Г-7 се опитва да се бори срещу целия свят
Сега не знаем каква ще бъде съветската стопанска система в бъдеще при новите условия - единствените съществени закани за суперсилата могат да дойдат единствено от вътрешната страна. Но знаем сигурно, че Русия в никакъв случай не е влизала в борба със Запада, намирайки се в толкоз удобна интернационална позиция.
Ако актуалната среща на върха на Г-7 в Хирошима се беше състояла преди 100 години, щяхме да имаме дребен късмет да устоим на натиска на Запада, без да се плъзнем към самоизолация и автаркия. Сега обаче решителният звук на участниците в тази среща може да провокира повече разделяне в интернационалната общественост, в сравнение с да послужи за реализиране на задачите им.
От основаването си преди съвсем 50 години Г-7 е знак на безусловното владичество на Запада в международната стопанска система и интернационалната политика. Това владичество в този момент е изправено пред най-сериозното си и явно смъртоносно предизвикателство. Източникът на предизвикването е демократизацията на интернационалния живот, чийто локомотив е растежът на икономическите благоприятни условия на Китай, както и на няколко десетки други сили, които не принадлежат към „ златния милиард “.
Русия, както постоянно в историята на връзките си със Запада, самоуверено и самоотвержено се бори за своята неповторима ниша в международните каузи и за правото независимо да дефинира ориста си. Но за първи път се разчита не на помощта на няколко съдружници всред страните от Запада, а на обективното развиване на историческия развой.
Настървеността, с която Съединени американски щати и техните съдружници водят война против Русия, се дължи на съответната им кардинална оценка на личното им състояние. И не очаквайте, че нашите съперници ще бъдат подготвени да създадат компромис в близко бъдеще - техните залози са прекомерно високи. Тонът, с който на срещата в Хирошима се разискват настоящи проблеми на международната политика и какви решения се оферират, демонстрира, че човечеството ще би трябвало да балансира на ръба на всеобща война през идващите няколко години. Само една невъзмутима и поредна политика ще разреши на Русия, Китай и останалите да защитят ползите си, без да заплашват оцеляването на цялата цивилизация.
В първото си взаимно изказване, признато на срещата на високо ниво в Хирошима, водачите на най-развитите и най-богатите страни в света сложиха останалата част от интернационалната общественост пред избор: да се подчинят или да се подложат на тествания от разнообразни мащаби („ заплащане на сериозна цена “). Но историческите образци демонстрират, че тактиката да се слагат другите пред сложен избор съвсем в никакъв случай не е била сполучлива.
Самият Запад в никакъв случай до момента не се е сблъсквал с сходни обстановки. Миналите военно-политически борби, в които беше подложен на карта бъдещият международен ред, се случваха вътре в Запада или в изискванията на сравнителна изолираност на неговия съперник, какъвто беше казусът по време на Студената война. Сега спорът за първи път има световен темперамент и зад Русия, която влезе в директен конфликт със Съединени американски щати и Европа, стои освен другарски надъхан Китай, само че и множеството страни по света. Дори в случай че доста от тях не са съгласни с военните решения, които взехме при започване на предходната година, те са още по-неподготвени за връщане към свят, в който разпоредбите могат да бъдат избрани от дребна група страни, чиито водачи се събраха тези дни в Япония.
В случай, че това не беше по този начин, Съединени американски щати и съдружниците нямаше да би трябвало да уголемяват своите „ наказания “ към фирмите на от ден на ден нови страни. И колкото повече го вършат, толкоз по-малко става пространството им за маневриране. Всяка опасност е ефикасна, до момента в който не бъде изпълнена. И когато би трябвало да се приложи, въпреки и насилствено, това значи, че цялата система на ръководство на света се изплъзва от ръцете на тези, които от началото на XVI век са привикнали да оставят последната дума за себе си.
Самият формат Г-7 беше основан, да напомним, от водещите индустриални и военни сили на Запада като реакция на събитията от средата на 70-те години.
