За нас, певците, сцената е като храм
Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА
АНДРЕЯ МИРЧЕВ е роден през 1999 година в Пловдив. Още като възпитаник се записва в някогашния Духов оркестър към ОДК - Пловдив, с ударни принадлежности, по-късно влиза в Хора на пловдивските момчета, след което минава на самостоятелно образование при известния баритон и вокален възпитател Петър Данаилов. От октомври 2019 година е студент по класическо пеене в класа на доцент Елица Нешевска в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Печелил е награди на влиятелни интернационалните певчески състезания. Развива дейна концертна активност в София и страната. Бил е зает в професионална оперна натрупа като солист с изяви в културни центрове в Германия, Испания, Португалия и други Оперният му репертоар включва партиите на Алфредо от " Травиата " на Верди, Неморино в " Любовен балсам " на Доницети, Родолфо в " Бохеми " от Пучини, Граф Алмавива в " Севилският бръснар " от Росини и други Изпълнявал е творби от камерния и кантатно-ораториалния род, има записи в Българска национална телевизия. От 2022 година е солист в Държавната опера в Бургас.
- Господин Мирчев, неотдавна пяхте в концерта " Звездна вечер на тенорите " в София на една сцена с Марио Николов, Стефан Петков и Разван Сарару в акомпанимент на Видинската филхармония. Това беше същински празник за публиката, а за Вас какво беше възприятието?
- Нещо висшо, като душевна храна! Прекрасни сътрудници, прелестен оркестър, прелестна аудитория. Много е мъчно да се изпълни една зала, изключително в София, където всеки ден, всеки час има доста стойностни събития. Ние успяхме. Имах опция предходната година през септември, на юбилея на Марио Николов, който получи премията " Емил Чакъров ", да вземам участие в постановката, на която той беше и режисьор, в Бургаския спектакъл, където съм солист. Той направи прелестен театър - цялост от оперети и мюзикъл, тогава бяхме паралелно един до различен на сцената, само че за първи път имах достойнството да работя с него като режисьор. Преди 2-3 години той ме предложения в своето предаване " Вечната музика " по Българска национална телевизия дружно с моя възпитател Петър Данаилов. Тогава се запознахме, а когато още бях възпитаник, той беше участник в една церемония в Пловдивската опера, където пяха с майка ми. През тази година ни предстоят доста взаимни участия.
- Образно казано, сте израснал в Пловдивската опера, в която Вашите родители са дългогодишни актьори, майка Ви Валерия Мирчева е солистка. И към този момент започвайки кариера на оперен артист, несъмнено при Вас е липсвал стресът от сцената. Но с цел да се чувствате убеден като актьор, заслугата на първо място е на Вашите педагози. Разкажете по какъв начин стартира професионалното Ви създаване като реализатор.
- Започнах да пея в Хора на пловдивските момчета. На по-късен стадий майка ми, която е колежка с моя настоящ вокален възпитател, който ме построява през цялото време до ден сегашен - и продължава, Петър Данаилов, защото не спирах да викам, когато тя репетираше в къщи, ми споделяше: Ела, Мире, да изпееш два тона, да забележим дали имаш данни за артист. Един ден споделих: добре, два тона ще обеля, и не изпях нито един повече. Но тя тъй като е Лъв и не се отхвърля елементарно, ме заведе при нейния сътрудник Петър Данаилов - име със международна кариера, той ме чу и сподели - това е тенор. Предложи ми да стана негов възпитаник и по този начин започнахме да пишем нашата доста огромна история в една доста чиста тетрадка, метафорично казано, и пишем, и пишем... С всеки минал Божи ден минаваме през доста премеждия, с доста труд и работа, и с Петър Данаилов, и с моята майка, непрекъснато работим, градим.
А това, че от дете съм израснал в Пловдивската опера, безусловно нищо не значи. Човек, в случай че няма огън в себе си, благоговение, познание какво е изкуството, какво е сцената - като храм за нас, артистите, не става за тази работа. Всички имаме своите страхове от сцената - дали ще се харесаме, дали ще се получи като майсторство, дали партията ще е изпълнена съвършено вокално и прочие
- Хосе Карерас твърди, че тенорите са най-привилегированите, защото най-великите композитори са написали най-вече функции за тях. Вие имате ли образци, които бихте желал да следвате или на които се възхищавате?
