Здравей! Разбрах, че отново си в Пекин. Миналата година ми

" Здравей! Разбрах, че още веднъж си в Пекин. Миналата година ми сподели, че си доста любопитна да научиш за културата ни и метода ни на живот. Успя ли да задоволиш любознанието си или има още неща, които искаш да узнаеш? " Това известие ми бе изпратено от известната китайска журналистка Йона малко след идването ми в нейната страна тази година.
Точно преди 12 месеца имах щастието и опцията да отида в Пекин на журналистически продан. Тогава потеглих без никакви упования или предварителни настройки, с цел да не се отчайвам. И добре направих - още със стъпването си на китайска земя не можех да допускам на очите си. Нямаше такова нещо като смог, небето беше синьо и грееше слънце. За моя най-голяма изненада беше изцяло безвредно човек да се разхожда по улиците, да си остави чанта без контрол на някой стол и да отиде някъде, да държи огромна сума пари у дома... Нещо немислимо за столица с население 19 милиона души.
Една от първите задгранични журналистки, с която се срещнах - Ина от Хърватия, ми описа, че е била в Пекин преди пет години и за това време градът се е трансформирал доста. Помислих си, че е обикновено за половин десетилетие, само че каква бе изненадата ми, когато тази година още веднъж ме поканиха да отида в китайската столица и... на моменти се усещах все едно съм там за пръв път!
Да, посетих обичаните ми места, само че и те не изглеждаха по същия метод. След КОВИД-пандемията новогодишните празненства бяха доста по-пищни и украсата още беше по улиците, парковете, магазините.
Дали любознанието ми беше задоволено? - Не.
Дали желаех да се потопя още по-дълбоко в китайския метод на живот? - Да.
Благодарение на Йона и нейни сътрудници, с колежката Хелена от Чехия успяхме в границите на три дни да погледнем от още един ъгъл всекидневието на Поднебесната империя. Изготвихме лист какво желаеме да опитаме, да изживеем, да забележим.
Когато човек се разхожда по улиците или парковете на Пекин, постоянно среща млади дами, облечени в обичайни рокли. Първоначално чужденците ги мислят за манекенки, снимащи фотосесия, само че не е по този начин. На доста места костюмите могат да се вземат чартърен, на други - да се купят. Облечени като представителки на някоя династия, те способстват за колорита на града.
" Не се тормозете и вие да се облечете по този начин ", предизвиква ни Йона. " По принцип гримът и прическата са продължавали по няколко часа в предишното, дамите са ставали по изгрев, с цел да ги подготвят прислужниците им, само че в този момент всичко лишава към час. "
Помагат ни да изберем подобаващи облекла и аксесоари и ни описват по какъв начин е било преди епохи. Слагат ни толкоз доста талк и грим, че най-после мъчно се разпознаваме в огледалото. Преди да ни слагат короните, поставят в допълнение коса и всичко се прикрепва с доста фиби. Накрая мъчно си държим главите изправени и безусловно разбираме какво значи " тежка е царската корона ".
Най-големият и безвъзмезден фитнес навън беше следващата изненада. Става въпрос за парк, където всеки ден се събират най-вече възрастни и... се набират на лост, вършат коремно приплъзване, гимнастически извършения и съумяват да засрамят доста младежи. А годините им в действителност са впечатляващи - приблизително 70-80. И освен мъже, само че и дами се придържат към максимата " здрав дух в крепко тяло ". " Ако желаете - можете да опитате ", подканват ни учтиво. Хелена прави опит, аз... срамежливо отхвърлям.
Малко по-навътре в същия парк се намира една от най-красивите здания - " Райският храм ". Около него има градини, където всичко е по 9. Числото е освен императорското, знак на властта, само че и символизира " съвсем съвършенството ", което е 10. Тогава се възнамерявам... Наистина, колкото и всичко да е както би трябвало, постоянно има една дребна детайлност, която убягва. Съвършенството на Земята е постоянно съвсем достижимо...
Миналата година съумях да отслабна със 7 кг за четири месеца престой в Китай. Не можах да привикна с храната. Този път беше друго. Заведоха ни в ресторант, където клиентите сами си подготвят ястието - пържат месото, колкото желаят, избират какви артикули да сложат в соса и други В заведението оферират кошарка за дете, в случай че му се доспи. Ако клиентите чакат на опашка - дамите получават безвъзмезден маникюр. За рождениците има специфична изненада - чиновниците им пеят, получават доста дълъг макарон - за дългоденствие, и яйце - за здраве. Отделно им дават огромна торбичка с лакомства и рамка за фотография, а фрагмента може да си отпечатват гратис на първия етаж и всеки на масата получава малко пликче с хрупанки.
Накрая, само че не по значимост - обичайният китайски масаж. За разлика от множеството хора, които гледат на масажа като на глезотия, в Китай той е по-скоро лековит. Не очаквайте да ви намажат гърба с шоколад или крем, а се подгответе да ви разглобят и сглобят в границите на един час. Викове, стенания, мисли от рода " след това дали ще мога да се движа " ви се въртят в главата, до момента в който експертът мърмори по какъв начин е допустимо да водите толкоз затънал метод на живот, по какъв начин на Запад ще ви изпратят на интервенция поради деформиране. Но тук най-ясно личи разликата с източната медицина - всичко се лекува с ръце, с усилието на волята и мисълта. Все отново масажистът приключва с думите " Не се тормозете, германките викат доста повече от вас " и с няколко ловки придвижвания съумява да намести таза на мястото му, да изправи гърба и да даде директиви за правене на извършения всеки ден.
Три дни по-късно Йона ни пита: " Успяхте ли към този момент да извършите всичко от листата? " С Хелена сме безапелационни: " Не! "
Колкото повече опознаваш Пекин и китайските нрави, толкоз повече разбираш, че това е единствено началото. И жадуваш за още...