Тогава Съединени американски щати таман бяха победени във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики беше във напредък на своята военна и политическа мощност и арабските страни за първи път взеха решение да работят като обединен фронт. „ Петролното ембарго “ от 1973 година беше наложено от членовете на ОПЕК, Сирия и Египет против западните сили, които подкрепяха Израел.
В същото време при започване на 70-те години Западът разбираше, че Съюз на съветските социалистически републики е сериозен съперник, само че беше изолиран. Изолиран на първо място от личната си икономическа система, която не позволяваше да се развиват естествени стопански връзки с множеството страни по света. Всички останали страни, разрастващи се въз основата на пазарна стопанска система и световен пазар, като цяло бяха следени от Запада.
От изключително значение беше способността да се въздейства върху арабските страни, произвеждащи нефт: те подсигуряваха доставката на най-важния запас. Арабският " протест " против приятелите на Израел сътвори рисков казус. Трябваше да се вземе на съществено. Затова Съединени американски щати и главните им съдружници взеха решение да основат паралелна конструкция на Организация на обединените нации за световно ръководство. Освен това през 1971 година правата на КНР са възобновени в Организация на обединените нации, в това число надзор върху седалището на непрекъснат член на Съвета за сигурност. Преди това Съюз на съветските социалистически републики беше в Организация на обединените нации в състояние на практическа изолираност. Сега, макар комплицираните връзки сред Москва и Пекин, Западът към този момент не можеше да господства над този висш орган на интернационалната общественост.
След основаването на Г-7 интернационалният ред закупи своята модерна форма: в допълнение към формалния орган, представляван от Организация на обединените нации и нейния Съвет за сигурност, имаше ареопаг на тези сили, които създаваха разпоредбите за всеки, който живееше в космоса на световната пазарна стопанска система. С други думи, тясна група страни се съгласиха да координират националните си ползи и да ги прокарват в световен мащаб, изцяло игнорирайки желанията на останалите или на самата Организация на обединените нации. Всичко стана извънредно просто и отразяваше същинското положение на нещата в международната стопанска система и политика.
Неслучайно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, наследила доста от неговите официални черти, Русия беше толкоз нетърпелива да стане осмият член на най-престижния клуб. И мнозина на Запад, във Франция и Германия, преди всичко, откровено имаха вяра, че това решение ще бъде отплата на Москва за разширението на НАТО и като цяло за разграбването на „ руското завещание “ от самозваните спечелили. Русия публично се причисли към клуба и взе участие в срещите му в интервала 1997-2014 година Но това не промени нищо в държанието на самия Запад, който продължи изцяло да подценява своите ползи.
След експлоадирането на рецесията към Украйна напролет на 2014 година Съединени американски щати и съдружниците с наслада се отърваха от съветското присъединяване. От този миг Голямата седморка получи второ дихание и бързо се трансформира освен в механизъм за съгласуване на ползите на водещите западни страни, само че и в техен същински „ военен щаб “. Задачите на този щаб са да дефинира на най-високо равнище тактиката на битката за опазване на неповторимите си позиции.
През 2013 година Китай провокира Запада за първи път, когато започва своята самодейност „ Един пояс, веднъж “. В Русия тези оферти бяха оценени на първо място от позиция на приноса им за стабилността на Централна Азия и икономическото ни съдействие с Пекин. Но в Съединени американски щати и Европа " Един пояс, веднъж " незабавно провокира основателни съмнения, че може да се трансформира в сериозна опция на интернационалните финансови институции, които се управляват от Вашингтон и Брюксел.
Сега връзките сред Русия и Запада са приели формата на военно-политическа борба „ на всички фронтове “, а Китай от ден на ден се възприема в Съединени американски щати и Европа като зложелател. Нещо повече, други огромни и междинни страни по света са все по-непокорни: те не престават да търгуват с Русия за комерсиалните си ползи и не унищожават личните си стопански системи, с цел да реализиран задачите на Съединени американски щати и Европа.
Затова в Хирошима виждаме по какъв начин Г-7 извършва две най-важни задания в новите условия: съгласува ползите на своите членове и дефинира тактиката за битка против другите.