- Любими тенори постоянно има доста. Но може би един, с който имах достойнството да контактувам и да си приказваме доста, беше Камен Чанев, Бог да го елементарни! Завинаги Камен, индивидът, който доста препоръки ми е дал като актьор, като артист, като Човек доста ми е посочил и нагледно казано, той е мой гуру. Имал съм достойнството да работя и с маестро Калуди Калудов, и с Хосе Кура съм контактувал, също огромни артисти. Но за мен първият човек, който е вечно в сърцето ми и постоянно ще желая да го доближи, е Камен Чанев.
- Предполагам, че доста функции от теноровия репертоар Ви притеглят, само че имате ли най-желани измежду тях?
- В досегашния ми креативен път съм изпял всичко, което искам. Започнал съм с " Травиата ", по-късно пях " Севилският бръснар ", неотдавна направих " Мадам Бътерфлай ", преди този момент - една незавършена опера от Моцарт - " Lo sposo deluso ", една дребна камерна опера от Бетовен - " Vestas Feuer " ; пял съм доста пъти в чужбина " Кармина Бурана ", за жалост, в никакъв случай не съм я пял в България, само че може би и това ще стане. Никога не ламтя за партии и за нищо. Каквото е написал Господ, това ще се случи. Има един креативен път, който би трябвало да изминем - драматургически, гласово, биологично, не би трябвало да се бърза за една избрана партия, всичко идва с времето и с опита.
- На какво учи и възпитава построяването и осъществяването на роля в оперно произведение и на какво - присъединяване в концерти с арии и песни, със симфоничен оркестър или на камерната сцена?
- Всяка форма учи на доста и изисква доста. В спектаклите имаме помощта на грима, на костюма, на оркестъра, на сътрудници солисти, на балет, на хористи - с нужния почит и почитание към всички сътрудници. Когато имаме концерти, според от творбата, което би трябвало да изпълняваме, то има свои условия, лична литература и логика на психиката. Много по-трудно е, само че на всички места се свежда до едно предписание: артистът да има просвета на пеене и нужната техника. Много рано изпях много неща, благодаря на Господ, на своята майка, на Петър Данаилов, на опцията да ми оказват помощ да открия себе си, да имам нужната техника, да мога да подкрепям най-различен репертоар. От една вечер, когато съм пял Девета симфония на Бетовен, където всичко е в квартет и би трябвало да може тези четири гласа доста добре да се спяваме, незабавно по-късно да изпея " Кармина Бурана ", където имам единствено един номер, само че задоволително гръмък.
" Реквием " на Моцарт е другата прекаленост, кантатно-ораториалната музика е доста характерна - там всички би трябвало да дишаме като един, с нужната просвета, с нужната мисъл към всяка нота, към латинския текст. Камерната музика изисква най-вече - тя е различен тип пеене, различен тип мисловна активност. Имал съм опция да извършвам и единствено песни - на Шуберт, на Белини, на Пучини и прочие Всичко е доста характерно и изисква техника, нужната подготовка от артиста - и психически, и вокално, и прочие Много е значимо един артист да може вярно да сортира своя репертоар, да се показва на извънредно високо равнище, да знае по кое време да изпее обещано произведение и какво ще му коства това. Ако желае да има доста дълъг креативен път.
- Кое е най-важно при партньорството в едно театрално произведение?
- Дуетите са по-трудни за пеене, тъй като изискват доста повече мисъл - би трябвало да мислим освен за себе си, само че и за другия, и той би трябвало да мисли за нас, тъй като двамата представяме едно произведение. Както е в операта - няма единствено един солист, който може да изнесе цялата опера на гърба си, ние сме колосален тим, който показва едно заглавие. Публиката не вижда работата на един или различен, а целият оперен спектакъл е ангажиран с това, с цел да стигне до кулминационната точка - изиграването на един театър. Много е значимо партньорството - да се движим, да мислим като един, да сме един организъм.
- Всеки, който поема по нелекия път на оперния артист, би трябвало да е наясно, че кариерата не е единствено низ от триумфи и наслада, има ограничения, от време на време спадове, разочарования...
- Кариерата в нашия род е нож с две остриета - доста пеене, прелестни зали, театри, аудитория, рецензията от време на време написа хубаво, от време на време лошо; само че колкото наслада има, толкоз и горест. Колкото дава кариерата, толкоз и взима - на доста празници не можем да бъдем с родителите си, в родното място, на родната софра... Всеки артист си знае какъв брой му коства да изпее една партия, да стигне до един спектакъл, тъй като би трябвало да бъде решителен. Най-важното, което би трябвало да знаем, е да бъдем земни, ние сме индивиди като всички останали.
