Топ 10 на най-култовите прякори на политици у нас |
Сега...
Преди да стартира този текст, желая да предупредя следното. Знам, че е топло. Знам, че политическата конюнктура е още по-топла. Какво ти топла, напряко се намира в развой на шупване и всеки миг се чака нещо да гръмне.
Но аз взех решение, вместо да ви удавям в разбори, които ви вълнуват колкото ланския сняг, да се опитам да ви усмихна в това жежко политическо лято.
И по този начин... От оня ден си имаме кандидат-премиер. Неизвестният до неотдавна Пламен Николов. За мен това име беше толкоз незнайно, че в този момент, до момента в който пиша този текст, за всеки случай няколко пъти погледнах стената на Политическа партия Има Такъв Народ, че да не сбъркам.
Името на Пламен Николов провокира потрес. Първо - всички чакаха не той, а Петър Илиев да е претендент за министър председател на Слави Трифонов. И всеобщият интерес се насочи точно към Илиев.
И тогава в 17 часа в президентството се появи различен човек, за който нямаше време да се рови. И небрежно се разбра, че той бил предприемач и търгувал с уреди за подводен спорт. И реакцията не закъсня. Веднага фейсбук му лепна прякора Пацо Шнорхела.
И тук, в тая горещина аз ненадейно се замислих. И като се замислих надълбоко, си дадох сметка, че у нас мнозина от най-култовите политици в годините се радваха на националната обич посредством прякорите, които ние им поставяхме.
И взех решение точно през днешния ден, в тоя парещ и леко безумен понеделник, да ви напомня някои от тях в една самобитна ранглиста, която в никой случай не е справедлива.
И да кажа на политиците, които съм присъединил вътре - не се обиждайте. Класацията няма за цел да ви унизи, а да напомни по какъв начин нашето общество приема своите водачи.
И по този начин, слагайте шнорхелите и да се гмурнем в тая ранглиста, че по-късно ще стане 45 градуса по Целзий и компютрите ще се стопят.
10. Хер Флик
Сигурно не сте не запомнили паметния министър на финансите от първия кабинет на ГЕРБ.
Министър Дянков беше индивидът, който носеше неприятните вести. Той бе и индивидът, който показа бюджета благодарение на пица маргарита, наричайки го " постна пица ".
Министър Дянков беше емблема на икономията в бюджета и това оптимално бързо стопи национална обич към него. Така се стигна досега, в който някой видя аналогия между него и един от паметните герои на сериала " Ало, ало " - хер Флик. Впрочем, както ще забележите, има и известна аналогия:
И по този начин Дянков стана хер Флик, по-късно, в края на прибързано завършилия първи мандат на Борисов, той бе заменен, дори не помня с кого. А бе не беше някой, който имаше изключително доста време, с цел да бъде " награден " с прякор. А след това - след това държавното управление падна и пристигна едно друго държавно управление, в което един от ръководещите субекти излъчи героя, който се намира на девето място в нашата ранглиста.
9. Данчо Ментата
Нямам никаква концепция за какво депутатът Йордан Цонев е дарен от хората с този прякор. Знам, че през 2013 той бе част от ръководещото болшинство (БСП и Движение за права и свободи, със златния пръст на Волен съумяха да създадат държавно управление, отпред с Орешарски и #КОЙ отпред на ДАНС).
Мен постоянно ме е занимавал обаче различен въпрос. Ако господин Цонев е с псевдоним Ментата, кой ли е с псевдоним Мастиката. Знаете, че мента и мастика вършат коктейл " Облак ". А тоя коктейл е толкоз присъщ за родната политика, че чак се тревожа.
А, наздраве, и да поемаме към осмото място.
8. Пешо Танкиста
През 1989 година комунизмът се спомина без да се състои. На 10.11.1989 година, пред очите на невярващите българи, Българска национална телевизия заяви, че другарят Тодор Живков е освободен от поста си и на негово място идва другарят Петър Младенов.
