Септември 2022 г. е бил най-топъл в Гренландия с превишение

Септември 2022 година е бил най-топъл в Гренландия с превишение на нормата с повече от 8 °C. В някои региони на Съединени американски щати и Канада са измерени най-високите температури за септември. Хонг Конг също има нова най-висока септемврийска температура. В по-голямата част на Европа и Австралия междинните температури са били поднормени. В Арктика минимумът на площта с морски лед е по-близо до междинните стойности, в сравнение с до рекордно ниските равнища. 

Според систематизираната информация от Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S) междинната температура на въздуха през септември 2022 година в световен проект е била с 0,35 °C по-висока по отношение на новия климатологичен интервал 1991 – 2020 година и с 0,55 °C по-топла от предходния климатологичен интервал 1981 – 2010 година Тази особеност подрежда тазгодишния септември на четвърто място, дружно със септември 2016 година, в класацията за най-топъл месец септември. Водач в тази ранглиста е месец септември 2020 година, следван от септември 2021 и 2019 година (Фиг. 1). На фигурата добре се виждат две значими точки – първата е през 2002 година, след която стартират да доминират най-вече позитивни аномалии и втората – през 2015 година, след която аномалията пораства по стойност. За последните 10 години световната междинна температура през септември се е повишила с 0,2 °C. Правят усещане и огромните негативни аномалии, които завършват през 1994 година, т.е. през 80-те и при започване на 90-те години на ХХ век месец септември в световен аспект е бил с близо градус по-хладен от последните 5 – 6 години, което в международен мащаб е впечатляващо покачване за 20-годишен интервал. 

Какво се случва по света

През септември 2022 година, сходно на август 2022 година, има няколко обширни зони с негативни аномалии. Най-обширни са в Централна и Западна Антарктида, в Централна Европа, Сибир и Далечния Изток, както и в централните елементи на Африка и Южна Америка, и в по-голямата част на Австралия (Фиг. 2). 

Въпреки огромните региони с поднормени температури, в световен аспект септември 2022 година е четвъртият най-топъл септември. Най-общо повода е, че в по-голяма част от света са регистрирани позитивни аномалии. Например по-голямата част на Северна Америка е с наднормени температури. Нещо повече – тук-там в Съединени американски щати и Канада бяха „ счупени “ върховете на безспорните оптимални септемврийски температури. С усъвършенствани септемврийски върхове са били и канадските провинции Албърта, Саскачуан и Британска Колумбия, където температурата се е доближила до 40 °C. Столицата на щата Юта в Съединени американски щати, Солт Лейк Сити, също има към този момент нов септемврийски връх – 41,7 °C. Интересен факт е че, тази стойност е колкото абсолютния връх на града, регистрирана откогато се води статистика за температурата на въздуха, и още по-забележително, е че това равнене на върха става през есенен месец, какъвто е септември. От „ другата страна на планетата “ също има усъвършенстван септемврийски връх – в Хонк Конг на 13 септември е била измерена температура от 35,9 °C, която е най-високата записана температура през септември в историята на метеорологичната станция. 

С най-голяма позитивна особеност на месечна база се откроява Гренландия,

където междинните месечни температури за септември са с към 8 °C по-високи от естественото. В началото на месеца преносът на въздушни маси е бил от юг и югозапад и огромна част от острова се е затоплил до рискови за региона температури. За това свидетелстват и записите от някои автоматизирани метеорологични станции, ситуирани високо на Гренландското плато, което се намира на към 3000 метра надморска височина. На 3 септември температурата в Summit Station е достигнала позитивни стойности (Фиг.3), което за географската си широчина, а също и за надморската си височина и за ситуацията на ледената завивка за тази част от годината, е рисково събитие. 

Положителната особеност през месец септември в световен аспект способства и за температурата над моретата и океаните, която над множеството акватории е била по-висока от естествената. Най-големи аномалии са следени над Северния Атлантик и над моретата към Антарктика. С поднормени температури се откроява още веднъж огромна част от Южния тропик на Тихия океан, което е показателно за въздействието на Ла Ниня. 

В Европа

След като отчетохме най-топлия месец август в инструменталната история, септември 2022 година на Стария континент е бил по-студен с 0,35 °C от нормата за интервала 1991 – 2020 година С тази особеност това го трансформира в най-студения септември от 2013 година насам, когато аномалията е била с 0,4 °C.  За последните 10 години междинните температури в Европа са се повишили с 0,39  ° C . 

В районен проект по-голямата част от Централна и Източна Европа са със междинни температури под нормата, като аномалията се усилва на североизток към Беларус, Прибалтика и Финландия (Фиг. 4). Обратно, с наднормени междинни температури са Исландия, Западна Европа, Средиземноморският район и източните региони на Балканите. 

В България

През септември 2022 година междинните температури в по-голямата част на Западна и Северна България са били към и под нормата, а в южните елементи на страната и на доста места в Източна България са били над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от общоприетоо разположени автоматични станции, цената на отклоненията по отношение на интервала 1991 – 2020 година в негативна посока са били най-големи на югозапад, а в позитивна – на изток. 