- С какво би трябвало да се отличава един млад оперен артист, с цел да бъде видян и да надделее измежду безчет надарени и образовани млади актьори, които търсят място по международните подиуми?
- Преди всичко би трябвало да има доста огромно усърдие. Но, както се споделя в един мюзикъл - и мъничко шанс. Аз имам тази чест, шанс и наслада да познавам Марио Николов, който дава път на доста младежи, като ги показва и демонстрира пред аудиторията на Българска национална телевизия във " Вечната музика ", да попадне на хора като вас, които идват на концерти, виждат ни и в случай че ни харесат, ни показват пред своите читатели, слушатели, фенове. Винаги има благоприятни условия, постоянно има работа, единствено човек да желае, да бъде сръчен и да се труди. Никой няма да им почука на вратата и да ги предложения в Метрополитън. Това е единствено в фантазиите с розовите очила.
- Каква музика, с изключение на класическата, харесвате? И бихте ли опитал да пеете и в други жанрове?
- Аз пея единствено опера. Успях да се докосна, поради Марио Николов, до оперетата в неговия концерт, където имах опция да пея арии от " Веселата вдовица ", " Царицата на чардаша ", " Цигански барон ", " Страната на усмивките " - прелестни заглавия. Но нямам нужното обучение и метод на пеене, с цел да кажа, че умея да пея оперета. Оперетата е доста мъчно изкуство. В нея има доста пеене, както и в операта, само че там сътрудниците би трябвало да могат и да приказват драматургични текстове, да танцуват... Страхопочитание и огромен реверанс пред сътрудниците! Много одобрявам оперетата, обичам да я виждам, само че към този момент бих споделил сигурно, че числя се на операта.
- Не имам вяра да имате доста свободно време, само че при опция - какви са желаните Ви занимания?
- Обичам да сготвям - за другари, за майка ми, това е нещо, което боготворя. Отпочивам си, главата ми изпушва и съумявам да се заредя още веднъж, да прекарам време със фамилията си, да мога да направя една прелестна паница. Готвя каквото ми е във въображението, от време на време имам поради някоя рецепта, само че не я последвам прецизно, зависи с какви артикули разполагам, работя " на око " и постоянно с доста сърце.
АНДРЕЯ МИРЧЕВ е роден през 1999 година в Пловдив. Още като възпитаник се записва в някогашния Духов оркестър към ОДК - Пловдив, с ударни принадлежности, по-късно влиза в Хора на пловдивските момчета, след което минава на самостоятелно образование при известния баритон и вокален възпитател Петър Данаилов. От октомври 2019 година е студент по класическо пеене в класа на доцент Елица Нешевска в НМА " Проф. Панчо Владигеров ". Печелил е награди на влиятелни интернационалните певчески състезания. Развива дейна концертна активност в София и страната. Бил е зает в професионална оперна натрупа като солист с изяви в културни центрове в Германия, Испания, Португалия и други Оперният му репертоар включва партиите на Алфредо от " Травиата " на Верди, Неморино в " Любовен балсам " на Доницети, Родолфо в " Бохеми " от Пучини, Граф Алмавива в " Севилският бръснар " от Росини и други Изпълнявал е творби от камерния и кантатно-ораториалния род, има записи в Българска национална телевизия. От 2022 година е солист в Държавната опера в Бургас.
- Господин Мирчев, неотдавна пяхте в концерта " Звездна вечер на тенорите " в София на една сцена с Марио Николов, Стефан Петков и Разван Сарару в акомпанимент на Видинската филхармония. Това беше същински празник за публиката, а за Вас какво беше възприятието?
- Нещо висшо, като душевна храна! Прекрасни сътрудници, прелестен оркестър, прелестна аудитория. Много е мъчно да се изпълни една зала, изключително в София, където всеки ден, всеки час има доста стойностни събития. Ние успяхме. Имах опция предходната година през септември, на юбилея на Марио Николов, който получи премията " Емил Чакъров ", да вземам участие в постановката, на която той беше и режисьор, в Бургаския спектакъл, където съм солист. Той направи прелестен театър - цялост от оперети и мюзикъл, тогава бяхме паралелно един до различен на сцената, само че за първи път имах достойнството да работя с него като режисьор. Преди 2-3 години той ме предложения в своето предаване " Вечната музика " по Българска национална телевизия дружно с моя възпитател Петър Данаилов. Тогава се запознахме, а когато още бях възпитаник, той беше участник в една церемония в Пловдивската опера, където пяха с майка ми. През тази година ни предстоят доста взаимни участия.
