод можем да създадем от началото на двете песни - тази на " Любе " и тази на Бионсе?
Първо - да, на първо слушане двете начала доста, но доста си наподобяват. Но мога да ви намеря още 300 песни, които си наподобяват, само че не са същите.
Дяволът при сходни разбори е в детайлите.
Ето ги и самите елементи:
- стилово двете песни са напълно различни;
- хармонията е напълно различна;
- песните се разминават и в мелодическата структура, а в многогласието пък са като ария на Napalm Death, съпоставена с ария на Муслим Могумаев;
- разминава се и инструментариумът;
- разминава се и структурата на изречения, полиизречения и като цяло, формата е изцяло несъвпадаща.
Неслучайно самият Рострогуев е релативно внимателен в изявлението си пред телевизия " 360 ", като единствената директна имитация, излязла от устата му, е " взели са я, възползвали са се ". Но на никое място не споделя " откраднаха я ".
И за край нещо занимателно от историята на музиката.
На премиерата на първа симфония от Брамс участва композиторът Хуго Волф. Той е от лагера на вагнерианците, а по това време брамсианци и вагнерианци са нещо като Левски и ЦСКА през днешния ден.
След края на симфонията Хуго Волф доближава Брамс и му споделя ехидно:
" Да, господин Брамс, несъмнено, ужасно сте написал творбата. Но тя доста наподобява на девета симфония от Бетовен ".
А Брамс погледнал с подигравка Хуго Волф и му споделил - " Господин Волф, благодаря, по-добре да наподобява на нещо, в сравнение с нищо да не наподобява "...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