Интересен факт може да се види на Фигура 5, на която са показани аномалиите от началото на века. За последните 22 години имаме повече случаи на месеци с негативна особеност, като през интервала 2002 – 2009 септември месец има единствено поднормени или близки до нормата аномалии. След 2011 година доминират позитивните аномалии, като цената на най-високите позитивни аномалии надвишават повече от два пъти цената на най-високите негативни аномалии. 

Изминалият септември предложи доста динамично, а в няколко интервала – и рисково време. 

В началото на месеца интензивните превалявания доближиха тук-там в Централна и Североизточна България рискови 24-часови суми, повече от 100 мм и доведоха до наводнения по някои поречия, с големи материални вреди, както върху инфраструктурата, по този начин и върху частни парцели. В края на второто и при започване на третото десетдневие настъпи сензитивно захлаждане, станало причина за снеговалежи по междинните и високи елементи на планините и за отбелязване на първите негативни стойности на температурата за есента и в някои равнинни региони. 

София още веднъж усъвършенства няколко „ студени “ дневни върхове, а на 24 септември означи и един от най-ранните си мразове. По високите полета бяха регистрирани и първите есенни слани. Студените дни бързо бяха сменени от лятно, само че буреносно време. Нетипично мощни за това време на годината гръмотевични стихии прекосиха страната от югозапад на североизток, като по пътя си, с изключение на краткотрайни, само че проливни превалявания, оставиха и провали, нанесени от мълниите, в това число и три жертви и няколко ранени. 

Ледена завивка

В  Арктика  площта с морски лед за септември 2022 година е била с 11% по-малко от междинната за 1991 – 2020 година Тази стойност отрежда на тазгодишния септември 11-то място в класацията за най-малка повърхност на морския лед. Водач в тази касация безспорно е 2012 година, когато поднормеността надвишава 30%, а годината с най-вече лед е 1980 година, когато е имало с повече от 37% повърхност с ледена завивка по отношение на нормата. Трябва да отбележим, че тази ранглиста се води от 1979 година насам, когато стартира сателитно наблюдаване на ледената завивка. 

Обикновено през месец септември се доближава минимумът в годишното покритие с лед и тази година площта с минимум лед през годината е била по-близо до междинните равнища, в сравнение с до рекордно ниските стойности, маркирани през 2012 и 2020 година (Фиг 6). 

За разлика от предходните месеци, картата на аномалиите в концентрацията на морски лед за септември 2022 година демонстрира негативни аномалии в другите браншове на Северния ледовит океан. Само няколко района се отличават с позитивни аномалии, като най-големи и компактни са стойностите в две области по Централното и Източното сибирско крайбрежие (Фиг. 7).

В  Антарктика,  след няколко месеца с рекордно или близо до рекордно ниските равнища на морски лед, през септември 2022 година площта на морския лед е достигнала 18,5 милиона км ² , което е с 3% под междинното за интервала 1991 – 2020 година за месеците септември. Тези стойности класират месеца отвън топ 5 на годините с минимум морски антарктически лед. Годините с минимум лед са били 1986, 2002 и 2017 година

Картата на аномалиите в концентрациите на морски лед демонстрира известно подобие с тази от август 2022 година Под междинните са стойностите и в необятния бранш на Южния океан, разпрострян се от морето Белингсхаузен, западно от Антарктическия полуостров, където са били и най-големите негативни аномалии, на изток до бранша на Западния Тихи океан. Както и през предходния месец, най-големите позитивни аномалии са следени в бранш в северните морета на Рос и Амундсен.

През септември 2022 година вършат усещане относително огромните площи с негативни аномалии на междинните температури, изключително спрямо предходните няколко месеца. Въпреки това

месецът още веднъж е наднормен и освен е наднормен, а е на 4-то място по най-висока междинна температура.

Отново имаме места, в това число и нашата страна, потърпевши от рискови метеорологични събития. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш съобщи, че никой не е в сигурност от рисковите феномени. Освен за дейности в посока климатична индиферентност, генералният секретар прикани и за удвояване на средствата за акомодация – като образец за ефикасна първа стъпка, той уточни системите за ранно предизвестие за естествени бедствия, които обаче към момента липсват в разрастващите се страни. Повод за неговите думи е отчет на Световната метеорологична организация, съгласно който „ Вървим в неверна посока “.

Автор: Д-р Симеон Матев / Климатека

Д-р Симеон Матев е създател в Климатека и лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, в катедра „ Климатология, хидрология и геоморфология “, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „ Времето “ в съвсем всички наши малките екрани, както зад кадър, по този начин и в ефир.

* Публикацията е част от поредност, която прави преглед на метеорологичните и климатичните условия на световно, районно и локално равнище. Ежемесечните изявления излизат в границите на идващия календарен месец и са основани на преглед на Европейската работа за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.