- Образно казано, сте израснал в Пловдивската опера, в която Вашите родители са дългогодишни актьори, майка Ви Валерия Мирчева е солистка. И към този момент започвайки кариера на оперен артист, несъмнено при Вас е липсвал стресът от сцената. Но с цел да се чувствате убеден като актьор, заслугата на първо място е на Вашите педагози. Разкажете по какъв начин стартира професионалното Ви създаване като реализатор.
- Започнах да пея в Хора на пловдивските момчета. На по-късен стадий майка ми, която е колежка с моя настоящ вокален възпитател, който ме построява през цялото време до ден сегашен - и продължава, Петър Данаилов, защото не спирах да викам, когато тя репетираше в къщи, ми споделяше: Ела, Мире, да изпееш два тона, да забележим дали имаш данни за артист. Един ден споделих: добре, два тона ще обеля, и не изпях нито един повече. Но тя тъй като е Лъв и не се отхвърля елементарно, ме заведе при нейния сътрудник Петър Данаилов - име със международна кариера, той ме чу и сподели - това е тенор. Предложи ми да стана негов възпитаник и по този начин започнахме да пишем нашата доста огромна история в една доста чиста тетрадка, метафорично казано, и пишем, и пишем... С всеки минал Божи ден минаваме през доста премеждия, с доста труд и работа, и с Петър Данаилов, и с моята майка, непрекъснато работим, градим.
А това, че от дете съм израснал в Пловдивската опера, безусловно нищо не значи. Човек, в случай че няма огън в себе си, благоговение, познание какво е изкуството, какво е сцената - като храм за нас, артистите, не става за тази работа. Всички имаме своите страхове от сцената - дали ще се харесаме, дали ще се получи като майсторство, дали партията ще е изпълнена съвършено вокално и прочие
- Хосе Карерас твърди, че тенорите са най-привилегированите, защото най-великите композитори са написали най-вече функции за тях. Вие имате ли образци, които бихте желал да следвате или на които се възхищавате?
- Любими тенори постоянно има доста. Но може би един, с който имах достойнството да контактувам и да си приказваме доста, беше Камен Чанев, Бог да го елементарни! Завинаги Камен, индивидът, който доста препоръки ми е дал като актьор, като артист, като Човек доста ми е посочил и нагледно казано, той е мой гуру. Имал съм достойнството да работя и с маестро Калуди Калудов, и с Хосе Кура съм контактувал, също огромни артисти. Но за мен първият човек, който е вечно в сърцето ми и постоянно ще желая да го доближи, е Камен Чанев.
- Предполагам, че доста функции от теноровия репертоар Ви притеглят, само че имате ли най-желани измежду тях?
- В досегашния ми креативен път съм изпял всичко, което искам. Започнал съм с " Травиата ", по-късно пях " Севилският бръснар ", неотдавна направих " Мадам Бътерфлай ", преди този момент - една незавършена опера от Моцарт - " Lo sposo deluso ", една дребна камерна опера от Бетовен - " Vestas Feuer " ; пял съм доста пъти в чужбина " Кармина Бурана ", за жалост, в никакъв случай не съм я пял в България, само че може би и това ще стане. Никога не ламтя за партии и за нищо. Каквото е написал Господ, това ще се случи. Има един креативен път, който би трябвало да изминем - драматургически, гласово, биологично, не би трябвало да се бърза за една избрана партия, всичко идва с времето и с опита.
- На какво учи и възпитава построяването и осъществяването на роля в оперно произведение и на какво - присъединяване в концерти с арии и песни, със симфоничен оркестър или на камерната сцена?
- Всяка форма учи на доста и изисква доста. В спектаклите имаме помощта на грима, на костюма, на оркестъра, на сътрудници солисти, на балет, на хористи - с нужния почит и почитание към всички сътрудници. Когато имаме концерти, според от творбата, което би трябвало да изпълняваме, то има свои условия, лична литература и логика на психиката. Много по-трудно е, само че на всички места се свежда до едно предписание: артистът да има просвета на пеене и нужната техника. Много рано изпях много неща, благодаря на Господ, на своята майка, на Петър Данаилов, на опцията да ми оказват помощ да открия себе си, да имам нужната техника, да мога да подкрепям най-различен репертоар. От една вечер, когато съм пял Девета симфония на Бетовен, където всичко е в квартет и би трябвало да може тези четири гласа доста добре да се спяваме, незабавно по-късно да изпея " Кармина Бурана ", където имам единствено един номер, само че задоволително гръмък.
