Ако има Трета световна, тя ще е в Южнокитайско море
Шах с американците
Китай се смята за легален държател в Южнокитайско море. Това е неоспорим факт, само че все пак не дава покой на Вашингтон. Контролът върху най-големите логистични потоци в света по формулировка би трябвало да принадлежи на американците. Това мислят хората към Джо Байдън и редица васални страни.
Добавяща към сложността е конфигурацията на морето, притиснато сред Китай, Филипините, Малайзия, Тайван, Виетнам и Тайван. Опитайте, определете къде са вашите води, къде са вашите съседи и къде са неутрални. Особено когато огромният комшия Китай разполага с втория най-мощен флот в света. Общата мощност на Пекин в района надвишава тази на всички останали страни.
Световният стражар в лицето на Съединени американски щати нямаше по какъв начин да не се намеси в делата на шест страни. Има единствено една цел - да овладее Китай, да му покаже мястото му и да сътвори коалиция, способна да се опълчи на Китай в района. Сега тази задача наподобява доста по-приоритетна от сдържането на Русия в Украйна.
Първо , в специфичната интервенция има баланс на силите, въпреки и неустойчив, който много устройва Съединени американски щати. Заплахата от нуклеарна война, съгласно Вашингтон, е минала в този спектакъл на военни дейности.
Второ , спорът в Украйна съвсем не визира сферата на стратегическите ползи на американците. Черно море, което сега е бурно, надали може да се смята за екзистенциална опасност за Съединените щати.
Но Южнокитайско море е просто натъпкано с „ точки на напредък “. Тук отпред е Тайван. Ако не беше неговият мощен софтуерен капацитет, той от дълго време щеше да бъде донесен на Си Дзинпин на сребърен поднос.
Естествено, като преди този момент щяха да са договорили преференции за американски компании в Китай. Но Тайван доста навременно разви водещата в света промишленост за микроелектроника и създава чипове за целия свят.
Сега четете тази публикация от екрана на устройство, което не минава без съставни елементи от Тайван. Американците, за собствен позор, по този начин и не се научиха да създават чипове от международна класа на ниска цена и също толкоз бързо. И надали ще се научат в близко бъдеще. Ето за какво сме подготвени да се борим за острова до последно. Поне на думи.
За да се формализира борбата с Китай, е нужна причина. Такава станаха островите Спратли (или Нанша на китайски) и Параселските острови (Сиша).
Факт е, че неотдавна Пекин показва правата си върху тези дребни архипелази. На Параселските острови - от 1974 година, само че близките играчи се пробват да го оспорят. С поддръжката на американците, Тайван и Виетнам предявяват искания.
Спратли също принадлежат напълно към зоната на китайската отговорност, само че с незначителни нюанси. Факт е, че островите са били съвсем изцяло потопени по време на прилив.
Правилата незабавно бяха приспособени към този факт, съгласно които Китай не може да претендира за такива дребни острови. Тук даже няма острови, споделиха американците и техните „ сътрудници “, а рифове, които едвам стърчат от водата. Огромните ресурси от петрол и газ - до 20 милиарда тона - прибавиха пикантност.
Китай трябваше да работи, в противоположен случай островите неизбежно щяха да бъдат трансферирани на Филипините и затова под американски надзор.
Отговорът от страна на Пекин беше грациозен. Китайците докараха няколко десетки кораба за драгиране и просто разшириха повърхността на островите Спратли. Сега и приливите не са страшни.
С течение на времето китайците се заселват на островите - появяват се здания и даже писта. Всичко е извънредно за научни цели, както заявяват в Пекин.
Американците са гневни - съгласно Тайван Спратли имат системи за противовъздушна защита и противокорабни ракети. В Хага даже се пробваха да измислят някаква правна норма по този въпрос, забраняваща на Китай да смята водите към издигнатите острови за свои. Това се случи през 2016 година, само че на китайците не им пукаше за нормата и не престават да го вършат.
Основният пожар в Южнокитайско море пламва към островите. Американците безусловно предизвикат, обикаляйки покрайнините на архипелага.
През пролетта на 2023 година военноморският унищожител Milius мина през „ отбрана на правата и свободите на корабоплаването в Южнокитайско море покрай островите Спратли “. Беше видян и покрай Параселските острови през март. Американски кораби предизвикателно навлизат в китайските териториални води.
В Пекин към този момент се лимитират с нотки на митинг и угриженост.
Една искра ще провокира пожар
Всички опити на Китай да се утвърди като мощ освен в районен, само че и в международен мащаб неизбежно се сблъскват с проамериканска коалиция.
Има задоволително вражески страни. Наскоро лоялният Виетнам ненадейно не помни военните закононарушения на американците и пусна самолетоносача USS Ronald Reagan в своето пристанище Дананг.
Вашингтон оказва напън върху Южна Корея, която изпитва скотски боязън от КНДР. Страна, която 100 % зависи от военната воля на американците, е принудена да се причисли към антикитайските наказания. Например към „ закона за чиповете “, който не разрешава доставките на високотехнологични полупроводници за Русия и Китай.