И това очевидно бе моментът, в който всички трябваше да обикнем носителите на смяната. Ама не стана тъкмо по този начин.
На 14 декември 1989 година Народното събрание заседаваше. А извън се изви голям протест. С искане - да падне член 1 на Конституцията, който гарантираше управителната роля на Българска комунистическа партия.
И тогава, откакто Петър Младенов се опита да приказва с протестиращите, бе запечатан от камерата на режисьора Евгени Михайлов да произнася репликата " По-добре да дойдат танковете ".
И настана пъкъл! Протести, стачки, окупации на университетите. А Петър Младенов, вместо да остане като модернизатор в историята, остана там като Пешо Танкиста.
Затова внимавайте, какво говорите. Както и по какъв начин пускате климатиците в хотела, тъй като идващият ни воин, вместо със законопроекти, остана в историята с... един климатик в Съединени американски щати, през 1994 година.
7. Гошо противоположното на острото
Нарочно не пиша точния прякор на депутата-легенда Георги Петров.
Легенда, която, в случай че ме питате, не мога да ви кажа какво тъкмо е направила. Но аз, както знаете, не съм чак толкоз интелигентен, че да мога да ви отговоря на всички въпроси, свързани с историята на политиката и светлите, родолюбиви мъже, които я правеха на ползу роду.
Знам единствено, че в медиите дълго време се носеше една история за някогашния народен представител от Съюз на демократичните сили. Историята бе такава - през 1994 година той бе отишъл да гледа националите ни по футбол в Съединени американски щати. В горещото лято климатика в стаята на депутата бил включен на макс. И депутата не знаел по какъв начин да го спре, та се завивал с всичко, което откри, и починал от мраз измежду лято...
Горе-долу с това ще запомним тази легенда на българската политика. А в този момент да си напомним още една такава...
6. Венци Коня
Депутатът Венцислав Димитров бе едно от остриетата на опозицията при започване на 90-те. Остър език, паметен набор от лафове, комбиниран обаче и с икономическа експертиза. Това обаче не попречи поради присъщата захапка господин Димитров да бъде наричан със симпатичния прякор " Венци Коня ". Между другото по това време други пък го назоваха " Гордостта на Тара " (така се наричаше един кон от известен при започване на 90-те години кино сериал).
После Венци Коня напусна Съюз на демократичните сили, беше един от създателите на Национална движение „Симеон Втори", а след това напълно изчезна. Явно е препуснал в галоп нанякъде...
5. Лъчо Мозъка
Депутатът и лекар Лъчезар Иванов бе първият депутат на ГЕРБ в Народното събрание. Избран от Национална движение „Симеон Втори" за народен представител, фамилният доктор на Бойко Борисов напусна партията на НВ Симеон дъ Секънд и стана първият народен представител от ГЕРБ въобще.
Неговата мъдра външност, достоверен изказ и паметен умствен развой му донесоха прякора Лъчо Мозъка. През 2010, след експеримент-провокация на bTV, депутатът бе един от тези, които напуснаха съвещание на Народно събрание, с цел да тичат за подарък - безценен мобилен телефон. Което се оказа скрита камера на малкия екран. Това обаче по никакъв метод не засенчи могъщата кариера на националния трибун лекар Иванов...
4. Фори Светулката
Една от легендите на дисидентското придвижване у нас бе отец Христофор Събев. Освен, че стана народен представител и че по-късно бе в основата на разделянето на Светия синод у нас на две елементи, отец Събев бе и създател на най-ексцентричните антикомунистически митинги у нас - по този начин наречените всенощни бдения.
На площад " Батенберг " отец Събев събираше десетки хиляди столичани и всички палеха свещи, молейки се злите комунисти да отидат в историята.
Самите комунисти никак не отидоха в историята, а станаха съвременни социалисти и още по-модерни предприемачи, само че отец Събев се снабди с паметен прякор - дедо Фори Светулката.
