Постиженията на археологическата година 2023
Седемнадесетата национална археологическа галерия " Българска археология 2023 " показва до 25 май Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките. Изложбата демонстрира най-интересните находки и богат илюстративен материал от теренната работа на българските археолози през 2023 година Организира се във връзка професионалния празник на археолога 14 февруари, когато бе открита публично.
" В последните години заради редица външни фактори се наложи практиката археологическият сезон да стартира по-късно от плануваното и да се организира на изключително бързи обороти. Въпреки това 2023 година бе сполучлива за нас. Бих желал да изразя откровена признателност към сътрудниците от партньорските ни музеи и на екипа на НАИМ-БАН за всеотдайния труд по реализацията на изложбата " Българска археология ". 17-ото издание е мотив да се поздравим за последователността и отдадеността към задачата ни да съхраняваме и разпространяваме културно-историческото минало на България ", показа шефът на НАИМ при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов.
Изложбата показва над 400 експоната от 30 обекта, разнообразни като тип и последователност, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите изследвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните замъци Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от огромните избавителни археологически разкопки, свързани с възобновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, измежду които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна ера при Пауново. Особен интерес като специфичност на проучването и открити находки съставляват подводните изследвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен транспортен съд " Урдовиза ".
Сред най-впечатляващите находки са праисторически украшения от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен жезъл от Провадия, каменни главнярници от Пауново, групова находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова дрънкулка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни украшения и детайли от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия транспортен съд " Урдовиза ".
Контекстът на разкриване на всички тези находки и резултати от редица други изследвания за над 40 обекта през 2023 година са илюстрирани посредством постери.
17-ата галерия " Българска археология " е плод на взаимната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музея в цялата страна, които дават находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, Регионалният археологически музей в Пловдив, Регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологическият музей " Старинен Несебър ", Археологическият музей " Мечислав Домарадски " в Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст в Чепеларе, научи ДУМА от Дияна Запрянова.
По материали от НАИМ-БАН
" В последните години заради редица външни фактори се наложи практиката археологическият сезон да стартира по-късно от плануваното и да се организира на изключително бързи обороти. Въпреки това 2023 година бе сполучлива за нас. Бих желал да изразя откровена признателност към сътрудниците от партньорските ни музеи и на екипа на НАИМ-БАН за всеотдайния труд по реализацията на изложбата " Българска археология ". 17-ото издание е мотив да се поздравим за последователността и отдадеността към задачата ни да съхраняваме и разпространяваме културно-историческото минало на България ", показа шефът на НАИМ при Българска академия на науките доцент доктор Христо Попов.
Изложбата показва над 400 експоната от 30 обекта, разнообразни като тип и последователност, от Праисторията до Възраждането. Сред тях са продължаващите изследвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните замъци Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от огромните избавителни археологически разкопки, свързани с възобновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, измежду които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна ера при Пауново. Особен интерес като специфичност на проучването и открити находки съставляват подводните изследвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен транспортен съд " Урдовиза ".
Сред най-впечатляващите находки са праисторически украшения от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен жезъл от Провадия, каменни главнярници от Пауново, групова находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова дрънкулка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни украшения и детайли от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия транспортен съд " Урдовиза ".
Контекстът на разкриване на всички тези находки и резултати от редица други изследвания за над 40 обекта през 2023 година са илюстрирани посредством постери.
17-ата галерия " Българска археология " е плод на взаимната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музея в цялата страна, които дават находки от своите фондове. Това са Националният исторически музей, Регионалният археологически музей в Пловдив, Регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологическият музей " Старинен Несебър ", Археологическият музей " Мечислав Домарадски " в Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст в Чепеларе, научи ДУМА от Дияна Запрянова.
По материали от НАИМ-БАН
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