Токио страда от историческа амнезия дружно с виетнамците, ненадейно не запомнили за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Това обаче надалеч не е вест, само че въпреки всичко провокира потрес.
Ако Южна Корея играе най-вече против Китай, то Япония се планува да играе ролята освен на китайския противовес, само че и на съветски. Именно на архипелага възнамеряват да разположат ракети със междинен и дребен обхват - това е директна офанзива против Русия.
Има и друга причина, заради която японците танцуват на американска мелодия. Токио към момента е безшумно ненавиждан от всички към него.
На първо място, несъмнено, китайците и корейците, които японците избиха с милиони през Втората международна война. Самотните самураи не намират нищо по-добро от това да се предадат на властта на Вашингтон.
През 2021 година светът чу за акронима AUKUS, който крие тристранен пакт за сигурност сред Съединени американски щати, Обединеното кралство и Австралия. Как Китай се е намесил в Австралия, остава да се разбере, само че страната от дълго време е в зоната на въздействие на Вашингтон. Затова Канбера е подготвена да окаже напън върху Пекин. Доколкото мога, несъмнено.
В цялата тази история Русия има значимо въздействие, въпреки и не толкоз, колкото ни се желае. Сближаването на Кремъл с Китай и Северна Корея от ястреби във Вашингтон може да се преглежда като рискова смяна в салдото. Може единствено да се гадае какви ответни стъпки ще подхващат горещите глави на Пентагона.
Да не забравяме за Индия, страна, способна да направи великански софтуерен скок през идващите десетилетия. Първите признаци към този момент са налице – индийският лунен модул извърши задачата си и за първи път в историята на страната се озова на естествения сателит на Земята.
Американците добре осъзнават смисъла на Индия за стабилността в региона на Южнокитайско море и по всевъзможен метод се пробват да привлекат Делхи на своя страна.
Освен това индийците имат дългогодишни териториални разногласия с китайците. Засега нещата не вървят добре за Вашингтон. Русия оказва помощ доста, като обилно доставя Индия с евтини въглеводороди. Как Америка може да помогне не е напълно ясно, само че работата е в ход.
Нарастващото напрежение към Южнокитайско море в частност и Югоизточна Азия като цяло заплашва света доста повече от спора в Украйна. В последна сметка двама играчи се борят за Украйна – Русия и Съединени американски щати.
Това доста понижава вероятността от съдбовни черни лебеди. Сега към Китай се събират многонационални сили, които доста по-лесно могат да бъдат предизвикани към недомислени стъпки. Провокативното държание на Съединени американски щати единствено налива масло в огъня. Пламъкът гори от дълго време и всеки миг може да се трансформира в международен пожар.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Китай се смята за легален държател в Южнокитайско море. Това е неоспорим факт, само че все пак не дава покой на Вашингтон. Контролът върху най-големите логистични потоци в света по формулировка би трябвало да принадлежи на американците. Това мислят хората към Джо Байдън и редица васални страни.
Добавяща към сложността е конфигурацията на морето, притиснато сред Китай, Филипините, Малайзия, Тайван, Виетнам и Тайван. Опитайте, определете къде са вашите води, къде са вашите съседи и къде са неутрални. Особено когато огромният комшия Китай разполага с втория най-мощен флот в света. Общата мощност на Пекин в района надвишава тази на всички останали страни.
Световният стражар в лицето на Съединени американски щати нямаше по какъв начин да не се намеси в делата на шест страни. Има единствено една цел - да овладее Китай, да му покаже мястото му и да сътвори коалиция, способна да се опълчи на Китай в района. Сега тази задача наподобява доста по-приоритетна от сдържането на Русия в Украйна.
Първо , в специфичната интервенция има баланс на силите, въпреки и неустойчив, който много устройва Съединени американски щати. Заплахата от нуклеарна война, съгласно Вашингтон, е минала в този спектакъл на военни дейности.
Второ , спорът в Украйна съвсем не визира сферата на стратегическите ползи на американците. Черно море, което сега е бурно, надали може да се смята за екзистенциална опасност за Съединените щати.
Но Южнокитайско море е просто натъпкано с „ точки на напредък “. Тук отпред е Тайван. Ако не беше неговият мощен софтуерен капацитет, той от дълго време щеше да бъде донесен на Си Дзинпин на сребърен поднос.
Естествено, като преди този момент щяха да са договорили преференции за американски компании в Китай. Но Тайван доста навременно разви водещата в света промишленост за микроелектроника и създава чипове за целия свят.
Сега четете тази публикация от екрана на устройство, което не минава без съставни елементи от Тайван. Американците, за собствен позор, по този начин и не се научиха да създават чипове от международна класа на ниска цена и също толкоз бързо. И надали ще се научат в близко бъдеще. Ето за какво сме подготвени да се борим за острова до последно. Поне на думи.
За да се формализира борбата с Китай, е нужна причина. Такава станаха островите Спратли (или Нанша на китайски) и Параселските острови (Сиша).
Факт е, че неотдавна Пекин показва правата си върху тези дребни архипелази. На Параселските острови - от 1974 година, само че близките играчи се пробват да го оспорят. С поддръжката на американците, Тайван и Виетнам предявяват искания.