Бяха сантиментални времена, с сантиментални акции по площадите. После революцията изяде децата си едно по едно. Отец Събев не прави изключение от това предписание.
3. Добрият вълк Лупи
Александър Томов е феномен. Това е президентът на ЦСКА, обичан от цяло сърце от агитката на безконечния зложелател Левски.
И няма по какъв начин да не е по този начин, откакто по времето, в което Томов бе президент, ЦСКА банкрутира и изпадна във В група.
Впрочем, Александър Томов бе началник на " Кремиковци ". Да виждате в този момент " Кремиковци "?
Той беше и вицепремиер. Тук няма да разясня.
А бе всичко беше Александър Томов, само че за какво му викаха " Добрият вълк Лупи ", не мога да ви кажа. Знам единствено, че той е феномен и за българската политика, и за българския бизнес, и за българския спорт вкупом.
Към днешна дата господин положителния вълк се опитва на всички избори, където взема по 2-3 хиляди гласа. Води и предаване по " Евроком ", което се гледа от 2-3 хиляди души. И въобще - дайте да отиваме към върха, тъй като стартира да става доста горещо бе...
2. Тато
Тато! Така наричахме единствения! Първия! Лидера! Този, който печелеше изборите с 99,99 % от гласовете на всички българи.
Бай Тошо бе феномен. Простоват изказ, смехории, само че и здрава ръка на службите и репресивните органи.
Наричахме го Тато, тъй като, желаеме, не желаеме, той ни беше бащица. И когато на 10 ноември 1989 година Тато падна, се появи вакуум. Вакуум, който никой не можа да запълни. Никой до 2009 година...
1. Баце
След Тато идва Бато...
Е, това не стана тъкмо по този начин. След като Тато падна от власт, се появи една компания, която го охраняваше. Неин началник бе Бойко Борисов.
Нали знаете, че в политиката би трябвало да има последователност. Та, до момента в който е охранявал някогашният соцдиктатор, бъдещият премиер-министър на България Бойко Борисов евентуално е попил някои неща.
И няколко години по-късно, през 2009, откакто напусна поста основен секретар на Министерство на вътрешните работи при кабинета на Национална движение „Симеон Втори" и откакто завоюва кметските избори в София, Бойко Борисов стана министър председател на България.
И по този начин до оня ден безусловно.
Приликите с Тато са доста. И Бойко Борисов говореше простовато, и той пускаше смехории, и той го играеше " човек от народа ". И за него се пишеха стихотворения и оди. И се рисуваха картини.
Но най-важното. Народът видя това. И тогава всички започнаха да назовават премиер-министър Борисов с прякора " Баце ".
Ако ти е неприятно, Баце ще те изцери. Ако си гладен, Баце ще те нахрани. Ако искаш жилища, Баце ще ти даде, но ще те изхвърли от ГЕРБ (Цветанов, ти не чети това).
И Баце продължи да ни ръководи в годините. Ако беше траял още, може би и той щеше да стане Тато 2, само че, уви, суверенът е непризнателен...
Епилог
Разбира се, пропуснал съм доста политици. Класната, Хубавото Наде, Командира, Р. Овч...
А бе толкоз доста прякори, толкоз доста обич, толкоз положително отношение имаме към своите политици, че чак се чудя от време на време - в случай че можем да превърнем своята " лябов " в сила, дали няма да запалителен света.
Огън от обич...
най-щастливият пожар...
Днес у нас изборите са извоювани от нови субекти. Ние занапред ще ги назоваваме с всякакви имена. Къде заслужено, къде - не.
Но едно е несъмнено - колкото и да се подиграваме на политическата класа, най-после отново си я избираме.
И отново си я назоваваме с всякакви имена...
И отново и отново и отново.
И по този начин до окончателната победа на тая горещина на открито, която тъкмо в тоя миг изцяло блокира мисловния ми развой и аз считам да спра това изложение.
Слагайте банските и тичешком на морето! Какво сте седнали да четете ранглисти???
