На гости на етническата малцинствена група Миао
Представете си да пътувате из Китай и от Пекин, който умерено можем да назовем " град на бъдещето ", се озовете в... Гуанси. Територия, оповестена за самостоятелен регион през 1958 година, където живеят 57 милиона индивида. 38,7% от тях са от 12 етнически групи и точно тук се крие разковничето на магията на това място.
Щом кракът ви стъпи в Гуанси, внезапно загубвате визия за времето и пространството. Не знаете какво първо ви притегля - дали " Сребърният плаж ", мангровата гора, която защищава от наводнения и естествени бедствия, пътуването с лодка по река Лиджанг, а в близост карстовите планини са загадъчно забулени в облаци или... едно малко, колоритно село, където живеят представителите на малцинствената група Миао.
За тях е доста прелестно да посрещат посетители от страната и чужбина и още на входа на селището се виждат мъже и дами, облечени в шарени костюми, свирещи на музикални принадлежности, някои невиждани на никое място другаде по света.
Първоначално се замисляте дали пък по необичайно стичане на събитията не сте се озовали някъде в Латинска Америка? Музиката, шарките по облеклата, даже самите хора доста наподобяват на наследниците на маите и инките. Но в часовете по история в никакъв случай не е ставало въпрос индианците да произлизат от Южен Китай. Тогава на какво се дължи това подобие? Или президентът Си Дзинпин не е в действителност прав в изказванието си, че всички живеем в едно световно село и в реалност не се разграничаваме толкоз доста?
Пристъпвайки прага на това вълшебно място, локалните дами ни оферират чашка чай, което е доста добра концепция, тъй като денят е леден и дъждовен. Но неприятното време не може да помрачи ведрото въодушевление на локалните - те не стопират да се усмихват, пеят и танцуват.
Старейшината ни развежда и изяснява с горделивост по какъв начин протича един ден на един Миао.
" При нас децата се раждат надарени ", показва той към едни младежи и разяснява: " Още от люлката момчетата умеят да свирят на музикални принадлежности, а девойките пеят и танцуват. " И се пробва да убеди посетителите да посвирят, само че всеки се тормози да опита, наясно с бедните си музикални качества.
В едно помещение, към запалено огнище в средата, няколко дами са седнали в полукръг и варят нещо, като от самото начало пеят ли пеят, с цел да е вкусно това, което подготвят. Оказва се, че е " ориенталско кафе ". То, несъмнено, няма нищо общо с кафето, с което сме привикнали - нито на външен тип, нито на усет. Прилича по-скоро на тип чорба поради продуктите в него, а кофеинът е няколко пъти повече, в сравнение с в напитката, която знаем, по тази причина пък няколко глътки дават сили и сила за целия ден.
" За това място би трябвало да знаете две доста значими неща ", с усмивка отбелязва нашият хазаин. " Първо - тук доста хора откриват любовта. Младежите следят девойките по какъв начин готвят и се любуват на песните им. Така открих и брачната половинка си! ", усмихва се лукаво той. " Другото нещо е, че за нас всяка храна е лекарство. Всичко, с което се храним, е потребно за тялото ни. "
Първоначално не разбираме какво желае да ни каже, само че щом идва време за обяд, си припомняме думите му. Хлябът на масата е... зелена питка. Много от задграничните посетители се двоумят дали да опитат, само че по-късно ни коментират, че в тестото е изцеден сок от разнообразни билки и това придава цвета, само че и го прави потребен за стомаха. Повечето от плодовете, които ни сервират за десерт, са положителни за гърлото, сърцето, бъбреците...
А с цел да се потопим в действителност в невероятната атмосфера, ни преобличат в обичайните костюми, учат ни на локални игри и танци и... разгадаваме тайната на щастието им. Няма значение какво е времето на открито за хората, които носят слънцето в душата си.