Спратли също принадлежат напълно към зоната на китайската отговорност, само че с незначителни нюанси. Факт е, че островите са били съвсем изцяло потопени по време на прилив.
Правилата незабавно бяха приспособени към този факт, съгласно които Китай не може да претендира за такива дребни острови. Тук даже няма острови, споделиха американците и техните „ сътрудници “, а рифове, които едвам стърчат от водата. Огромните ресурси от петрол и газ - до 20 милиарда тона - прибавиха пикантност.
Китай трябваше да работи, в противоположен случай островите неизбежно щяха да бъдат трансферирани на Филипините и затова под американски надзор.
Отговорът от страна на Пекин беше грациозен. Китайците докараха няколко десетки кораба за драгиране и просто разшириха повърхността на островите Спратли. Сега и приливите не са страшни.
С течение на времето китайците се заселват на островите - появяват се здания и даже писта. Всичко е извънредно за научни цели, както заявяват в Пекин.
Американците са гневни - съгласно Тайван Спратли имат системи за противовъздушна защита и противокорабни ракети. В Хага даже се пробваха да измислят някаква правна норма по този въпрос, забраняваща на Китай да смята водите към издигнатите острови за свои. Това се случи през 2016 година, само че на китайците не им пукаше за нормата и не престават да го вършат.
Основният пожар в Южнокитайско море пламва към островите. Американците безусловно предизвикат, обикаляйки покрайнините на архипелага.
През пролетта на 2023 година военноморският унищожител Milius мина през „ отбрана на правата и свободите на корабоплаването в Южнокитайско море покрай островите Спратли “. Беше видян и покрай Параселските острови през март. Американски кораби предизвикателно навлизат в китайските териториални води.
В Пекин към този момент се лимитират с нотки на митинг и угриженост.
Една искра ще провокира пожар
Всички опити на Китай да се утвърди като мощ освен в районен, само че и в международен мащаб неизбежно се сблъскват с проамериканска коалиция.
Има задоволително вражески страни. Наскоро лоялният Виетнам ненадейно не помни военните закононарушения на американците и пусна самолетоносача USS Ronald Reagan в своето пристанище Дананг.
Вашингтон оказва напън върху Южна Корея, която изпитва скотски боязън от КНДР. Страна, която 100 % зависи от военната воля на американците, е принудена да се причисли към антикитайските наказания. Например към „ закона за чиповете “, който не разрешава доставките на високотехнологични полупроводници за Русия и Китай.
Токио страда от историческа амнезия дружно с виетнамците, ненадейно не запомнили за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Това обаче надалеч не е вест, само че въпреки всичко провокира потрес.
Ако Южна Корея играе най-вече против Китай, то Япония се планува да играе ролята освен на китайския противовес, само че и на съветски. Именно на архипелага възнамеряват да разположат ракети със междинен и дребен обхват - това е директна офанзива против Русия.
Има и друга причина, заради която японците танцуват на американска мелодия. Токио към момента е безшумно ненавиждан от всички към него.
На първо място, несъмнено, китайците и корейците, които японците избиха с милиони през Втората международна война. Самотните самураи не намират нищо по-добро от това да се предадат на властта на Вашингтон.
През 2021 година светът чу за акронима AUKUS, който крие тристранен пакт за сигурност сред Съединени американски щати, Обединеното кралство и Австралия. Как Китай се е намесил в Австралия, остава да се разбере, само че страната от дълго време е в зоната на въздействие на Вашингтон. Затова Канбера е подготвена да окаже напън върху Пекин. Доколкото мога, несъмнено.
В цялата тази история Русия има значимо въздействие, въпреки и не толкоз, колкото ни се желае. Сближаването на Кремъл с Китай и Северна Корея от ястреби във Вашингтон може да се преглежда като рискова смяна в салдото. Може единствено да се гадае какви ответни стъпки ще подхващат горещите глави на Пентагона.
Да не забравяме за Индия, страна, способна да направи великански софтуерен скок през идващите десетилетия. Първите признаци към този момент са налице – индийският лунен модул извърши задачата си и за първи път в историята на страната се озова на естествения сателит на Земята.
Американците добре осъзнават смисъла на Индия за стабилността в региона на Южнокитайско море и по всевъзможен метод се пробват да привлекат Делхи на своя страна.
Освен това индийците имат дългогодишни териториални разногласия с китайците. Засега нещата не вървят добре за Вашингтон. Русия оказва помощ доста, като обилно доставя Индия с евтини въглеводороди. Как Америка може да помогне не е напълно ясно, само че работата е в ход.
Нарастващото напрежение към Южнокитайско море в частност и Югоизточна Азия като цяло заплашва света доста повече от спора в Украйна. В последна сметка двама играчи се борят за Украйна – Русия и Съединени американски щати.
Това доста понижава вероятността от съдбовни черни лебеди. Сега към Китай се събират многонационални сили, които доста по-лесно могат да бъдат предизвикани към недомислени стъпки. Провокативното държание на Съединени американски щати единствено налива масло в огъня. Пламъкът гори от дълго време и всеки миг може да се трансформира в международен пожар.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