Преди да стартира този текст, желая да предупредя следното. Знам, че е топло. Знам, че политическата конюнктура е още по-топла. Какво ти топла, напряко се намира в развой на шупване и всеки миг се чака нещо да гръмне.
Но аз взех решение, вместо да ви удавям в разбори, които ви вълнуват колкото ланския сняг, да се опитам да ви усмихна в това жежко политическо лято.
И по този начин... От оня ден си имаме кандидат-премиер. Неизвестният до неотдавна Пламен Николов. За мен това име беше толкоз незнайно, че в този момент, до момента в който пиша този текст, за всеки случай няколко пъти погледнах стената на Политическа партия Има Такъв Народ, че да не сбъркам.
Името на Пламен Николов провокира потрес. Първо - всички чакаха не той, а Петър Илиев да е претендент за министър председател на Слави Трифонов. И всеобщият интерес се насочи точно към Илиев.
И тогава в 17 часа в президентството се появи различен човек, за който нямаше време да се рови. И небрежно се разбра, че той бил предприемач и търгувал с уреди за подводен спорт. И реакцията не закъсня. Веднага фейсбук му лепна прякора Пацо Шнорхела.
И тук, в тая горещина аз ненадейно се замислих. И като се замислих надълбоко, си дадох сметка, че у нас мнозина от най-култовите политици в годините се радваха на националната обич посредством прякорите, които ние им поставяхме.
И взех решение точно през днешния ден, в тоя парещ и леко безумен понеделник, да ви напомня някои от тях в една самобитна ранглиста, която в никой случай не е справедлива.
И да кажа на политиците, които съм присъединил вътре - не се обиждайте. Класацията няма за цел да ви унизи, а да напомни по какъв начин нашето общество приема своите водачи.
И по този начин, слагайте шнорхелите и да се гмурнем в тая ранглиста, че по-късно ще стане 45 градуса по Целзий и компютрите ще се стопят.
10. Хер Флик
Сигурно не сте не запомнили паметния министър на финансите от първия кабинет на ГЕРБ.
Министър Дянков беше индивидът, който носеше неприятните вести. Той бе и индивидът, който показа бюджета благодарение на пица маргарита, наричайки го " постна пица ".
Министър Дянков беше емблема на икономията в бюджета и това оптимално бързо стопи национална обич към него. Така се стигна досега, в който някой видя аналогия между него и един от паметните герои на сериала " Ало, ало " - хер Флик. Впрочем, както ще забележите, има и известна аналогия:
И по този начин Дянков стана хер Флик, по-късно, в края на прибързано завършилия първи мандат на Борисов, той бе заменен, дори не помня с кого. А бе не беше някой, който имаше изключително доста време, с цел да бъде " награден " с прякор. А след това - след това държавното управление падна и пристигна едно друго държавно управление, в което един от ръководещите субекти излъчи героя, който се намира на девето място в нашата ранглиста.
9. Данчо Ментата
Нямам никаква концепция за какво депутатът Йордан Цонев е дарен от хората с този прякор. Знам, че през 2013 той бе част от ръководещото болшинство (БСП и Движение за права и свободи, със златния пръст на Волен съумяха да създадат държавно управление, отпред с Орешарски и #КОЙ отпред на ДАНС).
Мен постоянно ме е занимавал обаче различен въпрос. Ако господин Цонев е с псевдоним Ментата, кой ли е с псевдоним Мастиката. Знаете, че мента и мастика вършат коктейл " Облак ". А тоя коктейл е толкоз присъщ за родната политика, че чак се тревожа.
А, наздраве, и да поемаме към осмото място.
8. Пешо Танкиста
През 1989 година комунизмът се спомина без да се състои. На 10.11.1989 година, пред очите на невярващите българи, Българска национална телевизия заяви, че другарят Тодор Живков е освободен от поста си и на негово място идва другарят Петър Младенов.