Вероятно селото на хората Миао няма да попада в офертите на доста туристически организации, само че мястото не е за типичните туристи. То е за пътешествениците. Каква е разликата ли? Туристът желае да избяга от живота, до момента в който пътешественикът желае да го изживее!
Снимки Авторката
Щом кракът ви стъпи в Гуанси, внезапно загубвате визия за времето и пространството. Не знаете какво първо ви притегля - дали " Сребърният плаж ", мангровата гора, която защищава от наводнения и естествени бедствия, пътуването с лодка по река Лиджанг, а в близост карстовите планини са загадъчно забулени в облаци или... едно малко, колоритно село, където живеят представителите на малцинствената група Миао.
За тях е доста прелестно да посрещат посетители от страната и чужбина и още на входа на селището се виждат мъже и дами, облечени в шарени костюми, свирещи на музикални принадлежности, някои невиждани на никое място другаде по света.
Първоначално се замисляте дали пък по необичайно стичане на събитията не сте се озовали някъде в Латинска Америка? Музиката, шарките по облеклата, даже самите хора доста наподобяват на наследниците на маите и инките. Но в часовете по история в никакъв случай не е ставало въпрос индианците да произлизат от Южен Китай. Тогава на какво се дължи това подобие? Или президентът Си Дзинпин не е в действителност прав в изказванието си, че всички живеем в едно световно село и в реалност не се разграничаваме толкоз доста?
Пристъпвайки прага на това вълшебно място, локалните дами ни оферират чашка чай, което е доста добра концепция, тъй като денят е леден и дъждовен. Но неприятното време не може да помрачи ведрото въодушевление на локалните - те не стопират да се усмихват, пеят и танцуват.
Старейшината ни развежда и изяснява с горделивост по какъв начин протича един ден на един Миао.
" При нас децата се раждат надарени ", показва той към едни младежи и разяснява: " Още от люлката момчетата умеят да свирят на музикални принадлежности, а девойките пеят и танцуват. " И се пробва да убеди посетителите да посвирят, само че всеки се тормози да опита, наясно с бедните си музикални качества.
В едно помещение, към запалено огнище в средата, няколко дами са седнали в полукръг и варят нещо, като от самото начало пеят ли пеят, с цел да е вкусно това, което подготвят. Оказва се, че е " ориенталско кафе ". То, несъмнено, няма нищо общо с кафето, с което сме привикнали - нито на външен тип, нито на усет. Прилича по-скоро на тип чорба поради продуктите в него, а кофеинът е няколко пъти повече, в сравнение с в напитката, която знаем, по тази причина пък няколко глътки дават сили и сила за целия ден.
" За това място би трябвало да знаете две доста значими неща ", с усмивка отбелязва нашият хазаин. " Първо - тук доста хора откриват любовта. Младежите следят девойките по какъв начин готвят и се любуват на песните им. Така открих и брачната половинка си! ", усмихва се лукаво той. " Другото нещо е, че за нас всяка храна е лекарство. Всичко, с което се храним, е потребно за тялото ни. "
Първоначално не разбираме какво желае да ни каже, само че щом идва време за обяд, си припомняме думите му. Хлябът на масата е... зелена питка. Много от задграничните посетители се двоумят дали да опитат, само че по-късно ни коментират, че в тестото е изцеден сок от разнообразни билки и това придава цвета, само че и го прави потребен за стомаха. Повечето от плодовете, които ни сервират за десерт, са положителни за гърлото, сърцето, бъбреците...
А с цел да се потопим в действителност в невероятната атмосфера, ни преобличат в обичайните костюми, учат ни на локални игри и танци и... разгадаваме тайната на щастието им. Няма значение какво е времето на открито за хората, които носят слънцето в душата си.
Вероятно селото на хората Миао няма да попада в офертите на доста туристически организации, само че мястото не е за типичните туристи. То е за пътешествениците. Каква е разликата ли? Туристът желае да избяга от живота, до момента в който пътешественикът желае да го изживее!
Снимки Авторката
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