Седим и чакаме, чакаме и седим – да ни дойдат“

Седим и чакаме, чакаме и седим – да ни „ дойдат “ токът, водата, интернетът, рейсът, влакът, снегоринът, че се изгубиха някъде като заваля „ неочакван “ сняг, а най-много клони от дърветата заваляха с тропот. Така ни споделиха - седите и чакате, да не сте посмели да излизате! Всички разказвачи на локуми ни го подредиха – от централната до локалната власт и назад по лист. На които дни наред преди този момент синоптиците им споделяха, че в събота през отминалата седмица „ ще има зима “ и да си стягат световно прегрелите мозъци. А самите локумджии таман през миналата седмица се заклеха какъв брой са подготвени „ за зимата “. Май за тая зима тук, не за някоя друга, примерно на Канарските острови.

Е, седяхме в събота и в неделя, но понеделник се оказва работен ден, няма кой да ни чака. Пък човек и да реши да наруши снежния локдаун, дето ни го постановиха, мъчно „ излиза “ даже и в София. Дето снегорин до снегорина лапат голям снежен бюджет. Но пък и централната власт с инсталирания, съединения а ла Робокоп министър председател Денков, и локалната власт с кмета Терзиев, дето място не може да си откри цели две седмици към този момент, да проработи, де – и те не излизат.

Хоум офис го раздават някак си – сиреч, извършват си личните нареждания, седят си у дома и броят снежинките. То снегът в действителност спря да вали още сутринта в неделя, само че пък могат да броят откъртените клони, както и кой какво няма откъм „ публичните услуги “ за които си заплаща.

Т.нар. министър председател Николай Денков обаче се оказа по-добър „ пълководец “ от към момента де факто не наречения, единствено заклел се пред де юре не действителен общински съвет, кмет Васил Терзиев. Така де, Денков е химик, изхимичи ги нещата. А Терзиев е просто „ внук “, на който в този момент Държавна сигурност няма по какъв начин да му помогне към този момент за кметския „ бизнес “ (или пък може, знае ли човек, толкова години все помага).

„ Химията “ на Денков в снега беше просто от елементарна по елементарна. Реши да ни извози на доктрина – лабораторно. Свика изключително заседание в Министерския съвет за „ изключителната обстановка “ дъжд на сняг в края на ноември на 42-рия паралел, северна широчина. И се почна с ръсене на щастливо инфо, повече и от нещастните снежинки: „ Всички институции работят в синхрон и при цялостна готовност за предварителна защита и премахване на повредите и отбрана на хората в цялата страна. Министерствата и техните организации и сдружения са в подготвеност още от петък. От среднощ се работи на цялостни обороти и в съдействие с локалната власт, с цел да се възвърне естественият темп в обитаемоте места “.

Терзиев пък се облегна на по-широк бизнес – от климатологията, през ботаниката до електрификацията. Определи снега като „ тежък “ – какъв брой кила не сподели, очевидно по модела на съперничката си от балотажа Ваня Григорова дето крие какъв брой сантиметра са тия „ дребните хора “. Установи Терзиев още, че дърветата „ към момента са със зелени листа “ и по тази причина са изкъртили електрозахранването.

И за двамата – и за премиера, и за столичния кмет обаче стана ясно, че като с един сняг през зимата не могат да се оправят, по-добре да си останат за въобще тъкмо те у дома. Примерно да пуснат прахосмукачка. Или с по-интелектуална работа да се заемат – примерно с изобразително изкуство. Да боядисват зелени листа в жълто, нима паднат преди идващия сняг от клоните, а не с, заедно с клоните. Или пък да го ударят на висша математика: какъв брой снегорина могат без да са подкарани в точния момент да се опълчват на зимно време.