И това очевидно бе моментът, в който всички трябваше да обикнем носителите на смяната. Ама не стана тъкмо по този начин.
На 14 декември 1989 година Народното събрание заседаваше. А извън се изви голям протест. С искане - да падне член 1 на Конституцията, който гарантираше управителната роля на Българска комунистическа партия.
И тогава, откакто Петър Младенов се опита да приказва с протестиращите, бе запечатан от камерата на режисьора Евгени Михайлов да произнася репликата " По-добре да дойдат танковете ".
И настана пъкъл! Протести, стачки, окупации на университетите. А Петър Младенов, вместо да остане като модернизатор в историята, остана там като Пешо Танкиста.
Затова внимавайте, какво говорите. Както и по какъв начин пускате климатиците в хотела, тъй като идващият ни воин, вместо със законопроекти, остана в историята с... един климатик в Съединени американски щати, през 1994 година.
7. Гошо противоположното на острото
Нарочно не пиша точния прякор на депутата-легенда Георги Петров.
Легенда, която, в случай че ме питате, не мога да ви кажа какво тъкмо е направила. Но аз, както знаете, не съм чак толкоз интелигентен, че да мога да ви отговоря на всички въпроси, свързани с историята на политиката и светлите, родолюбиви мъже, които я правеха на ползу роду.
Знам единствено, че в медиите дълго време се носеше една история за някогашния народен представител от Съюз на демократичните сили. Историята бе такава - през 1994 година той бе отишъл да гледа националите ни по футбол в Съединени американски щати. В горещото лято климатика в стаята на депутата бил включен на макс. И депутата не знаел по какъв начин да го спре, та се завивал с всичко, което откри, и починал от мраз измежду лято...
Горе-долу с това ще запомним тази легенда на българската политика. А в този момент да си напомним още една такава...
6. Венци Коня
Депутатът Венцислав Димитров бе едно от остриетата на опозицията при започване на 90-те. Остър език, паметен набор от лафове, комбиниран обаче и с икономическа експертиза. Това обаче не попречи поради присъщата захапка господин Димитров да бъде наричан със симпатичния прякор " Венци Коня ". Между другото по това време други пък го назоваха " Гордостта на Тара " (така се наричаше един кон от известен при започване на 90-те години кино сериал).
После Венци Коня напусна Съюз на демократичните сили, беше един от създателите на Национална движение „Симеон Втори", а след това напълно изчезна. Явно е препуснал в галоп нанякъде...
5. Лъчо Мозъка
Депутатът и лекар Лъчезар Иванов бе първият депутат на ГЕРБ в Народното събрание. Избран от Национална движение „Симеон Втори" за народен представител, фамилният доктор на Бойко Борисов напусна партията на НВ Симеон дъ Секънд и стана първият народен представител от ГЕРБ въобще.
Неговата мъдра външност, достоверен изказ и паметен умствен развой му донесоха прякора Лъчо Мозъка. През 2010, след експеримент-провокация на bTV, депутатът бе един от тези, които напуснаха съвещание на Народно събрание, с цел да тичат за подарък - безценен мобилен телефон. Което се оказа скрита камера на малкия екран. Това обаче по никакъв метод не засенчи могъщата кариера на националния трибун лекар Иванов...
4. Фори Светулката
Една от легендите на дисидентското придвижване у нас бе отец Христофор Събев. Освен, че стана народен представител и че по-късно бе в основата на разделянето на Светия синод у нас на две елементи, отец Събев бе и създател на най-ексцентричните антикомунистически митинги у нас - по този начин наречените всенощни бдения.
На площад " Батенберг " отец Събев събираше десетки хиляди столичани и всички палеха свещи, молейки се злите комунисти да отидат в историята.
Самите комунисти никак не отидоха в историята, а станаха съвременни социалисти и още по-модерни предприемачи, само че отец Събев се снабди с паметен прякор - дедо Фори Светулката.