Всъщност не би трябвало да чакаме нищо друго от организация от този тип. А задачата на Русия, Китай и други е ясно да схванат с кого си имаме работа и да се придържат към личната си тактика, ползи и съществени полезности.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ако актуалната среща на върха на Г-7 в Хирошима се беше състояла преди 100 години, щяхме да имаме дребен късмет да устоим на натиска на Запада, без да се плъзнем към самоизолация и автаркия. Сега обаче решителният звук на участниците в тази среща може да провокира повече разделяне в интернационалната общественост, в сравнение с да послужи за реализиране на задачите им.
От основаването си преди съвсем 50 години Г-7 е знак на безусловното владичество на Запада в международната стопанска система и интернационалната политика. Това владичество в този момент е изправено пред най-сериозното си и явно смъртоносно предизвикателство. Източникът на предизвикването е демократизацията на интернационалния живот, чийто локомотив е растежът на икономическите благоприятни условия на Китай, както и на няколко десетки други сили, които не принадлежат към „ златния милиард “.
Русия, както постоянно в историята на връзките си със Запада, самоуверено и самоотвержено се бори за своята неповторима ниша в международните каузи и за правото независимо да дефинира ориста си. Но за първи път се разчита не на помощта на няколко съдружници всред страните от Запада, а на обективното развиване на историческия развой.
Настървеността, с която Съединени американски щати и техните съдружници водят война против Русия, се дължи на съответната им кардинална оценка на личното им състояние. И не очаквайте, че нашите съперници ще бъдат подготвени да създадат компромис в близко бъдеще - техните залози са прекомерно високи. Тонът, с който на срещата в Хирошима се разискват настоящи проблеми на международната политика и какви решения се оферират, демонстрира, че човечеството ще би трябвало да балансира на ръба на всеобща война през идващите няколко години. Само една невъзмутима и поредна политика ще разреши на Русия, Китай и останалите да защитят ползите си, без да заплашват оцеляването на цялата цивилизация.
В първото си взаимно изказване, признато на срещата на високо ниво в Хирошима, водачите на най-развитите и най-богатите страни в света сложиха останалата част от интернационалната общественост пред избор: да се подчинят или да се подложат на тествания от разнообразни мащаби („ заплащане на сериозна цена “). Но историческите образци демонстрират, че тактиката да се слагат другите пред сложен избор съвсем в никакъв случай не е била сполучлива.
Самият Запад в никакъв случай до момента не се е сблъсквал с сходни обстановки. Миналите военно-политически борби, в които беше подложен на карта бъдещият международен ред, се случваха вътре в Запада или в изискванията на сравнителна изолираност на неговия съперник, какъвто беше казусът по време на Студената война. Сега спорът за първи път има световен темперамент и зад Русия, която влезе в директен конфликт със Съединени американски щати и Европа, стои освен другарски надъхан Китай, само че и множеството страни по света. Дори в случай че доста от тях не са съгласни с военните решения, които взехме при започване на предходната година, те са още по-неподготвени за връщане към свят, в който разпоредбите могат да бъдат избрани от дребна група страни, чиито водачи се събраха тези дни в Япония.
В случай, че това не беше по този начин, Съединени американски щати и съдружниците нямаше да би трябвало да уголемяват своите „ наказания “ към фирмите на от ден на ден нови страни. И колкото повече го вършат, толкоз по-малко става пространството им за маневриране. Всяка опасност е ефикасна, до момента в който не бъде изпълнена. И когато би трябвало да се приложи, въпреки и насилствено, това значи, че цялата система на ръководство на света се изплъзва от ръцете на тези, които от началото на XVI век са привикнали да оставят последната дума за себе си.
Самият формат Г-7 беше основан, да напомним, от водещите индустриални и военни сили на Запада като реакция на събитията от средата на 70-те години.
Тогава Съединени американски щати таман бяха победени във Виетнам, Съюз на съветските социалистически републики беше във напредък на своята военна и политическа мощност и арабските страни за първи път взеха решение да работят като обединен фронт. „ Петролното ембарго “ от 1973 година беше наложено от членовете на ОПЕК, Сирия и Египет против западните сили, които подкрепяха Израел.