" Реквием " на Моцарт е другата прекаленост, кантатно-ораториалната музика е доста характерна - там всички би трябвало да дишаме като един, с нужната просвета, с нужната мисъл към всяка нота, към латинския текст. Камерната музика изисква най-вече - тя е различен тип пеене, различен тип мисловна активност. Имал съм опция да извършвам и единствено песни - на Шуберт, на Белини, на Пучини и прочие Всичко е доста характерно и изисква техника, нужната подготовка от артиста - и психически, и вокално, и прочие Много е значимо един артист да може вярно да сортира своя репертоар, да се показва на извънредно високо равнище, да знае по кое време да изпее обещано произведение и какво ще му коства това. Ако желае да има доста дълъг креативен път.
- Кое е най-важно при партньорството в едно театрално произведение?
- Дуетите са по-трудни за пеене, тъй като изискват доста повече мисъл - би трябвало да мислим освен за себе си, само че и за другия, и той би трябвало да мисли за нас, тъй като двамата представяме едно произведение. Както е в операта - няма единствено един солист, който може да изнесе цялата опера на гърба си, ние сме колосален тим, който показва едно заглавие. Публиката не вижда работата на един или различен, а целият оперен спектакъл е ангажиран с това, с цел да стигне до кулминационната точка - изиграването на един театър. Много е значимо партньорството - да се движим, да мислим като един, да сме един организъм.
- Всеки, който поема по нелекия път на оперния артист, би трябвало да е наясно, че кариерата не е единствено низ от триумфи и наслада, има ограничения, от време на време спадове, разочарования...
- Кариерата в нашия род е нож с две остриета - доста пеене, прелестни зали, театри, аудитория, рецензията от време на време написа хубаво, от време на време лошо; само че колкото наслада има, толкоз и горест. Колкото дава кариерата, толкоз и взима - на доста празници не можем да бъдем с родителите си, в родното място, на родната софра... Всеки артист си знае какъв брой му коства да изпее една партия, да стигне до един спектакъл, тъй като би трябвало да бъде решителен. Най-важното, което би трябвало да знаем, е да бъдем земни, ние сме индивиди като всички останали.
- С какво би трябвало да се отличава един млад оперен артист, с цел да бъде видян и да надделее измежду безчет надарени и образовани млади актьори, които търсят място по международните подиуми?
- Преди всичко би трябвало да има доста огромно усърдие. Но, както се споделя в един мюзикъл - и мъничко шанс. Аз имам тази чест, шанс и наслада да познавам Марио Николов, който дава път на доста младежи, като ги показва и демонстрира пред аудиторията на Българска национална телевизия във " Вечната музика ", да попадне на хора като вас, които идват на концерти, виждат ни и в случай че ни харесат, ни показват пред своите читатели, слушатели, фенове. Винаги има благоприятни условия, постоянно има работа, единствено човек да желае, да бъде сръчен и да се труди. Никой няма да им почука на вратата и да ги предложения в Метрополитън. Това е единствено в фантазиите с розовите очила.
- Каква музика, с изключение на класическата, харесвате? И бихте ли опитал да пеете и в други жанрове?
- Аз пея единствено опера. Успях да се докосна, поради Марио Николов, до оперетата в неговия концерт, където имах опция да пея арии от " Веселата вдовица ", " Царицата на чардаша ", " Цигански барон ", " Страната на усмивките " - прелестни заглавия. Но нямам нужното обучение и метод на пеене, с цел да кажа, че умея да пея оперета. Оперетата е доста мъчно изкуство. В нея има доста пеене, както и в операта, само че там сътрудниците би трябвало да могат и да приказват драматургични текстове, да танцуват... Страхопочитание и огромен реверанс пред сътрудниците! Много одобрявам оперетата, обичам да я виждам, само че към този момент бих споделил сигурно, че числя се на операта.
- Не имам вяра да имате доста свободно време, само че при опция - какви са желаните Ви занимания?
- Обичам да сготвям - за другари, за майка ми, това е нещо, което боготворя. Отпочивам си, главата ми изпушва и съумявам да се заредя още веднъж, да прекарам време със фамилията си, да мога да направя една прелестна паница. Готвя каквото ми е във въображението, от време на време имам поради някоя рецепта, само че не я последвам прецизно, зависи с какви артикули разполагам, работя " на око " и постоянно с доста сърце.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