Бяха сантиментални времена, с сантиментални акции по площадите. После революцията изяде децата си едно по едно. Отец Събев не прави изключение от това предписание.
3. Добрият вълк Лупи
Александър Томов е феномен. Това е президентът на ЦСКА, обичан от цяло сърце от агитката на безконечния зложелател Левски.
И няма по какъв начин да не е по този начин, откакто по времето, в което Томов бе президент, ЦСКА банкрутира и изпадна във В група.
Впрочем, Александър Томов бе началник на " Кремиковци ". Да виждате в този момент " Кремиковци "?
Той беше и вицепремиер. Тук няма да разясня.
А бе всичко беше Александър Томов, само че за какво му викаха " Добрият вълк Лупи ", не мога да ви кажа. Знам единствено, че той е феномен и за българската политика, и за българския бизнес, и за българския спорт вкупом.
Към днешна дата господин положителния вълк се опитва на всички избори, където взема по 2-3 хиляди гласа. Води и предаване по " Евроком ", което се гледа от 2-3 хиляди души. И въобще - дайте да отиваме към върха, тъй като стартира да става доста горещо бе...
2. Тато
Тато! Така наричахме единствения! Първия! Лидера! Този, който печелеше изборите с 99,99 % от гласовете на всички българи.
Бай Тошо бе феномен. Простоват изказ, смехории, само че и здрава ръка на службите и репресивните органи.
Наричахме го Тато, тъй като, желаеме, не желаеме, той ни беше бащица. И когато на 10 ноември 1989 година Тато падна, се появи вакуум. Вакуум, който никой не можа да запълни. Никой до 2009 година...
1. Баце
След Тато идва Бато...
Е, това не стана тъкмо по този начин. След като Тато падна от власт, се появи една компания, която го охраняваше. Неин началник бе Бойко Борисов.
Нали знаете, че в политиката би трябвало да има последователност. Та, до момента в който е охранявал някогашният соцдиктатор, бъдещият премиер-министър на България Бойко Борисов евентуално е попил някои неща.
И няколко години по-късно, през 2009, откакто напусна поста основен секретар на Министерство на вътрешните работи при кабинета на Национална движение „Симеон Втори" и откакто завоюва кметските избори в София, Бойко Борисов стана министър председател на България.
И по този начин до оня ден безусловно.
Приликите с Тато са доста. И Бойко Борисов говореше простовато, и той пускаше смехории, и той го играеше " човек от народа ". И за него се пишеха стихотворения и оди. И се рисуваха картини.
Но най-важното. Народът видя това. И тогава всички започнаха да назовават премиер-министър Борисов с прякора " Баце ".
Ако ти е неприятно, Баце ще те изцери. Ако си гладен, Баце ще те нахрани. Ако искаш жилища, Баце ще ти даде, но ще те изхвърли от ГЕРБ (Цветанов, ти не чети това).
И Баце продължи да ни ръководи в годините. Ако беше траял още, може би и той щеше да стане Тато 2, само че, уви, суверенът е непризнателен...
Епилог
Разбира се, пропуснал съм доста политици. Класната, Хубавото Наде, Командира, Р. Овч...
А бе толкоз доста прякори, толкоз доста обич, толкоз положително отношение имаме към своите политици, че чак се чудя от време на време - в случай че можем да превърнем своята " лябов " в сила, дали няма да запалителен света.
Огън от обич...
най-щастливият пожар...
Днес у нас изборите са извоювани от нови субекти. Ние занапред ще ги назоваваме с всякакви имена. Къде заслужено, къде - не.
Но едно е несъмнено - колкото и да се подиграваме на политическата класа, най-после отново си я избираме.
И отново си я назоваваме с всякакви имена...
И отново и отново и отново.
И по този начин до окончателната победа на тая горещина на открито, която тъкмо в тоя миг изцяло блокира мисловния ми развой и аз считам да спра това изложение.
Слагайте банските и тичешком на морето! Какво сте седнали да четете ранглисти???
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