В същото време при започване на 70-те години Западът разбираше, че Съюз на съветските социалистически републики е сериозен съперник, само че беше изолиран. Изолиран на първо място от личната си икономическа система, която не позволяваше да се развиват естествени стопански връзки с множеството страни по света. Всички останали страни, разрастващи се въз основата на пазарна стопанска система и световен пазар, като цяло бяха следени от Запада.
От изключително значение беше способността да се въздейства върху арабските страни, произвеждащи нефт: те подсигуряваха доставката на най-важния запас. Арабският " протест " против приятелите на Израел сътвори рисков казус. Трябваше да се вземе на съществено. Затова Съединени американски щати и главните им съдружници взеха решение да основат паралелна конструкция на Организация на обединените нации за световно ръководство. Освен това през 1971 година правата на КНР са възобновени в Организация на обединените нации, в това число надзор върху седалището на непрекъснат член на Съвета за сигурност. Преди това Съюз на съветските социалистически републики беше в Организация на обединените нации в състояние на практическа изолираност. Сега, макар комплицираните връзки сред Москва и Пекин, Западът към този момент не можеше да господства над този висш орган на интернационалната общественост.
След основаването на Г-7 интернационалният ред закупи своята модерна форма: в допълнение към формалния орган, представляван от Организация на обединените нации и нейния Съвет за сигурност, имаше ареопаг на тези сили, които създаваха разпоредбите за всеки, който живееше в космоса на световната пазарна стопанска система. С други думи, тясна група страни се съгласиха да координират националните си ползи и да ги прокарват в световен мащаб, изцяло игнорирайки желанията на останалите или на самата Организация на обединените нации. Всичко стана извънредно просто и отразяваше същинското положение на нещата в международната стопанска система и политика.
Неслучайно след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, наследила доста от неговите официални черти, Русия беше толкоз нетърпелива да стане осмият член на най-престижния клуб. И мнозина на Запад, във Франция и Германия, преди всичко, откровено имаха вяра, че това решение ще бъде отплата на Москва за разширението на НАТО и като цяло за разграбването на „ руското завещание “ от самозваните спечелили. Русия публично се причисли към клуба и взе участие в срещите му в интервала 1997-2014 година Но това не промени нищо в държанието на самия Запад, който продължи изцяло да подценява своите ползи.
След експлоадирането на рецесията към Украйна напролет на 2014 година Съединени американски щати и съдружниците с наслада се отърваха от съветското присъединяване. От този миг Голямата седморка получи второ дихание и бързо се трансформира освен в механизъм за съгласуване на ползите на водещите западни страни, само че и в техен същински „ военен щаб “. Задачите на този щаб са да дефинира на най-високо равнище тактиката на битката за опазване на неповторимите си позиции.
През 2013 година Китай провокира Запада за първи път, когато започва своята самодейност „ Един пояс, веднъж “. В Русия тези оферти бяха оценени на първо място от позиция на приноса им за стабилността на Централна Азия и икономическото ни съдействие с Пекин. Но в Съединени американски щати и Европа " Един пояс, веднъж " незабавно провокира основателни съмнения, че може да се трансформира в сериозна опция на интернационалните финансови институции, които се управляват от Вашингтон и Брюксел.
Сега връзките сред Русия и Запада са приели формата на военно-политическа борба „ на всички фронтове “, а Китай от ден на ден се възприема в Съединени американски щати и Европа като зложелател. Нещо повече, други огромни и междинни страни по света са все по-непокорни: те не престават да търгуват с Русия за комерсиалните си ползи и не унищожават личните си стопански системи, с цел да реализиран задачите на Съединени американски щати и Европа.
Затова в Хирошима виждаме по какъв начин Г-7 извършва две най-важни задания в новите условия: съгласува ползите на своите членове и дефинира тактиката за битка против другите.
Всъщност не би трябвало да чакаме нищо друго от организация от този тип. А задачата на Русия, Китай и други е ясно да схванат с кого си имаме работа и да се придържат към личната си тактика, ползи и съществени полезности.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